№ 17634
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110139267 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* срещу
Е. Г. Г., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 273,70 лв., с включени
25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/120003098715, за вреди от ПТП, настъпило на 22.07.2021
г., около 08:20 ч., в района на автомагистрала „Тракия“ на 11 км. в посока към гр. Бургас,
вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника – управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба (02.07.2025 г.) до погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 22.07.2021 г., около 08:20 ч., в района на автомагистрала
„Тракия“ на 11 км. в посока към гр. Бургас, е настъпило застрахователно събитие – ПТП в
причинна връзка с което са причинени вреди на МПС „Скания Р124“, с рег. № СВ8510РР.
Поддържа, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника
Е. Г. Г., който е управлявал МПС „Фолксваген Пасат“, с рег. № РВ9388ТА под въздействието
на наркотични вещества. Твърди, че съгласно присъда № 7 от 25.01.2023 г. по НОХД №
1992/2022 г. на ОС- Пловдив ответникът е признат за виновен за процесното ПТП, доколкото
същият се е движил с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението
скорост, както и поради неспазване на необходимата дистанция с предно движещия се
автомобил. Сочи, че във връзка с процесното ПТП при ищцовото дружество била заведена
щета № **********, като след направена оценка на същата, ищецът, в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, е изплатил
застрахователно обезщетение в полза на собственика на увреденото МПС „Скания Р124“, с
рег. № СВ8510РР в общ размер на сумата от 8248,70 лв. Ето защо ищецът твърди, че има
регрес за заплатеното от него застрахователно обезщетение спрямо застрахования водач Е. Г.
Г. на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като последният е управлявал МПС след употреба
1
на наркотични вещества. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Г. Г., с
който признава иска. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като му
бъдат присъдени разноски в минимален размер, доколкото твърди, че не станал причина за
завеждане на делото. Моли съда да постанови решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
По иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
следните релевантни факти и обстоятелства: валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания от
последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП; настъпило
застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на
застрахователното събитие и причинени вреди; управление на МПС при процесното ПТП
под въздействието на наркотици или други упойващи вещества; изплатено застрахователно
обезщетение за причинените вреди (вид и размер).
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
възникналите в негова тежест задължения.
Още с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът заявява признание
на иска по реда на чл. 237 от ГПК, моли за прекратяване на съдебното дирене.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск,
но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена
само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от
него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по
смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл и Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответникът може да се разпорежда.
Същевременно, с оглед представените като доказателство по делото и приобщени
писмени доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника
2
по признание на иска, заявеният в настоящето производство осъдителен иск е допустим и
основателен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
производството по делото, доколкото макар да признава предявения иск, ответникът е дал
повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 330,95 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лева, по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за правната помощ или общо 480,95 лева- разноски,
сторени пред СРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. „Рила“, вх. А, ет. 3, ап.
9, да заплати на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 8
273,70 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица № BG/02/120003098715, за вреди от ПТП, настъпило
на 22.07.2021 г., около 08:20 ч., в района на автомагистрала „Тракия“ на 11 км. в посока към
гр. Бургас, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника – управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба (02.07.2025 г.) до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. „Рила“, вх. А, ет. 3,
ап. 9, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 480,95
лева, представляваща сторени разноски пред СРС в хода на първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3