ПРОТОКОЛ
№ 342
гр. Варна , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100901193 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „УП БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД, редовно
призовано, представлява се от адвокат П.П., редовно преупълномощен и приет от съда от
днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
редовно призовано, представлява се от адвокат Л.М., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД,
редовно призовано, не се представлява.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните намира, че липсват на процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпва към изясняване фактическата страна на спора
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изразят становище по дадените указания
и по проекта за доклад на делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
1
АДВ. П.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Оспорвам отговора
и допълнителния отговор. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба. Поддържам
отговора и допълнителния отговор. Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по
същия.
СЪДЪТ в съответствие и с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, прави ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 726/18.06.2021 г.:
1. Предмет на делото е правото на ищеца „УП БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, като производител на електрическа енергия от възобновяем
източник - вятърна електрическа централа „Пролезки път - 2” с обща инсталирана
мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с
кадастрален номер №83017.27.64 по плана за земеразделяне на гр. Шабла, Община
Шабла, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД (с предходно наименование „Е.ОН България
Мрежи” АД) да получи в пълен размер дължимите продажни цени за произведените и
получени от ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, количества електрическа енергия през м. ноември и м.
декември 2017 година.
2. За м. ноември 2017 година същата се заявява в размер на 33 496,42 лева, определена
като разликата между платената цена за количеството електрическа енергия,
произведено до нетно специфично производство (НСП) от 2 000 KWh от 238,293 MWh
по преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР в общ размер
на 53 841.83 лв. (с ДДС), съответно по цена за излишък на балансиращия пазар на
обща стойност 4 071.28 лв. (с ДДС) за произведеното количество от 166.267 MWh по
издадената фактура №112/30.11.2017г. и дължимата при условията на Решение №СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР преференциална цена по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от
30.03.2011г.
3. Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на задължението - 29.12.2017 г., до окончателното
му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.10.2020г., вкл., се заявява в размер на 9 546,49 лева.
4. За м. декември 2017 година дължимата цена се претендира в размер на 151 818,06
лева, определена като разликата между платената цена за излишък на балансиращия
пазар в размер на 11 198,77 лева за произведеното количество от 733.697 MWh по
издадената фактура №114/31.12.2017г. и дължимите при условията на Решение №СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР преференциални цени по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от
30.03.2011г. – за част от произведеното количество от 583,733 MWh (188,29 лв./MWh),
2
съответно по т.9 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. – за останалата част от
произведеното количество от 149,964 MWh (172,95 лв./MWh).
5. Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на задължението - 25.01.2018г., до окончателното
му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.10.2020г., вкл., се заявява в размер на 42 129,47 лева.
6. Така предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и
чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно
по чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
7. Твърди се от ищеца „УП БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД, че съгласно клаузите на сключения
между страните Договор за изкупуване на електроенергия №136 от 20.04.2010 г.
(“договора за изкупуване”) дължимата цена за количествата електрическа енергия,
произведени и доставени от ищеца на ответника е преференциалната цена, определена
с Решение №Ц-010/30.0Ц.2011г. ( “Решение Ц-10”). По силата на чл.18, ал.2 от
Договора, именно преференциалната цена, определена съгласно Решение Ц-10, следва
да се прилага между страните за целия 15-годишен срок на договора.
8. Определените с това решение преференциални цени са както следва: - за вятърни
електрически централи работещи до 2 250 часа – 188.29 лв./МВтч (по т.8), съответно за
вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (по т.9).
9. Съгласно изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.) общественият доставчик ( „НЕК” ЕАД), съответно крайните снабдители
(каквото е ответното дружество) следва да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство - по
цена за излишък на балансиращия пазар.
10. Нетното специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1, т. 29
от ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката КЕВР е постановила Решение №СП-1/31.07.2015 г. (“Решение СП-1”), с
което установява нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през
периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми
енергийни източници.
11. В т.1.7 и т.1.8 от това решение е установено, че нетното специфично производство на
3
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР е в размери 2 000 kWh, при определената
цена – 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа, съответно 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за
вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.
