РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. ХАСКОВО, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.Д.М. чрез адв. Й.П. в качеството
му на особен представител против Решение № 216/ 30.09.2021 г. по гр. д. №
1253/ 2021 на РС - Хасково, с което е осъден да заплати на П. М. М. сумата от
300 лв., платена на отпаднало основание – развален договор за изработка,
както и сумата от 16. 33 лв. – обезщетение за забава за периода 04.06.2020 г.
– 16.12.2020 г.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се излагат доводи за недоказаност на исковата
претенция. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата П. М. М. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност констатира следното от фактическа и правна страна:
1
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
П. М. М. е предявила против З. Д. М. иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
сумата от 300 лв., платена на отпаднало основание поради разваляне на
договор за изработка.
От доказателствата по делото се установява, че страните са сключили
два отделни договора за изработка: първият - от 18.08.2019 г., с който
ответникът З.Д.М. се задължил да достави и монтира в дома на ищцата П. М.
М. в гр. *** външни ролетни щори и комарници общо за сумата от 1720 лв., а
вторият - от 24.09.2019 г. за доставка и монтаж на външни ролетни щори за
терасата за сумата от 600 лв. Исковата претенция е за връщане на платеното
авансово възнаграждение по сключеният на 24.09.2019 г. договор. Процесният
договор се установява от представената по делото на хартиен носител
разпечатка от електронната кореспонденция между страните от 24.08.2019 г.
чрез приложението за комуникация „Вайбър“. Осъществените чрез
посоченото приложение изявления представляват електронни документи по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронният документ и електронните
удостоверителни услуги, които в съответствие с чл. 184, ал. 1 ГПК са
представени по делото чрез възпроизвеждането им като заверен от страната
препис. Постигнатата от страните договорка се признава от ответника чрез
написаното от него на таблото за уведомления на входа на етажната
собственост, че ще монтира щорите и комарниците до края на месец януари
2020 г.
Установява се също така, че в изпълнение на постигнатата договорка
ищцата е превела по посочената от ответника банкова сметка сумата от 600
лв. В тази насока е представеното платежно нареждане от 24.09.2019 г., както
и изразената от ответника готовност да монтира ролетните щори до края на
януари 2020 г., с което фактически признава извършеното от ищцата авансово
плащане. Не на последно място следва да се съобрази и обстоятелството, че е
върнал доброволно сумата от 300 лв., с което е признал получаването на
уговорената сума.
По безспорен начин се установява и последната предпоставка за
уважаване на предявения иск – разваляне на договора. Правото на разваляне
2
по чл. 87, ал. 1 ЗЗД принадлежи на изправната страна и по съществото си
представлява санкция спрямо длъжника за виновното неизпълнение на
договора. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че в
уговорения срок ответникът не е изпълнил задължението си да достави и
монтира уговорените външни ролетни щори, което е дало основание на
ищцата да развали договора с представената по делото нотариална покана,
връчена на ответника на 01.06.2020 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Развалянето на договора има за последица прекратяване на правната връзка с
обратна сила, което поражда задължението на ответника да върне полученото
на отпаднало основание плащане. В този аспект изводът на районния съд за
основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е правилен и се
споделя от настоящата инстанция.
Обжалваното решение следва да се потвърди и в частта досежно
уважения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като с изтичането на предоставения
двудневен срок за доброволно плащане от получаване на поканата на
01.06.2020 г. ответникът е изпаднал в забава и по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължи обезщетение в размер на законната лихва, която за времето от
04.06.2020 г. до 16.12.2020 г. възлиза на 16. 33лв.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът З.
Д. М. следва да заплати на ищцата П. М. М. направените във въззивната
инстанция разноски за особен представител в размер на 150 лв., а на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на пълномощника й - адв. Я.В.К., адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 216/ 30.09.2021 г. по гр. д. № 1253/ 2021
на РС - Хасково.
ОСЪЖДА З.Д.М. да заплати на П. М. М. направените във въззивната
инстанция разноски за особен представител в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА З.Д.М. да заплати на Я.В.К. адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4