Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №121
гр.ВРАЦА,05.05.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на 04
декември 2019 в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Виолета Вълкова,като разгледа докладваното съдия Досов въззивно гр.дело №527/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №45/08.05.2019 год. по гр.дело №211/2018 год. по описа на РС-Оряхово
състав на съда е признал за установено в отношенията между ищците М.Р.О., с ЕГН********** и Д.О.О., с ЕГН**********,*** и ответника
"ЕОС Матрикс"ЕООД-гр.София, с
ЕИК131001375, че вземанията на " ЕОС Матрикс " ЕООД - гр.София по договор за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL
2007/13.06.2007 год., сключен между "Банка Пиреос България "АД и ищците / главница и
акцесорни такива, формиращи сумата над главницата до пълния размер на
претенцията /, които вземания са били прехвърлени на ответното дружество с
договор за прехвърляне на вземания от дата 30.06.2016 год., сключен между него и "Банка Пиреос България"АД, с ЕИК:*********, са погасени по давност.
Със същото решение на основание
чл.78,ал.6 от ГПК "ЕОС Матрикс" ЕООД-гр.София е осъдено да внесе по сметка на РС -
Оряхово сума в размер на 680.80 лева, представляваща
дължима държавна такса.
Решение №45/08.05.2019 год. е обжалвано от "ЕОС Матрикс"ЕООД-гр.София с
въззивна жалба, подадена от пълномощника му адв.А.К. ***. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения, и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Сочи, че по делото не е установено и
доказано кредиторът "Банка Пиреос България "АД да е обявил на
длъжниците М. и Д. О. предсрочната изискуемост на кредита преди датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 30.08.2011 год.,
при което и изводът на съда за изтекла след тази дата 5 годишна погасителна
давност за всички вземания по кредита - главница, договорна и мораторна лихва,
разноски, се явява произволен и необоснован. Отделно сочи, че погасителната
давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността за
принудителното му събиране.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което въззивният Окръжен съд-Враца признае за установено,
че длъжниците М.Р.О. и Д.О.О. дължат
солидарно на "ЕОС Матрикс"ЕООД-гр. София
вземанията, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит №3945 CL2007/13.06.2007 год., които вземания са прехвърлени на "ЕОС Матрикс"ЕООД-гр.София с договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2016 год., сключен между "Банка Пиреос България"АД, с ЕИК831633691 и "ЕОС Матрикс"ЕООД.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите М.Р.О. и Д.О. *** не са
депозирали отговори. Заявила са становище за неоснователност на жалбата с
депозирана по делото писмена молба.
Пред въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима- подадена е от лице с правен интерес в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно.
При същата проверка въззивният съд обаче констатира,че обжалваното решение е недопустимо. Съображения: Гражданско
дело №211/2018 год. по описа на РС-Оряхово е образувано по предявени от М.Р.О.,
ЕГН ********** и Д.О.О., ЕГН **********,*** против " ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ж.к. "Малинова долина",
ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6 отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците не дължат на ответника сумата от общо 27000.00 лева,
представляваща задължение по договор за предоставяне на потребителски кредит
№3945 CL 2007/13.06.2007г., сключен между "
Банка Пиреос България"АД -
гр.София и двамата ищци в
качеството им на кредитополучатели, от които 9597.00 лева главница
и 17403.00 лева лихви, поради
погасяване на цялото вземане по давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът " ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК ********* е депозирал
отговор, с който е оспорил както допустимостта, така и основателността на
предявените искове. Становището за недопустимост е обосновано с липсата на
правен интерес у ищците, предвид липсата на спор между страните относно това
дали вземането е погасено по давност, като исковете са възприети от
пълномощника на ответника като отрицателни установителни / л.8 от делото,абзац 2
и 5/.
В определение от 27.07.2018 год.,постановено в
подготвително заседание по чл.140 от ГПК, в което е включен и проект за доклад по делото, съдът
е възпроизвел точно въведения с исковата молба петитум, като е посочил обща
правна квалификация по чл.124,ал.1 от ГПК /л.15 и л.18 от делото/, както и че
ищците са предявили иск за признаване за
установено, че не дължат на ответника сумата
от 27000.00 лева, представляваща задължение по договор
за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г., сключен
между " Банка Пиреос България"АД -
гр.София и двамата ищци в
качеството им на кредитополучатели, от които 9597.00 лева главница
и 17403.00 лева лихви, поради
погасяване на възможността за принудително изпълнение.
В доклада си по чл.146 от ГПК /протоколно определение от
11.09.2018 год., л.27 от делото/ съдът отново е посочил, че е сезиран от М.Р.О. и Д.О.О. с иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на " ЕОС МАТРИКС" ЕООД, че ищците не дължат на ответника сумата
от 27000.00 лева, представляваща задължение по договор
за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г., сключен
между " Банка Пиреос България"АД -
гр.София и двамата ищци в
качеството им на кредитополучатели, от които 9597.00 лева главница
и 17403.00 лева лихви.
