Р Е Ш
Е Н И Е
№ 645
гр. Перник, 19.07.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8910
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД против М.Р.Д. и Ю.Р.Б. с искане да бъде признато за
установено, че при условията на разделност всеки един от ответниците дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 461.81 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот – апартамент 20, находящ се в
гр. Перник, ул. „........”, бл. .., вх. ., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК
на 12.09.2017г. до окончателно изплащане на вземанетои сумата в размер на 82.62
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 08.07.2014г. до 22.08.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4940/12.09.2017г. по ч.гр.д. № 6053/2017г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, срещу която длъжниците са възразили в срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
С влязло в сила определение от
04.01.2018г. производството по делото срещу М.Р.Д. е прекратено, тъй като
издадената заповед за изпълнение спрямо соченото лице е влязла в сила.
Ищецът поддържа, че
страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния
период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Ю.Р.Б.
на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът
не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на
потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.
Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на
исковата молба се излагат твърдения, че Ю.Р.Б. няма достъп до имота, поради
което не потребява доставени от ищцовото дружество услуги. При условията на
евентуалност се сочи, че вземанията за периода от месец май 2014г. до месец
август 2014г. са погасени по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата
на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в
местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от
делото), както и в един централен ежедневник ( вестник
“Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.),
обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани
в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на
вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. От представения по делото нот. акт. № 186, том III, нот. дело № 906/1969г., удостоверение за идентичност на
недвижим имот с изх. № 18/СЛУ3808/25.05.2018г., издадено от Община Перник и
удостоверение за наследници № 2411/20.06.2016г., издадено от Община Перник, се
установява, че наследодателят на ответника Роман Д. Божков е придобил право на
собственост върху процесния недвижим имот. Видно от посоченото удостоверение за
наследници след смъртта си Роман Д. Божков е оставил за законни наследници Ю.Р.Б.
( дъщеря) и М.Р.Д. ( син). Предвид изложеното на основание чл. 5, ал. 1 ЗН
съдът намира, че Юлияна Р.Б. притежава право на собственост върху ½
ид.ч. от процесния имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС съсобственикът е длъжен да участва в тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си, поради което ответникът е материално
право легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане на доставена топлинна
енергия за процесния имот до размера на притежаваните от него части от вещта, в
какъвто смисъл е и изричното искане на ищеца. Обстоятелството дали ответникът
реално е ползвал топлинна енергия е без значение за възникването на
облигационно правоотношение между страните по спора. Както бе посочено релевантно
за качеството потребител на топлинна енергия е притежаваното на право на
собственост, респ. вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Потребителят запазва това си качество дори и да прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в
сграда в режим на етажна собственост.
От приетото и неоспорено от страните по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, се измерва
чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на одобрения тип
и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че количеството топлинна енергия за отопление на процесния имот,
битово горещо водоснабдяване, както и отдадената от сградната инсталация в
жилищната сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Вещото
лице сочи, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период
възлиза на 811.44 лева, от която припадащата се на ответника част от вземането
възлиза на 405.72 лева.
Исковата претенция за сумата в размер на
18.96 лева ( ½ част от посочената в приетата съдебно – техническа
експертиза сума в размер на 37.92 лева), за която от заключението се
установява, че представлява такса за отчитане на измервателните уреди от
дружеството за дялово разпределение е неоснователна, поради следните
съображения:
Това вземане не е предмет нито на
заповедта по чл.410 ГПК, нито на предявените искове, доколкото в
обстоятелствената част на исковата молба и петитума се сочи, че претендираната
сума за главница представлява вземане за доставена топлинна енергия. Претенция
за заплащане на сумата в размер на 37.92 лева ( съответно припадащата се на
ответника част от 18.96 лева) не е била формулирана нито в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, нито в
исковата молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД. Ищецът не е заявил както изложение
на обстоятелствата, от които произтича това вземане, включително период, за
който се отнася, настъпване на изискуемостта му, така и съответно искане за
издаване на заповед за изпълнение за него, респ. установяване на съществуването
му съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т.4 и т. 5 ГПК. Доколкото е налице
идентитет между посочената в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
исковата молба цена на претенцията за главница, така и нейното основание, а
именно цена на доставена от дружеството топлинна енергия не са били налице
предпоставките за даване на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания е частично
основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на
вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения
давностен срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение.
С Тълкувателно решение № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК е прието,
че задълженията на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане,
поради което се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на
датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК ( 12.09.2017г.) съдът намира, че вземането за цена на
доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до
31.07.2014г. в размер общо на 38.87 лева, от която припадащата се на ответника
част възлиза на 19.43 лева, е погасено по давност. Следва да бъде посочено, че
вземането за доставена топлинна енергия за месец август 2014г. не е погасено по
давност, тъй като изискуемостта на същото съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е настъпила на
01.10.2014г., т.е. преди по – малко от три години от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
От изложеното следва, че предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 386.52 лева за периода
от 01.08.2014г. до 30.04.2016г., като за разликата до пълния заявен размер от
461.81 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г. е
неоснователен.
По предявения установителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От приетото по делото заключение по
допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на
законната лихва върху месечните задължения на посочената в исковата молба
стойност за процесния период възлиза общо на 165.25 лева, като припадащата се
на ответника част от вземането е в размер на 82.62 лева. Както бе посочено Ю.Р.Б.
дължи заплащане единствено на стойността на реално потребеното количество
топлинна енергия в размер на 405.72 лева, поради което съдът намира по реда на
чл. 162 ГПК, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за
сумата в размер на 78.76 лева, като за разликата до пълния заявен размер
претенцията е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане погасено
поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С
оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена
на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до
31.07.2014г. е погасена по давност, погасенo по давност е и вземането с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава общо в размер на 12 лева,
от която припадащата се на ответника част възлиза на 6 лева, за периода от
08.07.2014г. до 07.10.2014г.
От изложеното следва, че предявеният иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за сумата в размер на 72.76 лева за периода от 08.10.2014г. до
22.08.2017г., като за разликата до пълния заявен размер от 82.62 лева и за
периода от 08.07.2014г. до 07.10.2014г. е неоснователен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство пропорционално на уважената част от предявените искове. Съдът
намира, че заявителят е направил разноски в заповедното производство общо в
размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на
подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като Ю.Р.Б. следва
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 63.26 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в производството по
реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от предявените искове.
Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в
настоящото производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в размер на
360 лева, от която сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за
разглеждане на делото, 5 лева внесена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, 230 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като Ю.Р.Б. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 303.69 лева.
Ответникът не е ангажирал доказателства
да е сторил съдебни разноски в производството, поради което такива не му се
следват независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ против Ю.Р.Б., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 386.52
лева, представляваща ½ част от
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент 20, находящ се в гр. Перник, ул. „........”, бл.
, вх. за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 12.09.2017г. до
окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 72.76 лева, представляваща
½ част законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.10.2014г. до 22.08.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
4940/12.09.2017г. по ч.гр.д. №
6053/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХЪРЛЯ предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
461.81 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г., и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 82.62 лева и за периода
от 08.07.2014г. до 07.10.2014г.
ОСЪЖДА
Ю.Р.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 63.26 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
Ю.Р.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 303.69 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 6053/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.