ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25824
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110121350 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК вр. с чл. 312 от ГПК
Образувано е по искова молба на Б. К. С., с ЕГН **********, подадена
чрез адв. З. Д., срещу „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК *********, с която са
предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ: 1/ да бъде отменена заповед № Т0-*** г., връчена на 21.02.2025 г., с
която е прекратено трудовото правоотношение на Б. К. С. на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като незаконосъобразна; 2/ съдът да
възстанови ищеца Б. К. С. на заеманата преди незаконнот уволнение длъжност
„разработчик софтуер“; 3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 29 069,52 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконното уволнение за периода от 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г.
в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законна лихва за периода от
подаване на исковата молба – 11.04.2025 г. до окончателно заплащане на
дължимата сума. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № LC-***
г., като е заемал длъжността „разработчик софтуер“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 4 844,92 лв. Твърди, че работодателят е уведомил
ищеца и негови колеги, че поради намаляване на обема на работата се налага
да бъдат съкратени, като на 03.12.2024 г. между ищеца като работник и
ответника като работодател, е подписано Споразумение ТО-*** г. за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325,
т. 1 от КТ, с уговорена дата на прекратяване на трудовото правоотношение –
04.03.2025 г. Посочва, че в периода от 03.12.2024 г. до датата на уволнението
не е получавал никакви служебни задачи нито лично, нито чрез системата за
възлагане на работни задачи на фирмата – JIRA, а също така редовно е
посещавал фирмата за изпълнение на служебни задължения, когато се е
налагало, но във фирмата е имало обичайна практика да се работи от вкъщи,
1
т.нар. „Home office”, като не е имало регламентиран ред за отчитане на
извършената работа.
Посочва, че на 21.02.2025 г. му е връчена заповед № Т0-*** г., с която е
прекратено преждеверемнно трудовото правоотношение на ищеца на
основание дисциплинарно уволнение, поради констатирани нарушения на
трудовата дисциплина: неявяване на работа в офиса на дружеството в
продължение на 5 последователни работни дни – за периода от 03.02.2025 г. до
07.02.2025 г. включително и непопълване на дневни отчети за процесния
период в нарушение на политиката на Дружеството за управление на времето,
отсъствия и извънреден труд.
Посочената заповед за прекратяване на ТПО обаче ищецът счита за
незаконосъобразна като в тази връзка излага подробни съображения.
На първо място твърди, че за периода от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г.
включително е работил от вкъщи, със знанието на прекия си ръководител,
следвайки обичайната практика за работа в дружеството, с която всички
служители са запознати и от която редовно се възползват. Посочва, че през
посочения период е бил на разположение на работодателя си, но нито прекият
ръководител, нито някой друг се е свързвал с ищеца по телефона, фирмения
комуникационен канал или по електронна поща и не му е поставля служебни
задачи.
Поддържа, че обичайно служебни задачи се възлагат в таксборда на
системата за възлагане на работни задачи на фирмата – JIRA, като в посочения
период всеки ден е следил за поставяни служебно задачи, но такива е нямало.
Посочва, че не е запознат, че е имал задължение да изготвя ежедневни отчети
за свършената всеки ден работа, тъй като не е запознат по надлежния ред с
цитираната от работодателя Политика за управление на времето, отсъствията
и извънреден труд.
На следвашо място, посочва, че субектът на дисциплинарната власт не
му е изисквал писмени обяснения за твърдяното дисциплинарно нарушение.
На последно място, посочва, че в заповедта за налагане на
дисциплинарно уволнение, работодателят не е отчел тежестта на допуснатите
нарушения и не е отчел, че служителят няма предходни нарушения на
трудовата дисциплина и наложени дисциплинарни наказания.
Посочва, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца,
предхождащ месеца на уволнението е 4 844,92 лева. Твърди, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е започвал нова работа
на нов трудов договор, поради което при отмяна на заповедта за уволнение,
моли за присъждане и на обезщетение за времето на оставане без работа в
установения по чл. 225, ал. 1 от КТ период и размер от 6 брутни работни
заплати, поради което поддържа, че на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ му се дължи обезщетение за времето на оставане без работа за
периода от 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г., в размер на 29 069,52 лева .
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства: Споразумение № то-*** г. за
2
прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на основание чл.325, т.1
КТ; Заповед №ТО-*** г. за на дисциплинарно наказание „уволнение”; Трудов
договор № ***, сключен на 16.03.2022г. между „АПГРЕЙТ“ ООД и Б. К. С.;
Допълнително споразумение от 16.03.2022 г. към Трудов договор № ***/
16.03.2022г.; Анекс № 02 от 30.09.2022 г. към трудов договор № *** г.; Анекс
№ *** г. към Трудов договор № ***/ 16.03.2022г.; Анекс № 04/ 24.06.2024 г.
