Решение по дело №5426/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 600

 

гр. Сливен, 30.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5426 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 372, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземания на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадени от товародателя „Кук - България“ ЕООД онлайн заявки били сключени процесните договори за превоз, в които било уговорено, че възнаграждението за превоза ще се заплати от получателя по банков път. Съгласно чл. 6 от Общите условия на превозвача, обявени на сайта www.transpress.bg възнаграждението за извършен транспорт се заплаща в 7-дневен срок от получаване на доставката, за което се съставя фактура за плащане по банков път. Твърди се, че в изпълнение на договорите товарът - 1 палет с тегло 903 кг. бил доставен на получателя - ответника „Валгар“ ЕООД, на 03.01.2019 г., а товарът - 1 палет хранителни суровини с тегло 756 кг. бил доставен на ответника на 01.02.2019 г. Твърди се, че ответникът е получил товарите, но не е заплатил възнаграждението за превоза в размери съответно 35,68 лв. и 36,12 лв. без ДДС. Ищецът излага, че за дължимото възнаграждение за двете доставки била издадена Фактура № **********/02.02.2019 г. на стойност 86,08 лв. с ДДС и срок за плащане 04.03.2019 г. Ищецът излага още, че товарът - 1 палет желатин с тегло 830 кг. бил доставен на ответника на 05.03.2019 г., като за дължимото възнаграждение за превоза била издадена Фактура № **********/02.04.2019 г. на стойност 52,48 лв. с ДДС и срок за плащане 02.05.2019 г. Предвид неплащането от ответника на възнагражденията за превоз на обща стойност от 138,56 лв. с ДДС, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3988/2019 г. по описа на СлРС.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът „Валгар“ ЕООД, в качеството си на получател, дължи на ищеца „Транспрес“ ООД, в качеството му на превозвач, сумата от общо 138,56 лева, от които: сумата от 35,68 лв. без ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на товар - 1 палет с тегло 903 кг. по заявка - договор за превоз от 02.01.2019 г., сключен между товародателя „Кук - България“ ЕООД и превозвача „Транспрес“ ООД; сумата от 36,12 лв. без ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на товар - 1 палет хранителни суровини с тегло 756 кг. по заявка - договор за превоз от 31.01.2019 г., сключен между товародателя „Кук - България“ ЕООД и превозвача „Транспрес“ ООД и сумата от 52,48 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на товар - 1 палет желатин с тегло 830 кг. по заявка - договор за превоз от 01.03.2019 г., сключен между товародателя „Кук - България“ ЕООД и превозвача „Транспрес“ ООД.

Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

Ответникът е подал в срок писмен отговор на исковата молба чрез своя пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва обстоятелството, че е следвало да заплати доставките и твърди, че не се установява от доказателствата по делото поето от него задължение към ищеца за заплащане на посочените суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира направените деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявените искове.

Ответното дружество се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който претендира за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

От представените по делото Фактура № **********/02.02.2019 г. (л. 7), както и „Статуси на пратки“ (л. 8, 9) се установява, че превозвачът „Транспрес“ ООД е доставил на получателя „Валгар“ ЕООД на 03.01.2019 г. палет с тегло 903 кг., а на 01.02.2019 г. - хранителни суровини с тегло 756 кг. Отбелязано е, че товарите са изпратени от Кук - България ЕООД, като цените на двата превоза са съответно 35,61 лв. и 36,12 лв. без ДДС и ще бъдат платени при получаване по банков път. Във фактурата от 02.02.2019 г. е описано, че общата сума за двата превоза на стойност 86,08 лв. с ДДС е платима от ответното дружество в срок до 04.03.2019 г.

Видно от Фактура № **********/02.04.2019 г. (л. 10 от делото), както и „Статус на пратки“ (л. 11 от делото) превозвачът „Транспрес“ ООД е доставил на получателя „Валгар“ ЕООД на 05.03.2019 г. желатин с тегло 830 кг. Отбелязано е, че товарът е изпратен отново от Кук - България ЕООД, като цената на превоза е 43,73 лв. без ДДС и ще бъде платена при получаване по банков път. Във фактурата от 02.04.2019 г. е описано, че сумата от 52,48 лв. с ДДС е платима от ответното дружество в срок до 02.05.2019 г.

От представените куриерски листове (л. 27 - 29 от делото) се установява, че товарите, доставени от ищеца на 03.01.2019 г. и 01.02.2019 г., са получени от ответното дружество, което е удостоверено с подписа на лицето Михайлов, а товарът, доставен на 05.03.2019 г., също е получен от ответното дружество, което е удостоверено с подписа на лицето Зафиров.

В съдебно заседание на 06.03.2020 г. „Валгар“ ЕООД признава обстоятелствата, че процесните 2 броя фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, че по същите няма извършени плащания, както и че съществуват предходни търговски сделки и търговски отношения между ищеца и ответника.

