№ 19386
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110136272 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „.........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против К. Н.
С. за сумата от 782,98 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. ............... с абонатен
№305820, сумата 152,34 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата 50,22
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2019 г. и сумата 10,98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до
23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 685/2022г. на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия,
действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният
имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът навежда
твърдения за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на сумите
1
както за главници, така и за лихви. Счита, че не се установява ответникът да е собственик
или ползвател на имота. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност по
отношение на всички вземания за периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е прието като доказателство копие на Заповед №РД-41-2979/24.12.1986 г. на
председателя на ИК на СНС, съгласно която апартамент № 18, находящ се в гр. ........ е
преодставен като обезщетение за отчужден имот на К. Н. С.. Не са представени
доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди датата на исковата молба,
поради което съдът приема, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия през исковия период. В този
смисъл следва да се цени и обстоятелството, че партидата на имота е на името на ответника,
което се установява от приетата по делото молба до изщовото дружество. Независимо от
възраженията на ответника в подкрепа на този извод е и приобщеното копие на декларация
по чл. 14 ЗМДТ, според която имотът е деклариран именно от настоящия ответник. По
силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия,
а за ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката през процесния период.
2
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Ответникът не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия, нито
нейната цена, както и не твърди да е извършвал плащания за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи
заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в размер
на 782,98 лева.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на част от вземанията за периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.08.2018 вкл., които възлизат на 84,80 лева, при съобразяване на дължимата цена за реално
консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.. Доколкото
възражението на ответника за погасени по давност задължения се явява частично
основателно исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна
3
енергия следва да бъде уважена само за сумата 698,18 лева като за горницата до 782,98 лева
подлежи на отхвърляне като погасена по давност.
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
м.12.2018 г. до м.04.2020 г., възлизащи на 50,22 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не се оспорва от
ответника.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 132,77 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 152,34 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 10,98
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 110,53 лева - за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 66,32 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответникът, който е представляван и в двете производства от адв. И. Н. от САК при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за което са представени договори за правна защита и
съдействие, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното и за
настоящото производство. Представените декларации в този смисъл, водят до прилагане на
разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния им представител следва да се определи
адвокатско възнаграждение, което ищецът да бъде осъден да заплати съразмерно на
отхвърлените части от исковите претенции.
Съдът приема, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в
хода на заповедното производство се свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби
и при съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-
438/2022 г., според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, счита че възнаграждението
следва да бъде определено на сумата 50,00 лева, от които съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да му се присъди сумата 5,79 лева.
По отношение на разноските за настоящото производство следва да се посочи, че
съобразявайки цитираното по-горе решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г.,
съдът има право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на
адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки
от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния
представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на защитавания интерес,
счита че определеното в размер на 300,00 лева възнаграждение отразява реалната цена на
положения от процесуалния представител на ответника труд от която съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата 34,73 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Н. С. ЕГН ********** , с адрес: гр. ...............
дължи на „.........“ ЕАД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. ........... на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 698,18 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.09.2018 г. -
м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. ............... с абонатен №305820, сумата 132,77 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата 50,22 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2022 г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №685/2022г. на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79
ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 698,18 лева до пълния предявен размер и за
периода м.05.2018 г. до м.08.2018 г. вкл. като погасен по давност и по чл. 422 ГПК вр. ал. 86,
ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за разликата над 132,77 лева до пълния предявен размер и за сумата 10,98
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 685/2022г. на СРС, 71 състав
като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Н. С. ЕГН ********** , с адрес: гр. ............... да заплати на „.........“ ЕАД,
ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 110,53 лева – разноски в настоящото производство и сумата 66,32 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „.........“ ЕАД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. ...........
да заплати на адвокат И. А. Н. от САК с адрес: ......... на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
34,73 лева – възнаграждение за процесуално представителство на ответника К. Н. С. ЕГН
********** по гр.д. №36272/2022 г. на СРС 71 състав и сумата 5,79 лева възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника К. Н. С. ЕГН ********** по ч.гр.д. №685/2022
5
г. на СРС 71 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6