12. С оглед на това ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия,
произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална цена
до достигане на максималното количество от 2 000 kWh при условие, че вятърната
електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай,
че вятърната електрическа централа достигне и надхвърли 2 250 ефективни годишни
часове работа, то ответникът следва да изкупува количествата електрическата енергия
произведени от вятърната електрическа централа на ищеца по преференциална цена
по т. 8 от Решение Ц-10 за количествата между 2 000 kWh (НСП) и 2 250 ефективни
годишни часове работа. Ако производителят надвиши 2 250 ефективни часове работа,
то произведената електроенергия следва да се изкупува по т.9 от Решение Ц-10 до
достигане на максималното количество от 2 300 kWh (НСП). След като бъдат
достигнати 2 300 kWh електроенергията на тези часове се изкупува по цена за
излишък на балансиращ пазар.
13. През м. ноември 2017 г. вятърната електрическа централа на ищеца е работила при
надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е
достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност, поради което като максимално количество подлежащо на
изкупуване по преференциална цена се е прилагало нетното специфично производство
от 2 000 kWh.
14. През м. декември 2017 г., обаче, централата е достигнала 2 250 ефективни часа работа,
поради което следва да се прилага нетното специфично производство от 2 300 kWh,
което не е било достигнато през месец декември 2017 г.
15. С оглед на това дължима за произведеното през м. ноември 2017г. и доставено на
ответника количество ел. енергия в размер на 404,560 MWh е преференциалната цена
по т.8 от Решение Ц-10, а именно 188,29 лв./MWh, без ДДС.
16. За количеството от 583,733 MWh, произведено през м. декември 2017 г. преди
достигане на 2250 ефективни часа, е приложима преференциалната цена от 188,29
лв./MWh (т.8 от Решение Ц-10, съотв. т.1.8 от Решение СП-1).
17. За останалото произведено през този месец количество ел.енергия от 149,964 MWh е
приложима преференциалната цена от 172,95 лв./MWh (т.9 от Решение Ц-10, съотв. т.
1.9 от Решение СП-1), тъй като същото е произведено след достигане на 2250
4
ефективни часа работа на централата, но без да е достигнат прага от 2 300 MWh нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.
18. Поради това общият размер на дължимата цена за произведеното през м. ноември
2017г. и доставено на ответника количество електрическа енергия от 404,560 MWh е
91 409,52лева (с ДДС).
19. Издадената от ищеца фактура №112/30.11.2017г. на тази стойност е била частично
заплатена от ответника – само сумата от 57 913,10 лева, като остатъкът от 33 496,42 лв.
не бил платен, нито в уговорения в чл.24, ал.1 от договора срок (29.12.2017г.), нито
понастоящем.
20. За произведеното през м. декември 2017 г. количеството електроенергия в общ размер
на 733,697 MWh ищецът е издал фактура №114/31.12.2017г. на стойност 163 016,83 лв.
(с ДДС), в т.ч. по първата преференциална цена от 188,29 лв./MWh за количеството от
583,733 MWh, съответно по втората преференциална цена от 172,95 лв./MWh за
количеството от 149,964 MWh.
21. Ищецът изпратил на ответника фактурата на 31.12.2017г., с Писмо с изх. №EPS-
01/04.01.2018г. Същата е следвало да бъде заплатена в срок до 25.01.2018г.
22. Ответникът заплатил само сумата от 11 198,77 лв., а остатъка от 151 818,06 лв.
изрично отказал да заплати на ищеца.
23. В разменена между страните кореспонденция, ответното дружество, обосновавайки се
със становище на обществения доставчик НЕК ЕАД и липсата на становище по казуса
от страна на КЕВР, отстоявало позиция, че няма да заплати дължимите суми, докато
не получи изрично становище по тълкуването на Решение Ц-010 и Решение СП-1 по
отношение на това кои количества електроенергия следва да се изкупуват по
преференциална цена и кои по цена за излишък на балансиращ пазар, като явно
позицията му е продиктувана от възможният риск общественият доставчик НЕК да не
закупи/заплати количествата електрическа енергия по цената, по която ответника –
краен снабдител я е закупил.
