Решение по КНАХД №215/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по жалба на Началник на група „Охранителна полиция“ в РУ – Девин при ОД на МВР – Смолян, ст. инспектор Р. Х. срещу Решение № 13 от 13.06.2025 г. по АНД № 17/2025 г. по описа на Районен съд - Девин, с което се отменя Наказателно постановление (НП) № 25-0252-000046/10.03.2025 г. на Началник група в ОД МВР – Смолян, РУ – Девин.

С цитираното НП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на Е. Я. Б., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети 10 точки, с отбелязване, че към 10.03.2025 г. му остават 39 контролни точки.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното съдебно решение, постановено в нарушение на закона. Жалбоподателят не споделя изводите на съда, че случаят е маловажен и че засяга охраняваните обществени отношения в незначителна степен. Сочат се доводи за неприложимост разпоредбата за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице основания за квалифициране на извършеното от Б. нарушение, като такова отличаващо се с ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите от същия вид. Поясняват, че в приложената към касационната жалба справка за нарушител, Б. има множество предходни нарушения на правилата за движение, които го характеризират като недисциплиниран водач и лице със завишена лична обществена опасност като водач на МПС. Посочва още, че решението не е съобразено с целите на закона.

Посочва, че липсата на изрични мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН в НП от наказващия орган не съставлява съществено нарушение, защото с издаването му наказващият орган е обективирал преценката си за немаловажност на деянието. Счита, че НП не страда от пороци - нарушението е обвързано с правилната правна квалификация по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и наказващият орган е приложил точната санкционна норма. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което се потвърди процесното НП. Претендират се разноски, в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, касационния жалбоподател, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт В. поддържа касационната жалба.

Ответника по касационна жалба, редовно и своевременно призован се представлява от адв. Р., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на представените доказателства за нарушения на водач сочи, че са с изтекла давност. Допълнителни съображения сочи в представената писмена защита. Претендират се разноски по представени доказателства и списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура - Смолян, счита касационната жалба за основателна и предлага на съда да я уважи. Счита решението на районния съд в Девин за немотивирано в частта касателно деянието. Допълва, че съдът е изложил мотиви само спрямо дееца, но те били оборени от доказателствата представени пред касационната инстанция.

Пред касационната инстанция е представена и приложена справка за нарушител/водач рег. № 252р-10213 от 30.06.2025 г. (общо 3 страници).

Административният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата, изразени в съдебно заседание, заключението на представителя на Окръжна прокуратура - Смолян и след преценка на събраните по делото доказателства, направи следните изводи:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебно обжалване пред въззивния съд е Наказателно постановление № 25-0252-000046/10.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР Смолян, РУ – Девин, издадено въз основа на АУАН, серия GA № 3366236/16.01.2025 г. срещу Е. Я. Б. за това, че на 16.01.2025г. в 14,18 часа в [населено място] на [улица], като водач на лек автомобил АУДИ КУ7, рег.№ [рег. номер], управлява горепосоченото МПС, като не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. С издаденото наказателно постановление на Б. е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети 10 точки и към 10.03.2025 г. му остават 39 контролни точки.

В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитани свидетелите А. Ч., съставил акта на водача и свидетелят В. Н.. От показанията на тези свидетели се установяват мястото на извършената проверка и обстоятелството, че водача при управление на МПС не използва обезопасителния колан, с който автомобила е оборудван. Доказателства опровергаващи вмененото нарушение не са ангажирани пред районния съд.

В мотивите на оспореното пред касационната инстанция съдебно решение, районният съд е приел за установен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Прието е, че нарушението е установено, както от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, така и от събраните в административно-наказателно производство писмени доказателства. Обсъдено е, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията им и съобразно представените по делото заповеди за оправомощаване и не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната им с отбелязване от съда, че липсата на изрично посочен нормативен акт в АУАН (ЗДвП към чл. 137а, ал. 1) не е недостатък, който да опорочава редовността и валидността на АУАН и съответно НП.