към трудов договор № LC-0*** г.; приемо-предавателен протокол от
16.03.2022 г. за предаване от работодател на служител на материално
оборудване.
Иска се назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза, както и искане за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата относно обичайната практика в
ответното дружество за полагане на работа от разстояние, каква е системата за
възлагане на задачите на работещите при ответника служители, а също така
иска разпит на 3 свидетели при режим на призоваване, без да посочва за
установяване на какви обстоятелства се прави доказателственото искане.
Иска да представи в о.с.з. трудова книжка.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Апгрейт“ ООД, чрез
процесуалния му представител адв. Ангелина Илиева, е постъпил писмен
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ответника на длъжност
„разработчик софтуер“, че с Анекс №*** г. към трудовия договор основното
месечно възнаграждение е уговорено в размер на 4844,92 лева, както и че със
Споразумение-*** г. между служителя и работодателя е уговорено, че
трудовото правоотношение е щяло да се прекрати по взаимно съгласие
считано от 04.03.2025 г.
Признават и че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода
21.02.2025 г. до 21.08.2025 г. за оставане без работа е в размер на 29 069,52 лв.,
като оспорват основателността на претенцията за заплащане на такова поради
липса на законовите предпоставки за това – липса на незаконно уволнение,
липса на причинна връзка между евентуално незаконно уволнение и оставане
без работа, а също така оспорва, че в посочения период ищецът е останал без
работа.
По отношение на иска за отмяна на дисциплинарното уволнение като
незаконно, посочва, че на основание политиката на дружеството за работа от
разстояние, в които изрично е посочено, че работа от вкъщи е възможна при
поискване по изключение след получено предварително одобрение от
ръководителите или човешки ресурси, така и на основание раздел I. Общи
условия, т. 2, (1), където е посочено, че служителят е длъжен да се явява, да
изпълнява задълженията, свързани с длъжността в предприятието на
Работодателя, намиращо се в гр. София, България. Поддържа, че служителят е
запознат с политиката за управление на времето, отсъствията и извънреден
труд APPGREAT, в която изрично е посочено, че работното време трябва да се
отчита в HR системата, както и че е позволена почивка между 12:00 и 14:00
часа, като месечните отчети следва да бъдат въведени най-късно до 1-во число
3
на следващия месец. Твърди се, че след сключване на споразумението за
прекратяване на трудовия договор поради взаимно съгласие, служителят,
считано от 03.12.2024 г. е спрял да изпълнява съвестно трудовите си функции,
което е причината за наложеното дисциплинарно уволнение.
Твърдят, че служителят е бил канен както устно, така и с имейл от
04.12.2024 г., изпратен от В.Л., да се яви на работа в офиса на дружеството.
Поддържа, че ищецът не се е явявал на работа в периода от януари 2025 г. до
07.02.2025 г., като на 07.02.2025 г. В.Л. е изпратила имейл на ищеца, с който
констатира, че ищецът не се явява на работа и не е попълнил месечните си
отчети.
Сочи, че дисциплинарното производство е образувано въз основа на
докладна записка № 1/10.02.2025 г., с която е констатирано неявяването на
ищеца на работа в процесния период 02.02 – 07.02.2025 г. на 17.02.2025 г. на
ищеца са поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ за неявяване на
работа в посочения период, а на 17.02.2025 г. ищецът е подписал декларация,
че не попада в някоя от хипотезите на предварителна закрила при уволнение
по чл. 333 КТ и на 20.02.2025 г. е депозирал писмени обяснения, в които е
посочил, че е бил на работа в офиса на дружеството, като посочва, че е
работил от вкъщи, но в посочения период не са му поставяни служебни задачи,
като изразява готовност периодът на отсъствието да му бъде зачетен за
използван платен годишен отпуск.
На 21.02.2025 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено
със Заповед № Т0-*** г. поради наложено с посочената заповед
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в
продължение на 5 последователни работни дни – от 03.02.2025 г. до 07.02.2025
г. без уважителна причина.
Поддържа, че неявяването на работа в продължение на 5 работни дни е
тежко нарушение на трудовата дисциплина и работодателят не е длъжен първо
да ангажира по-леко дисциплинарно наказание, а може директно да уволни
работника. Посочва, че ищецът системно не изпълнявал трудовите си
задължения, въпреки, че многократно е канено от работодателя да се яви на
работа и да изпълнява трудовите си задължения. Предвид изложеното,
поддържа, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно и е
спазена в цялост процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
наказанието е съобразено със тежестта на нарушението на трудовата
дисциплина. Поддържа, че дори да се признае уволнението за незаконно,
доколкото преди прекратяване на трудовото правоотношение по силата на
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, между страните
е договорено неговото прекратяване поради взаимно съгласие, считано от
04.03.2025 г., предявеният иск за възстановяване на заеманата длъжност е
неоснователен.
Признава, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 21.02.2025 г.