24. Като твърди, че позицията на НЕК не може да служи като основание на ответника за
неизпълнение на задълженията му по сключения с ищеца договор, тъй като, от една
страна, НЕК не е страна по този договор, а договорните му отношения с ответното
дружество не пораждат действия спрямо ищеца, а от друга, неговата позиция и
тълкуване на законодателството не са обвързващи за трети лица, ищецът счита отказът
на ответника да заплати остатъка от дължимите цени за доставената ел. енергия за м.
ноември и м.декември 2017г. за неоснователен.
25. При аргументиране на защитната си позиция по исковете ищецът се основава и на
частичната отмяна на Решение СП-1 (по т. 1.7) с влязло в сила с Решение № 1177/
5
23.022018 г. по адм.д. № 8522/2015 г., 13 с-в на АССГ, потвърдено в тази му част с
Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, съответно на
нищожност на приетото впоследствие Решение № СП-5/28.03.2019 г., с което КЕВР е
определила НСП на вятърни електрически централи при определена цена от 188,29
лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение Ц-010) в размер на 2 000 kWh за вятърни
електрически централи, работещи до 2250 часа, т.е. същата стойност като
определената в отменената т. 1.7 от Решение СП-1.
26. Сочи се, че с Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм. д. № 4422/2019 г., 55 с-в на АССГ
Решение СП-5 е обявено за нищожно. И тъй като обявената нищожност действа
ретроактивно и спрямо всички, всички позовавания от страна на ответника на това
решение и/или на установените с него стойности нетно специфично производство на
електроенергия са неоснователни и не могат да породят правно действие.
27. Счита, че съдът не следва да прилага Решение СП-5 към настоящия правен спор, а в
случай че го приложи предвид предварителната му изпълняемост, прави искане съдът
да се произнесе инцидентно относно неговата законосъобразност на основание чл.17,
ал.2 ГПК.
28. Като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД аргументира становище, че не дължи заплащане на
произведената електрическа енергия от ищеца по посочените в процесните документи
(фактура №112/30.11.2017г. и фактура №114/31.12.2017г.) стойности, доколкото
същите не са съобразени с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по
Договора за изкупуване.
29. Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че определените с т.1.7. и т.1.8. от
Решение №СП-1 ограничения на нетното специфично производство следва да се
прилагат последователно към една и съща ВяЕЦ, която е технологично годна да
работи (произвежда електрическа енергия) през една календарна година до 2250 часа и
над 2250 часа с оглед продължаващото производство, съответно да се заплащат двете
преференциални цени - по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г., като счита, че
същото не намира подкрепа в приложимата нормативна уредба.
30. Като аргументира становище за характера на правоотношението между страните
ответникът твърди, че влизането в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ЗИД
на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.) съставлява
предвиденото в сключения между страните Договор за изкупуване основание за
неговото изменение в частта му по чл.18 от договора относно нормираната цена за
изкупуване. Така, считано от 24.07.2015 г. нормативно е уредено изменението на
съществените елементи в съществуващите облигационни отношения по изкупуване на
6
електрическата енергия, произвеждана от производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ -
количество и цена на електрическата енергия.
31. Според ответника, изложените в исковата молба твърдения и факта, че ищецът е
получавал за произведената електрическа енергия преференциална цена в размер на
188,29 лева /MWh (т.8 на Решение № Ц-10/30.03.2011г.) дават достатъчно осонвание
да се приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до 2250
ефективни часа годишно. Производителят има договорно задължение добросъвестно
да прогнозира и планира предполагаемото количество електрическа енергия, което ще
произведе, съответно да обявява прогнозите си на купувача, в това число за
следващата календарна година до 15 декември на предходната, но данни по делото за
такава промяна чрез заявяване на планирано производство от 2300 КВтч няма.