Докладът е приет без възражения и е обявен за
окончателен.
Вече в мотивите на обжалваното решение съдът е приел,че е
сезиран с положителен установителен иск с правна квалификация чл.124,ал.1,т.2
от ГПК за установяване правното качество на едно вземане, а именно: иск за признаване на установено в отношенията
между страните,че вземанията на кредитора са станали естествени,тъй като макар
да съществуват,са погасените по давност /л.183 от делото, стр.12 от решение №45/08.05.2019
год.,абзац 1 /.
И с диспозитива на решението си съдът се е произнесъл по
същество именно по положителни установителни искове, признавайки за установено
в отношенията между страните, че вземанията на " ЕОС Матрикс " ЕООД - гр.София по договор за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL
2007/13.06.2007 год., сключен между "Банка Пиреос България "АД и ищците / главница и
акцесорни такива, формиращи сумата над главницата до пълния размер на претенцията
/, които вземания са били прехвърлени на ответното дружество с договор за
прехвърляне на вземания от дата 30.06.2016 год., сключен между него и "Банка Пиреос България"АД, с ЕИК:*********, са погасени по давност.
Произнасяне по отрицателните
установителни искове за недължимост на
вземанията поради погасяването им по давност няма.
При така изложената фактическа обстановка настоящият
състав на ОС-Враца намира от правна страна, че решение №45/08.05.2019. е
недопустимо и следва да бъде обезсилено,
като постановено по непредявени положителни
установителни искове.
Съгласно
разпоредбата на чл.270,ал.3,изр.3 от ГПК, основание за
недопустимост на съдебния акт и обезсилване на решението е разглеждането на
непредявен иск. Понятието за предявен иск, респ. непредявен иск, трябва да се
разглежда в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес,според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие
се определят от страните - чл.
6, ал.2 от ГПК. Рамките на търсената от ищеца защита се определят с
посочване на основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в исковата
молба предмет на спора и вида на търсената защита,съдът прави квалификация на
спорното материално право, като определя приложимата правна норма. Определянето
на правната квалификация е задължение на сезирания съд и същият не е обвързан
от поддържаното от страната правно основание. Следователно произнасяне по
непредявен иск ще е налице,когато съдът обоснове решението си на основание
/факти/,които не се твърдят в исковата молба,или пък се произнесе по
незаявен петитум. В този случай ще е налице нарушение на диспозитивното
начало, а постановеният съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване.
Тази хипотеза
следва да се разграничава от случаите, в които съдът е разгледал предявения
иск, т.е. обсъдил е релевантните за спора факти и се е произнесъл по заявения
петитум, но е дал погрешна квалификация на спорното материално право.В този
случай ще е налице нарушение на материалния закон, водещо до неправилност на
постановеното решение, но не и до недопустимост.
В
конкретния случай е безспорно, предвид петитума на исковата молба, че ищците са
сезирали съда с отрицателни искове за признаване за установено, че те не дължат на ответника сумата от общо
27000.00 лева, представляваща задължение по договор за предоставяне на
потребителски кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г., сключен между " Банка
Пиреос България"АД - гр.София и двамата ищци в качеството им на
кредитополучатели, от които 9597.00 лева главница и 17403.00 лева лихви, поради погасяване на цялото вземане по
давност. Предявените
искове са с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК - отрицателни установителени
искове за установяване, че ищците не
дължат на ответника определена сума, поради погасяването на вземанията по
давност. Исковете са допустими, тъй
като техен предмет не е установяване липсата на материално право изобщо, а
липсата на притезание, насочено срещу длъжниците-ищци, но по тях
първоинстанционният съд не се е произнесъл. Вместо това съдът се е произнесъл
по положителни установителни искове, каквито ищците не са предявявали..
При тези си
съображения настоящият съдебен състав намира,че районният съд се е произнесъл
по непредявени искове, като същевременно
не се е произнесъл по предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124,ал.1
от ГПК , поради което и на основание чл. 270, ал.3,пр.3-то от ГПК обжалваното
решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
При новото
разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по
исканията на страните за разноски със съдебния си акт по съществото на спора.
Предвид
цената на двата кумулативно предявени искове -
9597.00 лева за главница
и 17403.00 лева за лихви, и търговския характер на спора, решението
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване -
чл.280,ал.3,т.1,пр.2-ро от ГПК
Водим от горното и на основание
чл.270,ал.3 от ГПК, Окръжен съд-Враца
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №45/08.05.2019 год. по гр.дело №211/2018 год. по описа на Районен
съд - Оряхово, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Оряхово за
произнасяне по предявените искове от друг съдебен състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.