№ 26450
гр. София, 27.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20231110129357 по описа за 2023 година
По делото е издадена заповед за незабавно изпълнение от 07.06.2023г. по ч.гр.д.
№ 29357/2023. по описа на СРС, 27 състав.
С вх. № 203264/17.07.2023г. е постъпила молба по чл.420, ал.2, т.1 ГПК от
настойник на длъжника Р. Н. К., в която има отправено искане за постановяване
спиране на незабавното изпълнение на заповедта от 07.06.2023г.
По делото е постъпило по реда на чл.418, ал.5 ГПК копие от съобщенията с
връчените документи с отбелязване на връчването от съдебния изпълнител. Съобразно
същите, подадената молба по чл.420, ал.1 ГПК е в рамките на преклузивния срок,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.420, ал.1 от ГПК Възражението срещу заповедта за изпълнение не
спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 ал.1, т. 1-9, освен когато
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от
Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението
е в размер до една трета от вземането. Съгласно чл.420, ал.2 от ГПК, когато в срока за
възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без
да е необходимо обезпечението по ал.1.
В молбата, искането по чл.420, ал.2, т.1 ГПК е мотивирано с това, че длъжникът е
бил поставен под пълно запрещение с решение влязло в сила на 19.08.2010г. по гр.д.
№ 1567/2010г. по описа на СГС, т.е. преди датата на сключване на договора за кредит,
поради което и по следният е нищожна сделка, за което е представен препис от
съдебното решение по гр.д. № 1567/2010г.
Настоящият съдебен състав счита, че към искането си по чл. 420, ал. 2, т.1 от ГПК
са представени писмени доказателства, които да мотивират извод за недължимост на
1
вземането по см. на чл.420, ал.2, т.1 ГПК. Законовата формулировка „вземането не се
дължи" е лаконична и не съдържа ограничаващи я критерии, като длъжникът може да
обоснове твърдението си за недължимост на сумите с всякакви правоизключващи,
правопрекратяващи и правопогасяващи факти, което му твърдение следва да е
подкрепено с писмени доказателства, от които да е видно, че задължението не е
възникнало или е погасено, вкл. или основанието страда от порок, какъвто е
нищожността, както е в конкретния случай.
Водим от горното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на Заповед за незабавно
изпълнение от 07.06.2023г. по ч.гр.д. № 29357/2023. по описа на СРС, 27 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2