32. Оспорва позованата от ищеца нищожност на Решение СП-5/28.03.2019 г. като твърди,
че с това решение КЕВР валидно и законосъобразно установява какво е нетното
специфично производство, използвано при утвърждаване на преференциалната цена
по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. като обосновава нарочни аргументи, основани
на анализ на приложимите правни норми на ЗЕВИ и ценовите решения на КЕВР.
33. Противопоставя се и на исканото от ищеца провеждане на инцидентен контрол за
законосъобразност на индивидуален административен акт, като твърди, че в случая не
са налице предпоставките на чл. 17, ал.2 ГПК – от една страна ищецът е упражнил
правото си на пряк съдебен контрол за законосъобразност на Решение СП-5/28.03.2019
г. на КЕВР, като към момента образуваното по него адм. дело №4429/2019 г., 54
състав по описа на АССГ е висящо, а от друга, че въведеното от ищеца основание на
иска не се основава на липса на административен акт или на евентуална негова
незаконосъобразност, поради което и поставения въпрос не е с преюдициално
значение за спора.
34. При тези основни насрещни твърдения и като се основава на точното изпълнение от
негова страна на задължението му за плащане на процесните количества доставена му
електрическа енергия по дължимата на основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ цена за излишък на
балансиращия пазар, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне.
35. Позовава се и на установена съдебна практика по сходни дела на Варненски Окръжен
съд и Варненски Апелативен съд (Решение №15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа
на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г. по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение
№890/20.12.2017г. по т.д. №336/2017г. по описа на ВОС, Решение №15/12.01.2018г. по
в.т.д., Решение №226 от 09.11.2017 г. по в.т.д. №303/2017 г. на ВАпС ), изрично
становище на КЕВР (официална позиция, приета на закрито заседание от
31.10.2018г.) и на ВАС ( в мотивите на Решение №1115 от 28.01.2019 г. по адм.д.
№5284/2018 г. ВАС).
7
36. При тези основни насрещни твърдения и възражения на страните и в съответствие с
изричните им изявления в разменените между тях книжа, съдът приема, че следните
факти и обстоятелства са безспорни помежду им:
1. Ищецът „УП БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. София, е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна
електрическа централа, както е посочено в исковата молба;
2. Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, седалище гр.
Варна, е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004 год.
издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №И1-Л-
139/09.12.2013год. на ДКЕВР).
3. Като краен снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
4. „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр.
София, е обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на
дейността обществен доставчик на електрическа енергия №Л-147-
13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР.
5. Като обществен доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК” ЕАД е задължено да
купува от ответника, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, която същият е закупил от
производителите на лицензионната му територия;
6. Процесните количества електрическа енергия са произведени и продадени от
ищеца на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електроенергия
№136 от 20.04.2010 г., сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и „УП
БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД.
7. За произведената през м. ноември 2017 г. ищецът е издал на ответника фактура
№112/30.11.2017г. на стойност 91 409,52 лева (с ДДС), по която е получил
плащане от ответника единствено на сумата от 57 913,10 лева, като остатъкът от
33 496,42 лв. не бил платен.
8. За произведената през м. декември 2017г. ищецът е издал на ответника фактура
№114/31.12.2017г. на стойност 163 016,83 лв. (с ДДС), и е получил плащане от
ответника в размер на 11 198,77 лв. Ответникът е отказал заплащане на остатъка
от 151 818,06 лв. по тази фактура.
9. До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на
ответника електрическа енергия по преференциалната цена 188,29 лв./МВтч,
утвърдено c т.8 от Решение №Ц-10/ 30.03.2011г. на КЕВР
10. След изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.) преференциална цена се дължи за количествата електрическа
8
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количества, надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.
11. Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се
определя от Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към
ищцовата ВяЕЦ е т.1 от решението;
12. Изкупените количества ел. енергия ответникът е продал на „Национална
Електрическа Компания” ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ;
13. Процесните количества произведена електрическа енергия са получени от
обществения доставчик „Национална Електрическа Компания” ЕАД, в
изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ;
14. Количествата електроенергия, отразени в представените по делото фактури, са
действително произведени от ищцовото дружество;
15. Изпращането от ищеца съгласно приложимите норми и получаването от
ответника на процесните фактура №112/30.11.2017г. и фактура
№114/31.12.2017г., съответно разменената между страните писмена
кореспонденция, приложена по делото.
