Р Е Ш Е Н И Е  № 763

       гр.Видин, 31.12.2020г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  втори ноември  през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 50 по описа  за 2020год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от  „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв. В.Г. против В.П.Ц. ***,  с която са предявени обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и осъдителен иск с правна квалификация  чл. 342, ал. 1 от ТЗ.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключени Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг.

Поддържа се, че ответникът не е заплатил  потребените услуги за периода от 15.02.2018г. – 14.03.2018г., за което са издадени фактура № **********/15.12.2017г. за сумата от 186.79 лева  и фактура № **********/15.01.2018г. за сумата от 77.01 лева или  на обща стойност 263.80 лева. Поради това ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника и му е начислил неустойка в размер на 404.50 лева. Същата представлява стойността на три месечни абонаментни такси. Посочва се също, че ответникът е извършил частични плащания и така е останал да дължи сумата от 243.26 лева – неустойка.

Ищецът претендира и сумата в размер на 155.63 лева, представляваща неплатени вноски  по Договор за лизинг от 22.11.2017г. за мобилно устройство  Леново, модел Vibe S1 Lite Dark Black и мобилно устройство HUAWEI, модел P10 Lite Blue. Посочено е, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги , дължимите месечни вноски за предоставените мобилни устройства, са обявени за предсрочно изискуеми. След издаване на крайната фактура на 15.03.2018г. , абонатът е направил частични плащания, с които са погасени част от лизинговите вноски и дължимия остатък е 155.63 лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 243.26 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********.

Иска се също да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 155.63 лева, представляваща неплатени вноски  по Договор за лизинг от 22.11.2017г. и Договор за лизинг от 13.09.2016г.

Ответникът  редовно уведомен, чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Навел е възражения, че липсват доказателства за твърденията за едностранно прекратяване на договора. Навел е възражения за наличието на неравноправни клаузи по отношение на претендираната неустойка.

Оспорена е и претенцията за дължими лизингови вноски.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1832/2018г. по описа на РС - Видин.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото е представен договор за мобилни услуги от 13.09.2016г., от който е видно, че ответницата е сключила договор с ищеца за абонаментен план нонстоп 30.99 лева с неограничени национални минути. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.

По делото е представен  и договор за мобилни услуги от 22.11.2017г., от който е видно, че ответницата е сключила договор с ищеца за абонаментен план тотал 18.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.

По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД  за взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.

В  хода на делото е представена и спогодба от 11.01.2018г. между  Комисия за защита на потребителите и ищцовото дружество, съгласно която начисляваната неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1832/2018г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ размер на 398.89 лв, от която: 155.63 лв.-главница и 243.26 лв.-неустойка предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, както и 18.99 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв.- адвокатски хонорар.

Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение по Договор за мобилни услуги от 13.09.2016 г.

Липсва издаване на заповед за изпълнение за неплатени лизингови вноски, предмет на предявения осъдителен иск.

По отношение на претендираната  неустойка

Ищцовото дружество претендира заплащане на сумата от 243.26 лева, представляваща начислена  неустойка за предсрочно прекратяване на договора, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.

В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора / чл. 19б/, а същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна.  Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление е  след изтичане на срока на договора и  след съставянето на процесните сметки, с които е начислена неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.  Освен това, следва да се отбележи, че  в сметките, с които е начислена търсената неустойка  липсва посочване какво е основанието за начисляването - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.

По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия.

Освен това, според настоящия съдебен състав, неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.

 В процесния случай, ответника притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

 Процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна  - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните като ответникът  не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

 Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.

Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.

С оглед на горното, съдът намира, че ответника не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

 

По договора за лизинг.

От представените Договори за лизинг от 13.09.2016г. и 22.11.2017г., сключени за 23 месеца, се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответницата като лизингополучател  за временно възмездно ползване на мобилно устройство  Леново, модел Vibe S1 Lite Dark Black и мобилно устройство HUAWEI, модел P10 Lite Blue.

В договорите е уговорен подробен погасителен план на лизинга. Установява се  също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги.  В противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.

Договорът за лизинг  намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно този текст,  с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.

 В конкретния случай, се установява, че ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати  дължимите се  лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се установи  договорите да са прекратени, нито пък ответницата да е върнала дадените й на лизинг мобилни устройства. Поради това, същата ще следва  да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество дължимите се вноски по договорите за лизинг в общ размер от 155.63 лева.

 

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 50.00 лева  за платена държавна такса,  70.22 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 39.02 лева – разноски за особен представител.

Настоящият съдебен състав констатира, че в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение и  за сумата  от 155.63 лв.-главница , както и 18.99 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2018 г. до 12.06.2019г., но ищцовото дружество не е предявило иск за установяване на това вземане.  Поради това, издадената заповед за изпълнение в частта за тези суми ще следва да бъде обезсилена.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC:***.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* против В.П.Ц.  с ЕГН ********** с адрес: *** иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на  243.26 лева, представляваща начислена  неустойка за предсрочно прекратяване Договор за мобилни услуги № *********.

ОСЪЖДА  В.П.Ц.  с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата от 155.63 лева, представляваща неплатени вноски  по Договор за лизинг от 22.11.2017г. и Договор за лизинг от 13.09.2016г.

ОСЪЖДА В.П.Ц.  с ЕГН ********** с адрес: ***   да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********  разноски по  исковото производство в общ размер от 159.24 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.

ОБЕЗСИЛВА  Заповед № 1381- РЗ от 05.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.  по ч.гр.д. № 1832/2019г. по описа на РС – Видин  в частта за сумата  от 155.63 лв.-главница , както и 18.99 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2018 г. до 12.06.2019г.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: