Решение по дело №279/2020 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №681

 

гр. Бургас, 17 юни 2020 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА  и с участието на прокурора ДАРИН Х., изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 279/2020 г.

Производството e по реда на чл. 72, ал.4, пр.2 от ЗМВР във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.В.Л.- мл. разузнавач към Пето РУ на ОДМВР гр. Бургас против решение № 1583/17.12.2019г., постановено по НАХД № 4277/2019г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-272/11.09.2019г., издадена от М.В.Л. – полицейски служител в Пето РУ към ОД на МВР – Бургас, с която е бил задържан М.Х.К., с ЕГН ********** и ОД на МВР гр. Бургас е осъдена  да заплати на М.Х.К., с ЕГН ********** сумата от 310 лева, представляваща направени разноски.

Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, предпоставено от неправилна оценка на събраните в хода на съдебното дирене, доказателства. Иска отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на заповедта за задържане. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции

В съдебно заседание, се явява лично и поддържа направените с касационната жалба, искания.

Ответникът по касационната жалба- М.Х.К., чрез процесуалния си представител адв. К. иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в предвидения от закона срок, от лице с доказан правен интерес от касационно оспорване, против съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

За да отмени оспорената пред него Заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-272/11.09.2019г., първоинстанционният съд е преценил, че основанието за издаването й не е доказано.

Посочил, че от приетите по делото писмени доказателства не се установява наличие на данни, които да разкриват вероятна съпричастност на жалбоподателя към процесното престъпление.

Аргументирал се с липсата на сведения за съпричастност на задържаното лице към престъплението, за което било образувано досъдебно производство № 600/2019 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас, съдържащи се в доказателствата, събрани в хода на последното.

Настоящият състав на съда намира, че принципно правилно изложеното виждане в оспореното решение, по приложение на закона не е съобразено със събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Действително, предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е наличието на данни, а не на категорични доказателства за извършено от задържаното лице, престъпление.

В случая, преди датата на издаване на заповедта за задържане такива данни са били налични.

Информация за участие на задържаното впоследствие лице в извършена на 2.09.2019г. кражба, се съдържа в сведение, дадено пред полицейски орган от Д.Е.Д.на 08.09.2019г.  М.Х.К. е бил посочен с името „Селим“.  Получената от Д. информация е била сведена до знанието на началника на Пето РУП МВР гр. Бургас с докладна записка, изготвена от полицейския орган на 9.09.2019г.

При това положение е очевидно, че преди датата на задържане- 11.09.2019г. данни за извършено от К. престъпление, има.

Поради това, изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на основанието за издаване на заповедта не може да бъде споделен.

Оспореното решение обаче, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

По своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Както бе посочено, предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

При преценка законосъобразността на административния акт обаче, съдът дължи преценка освен за процесуално и материалноправно съответствие и за съответствие с целта на закона- чл.146, т.5 от АПК.

Последното в случая не е налице.

Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да създаде пречки за разследването.

Затова, за постигането й законодателят предвижда ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което са налице данни за извършено престъпление и такива, обосноваващи предположение,че същото се укрие или ще създаде други пречки за разследването.

Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" не е съответно на посочената цел, тъй като не са налице никакви данни, че лицето може да се укрие или препятства с действията си разследването.

Нещо повече, въпреки, че за явяването му пред полицейския орган в Пето РУП МВР гр. Бургас К. не е бил призован по реда, предвиден в чл.69 от ЗМВР, той се е явил само въз основа на предадено му от трето лице указание за това и на 12.09.2019г. е дал обяснения по случая. 

За извършване на последното действие, което е единственото предприето по отношение на задържаното лице в срока на действие на оспорената заповед,  не се е налагало правото на това лице да бъде ограничавано с прилагането на принудителна административна мярка „задържане“.

Т.е. заповедта не е издадена за постигане на предвидената от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.

Ето защо, като е постановил такъв резултат първоинстанционният съд правилно е приложил закона.

Решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 300лв.( възнаграждение за адвокат).

Поради изложеното и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 223 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ХІV-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1583/17.12.2019г., постановено по НАХД № 4277/2019г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Бургас да заплати на М.Х.К., ЕГН ********** сума в размер на 300лв., представляваща разноски по делото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно.

 

                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: