№ 275
гр. Севлиево, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20254230100542 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БЕСТ Кепитъл България” EAД /до 11.11.2025 г. с фирма
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД/ е предявил искова молба
/ведно с уточнение от 20.05.2025 г./, насочена срещу Б. Г. Г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с
правно основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92
ЗЗД, вр. с чл. 86 от и чл. 99 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца дължимото по договор за заем № 392898, сключен на 31.08.2022 г.,
сумата от общо 481,35 лева, от които: 273,47 лева - непогасена главница; 19,48
лева – договорна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 25.01.2023 г.; неустойка в
размер на 188,40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2025 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 31.08.2022 г. между „КРЕДИ ЙЕС” ООД
(заемодател), от една страна и Б. Г. Г. (заемател) от друга, бил подписан
Договор за паричен заем № 392898, с чиста стойност в размер на 300 лева.
Договорът бил с уговорен брой 21 вноски, всяка от които в размер на 24 лева.
Първата падежна дата била на 07.09.2022 г., а последната била уговорена за
25.01.2023 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на
Заемодателя в края на посочения период, била в размер на 325,99 лева. В
изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение
постъпили плащания в общ размер на 50 лева, които били погасени по пера,
както следва: главница - 26,53 лева; договорна лихва - 6,51 лева; неустойка -
16,96 лева.
Вследствие на възникналите между страните договорни отношения,
1
„КРЕДИ ЙЕС” ООД отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а за
него възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по
сключения Договор за паричен заем № 392898.
Ищецът посочва, че на 12.01.2024 г. между него и „КРЕДИ ЙЕС”
ООД, в качеството на цедент, се сключил Договор за цесия, по силата на който
„КРЕДИ ЙЕС” ООД /като цедент/ цедирал вземането си по гореописания
Договор за паричен заем на ищеца „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС” ООД
прехвърлил на цесионера парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени Договори за паричен заем, които били подробно описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета
на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по
Договор за паричен заем № 392898, сключен между „КРЕДИ ЙЕС” ООД и Б.
Г. Г.. Придобитото от ищеца, съгласно Приложение № 1, вземане възлизало на
481,35 лева, от които 273,47 лева - непогасена главница, 19,48 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 188,40 лева.
Твърди се, че всички непогасени вноски по горепосочения Договор за
потребителски кредит били с настъпил падеж и кредитополучателят бил
изпаднал в забава.
В уточнението от 20.05.2025 г. ищецът посочва, че Договорното
възнаграждение е начислявано върху отпуснатата главница в размер на 300
лева, а периодът, в който била начислявана договорната лихва бил от момента
на сключване на договора - 31.08.2022 г. до датата на последната вноска -
25.01.2023 г., съгласно погасителния план. Сочи се още, че вземането за
неустойка било формирано като сбор на сумата, описана в чл. 8 от договора
(178,01 лева), която се дължала от страна на кредитираното лице поради
непредставяне на описано обезпечение и сумата, дължима по силата на чл. 14
от Общите условия, съгласно която разпоредба длъжникът дължал неустойка
от 10 % (27,35 лева) върху остатъчната главница (273,47 лева) след изпадане в
неизпълнение на договорното си задължение
Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да
породи действие спрямо ответника, с пълномощно от 12.01.2024 г.,
предишният кредитор /цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС” ООД упълномощил
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, да уведоми от името на
„КРЕДИ ЙЕС” ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС” ООД ,
които „КРЕДИ ЙЕС” ООД цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС” ООД , чрез пълномощника си „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, изпратило чрез препоръчана поща до
длъжника Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.
Ищецът моли съда, ако приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен
за извършеното прехвърляне на вземания, то да приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
2
Моли така предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 86 от
и чл. 99 от ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение между „КРЕДИ ЙЕС” ООД и ответницата по договор за
кредит с твърдяното от ищеца съдържание; че ответницата е усвоила кредита
в размера, посочен в исковата молба; размера на непогасената главница и
възнаградителна лихва; настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита; че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на
ищцовото дружество с договор за цесия, за което прехвърляне ответницата е
надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответницата в
забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответницата е, при установяване на
горните факти, да докаже погасяване на дълга.
По делото е представен на Договор за паричен заем № 392898,
сключен на 31.08.2022 г., който е подписан от ответницата и „КРЕДИ ЙЕС”
ООД. В същия е уговорено, че заемодателят предоставя на заемателя заем, в
размер на 300 лева, с месечен лихвен процент в размер на 3,340 %, с размер на
погасителната вноска 15,52 лева, като са уговорени 21 седмични вноски, като
първото плащане е на 07.09.2022 г., а последното - 25.01.2023 г. Като срок на
договора е посочено 21 седмици, обща сума за плащане 325,99 лева. Посочен
е ГПР, в размер на 48,994 %. В договора е посочено, че ГПР е изчислен при
вземане предвид на следните допускания: заемополучателят не трябва да
прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси,
комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора
за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е
известно, че е оторизиран представител на заемодателя. Не се спори по
делото, че ответницата е извършила плащания по процесния договор в общ
размер на 50 лева. Представеният по делото договор за кредит намира своята
правна регламентация в ЗПК.
В чл. 6 от договор за паричен заем № 392898 от 31.08.2022 г. е
предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия към
договора за заем /в чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия към договора за заем е
предвидено, че страните имат право за обезпечаване изпълнението на
договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от
3
следните обезпечения: гаранти - две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход
над 1000 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити или
заеми към банки или финансови институции с класификация различна от
„редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ/ и с още едно от следните обезпечения:
ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество;
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от
договора за заем е посочено, че с подписването на договора за заем заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че същият не
предостави договореното в чл. 6 от договора, в тридневен срок от сключването
му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 178,01 лева, с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.
