№ 21627
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110121150 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД срещу С. Н.
С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абон.
№ 326784, а именно: сумата от 1 351.01 лв. – цена на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 228.48 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г.
до 25.09.2024 г.; сумата от 15.75 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. 08.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното
плащане; сумата от 3.52 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 25.09.2024 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 59771/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*************” ООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
твърди, че е платил процесните задължения. Възразява, че не е уведомен писмено за тях,
1
поради което счита, че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59771/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено
възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените фактически твърдения предявените искове са с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност
предполага доказване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните
факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия
за процесния период и нейната цена, както и изискуемост на вземането; извършването на
услугата дялово разпределение за процесния имот през исковия период, нейната цена и
дължимостта й именно на ищеца; съществуването и размера на главните дългове;
изпадането на ответника в забава; размера на обезщетенията за забава.
В случая с Определение № 32761/05.08.2025 г., в което е обективиран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието през исковия период на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за
процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния период на
претендираната стойност; извършването на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за имота през исковия период от „*************“ ООД, която възлиза на
претендираната стойност; изпадането на ответника в забава в плащането на двете главни
задължения с периоди на забава и размери на обезщетенията за забава съобразно посоченото
в исковата молба. Ето защо следва да се приеме за установено по делото възникването в
полза на ищеца на процесните вземания срещу ответника.
Единственият спорен между страните въпрос касае това дали ответникът е погасил
задълженията си чрез плащане, извършено на 19.12.2024 г. В тази връзка той е представил
документ, видно от който е извършил на 19.12.2024 г. плащане в полза на „************“
ЕАД на сумата от 1 495.47 лв. за процесния имот. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което е прието без оспорвания на страните и което съдът кредитира изцяло като
обективно, компетентно и обосновано, обаче се установява, че с това плащане са погасени
други задължения на С. към ищеца, а не процесните. От същото се изяснява също така, че
при извършена проверка в счетоводството на дружеството и в отдел „Съдебни вземания“
към Дирекция „Правна“ не са установени данни за постъпили суми за погасяване на
задълженията за исковия период. При тези факти съдът приема, че представеният от
2
ответника платежен документ не доказва плащане на процесните задължения.
Предвид изложеното предявените искове за цената на доставената топлинна енергия,
мораторната лихва върху нея, цената на услугата дялово разпределение и мораторната лихва
върху нея са основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото отговорността за разноските следва да бъде разпределена
съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е бил уведомен писмено
за задълженията си е ирелевантно за отговорността за разноски, още повече че в
приложимите към договора му с ищеца общи условия е предвиден в чл. 33, ал. 2 срок за
плащане.
На ищеца следва да се присъдят всички сторени от него разноски, а именно: разноски
за исковото производство в общ размер на 231.97 лв., както следва: 31.97 лв. – държавна
такса, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство
в общ размер на 81.98 лв., както следва: 31.98 лв. – държавна такса, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, дължи на „************“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „************ на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните задължения за
топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абон. № 326784, а именно: сумата от
1 351.01 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023
г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 228.48 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.09.2024 г.; сумата от 15.75 лв. – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 3.52 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.01.2022 г. до 25.09.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59771/2024 г. по описа на СРС, 85
състав.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на
„************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„************ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 231.97 лв. – разноски за
исковото производство, и сумата от 81.98 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4