до 21.08.2025 г. за оставане без работа е в размер на 29 069,52 лв., като
оспорват основателността на претенцията за заплащане на такова основание
поради липса на законовите предпоставки за това – липса на незаконно
4
уволнение, липса на причинна връзка между евентуално незаконно уволнение
и оставане без работа, а също така оспорва, че в посочения период ищецът е
останал без работа. Посочва, че дори да се признае уволнението за незаконно,
не е налице причинна връзка между уволнението и оставането на ищеца без
работа след 04.03.2025 г., когато влиза в сила прекратяването поради взаимно
съгласие, тъй като за периода след посочената дата оставането на ищеца без
работа се дължи не на оспорваната заповед, а на взаимното съгласие между
страните за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид посоченото, поддържа, че при уважаване на иска за отмяна на
незаконното уволнение, искът за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ще е основателен само за периода от 21.02.2025 г. до
02.03.2025 г., за което време се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в
размер на 1453,48 лева (6 работни дни * 242,25 лв./ден обезщетение =
1453,48 лв.).
Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Представя следните писмени доказателства като приложение към
отговора на исковата молба: Декларация от 21.03.2022 г., е служителят е
запознат с вътрешните правила на дружеството; Политика за работа от
разстояние с превод на български; Политика на APPGREAT за управление на
времето; Споразумение то - *** г. за прекратяване на трудовия договор между
страните по взаимно съгласие; Докладна записка №1/10.02.2025 г. относно
констатираното нарушение; Искане за даване на писмени обяснения от
17.02.2025 г.; Декларация за наличие на обстоятелства по чл. 333 от КТ от
17.02.2025 г.; Писмени обяснение от 20.02.2025г.; Заповед № ТО - ***г. за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение; копие от електронни
съобщения от потребител V. с ел. адрес ** до потребител B. с ел. адрес*** и с
копие до J. с ел. адрес *** на английски с дата: 04.12.2024 г., 11:46 АМ и
07.02.2025 г., 11:07 АМ, с превод на български език и справка от системата на
работодателя за вътрешни отчети.
Възразява срещу доказателствените искания на ищеца.
Моли съдът да му допусне двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на извършеното дисциплинарно нарушение от страна на ищеца
и всички обстоятелства, свързани с него.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да
бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Следва да бъде предоставена възможност на ищеца да представи
трудовата си книжка за оглед в съдебно заседание за установяване на периода
на оставане без работа на ищеца.
Относно доказателствените искания на ищеца и на ответника за
допускане на двама свидетели за установяване на посочените обстоятелства,
съдът намира доказателствените искания за относими, необходими и
5
допустими. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
недопустимост на доказателственото искане на ищеца за допускане на ищеца
двама свидетели за установяване на обстоятелствата относно обичайната
практика за работа в ответното дружество и за начина на възлагане на работа
от разстояние и системата за възлагане на задачи, доколкото свидетелските
показания се изискват за установяване на фактическите отношения между
страните, а не за установяване на съдържанието на писмени съгласшения или
за тяхното изменение или отмяна.
На всяка от страните обаче следва да бъде допуснат по един свидетел –
на ищеца за посочените от него обстоятелства досежно практиката за работа
от разстояние, съответно на ответника – за извършените от ищеца нарушения
на трудовата дисциплина.
Доказателственото искане на ищеца по т. 5 за допускане на посочените
лица като свидетели при режим на призоваване е неконкретизирано, тъй като
не е посочено за установяване на какви обстоятелства се иска допускане на
исканите свидетели, поради което съдът следва да отложи произнасянето по
доказателственото искане на ищеца и да даде указания да конкретизира за
установяване на какви обстяотелства иска допускане на исканите свидетели.
Предвид направеното признание на размера на брутното трудово
възнаграждение и размера на обезщетението от страна на ответника в ОИМ,
посочените обстоятелства следва да се отделят за безспорни с проекта за
доклад, а искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да
се остави без уважение като ненеобходимо.
Доказателственото искане за допускане на съдебно-техническа
ексепртиза за установяване възлагани ли са задачи в системата JIRA за
периода 03.12.2024 г. до 21.02.2025 г., се явява относимо, необходимо и
допустимо, поради което исканата експертиза следва да бъде допусната.
Ответникът следва да бъде задължен да предостави на вещото лице достъп до
системата за възлагане и изпълнение на проекти, до която ищецът няма
достъп към настоящия момент, като ответникът следва да бъде предупреден,
че при непредоставяне на достъп на вещото лице до системата, съдът ще
прецени отказа на ответника с оглед всички обстоятелства по делото, като
може да приеме за установено, че неизгодните за ответника обстоятелства,
относно които ответникът възпрепятства събирането на доказателства, са се
осъществили така, както се твърди от ищеца, а именно – че в процесния
периода от 02.02.2025 г. до 07.02.2025 г. ответникът не е възлагал на ищеца
задачи чрез служебната система и че в периода ищецът редовно е проверявал
системата и е бил в готовност да изпълнява служебните си задължения при
работа от разстояние. Доколкото настоящото дело е трудово, а ищецът е
работник, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК депозита за експертизата следва да
бъде заплатен от бюджета на съда.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и
след осъществяване на процедурата по чл. 311 във вр. с чл. 131 от ГПК, както
и с оглед на направените от страните доказателствени искания на основание
чл. 312 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 140 от ГПК.