В чл. 14, ал. 2 от ОУ е предвидено, че в случай, че заемодателят
поиска, а заемателят не представи годно обезпечение по договора за заем,
съгласно чл. 10, ал. 2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписването на
договора за заем, заемателят държи на заемодателя неустойка,
индивидуализира в договора за заем.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г.
„КРЕДИ ЙЕС” ООД е прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД /сега - „БЕСТ Кепитъл България” EAД/ вземанията си, включително
и вземането си към ответницата, което е посочено в Приложение № 1 към
договора за цесия. На 05.03.2024 г. ответницата е уведомена за извършената
цесия.
С представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че
страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
4
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност
според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Неведнъж СЕС е имал повод да
тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ,
L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното ни право
именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС
отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя” означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а
„обща сума, дължима от потребителя” означава сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-
горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на
чл. 3, б. „ж” от Директивата и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР представлява
общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от
общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите,
посочени в член 19, пар. 2.
В конкретния случай и видно от приложените по делото писмени
доказателелства, кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 48,994 %, в който
изобщо не е ясно какви компоненти на дълга се включват, тъй като това не е
посочено. Същевременно от погасителния план към договора е видно, че
общо дължимата сума по кредита, като сбор от главница, лихва и неустойка (в
случаите на неосигурено обезпечение) е в размер на 504 лева, от която сума
неустойката е в размер на 178,01 лева и същата се начислява и се дължи от
кредитополучателя, в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по
кредита не се предостави обезпечение по кредита, съгласно изискванията на
чл. 6 от договора. Като съобрази съдържанието на клаузите, обосноваващи
начисляването на процесната неустойка и предоставената преддоговорна
5
информация, в частност обявения размер на ГПР, пренесена след това в
договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит неустойка
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите, а това не е сторено.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е
обусловено от заплащането на неустойката. Това е така, на първо място,
защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които -
предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят
задължението за предоставяне на обезпечение изключително
трудноизпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е
прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-
заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като
същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на
удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи,
така и относно останалите предвидени обезпечения като ипотека, особен
залог, банкова гаранция или издаване на ценна книга.
Същевременно съдът съобрази, че компенсаторната неустойка
санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение
на кредитополучателя по договора, и се дължи независимо от това, дали
кредитополучателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените
падежни дати.
Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън
неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение.
Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори
вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят не плаща
задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с
настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи
независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не
може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер,
видно от погасителния план, е почти половината от размера на заетата сума.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че
с предвиждане на процесната неустойка не се цели обезпечаване на договора,
а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под
формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на
договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните
вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ разход по
кредита за потребителя” по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало
да бъде включена в годишния процент на разходите.
Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява
6
сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към
датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент
на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на
потребителя в заблуждение относно разходите му по заема. При това
положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално
не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден.
На следващо място следва да се отбележи, че съгласно Решение на
Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, когато в договор
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички разходи, предвидени в чл. 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Поради изложеното съдът приема, че договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на
договора за потребителски кредит, на осн. чл. 22 от ЗПК, поради което на осн.
чл. 23 от ЗПК ответникът – потребител, дължи връщане само на чистата
стойност на кредита.
По делото бе установено, че ответницата е внесла по процесния
договор общо сумата от 50 лева. Доколкото ответницата дължи само чистата
стойност на кредита, която в случая е 300 лева, то цялата сума от 50 лева
следва да бъде отнесена за погасяване единствено на главницата, и
следователно ответницата следва да върне остатъка от главницата, която е в
размер на 250 лева. Настъпила е изискуемостта на вземането, доколкото
последната вноска по договора е била дължима на 25.01.2023 г.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 250 лева – главница по договора, ведно със
законната лихва, считано от 27.02.2025 г., до окончателното изплащане на
сумата, а искът до пълния предявен размер до сумата от 273,47 лева,
представляваща главница – следва да бъде отхвърлен.
Поради недействителността на договора ответницата не дължи на
ищцовото дружество и претендираните суми за лихви и неустойки, като
претенциите за същите, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Ищцовото дружество претендира разноски с представен списък по чл.
80 от ГПК, както следва: 50 лева – държава такса, юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса, в размер на 25 лева, за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Следва да се има предвид, че
държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
7
ГПК не следва да се присъжда в настоящото производство, доколкото така
заявената с исковата молба претенция не е била предмет на заповедното
производство и не представлява иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 3 от ГПК,
като продължение на заповедното производство.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 200 лева до 450 лева Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 200 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете, а именно - в общ размер на
129,82 лева, от които: 25,96 лева – държавна такса и 103,86 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Г. Г., с ЕГН ********** и с адрес: гр. *************,
да заплати на „БЕСТ Кепитъл България” EAД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21,
Бизнес център „Люлин 6”, ет. 2, сумата в размер от 250 лева –
представляваща непогасена главница по договор за заем № 392898, сключен
на 31.08.2022 г. между „КРЕДИ ЙЕС” ООД и ответницата, ведно със
законната лихва, считано от 27.02.2025 г., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за следните суми: за сумата над 250
лева до пълния предявен размер от 273,47 лева, представляваща непогасена
главница по договор за заем № 392898, сключен на 31.08.2022 г. между
„КРЕДИ ЙЕС” ООД и ответницата, ведно със законната лихва, считано от
27.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 19,48 лева –
договорна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 25.01.2023 г.; и за сумата от
188,40 лева, представляваща неустойка, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „БЕСТ Кепитъл България” EAД, с ЕИК *********,
сумата от общо 129,82 лева, съразмерно с уважената част от предявените
8
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9