По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 3988/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2489/22.07.2019 г. срещу ответника за сумата в общ размер на 138,56 лв., както и сумата от 325,00 лв. разноски. Длъжникът е подал възражение в срок - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове за основателни и доказани.

Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че между него в качеството на превозвач и товародателя „Кук - България“ ЕООД са сключени заявки - договори за превоз на процесните товари, че в договорите е уговорено, че възнаграждението за превоза ще се заплати от получателя в 7-дневен срок от получаване на доставката по банков път, че е доставил процесните товари на ответника, че ответникът е получил товарите, както и размерите на претендираните възнаграждения за превоз.

В случая, за удостоверяване на постигнатите договорености, са представени куриерски листове - разписки за получаване на стоките, които не са оспорени като неавтентични в частта относно подписа за ответника, поради което макар и частни диспозитивни документи, същите имат материална доказателствена сила спрямо ответника, че отразените в тях неизгодни за страната факти са верни.

Ето защо съдът приема, че е налице взаимна обвързаност между страните, въз основа на постигнатите договорености, с всички произтичащи от това права и задължения. Във връзка с уговорките и твърдяното изпълнение на поети от ищеца задължения за извършване на куриерски услуги за твърдените в исковата молба дати, са представени и приети 2 броя фактури. Те съдържат всички необходими реквизити: надлежна индивидуализация на договорилите се страни с посочване на фирма и ЕИК, дата на издаване, индивидуализация на извършените услуги и дължима цена, конкретен падеж за заплащане на сумите като възнаграждение за извършеното. Налице са данни за съществените елементи на уговорките.

Ответникът от своя страна признава обстоятелствата, че е осчетоводил фактурите и не е извършвал плащания по тях, като не отрича и наличието на трайни търговски отношения между него и ищеца.

Предвид изложеното и фактически установеното, съдът приема, че между страните са съществували договорни отношения по повод извършване на уговорените услуги, в която връзка са били издадени процесните фактури. Отделно от това, според изявлението на ответника, тези фактури са надлежно осчетоводени от ответното дружество.

По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на цената на стоката, е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. В същите е посочено, че самό по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника, че не дължи плащане.

Що се касае до изпълнението, то съдът намира, че ищецът е изрядна страна в правоотношението. След като фактурите за изпълнени услуги са осчетоводени при ответника, то и без подписване на други документи, следва да се приеме, че са налице конклудентни действия за приемане на извършените работи от страна на възложителя. Нещо повече, в случая са налице и подписани от ответника и неоспорени от него куриерски листове за приемане на доставените от ищеца товари на описаните в исковата молба дати. Поради това и услугите следва да се считат за извършени и приети. Ако действително страната е имала каквито и да е съображения против отразяванията за вида, количеството или цената на извършеното, то е следвало още веднага да направи подобно изявление до изпълнителя, а не да заведе счетоводно сумите. Оспорването в отговора е напълно обяснима защитна позиция, но не променя крайния извод на съда за доказаност на вземанията по фактурите и тяхната изискуемост.

По делото са доказани всички кумулативни предпоставки, обосноваващи наличието на облигационни отношения между страните, предвид постигнати договорености за извършване на определени услуги, с конкретно посочени параметри и цени, съгласно представените фактури, изправността на ищеца и възникналото задължение за насрещна престация за заплащане на дължимите възнаграждения в тежест на ответника, като възраженията на последния в обратна насока съдът намира за неоснователни.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът намира за неоснователно, тъй като същото е договорено и заплатено в минималния размер с оглед действащата към онзи момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв. в заповедното и 300 лв. в исковото производство.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 750,00 лв., от които 125,00 лева - държавна такса и 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и 25 лева - държавна такса и 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ВАЛГАР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Агликина поляна“ № 5, ет. 4, ап. 12, ДЪЛЖИ на „ТРАНСПРЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „България“ № 21, вх. Д, ет. 1, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 372, ал. 2 ТЗ, сумата от 138,56 лв. /сто тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за извършена доставка на пратки/стоки, от които: сумата от 35,68 лв. без ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на товар - 1 палет с тегло 903 кг. по заявка - договор за превоз от 02.01.2019 г., сключен между товародателя „Кук - България“ ЕООД и превозвача „Транспрес“ ООД; сумата от 36,12 лв. без ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на товар - 1 палет хранителни суровини с тегло 756 кг. по заявка - договор за превоз от 31.01.2019 г., сключен между товародателя „Кук - България“ ЕООД и превозвача „Транспрес“ ООД и сумата от 52,48 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на товар - 1 палет желатин с тегло 830 кг. по заявка - договор за превоз от 01.03.2019 г., сключен между товародателя „Кук - България“ ЕООД и превозвача „Транспрес“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 2489/22.07.2019 г. по ч. гр. д. № 3988/2019 г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВАЛГАР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Агликина поляна“ № 5, ет. 4, ап. 12, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСПРЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „България“ № 21, вх. Д, ет. 1, сумата от 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, от които: 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет/, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 3988/2019 г. по описа на СлРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: