РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

21.10.2020

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 05.11.2019 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

446

по описа за

2019

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. С., ул. ”Московска” № 19, чрез пълномощника юрисконсулт В. Е. Х., е  предявило иск против Н.П.В., ЕГН **********,***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 80/2019 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 38/21.01.2019 г., за сумата от  143.93 лв. /сто четиридесет и три лева и 93 ст./ главница; сумата от 120.00 лв. /сто и двадесет лева и 00 ст./ представляваща разходи при изискуем кредит, сумата от 20.26 лв. /двадесет лева и 26 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 16.01.2019 г.; сумата от 10.24 лв. /десет лева и 24 ст./ представляваща наказателна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 16.01.2019 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането.

 В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В с. з. ответницата оспорва иска. Поддържа направеното възражение против издадената заповед и твърди, че не е обявена и не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Твърди, че е изплатила всичко по изпълнителното дело. Заявява, че няма претенции относно сумата, която дължи.

Правното основание на иска е чл. 422 ГПК.

 По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №80/2019 г. на МзРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №80/2019 г.на МзРС е издадена Заповед № 38/21.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за сумата от 143.93 лв. /сто четиридесет и три лева и 93 ст./ главница; сумата от 120.00 лв. /сто и двадесет лева и 00 ст./ представляваща разходи при изискуем кредит, сумата от 20.26 лв. /двадесет лева и 26 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 16.01.2019 г.; сумата от 10.24 лв. /десет лева и 24 ст./ представляваща наказателна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 16.01.2019 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането.

Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

В исковата молба се твърди, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за преструктуриране на кредитна карта в кредит за текущо потребление от 26.04.2017 г. Съгласно договора остатъка от задължението по кредитна карта е преоформен в кредит за текущо потребление в размер на 272.34 лв. и се издължава с равни месечни вноски съгласно погасителен план. Погасителния план е представен по делото, от който е видно, че ответницата дължи 18 равни месечни вноски по 16.79 лв. всяка, като срока за издължаване на кредите е 18 месеца и изтича на 20.10.2018 г. Поради преустановяване на плащанията и настъпване на крайния падеж, банката е пристъпила към събиране на задължението си по съдебен ред. В приложеното ч. гр. дело е представено извлечение от счетоводните книги на банката, от която е видно, че е дължима главница в размер на 143.93 лв., дължима възнаградителна лихва в размер на 20.26 лв. за периода от 21.02.2018 г. до 16.01.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 10.24 лв. за периода от 21.02.2018 г. до 16.01.2019 г., както и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв. За горните суми е издадена и заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и е издаден изпълнителен лист.

Горното не се оспорва от ответницата която заявява, че е изплатила всички дължими суми по междувременно образувано изпълнително дело. Единственото възражение е, че тя не е уведомена за предсрочна изискуемост. Твърди, че такава не е настъпила.

Независимо, че това възражение е направено извън срока по чл. 131 ГПК съдът намира за необходимо да отбележи, че същото е неоснователно, тъй като никъде в исковата молба не се твърди че кредита е бил предсрочно изискуем. Видно от посоченото в договора за кредит и приложения по делото погасителен план срока за издължаване на кредита е изтекъл на 20.10.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 18.01.2019 г., т.е. три месеца след падежа на крайната вноска, и в случая изобщо не може да става дума за предсрочна изискуемост, тъй като не е имало нужда такава да бъде обявявана. Банката е изчакала крайния срок за издължаване на кредита, и едва след него е подала заявлението, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Отпуснатият на ответницата като физическо лице кредит представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, и ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

При тези съображения, и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като възражение.

Съдът намира, че в настоящия случай са спазени разпоредбите на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, и ал. 2 ЗПК. При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10 ал. 1 ЗПК писмена форма за действителност на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 - т. 12, и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на потребителя. Договорът отговаря и на изискванията на чл. 11 ал. 2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора. При тези констатации настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия процесен договор за преструктуриране на кредитна карта в кредит за текущо потребление от 26.04.2017 г.

При това положение и с оглед обстоятелството че ответницата не оспорва задължението си, съдът намира иска за основателен и доказан, и като такъв ще следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски.

На основание чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по делото в размер на 100 лв. В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер от 175 лв. за заплатена държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в общ размер на 75 лв., включващо заплатени държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като ответницата следва да бъде осъдена да я заплати на ищцовото дружество.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Н.П.В., ЕГН **********,***, че същата дължи изпълнение на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. С., ул. ”Московска” № 19, по издадената по ч. гр. дело № 80/2019 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 38/21.01.2019 г., за сумата от  143.93 лв. /сто четиридесет и три лева и 93 ст./ главница; сумата от 120.00 лв. /сто и двадесет лева и 00 ст./ представляваща разходи при изискуем кредит, сумата от 20.26 лв. /двадесет лева и 26 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 16.01.2019 г.; сумата от 10.24 лв. /десет лева и 24 ст./ представляваща наказателна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 16.01.2019 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.П.В., ЕГН **********,***, да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. С., ул. ”Московска” № 19, деловодни разноски по настоящото дело в размер на 175 лв. за заплатена държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по ч. гр. дело № 80/2019 г. на МзРС в размер на 25 лв. за внесена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                           Районен съдия: