№ 365
гр. гр. Добрич, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Р. Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20233200500402 по описа за 2023 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Н. К. А. с ЕГН ********** от гр.Д. и А. Н. К. с ЕГН
********** от гр.Д.,починал в хода на въззивното производство и заместен на
основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Р. Т. П.-К. с ЕГН
********** и Н. А. Н.-Д. с ЕГН **********,срещу решение
№260000/13.01.2023 г.,поправено с решение №260001/04.05.2023 г.,по гр.д.
№403/2020 г. на Генералтошевския районен съд,с което са отхвърлени
исковете на основание чл.108 от ЗС 1./на А. Н. К. срещу П. А. Х. и П. В. Х. за
установяване правото на собственост на ищеца върху тракторно ремарке РС-
5,рег.№***,рама №*** и за осъждане на двамата ответници да му предадат
владението върху горното тракторно ремарке;2./на Н. К. А. срещу П. А. Х. и
П. В. Х. за установяване правото на собственост на ищеца върху тракторно
ремарке РСД-4,рег.№**,рама №*** и тракторно ремарке РСД-4,рег.
№***,рама №** и за осъждане на двамата ответници да му предадат
владението върху горните две тракторни ремаркета,като въззивниците са
осъдени да заплатят на всеки от двамата ответници по делото сторени
разноски в размер на по 515 лв.Съдът приема,че всеки от въззивниците
1
атакува първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен неговият
иск/искове.Въззивниците намират атакуваното решение за неправилно и
настояват за отмяната му,респ. за уважаване на предявените искове и
присъждане в полза на въззивниците на сторените от същите разноски в двете
инстанции до момента.Първоинстанционният съд се съсредоточил главно
върху установяване идентичността между претендираните от ищците
ремаркета и тези,които са открити в склада на ответниците,като достигнал до
погрешни изводи за липса на идентичност.Съдът не съобразил,че при липса
на преки доказателства за релевантните факти доказването можело да се
осъществи само чрез косвени доказателства,каквито били събрани,но не била
обсъдена връзката между доказаните от ищците с косвени доказателства
факти и релевантните за спора такива.Подробно са обсъдени събраните
писмени и гласни доказателства и е обоснована тезата на ищците-въззивници.
В писмен отговор въззиваемите П. А. Х. и П. В. Х. изразяват становище
за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на
първоинстанционното решение,респ. за присъждане на сторените от тях
разноски във въззивната инстанция.В жалбата се въвеждали нови факти и
обстоятелства-едва в нея се пояснявало,че ремаркетата били със свалени
регистрационни номера заради предстоящ ремонт.По делото нямало
доказателства за ремонтни дейности,но същите били и неотносими по
спора.Липсвали данни за индивидуализация на вещите.Съдът обсъдил
коректно всички гласни доказателства и писмените такива и достигнал до
обосновани изводи.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на
18.01.2023 г.,а въззивната жалба е подадена на 27.01.2023 г. при изтекъл за
въззивниците срок за въззивно обжалване на 01.02.2023 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирани лица /страна в производството по делото/ с правен интерес от
атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.
В хода на въззивното производство въззивниците са подали молби,с
които заявяват отказ от предявените искове-молба вх.№7500/30.11.2023
2
г.,депозирана от наследниците на А. Н. К.,а именно Р. Т. П.-К. и Н. А. Н.-Д.,и
молба вх.№7501/30.11.2023 г.,депозирана от Н. К. А..При отказ от исковете на
основание чл.233 ал.1 изр.3 от ГПК обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде обезсилено,а производството по делото следва да
бъде прекратено.
При прекратяване на производството по делото ответниците по делото П.
А. Х. и П. В. Х. имат право на основание чл.78 ал.4 от ГПК на сторените от
същите съдебно-деловодни разноски в първата и въззивната инстанция,които
те изрично претендират,респ. следва да им се присъдят.Същите са сторили
разноски в първата инстанция,както следва:всеки от тях по 500 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено на упълномощения им процесуален представител
съгласно договорите за правна защита и съдействие на листи 225 и 227 от
делото на ГТРС.Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ответниците по делото имат право и на
сторените от тях разноски в проведеното във връзка с предявените искове
обезпечително производство,а именно държавна такса в размер на 15 лв по
в.ч.гр.д.№329/2021 г. на Апелативен съд-Варна /по 7,50 лв на всеки от
ответниците/ и 30 лв държавна такса /по 15 лв на всеки от ответниците/ по
ч.гр.д.№3243/2021 г. на ВКС на РБ.
Предвид горното в полза на П. А. Х. следва да се присъдят разноски за
първата инстанция и обезпечителното производство в общ размер на 522,50
лв,респ. в полза на П. В. Х.-разноски за първата инстанция и обезпечителното
производство в общ размер на 522,50 лв.
Тъй като А. Н. К. има предявен един иск,а Н. К. А. два иска-всичките с
еднаква цена /от по 1 500 лв/,правоприемниците на първия ищец по делото А.
Н. К. следва да заплатят на всеки от ответниците 1/3 от горните суми,а
ищецът Н. К. А. следва да им заплати 2/3 от сумите.
Не са депозирани доказателства за сторени от ответниците по делото и
въззиваеми П. Х. и П. Х. разноски във въззивната инстанция,поради което
такива за настоящата инстанция не следва да им се присъждат.
Въззивниците и ищци по делото нямат право на разноски за двете
инстанции с оглед прекратяване на производството по делото и такива не
следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260000/13.01.2023 г. и поправящото го решение
№260001/04.05.2023 г.,постановени по гр.д.№403/2020 г. на
Генералтошевския районен съд,и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Н. К. А. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Б.*** да заплати на П.
А. Х. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Д.** сторени в първоинстанционното
исково производство и в свързаното с него обезпечително производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 348,33 лв /триста четиридесет и осем
лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Н. К. А. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Б.*** да заплати на П.
В. Х. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Б.** сторени в първоинстанционното
исково производство и в свързаното с него обезпечително производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 348,33 лв /триста четиридесет и осем
лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Р. Т. П.-К. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“Г.С.** и Н. А. Н.-Д.
с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“Г.Г.** да заплатят на П. А. Х. с ЕГН
********** от гр.Д.,жк „Д.** сторени в първоинстанционното исково
производство и в свързаното с него обезпечително производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 174,17 лв /сто седемдесет и четири лева и
седемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Р. Т. П.-К. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“Г.С.** и Н. А. Н.-Д.
с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“Г.Г.** да заплатят на П. В. Х. с ЕГН
********** от гр.Д.,жк „Б.** сторени в първоинстанционното исково
производство и в свързаното с него обезпечително производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 174,17 лв /сто седемдесет и четири лева и
седемнадесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5