№ 1401
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110129716 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът ..... извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Д., като с исковата молба, ищецът твърди, че е
собственик на топлоснабден имот с адрес: ...., поради което и е негов клиент по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди през периода от от 1.5.2016 г. до
30.4.2019 гг..., за който са издавани ежемесечни фактури, след което изравнителни сметки .
В исковата молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по
прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово
разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника,
поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от датата на публикуване на общите
фактури в интернет страницата на ищеца, ответницата е в забава в плащането на вземането.
Поради изложеното, предявява искове за установяване дължимостта на сумата от 1476,49
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода , ведно
със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
227,41 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 20.10.2020 г., сумата от 36,98 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 9.2017 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
7,74 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 20.10.2020 г.
В отговора на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения от съда особен
представител, ответницата оспорва иска, като прави отвод за недопустимост на същия –
счита исковата молба за нередовна – възражение, което съдът намира за неоснователно,
1
защото исковата молба отговаря на издадената заповед, възражение , че липсва
облигационна връзка – не е сключвала договор с ищеца, не е заявявала желание за
свързване към ТП мрежа, не е гласувала на ОС на ЕС за взимане на решение за преминаване
към дялово разпределение; не са налице условията за влизане в сила на ОУ на ищеца;
оспорва се твърдението, че за исковия период до имота е доставяна ТЕ, както и твърдението,
че ответницата реално е потребявала ТЕ, че са извършвани завервания на уредите; оспорва
твърдението за валидно сключен договор за извършване на дялово разпределение; оспорва
се претенцията за дялово разпределение – ищецът не е легитимиран да получи плащане, не е
изложил твърдения защо му се дължи; оспорва се твърдението ответникът да е собственик
на имота; както и измервателната годност на общия топломер; Прави се възражение за
погасителна давност.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно по делото, че с договор за продажба, под формата на н.а. № 29/1999г., на
10.5.1999г., ответницата е придобила право на собственост върху топлоснабдения имот,
съдът е съобщил на страните, че доколкото правото на собственост е удостоверено с
официален документ – нотариален акт, то във връзка с оспорването, направено в отговора от
ответника, на твърдението на ищеца ,че е собственик на имота, ответникът носи тежестта да
докаже твърдението си, включително, че за исковия период друго лице е собственик на
имота, за което не сочи доказателства. Не са ангажирани други доказателства.
По делото е представено разрешение за ползване на абонатната станция на ...,
издадено през 2000г., протокол за проведено ОС на ЕС, който удостоверява взетото решение
за преминаване към дялово разпределение, както и сключен договор за извършването му, от
третото лице – помагач на страната на ищеца. В приложение 2 към протокола, фигурира и
ответницата, като към нейното име е положен и подпис.
Третото лице – помагач е представило по делото три броя отчети, извършени през
2017, 2018г. и 2019г., с подпис на потребител. Видно от отчетите, в тях не е ползвана
енергия за отопление на имота, ползвана е енергия за битово горещо водоснабдяване. От
оспорената от ответника, и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че
за исковия период не е начислявана енергия за имот, количеството ТЕ за БГВ е отчетено и
въведено от третото лице – помагач при изготвяне на дялово разпределение, като ТЕ са
сградна инсталация е изчислена въз основа отопляемите обеми на имотите, пропорционално
на обектите, въз основа на формула, посочена от вещото лице-. От техническа гледна точка,
вещото лице по СТЕ сочи, че методиката към Наредба № 16-334/2007г., включително и
изменението от 2014г. за инсталирана мощност, е спазено.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че след изготвяне на дяловото разпределение за съответния отоплителен сезон,
ищецът е издал кредитни известия за прогнозните фактури и една обща фактура, която
съдържа вземането му за целия отоплителен сезон. Изравнителната сметка за отоплителен
2
сезон 5.2016г.- 4.2017г. е отразена в изготвена обща фактура от 31.7.2017г., на стойност
427,66 лева, която включва вземането за целия отоплителен сезон -380,91 лева по прогнозни
фактури и 46,75 лева за доплащане след изравнение/. Видно от заключението, предметът на
делото не е сумата 427,66 лева по тази фактура, за която има образувано друго съдебно
произвосство, а за отоплителен сезон 2016/2017г., ищецът претендира единствено
изравнение на стойност 22,70 лева, по фактура, издадена през 10.2017г., отразена от ищеца
през този месец, чрез три дебитни известия.
През м.7.2018г. е въведена сумата 196,15 лева за доплащане, като на 31.7.2018г. са
издадени кредитни известия, с които ищецът сторнира прогнозни фактури от 1.5.2017г. до
4.2018г. на стойност 497,71 лева и издава една обща фактура на стойност 693,86 лева, която
съдържа реално консумираната ТЕ за отоплителен сезон 1.5.2017г. до 4.2018г / 497,71 лева
+196,15/. През м.7.2019г. е въведена сумата 34,99 лева за доплащане, като на 31.7.2019г. са
издадени кредитни известия, с които ищецът сторнира прогнозни фактури от 1.5.2018г. до
4.2019г. на стойност 723,10 лева и издава една обща фактура на стойност 758,09 лева, която
съдържа реално консумираната ТЕ за отоплителен сезон 1.5.2018г. до 4.2019г/723,10+34,99/.