За да отмени обаче НП съдът е приел, че неправилно АНО не е квалифицирал нарушението като „маловажен случай” с приложение разпоредбата на чл. 28б,”А” от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение е незначително, касае се за първо нарушение на водача и според съда налице са признаците за маловажност на случая. Този извод, съда позовава на липсата на доказателства за съставяни други фишове, АУАН и НП и липсата на настъпили вредни последици от нарушението. Според съда се касае за формално извършено административното нарушение, което предвид ниската степен на обществена опасност, липсата на вреди последици и като извършено за първи път е следвало да се квалифицира като „маловажен случай”. По тези съображения съдът е отменил атакуваното пред него НП като незаконосъобразно и е приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН с предупреждения към водача.

Решението е неправилно.

По делото не се спори, че управляваното МПС попада в посочените в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, категории по M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, както и че превозното средство е снабдено с обезопасителен колан. Безспорно установени са също правно-релевантните факти, установяващи признаците за съставомерно нарушение, изразяващо се от обективна страна в това, че по време на управление на МПС, Б. е без поставен обезопасителен колан, и от субективна - нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл, доколкото водачът е съзнавал, че управлява МПС при неизпълнено задължение, заложено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е ясна и категорична, и с нея се вменява задължение на водачите на МПС да използват обезопасителен колан. Нормата е безусловна, без възможност за степенуване на деянието като значително или незначително, още по-малко приравняването му с „ниска степен на обществена опасност“, след като това деяние е вменено за нарушение. Бездействието на водача изразено чрез „непоставяне на колан“ всъщност е изпълнителното деяние по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и води до осъществяване фактическия състав на нарушението, визирано в санкционната част на наказателното постановление, на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

При тези констатации, неправилно съдът е квалифицирал нарушението, като „маловажен случай“, поради липса на вредоносен резултат, като от значение в случая е обстоятелството, че се касае за формално от обективна страна деяние, което е без вредоносен резултат и не служи за приложението на чл. 28 ЗАНН. За да е налице маловажен случай е необходимо конкретното деяние да разкрива степен на обществена опасност далеч под типичната за същия вид нарушение, а именно, непоставянето на обезопасителен колан в случая да е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите такива случаи. Настоящия случай не е такъв и не разкрива смекчаващи обстоятелства, като особености, различни от типичните за състава на такова нарушение. Неизползването на обезопасителен колан е изведено като нарушение и се санкционира като такова, като предвидената санкция е съобразена с неговата тежест в размер, обезпечаващ целта на закона.

Неправилно и необосновано в случая районният съд е изложил съображения за незначителност на нарушението, с оглед липса на доказателства за дисциплината на водача е приел, че това е „първо негово нарушение“. Дори и да не беше представена справка за извършени други нарушения, след като това нарушение е извършено и обвързано със санкция, то обстоятелството, че няма други нарушения би могло да е от значение само ако наказанието е в размер над минималния, което в случая не е налице. Освен това от приобщената в касационното производство справка за нарушения на водача се установява, че този извод е недоказан.

С оглед изложеното след като се приема безспорна установеност на допуснато административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, от обвързващата сила на АУАН и останалите писмени доказателства, както и свидетелските показания на полицейските служители Н. и Ч., които са възприели липсата на поставен от водача колан, за наказващия орган са били налице предпоставките за ангажиране на административно –наказателната отговорност на касатора. Случаят разкрива една обичайна степен на осъзната обществена опасност - подценяване на законовото задължение, поради което не може да бъде определен като маловажен. Единствено с поемане на отговорността и последиците от така вмененото нарушение, за жалбоподателя биха могли да се постигнат личната и генералната превенция на наказанието.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание в съответствие с материалния закон, при което, като е отменил оспореното НП, Районен съд - Девин е постановил неправилно решение.

С оглед изложените съображения, Административен съд - Смолян в този касационен състав намира, че решението на Районен съд – Девин следва да се отмени и вместо него се потвърди НП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Смолян следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минималния размер от 100 лева, платимо от жалбоподателя, като в становището на л. 35 от делото е поискано възнаграждение за юрисконсулт, без да се сочи такова и за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд – Смолян

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 13/13.06.2025 г. постановено по АНД № 17/2025 г. по описа на Районен съд - Девин и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0252-000046/10.03.2025 г., издадено от Р. Т. Х., Началник група в ОДМВР - Смолян, РУ - Девин, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Е. Я. Б., с [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], общ. Д., обл. С., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат 10 точки, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Е. Я. Б., с [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [улица], обл. С., да заплати ОД на МВР - Смолян сумата от 100.00 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.