РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502172 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба ВЛ. ЛЮБ. Д., ЕГН:
**********, чрез особения си представител адв. С.Н. против Решение №
261856/ 29.06.20421 постановено по гр. д.№ 6620/ 2020г. по описа на
Пловдивски районен съд – III бр. с., с което е изменен размерът на
определената с Определение за одобряване на спогодба по гр. д.№ 11270/
2016г. на ПРС – V бр. с. месечна издръжка, която жалбоподателят следва да
заплаща на дъщеря си С. ВЛ. Д., р.11.04.2009г. чрез нейната майка и законен
представител ЕЛ. К. М., ЕГН: ********** от 160 лева месечно на 230 лева
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
11.06.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска от падежа до окончателното изплащане. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
1
Писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Е.
К. М. като законен представител на малолетната С. В. Д., не е постъпил,
налице е заявено становище с молба от 10.09.2021г. от проц. представител на
страната - адв.В.В. , в която оспорва жалбата като неоснователна и моли да се
потвърди обжалваното решение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Правно релевантните предпоставки за изменение на предходно
определен размер на дължима издръжка за ненавършило пълнолетие дете са
установени с разпоредбата на чл.150 СК и съставляват установяване
наличието на изменение на обстоятелствата, настъпили след момента на
присъждане на предходната издръжка.
За уважаване на предявения иск по чл.150 СК районният съд е преценил
наличието на такова изменение на обстоятелствата по отношение на
изминалия период от време от 4 години от присъдената предходна издръжка,
в който е настъпила както промяна в нуждите на детето, така и съществена
трайна промяна в икономическата обстановка в страната, при която
присъдената предходна издръжка не съответства на възможностите да се
издържа дете на тази възраст – 12г., като е отчетено и обстоятелството, че
малолетната е ученичка в V-ти клас. Преценени са и доходите на майката,
ориентирани около минималната работна заплата за страната, както и
независимо от доходите на бащата са отчетени и обстоятелствата, че същият
е млад, здрав и трудоспособен, поради което е длъжен да реализира среден
доход за страната, с който да осигури жизнен минимум на децата си. Така
постановеното решение е правилно обосновано, съответства на
доказателствения материал по делото и изпълнява изискванията на
фактическия състав на законовата разпоредба по чл.150 СК.
С въззивната жалба правилността на обжалваното решение се
оспорва с доводите, че по делото не са събрани писМ. доказателства за реално
2
необходимите за детето разходи от една страна, а от друга се прави
възражение за неправилна преценка относно възможностите на бащата да
предоставя издръжка поради това, че същият имал още две деца.
Като безспорно установено се приема, че след настъпилата
фактическа раздяла между страните малолетното дете на страните С.,
р.11.04.2009г. е останало при майка си Е.М., която основно е поела полагане
на непосредствени и преки грижи за нейното отглеждане и възпитание, което
се подкрепя и от ангажираните по делото гласни доказателства, депозирани
от св. Г. Н.Г., без родство със страните, във фактическо съжителство със
законния представител на детето, имащ преки впечатления от развитието на
отношенията във времето между ответника и малолетното дете.
Дължимостта от родителите на издръжка за ненавършилите
пълнолетие деца съобразно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК има безусловен
характер и се дължи независимо от работоспособността и материалното им
състояние, като размерът на издръжката съобразно изискването на чл.142,
ал.1 СК се определя принципно според нуждите на детето и възможностите
на родителите. Така претендираният размер на издръжката за малолетното
дете от 230 лв не е в минимално установения за страната размер на
месечната издръжка съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, но е
необходим за поемане на базовите нужди на детето, поради нарасналата му
възраст в изминалия период от четири години от определяне на предходния
размер на тази издръжка. В тази насока нарасналата възраст на детето изпълва
съществен елемент от предпоставките по чл.150 СК за наличие на изменено
обстоятелство, наред с икономическите условия в страната, обуславящи
актуализация на предходно определения месечен размер на тази издръжка.
Характерът на издръжката и така определения й необходим размер от 230
лева с оглед настоящата възраст на детето не налага изследване на
конкретните негови нужди, които следва да се приеме, че могат да се
определят от съда на принципа на опитните правила. Не се възприема за
основателен и доводът, основан на обстоятелството, че ответникът има още
две малолетни деца, съответно задължение и за други низходящи, доколкото
преценката за възможностите в тази насока при поемане на отговорности и
задължения и създаване на необходимите условия за тяхното изпълнение
принадлежи на страните в качеството им на родители.
3
По така изложените съображения жалбата се намира за
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно.
Разноски от въззиваемата страна не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261856/ 29.06.2021г.
постановено по гр. д. № 6620/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд –
III бр. с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4