16. С влязло в сила решение №1177/23.02.2018г. по адм. дело №8522/2015г. на
Административен съд – София град, потвърдено частично с решение
№1115/28.01.2019г. по адм. дело №5284/2018г. на Върховен административен
съд, ІV отделение, решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта по т.1.7 е
отменено.
37. Спорът между страните е правен и по същество се заключава в това, след
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и
приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, съответно Решение № СП-
5/28.03.2019 г., допустимо ли е след достигането на нетното специфично производство
на електрическа енергия от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в
размер на 2 000 kWh (т.1.7 от Решение №СП-1 (отм.), съотв. т.1.7 от Решение № СП-5)
и заплащането му от страна на ответника – краен снабдител по преференциалната
цена по т.8 от Решение №Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР (188,29 лева/MWh, без ДДС),
въз основа на твърдение за надхвърляне впоследствие на прага от 2 250 ефективни
годишни часове работа на централата да се претендира приложимост и на т.1.8 от
Решение №СП-1/31.07.2015 г., съответно заплащане на разликата между нетните
специфични производства по т.1.7 (отменена) и т.1.8 от това решение по
преференциалните цени както по т.8, така и по т.9 от Решение №Ц-10 от 30.03.2011г.,
или за всички количества електрическа енергия над нетното специфично производство
от 2 000 kWh се дължи единствено цена за излишък на балансиращия пазар.
38. С оглед правилното решаване на този спор като релевантни се определят следните
9
факти:
17. Момента, към който ВяЕЦ на ищеца е достигнала/надхвърлила 2 250 ефективни
годишни часове работа;
18. Момента, към който електрическата централа е достигнала нетното специфично
производство от 2 000 kWh (по т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР);
19. Момент, към който електрическата централа е достигнала нетното специфично
производство от 2 300 kWh (по т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР);
20. Количествата произведена ел. енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство от 2 000 kWh (по т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР)
към м. ноември и м. декември 2017г.;
21. Общото количество произведена ел. енергия от ВяЕЦ на ищеца, продадена на
ответното дружество от началото на 2017г. до м. декември 2017г., включително;
22. Общият размер на платените от ответното дружество от началото на 2017г. до м.
декември 2017г., включително, цени за изкупените количества ел. енергия (в т.ч.
по преференциални цени и по цени за излишък на балансиращия пазар)
39. Главната доказателствена тежест в процеса за установяването на тези факти (т.38 от
доклада) се възлага на ищеца „УП БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД.
40. Като релевантни за спора факти и обстоятелства, доказателствената тежест за чието
установяване се дължи в процеса от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД и
от третото лице – негов помагач „Национална електрическа компания” ЕАД, се
определят следните положения:
23. Наличието на нормативно и/или договорно основание, въз основа на което се
твърди, че вятърната електрическа централа на ищеца е определена
предварително като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни работни часа,
евентуално
24. как (към кой момент) се определят пълните ефективни годишни часове на работа
на ветровите генератори на централата;
25. При липсата на предварително основание (нормативно и/или договорно) за
определяне на вятърната електрическа централа на ищеца като такава, работеща
до 2 250 ефективни годишни работни часа, да се установи основанието за отказ
от приложение на т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
41. За установяване на твърденията си страните са посочили и представили само писмени
доказателства, които, обаче, касаят основно безспорните между страните факти и
фактически положения.
42. Допълнително следва да се укаже на страните, че не сочат и представят достатъчно
доказателства за установяване на фактическите положения, посочени в т.38 и т.40 от
доклада.