През м.9.2019г. е въведена сумата 1,84 лева изравнение за доплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото се установи от представения нотариален акт, че ответницата е
3
придобила в собственост топлоснабдения имот, като не се ангажираха доказателства, че
впоследствие ответницата се е разпоредила с него в полза на трето лице, поради което се
налага извод, че ответницата за исковия период е била собственик на топлоснабдения имот,
поради което са и страна по облигационното правоотношение, по продажба на ТЕ за битови
нужди и без да е необходимо да сключва с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за
битови нужди. По делото, от представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация на
абонатна станция, собственост на ЕС, представените протокол на ОС на ЕС и договор,
сключен с третото лице /в приложението към който фигурира ответницата, с положен
подпис/, се налага извод, че ... е преминала към дялово разпределение през 2000г., сключила
договор с третото лице за извършването му, като по делото не са ангажирани доказателства,
че е налице хипотезата на чл.153 ЗЕ.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Видно
от представените отчети, за топлоснабдения имот се начислява ТЕ за ползвана енергия, и в
имота всички отоплителни сезони са извършвани отчети, които са представени от третото
лице, с подпис за потребител.
Макар с определен в договора срок, изтекъл за исковия период, третото лице е
продължило да осъществява услугата дялово разпределение, видно от представените
изравнителни сметки.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни. Неоснователно е
твърдението на ответницата, че начисленото количество не е реално ползвано. Видно от
СТЕ, енергията за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е изчислена въз
основа двете формули, предвидени Наредба № 16-334/2007г., при съобразяване на
обстоятелството, че в имота не се ползва топлинна енергия за имот, каквато не е и
начислявана.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
4
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок. Видно от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, изравнителната сметка за отоплителен сезон 5.2016г.- 4.2017г. е отразена в
изготвена обща фактура от 31.7.2017г., на стойност 427,66 лева, която включва вземането за
5
целия отоплителен сезон -380,91 лева по прогнозни фактури и 46,75 лева за доплащане след
изравнение/. Видно от заключението, предметът на делото не е сумата 427,66 лева по тази
фактура, за която има образувано друго съдебно производство, а за отоплителен сезон
2016/2017г., ищецът претендира единствено изравнение на стойност 22,70 лева, по фактура,
издадена през 10.2017г., отразена от ищеца през този месец, чрез три дебитни известия.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо към спора, изравнението по фактура от
10.2017г., тъй като съставлява ново вземане на ищеца, за по- голяма от претендираната по
прогнозни фактура ТЕ, е с изискуемост 45 дни след датата на издаване на трите фактури за
изравнение 31.10.2017г и изтичане на 45 дневен срок. Заявлението по чл-.410 ГПК е
подадено на 29.10.2020г., преди изтичане давността на вземането на това най- старо вземане
по настоящото дело, поради което и възражението за давност е неоснователно.
6
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.9.2017г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
29.10.2020г., когато е предявен искът, в погасителна давност е само вземането за дялово
разпределение по фактурата от 30.9.2017г. – сумата от 1,75 лева, и на основание чл.119 ЗЗД
– за сумата 0,53 лева лихва, за която искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 84,97 лева , от които
7
сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 34,97 лева държавна
такса. От тази обща сума, съразмерно с основателната част на исковете, на ищеца се следва
сумата от .
За исковото производство, ищецът доказва разноски в общ размер1051,09 лева, от
които 174,09 лева държавна такса, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, 177 лева депозит за особен представител и сумата 600 лева платени
възнаграждения за вещи лица..
От сторените от ищеца разноски , ответницата дължи сумата от 84,86 лева и 1049,72
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. П. Д. ЕГН ********** с адрес .... чрез особен
представител адвокат М.В. В., САК дължи на ..... ЕИК .... с адрес ..... сумата 1476,49 лева
– начислена и дължима топлинна енергия за период от м.5.2016г. до м.4.2019г., за
топлоснабден имот с адрес ...., с абонатен номер ..., заедно със законната лихва от
заявлението - 29.10.2020г. до плащането, сумата 227,41 лева лихва за забава от 1.12.2017г.
до 20.10.2020г. върху тази главница, сумата 35,23 лева главница за дялово разпределение
за период от 10.2017г. до 4.2019г., заедно със законната лихва от заявлението - 29.10.2020г.
до плащането, както и сумата от 7,21 лева лихва за забава върху него, от 1.11.2017г. до
20.10.2020г. за която по гр.д.№ 52758/2020г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..... ЕИК .... с адрес ..... против С. П. Д. ЕГН ********** с
адрес .... чрез особен представител адвокат М.В. В., САК, искове за признаване на вземане
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
гр.д.52758/2020г. от СРС, 125- ти състав за горницата над уважената част за дялово
разпределение от 35,23 лева до пълния предявен размер от 36,98 лева – вземане по фактура
от 9.2017г., както и за обезщетение за забава над уважения размер от 7,21 лева до пълния
предявен размер от 7,74лева.
ОСЪЖДА С. П. Д. ЕГН ********** с адрес .... чрез особен представител адвокат
М.В. В., САК, да заплати на ..... ЕИК .... с адрес ..... сторените по делото разноски – 84,86
лева за заповедното производство и 1049,72 лева за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца ...
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9