6
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от трудово правоотношение
между него и ответника, прекратено съгласно твърденията в исковата молба
със заповед № Т0-*** г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
връчена му на 21.02.2025 г. Ищецът претендира признаване на уволнението му
за незаконно и отмяна на заповедта, както и възстановяването й на
предишната заемана длъжност. Предвид оставането си без работа ищеца
претендира и заплащане на обезщетение за този период – с максималната
продължителност от шест месеца.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ищецът Б. К. С. е бил служител на
ответника на длъжност „разработчик софтуер“ с уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 4 844,92 лв., както и че между страните е
било сключено споразумение то-*** г. за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие на основание чл.325, т. 1 КТ с дата на прекратяване
04.03.2025 г. (последен работен ден 02.03.2025 г.), като със заповед № Т0-*** г.
е прекратено трудовото правоотношение, заемано от ищеца поради налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“: по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, както и че
обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1
КТ за максималния период 6 месеца след оставане без работа ще бъде в размер
на 29 062,52 лв. (като се оспорва основателността на претендираното
обезщетение и периода на дължимостта му).
Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже: наличието на трудово правоотношение с ответника, както
и прекратяването на същото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. ищецът е допуснал
дисциплинарни нарушения, които по тежест, обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, както и поради поведението на работника или
служителя, в това число и поради вината му, са съответни на наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“, както и спазването на процедурните
7
правила: издаване на заповедта от работодателя, негов законен представител
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг
орган, оправомощен със закон, налагане на наказанието в предвидените за
това срокове и предоставяне на възможност на работника/служителя да даде
писмени обяснения за твърдяното дисциплинарно нарушение, както и
връчване на писмена заповед за налагане на дисциплинарно наказание на
работника лично или с препоръчано писмо с обратна разписка.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже: че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което да е прекратено незаконосъобразно, както и че в
периода 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г. ищецът е останала без работа, причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, както и размера
на брутното си трудовото си възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди прекратяване на договора с ответника, съответно размера на
претендираното обезщетение.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на същата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да предостави за оглед трудовата си
книжка в първото съдебно заседание, като МУ УКАЗВА, че при
непредоставяне на трудовата книжка за оглед на съда ще останат недоказани
обстоятелствата относно оставането му без работа за периода 21.02.2025 г. до
21.08.2025 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца и на ответника да ангажират гласни
доказателства чрез разпита на по един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата по т. 3 от доказателствените искания към
исковата молба, съответно – в доказателственото искане към отговора на
исковата молба.
УКАЗВА на всяка от страните да води поисканите двама свидетели в
насроченото с определението съдебно заседание.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за
допускане на исканите в т. 5 от доказателствените искания към исковата
молба трима свидетели при режим на призоваване, като УКАЗВА на ищеца
в 2-седмичен срок от получаване на съобщението да посочи за установяване
на какви конкретни обстоятелства иска допускане на исканите свидетели, като
бланкетно посочване „за установяване на обстоятелства, посочени в
исковата молба“ няма да се приема за надлежно изпълнение на указанията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за ищеца за допускане на съдебно
счетоводна експертиза.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза като
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде
отговор на задачите, поставени в т. 2 от доказателствените искания към
исковата молба.
8
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 450 лева, вносими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по СКТЕ Н. Н. Х., който да се призове –
доколкото възнаграждението е от бюджета на съда.
УКАЗВА на ответника да предостави на вещото лице достъп до
системата за възлагане и изпълнение на проекти JIRA за изпълнение на
задачите си по изготвяне на експертизата, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при непредоставяне на достъп съдът ще му наложи глоба в размер от 50 лв. до
300 лв. и съдът ще прецени отказа на ответника с оглед всички обстоятелства
по делото с решението по делото, като може да приеме по реда на чл. 161 ГПК
за установено, че неизгодните за ответника обстоятелства, относно които
ответникът възпрепятства събирането на доказателства, са се осъществили
така, както се твърди от ищеца, а именно – че в процесния периода от
02.02.2025 г. до 07.02.2025 г. ответникът не е възлагал на ищеца задачи чрез
служебната система и че в периода ищецът редовно е проверявал системата и
е бил в готовност да изпълнява служебните си задължения при работа от
разстояние.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено
в срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.09.2025 г. от
11.40 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
9
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10