10
43. Доколкото в основната си част изложените от страните аргументи за обосноваване на
застъпваното от всяка от тях становище по основния спорен въпрос съставляват
правни доводи, то същите следва да се ценят от съда при произнасянето по същество
на заявените претенции, след приключване на доказателствения процес и устните
състезания между страните.
АДВ. П.: Моля да приемете като доказателства по делото представените с исковата молба
писмени документи.
Във връзка с дадените ни указания, представям и моля да приемете като доказателства по
делото справка за произведена ел. енергия по месеци за 2017 г., протоколи за отчет за
произведена ел. енергия за 2017 г. и 12 броя платежни нареждания за изкупена ел. енергия за
месеците януари – декември 2017 г.
АДВ. М.: Не възразявам да бъдат приети като доказателства по делото представените с
исковата молба писмени документи, както и тези, представени в днешно съдебно заседание
от ищцовата страна.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и допуснати до приемане писмени
документи следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да бъдат
приобщени като такива и представените в днешно съдебно заседание от ищцовата страна
писмени документи.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата молба
писмени документи: договор за изкупуване на електрическа енергия между Енерго-Про
Продажби и Ищеца; договор за присъединяване между „Е.ОН България Мрежи” АД и
Ищеца; Фактура № 112; извлечение от разплащателна сметка № 110/31.12.2017 г.; фактура
№ 114; извлечение от разплащателна сметка № 8/26.01.2018 г.; Писмо от КЕВР от 2008 г.;
писмо изх. № Е-04-01-4/28.04.2015 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представени в днешно съдебно
заседание от ищцовата страна: справка за произведена ел. енергия по месеци за 2017 г.,
протоколи за отчет за произведена ел. енергия за 2017 г. и 12 броя платежни нареждания за
изкупена ел. енергия за месеците януари – декември 2017 г.
АДВ. М.: Ние също имаме указания да посочим изрично дали оспорваме обстоятелството,
че през м. декември централата на ищеца вече е достигнала 2 250 часа, но без да е
достигнала 2300 kWh НПС. Тук едно уточнение само. И от самите представени в днешно
съдебно заседание документи е видно, че точно през м. декември принципно са достигнали
2300 MWh НПС. Но тук говорим за едно количество, което не е спорно между страните,
11
което не е въведено въобще нито от ищеца като част от предмета на спора, нито пък от
ответника. И в този смисъл, не оспорваме твърденията в исковата молба, че за м. декември
са произведени 149.964 MW преди достигане на 2 250 часа, съответно 2300 kWh НПС.
Принципно за м. декември те достигат 2 300 МWh, но не и по отношение на количествата,
които са въведени като предмет на спора.
По отношение на указанията за това какъв е видът на централата моля да съобразите, че
аргументите са изцяло правни. Част от тях са наведени с отговора на исковата молба и те
касаят обстоятелството, че ищецът се самоопределя като такъв с оглед депозираните
счетоводни документи, касаещи плащане на произведената ел.енергия, и това е във връзка
естествено със задължението му да планира и прогнозира, като принципното ми становище
е, че това обстоятелство не е релеватнтно за спора между страните с оглед на твърденията и
петутима на исковете, тъй като в случая ищецът всъщност не спори и не твърди да попада в
едната или другата категория, а той твърди, че се дължат и двете цени. Т.е., спорът не е
доколко тези 2 250 часа фактически служат за определяне на това коя преференциална цена
ще се приложи. Спорът между страните е дали могат да се прилагат и двете цени или следва
да се прилага само едната.
АДВ. П.: Моля да спрете производство по настоящото дело до окончателното
приключване на административно дело № 1719/2021 г. по описа на АССГ, което има за
предмет проверка на законосъобразността на решение СП-5 на КВЕР. Представям копие от
разпореждане, с което се доказва, че това дело е висящо. Представям и определение №
183/18.03.2021 г. по търговско дело № 1184/2020 г. по описа на ВКС, като по това дело е
допуснато до обжалване решение на Апелативен съд – Варна с аргументи, че следва да бъде
проверена допустимостта му предвид отказа на Апелативен съд – Варна да приложи
нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Считам, че са налице основания за спиране на
производството по настоящото търговско дело.
Ако не спрете производството, моля на основание чл.17, ал. 2 ГПК съдът да се произнесе
инцидентно по валидността и законосъобразността на оспорения административен акт -
решение СП-5.
АДВ. М.: Считам, че не са налице основания за спиране на производството, поради
липсата на преюдициалност по отношение на административното производство по
обжалване на административния акт и настоящото търговско производство. Константна е
практиката на ВОС и АпС – Варна, както и на ВКС, че в тези случаи не е налице
преюдициалност. Определенията, с които се спираха производствата по дела преди отмяната
на решение СП-1, бяха отменени от ВКС, като на 13.07.2021 г. се постанови определение по
търговско дело № 2114/2020 г., с което не се допуска до касационно обжалване решение на
АпС – Варна и касателно въпроса за наличието на преюдициалност и представките за
спиране на производството във връзка с обжалване на СП, върховният съд формира мотиви,
че основания за спиране не са налице. Актовете на КВЕР се ползват с предварително
12
изпъляемост по силата на изрична законова разпоредба. Това е чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Т.е.
неговото допуснато, по силата на закона предварително изпълнение. По отношение на
представените определения на ВКС, с което съм запозната, с него е допуснато до касационно
обжалване решение на Варненски апелативен съд, като моля, да съобразите, че актът на
съда не е допуснат до касационно обжалване, защото е вероятно недопустим, а мотивите на
ВКС са за проверка на допустимостта на самото решение, което категорично не може да
бъде отъждествено с наличие на недопустимост на акт към настоящия момент. Поради тези
причини, считам, че не са налице основания за спиране на делото. По отношение на
искането за произнасяне на съда по реда на чл. 17 ГПК считам, че същото е неоснователно, с
оглед на обстоятелството, че посочената разпоредба изисква преюдициалност, каквато в
случая не е налице. Решение СП-5 не е ценово решение. То единствено установява по
силата на изрична законова норма елемент от ценообразуването ползван при формиране на
цената при съответното ценово решение, което е стабилен акт.
СЪДЪТ по отношение на направено искане от ищцовата страна за спиране на
производството по настоящото дело, при съобразяване единствено и само на
преобладаващата съдебна практика по приложението на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, предвиждаща
предварителна изпълняемост на решенията на КВЕР и отчитаната както от въззивната
съдебна инстанция Варненски апелативен съд, така и от Върховен касационен съд, практика
за липса на преюдициална връзка между решението на КВЕР, утвърждаващото съответните
количества НСП по съответните ценови решения, спрямо спорове, предмет на разглеждане
по делата, касаещи незаплатена част от продажната цена за произведена за съответни
периоди ел. енергия, намира, че не е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за
спиране на настоящото исково производство.
С оглед на това СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за спиране на
производството по настоящото търговско дело до приключване на производството по
административно дело № 1719/2021 г. по описа на АССГ, респективно до произнасяне по
търговско дело № 1184/2020 г. по описа на ВКС.
УКАЗВА на страните, че след внимателно запознаване със съдебните актове
междувременно поставени и посочени в днешно съдебно заседание, съдът би могъл да
ревизира тази своя преценка на следващ етап от процеса в закрито заседание.
По отношение на искането за произнасяне по реда на чл. 17 от ГПК съдът ще се произнесе
в акта си по същество на спора.
АДВ. П.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени
искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.
13
АДВ. М.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени
искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните от
ответната страна разноски.
АДВ. М.: Не правя възражение за прекомерност.
АДВ. П.: Моля да уважите предявените искове като основателни и доказани, като
присъдите сторените разноски и да ми дадете възможност да представя писмена защита.
АДВ. М.: Моля да отхвърлите предявените искове като неоснователни и недоказани.
Моля да ми дадете срок за писмена защита, като присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, като дава възможност
на процесуалния представители на ищцовата и на ответната страна да изложат правните си
доводи по съществото на спора, в писмена форма, в едноседмичен срок,считано от днес и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.50 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14