№ 306
гр. Разград, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100034 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79
от ЗЗД, Закона за потребителския кредит.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София е предявило обективно
съединени осъдителни искове срещу С. Ф. К. с ЕГН: **********, с настоящ
адрес: с. ***, общ. Разград, обл. Разград и постоянен адрес: с. ***, общ. Цар
Калоян, обл. Разград за заплащане на неплатена част от главница по Договор
за потребителски кредит № 40016672264 в размер на 199,91 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на сумата; неплатено договорно възнаграждение в
размер на 966.41 лева, дължимо за периода от 10.06.2023 г. до 05.06.2024г.;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер
на 947.34 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 1215.28 лева; лихва за забава в размер на 262.74 лева, дължима за
периода от 11.05.2023г. до 05.06.2024 г.; законна лихва в размер на 309.74 лева,
дължима от 05.06.2024 г. до 29.10.2024 г. Искат присъждане и на разноските,
направени както в заповедното производство, така и за настоящото исково
производство. Твърди, че поради неизпълнение на договорното задължение,
ищецът депозирал в Районен съд Разград заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и по
заявлението било образувано ч. гр. дело № 2134/2024 г., по което съдът
отхвърлил заявлението отчасти.
На 10.04.2023 г. ответницата подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Съответно - получила
разяснения, които й дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото й състояние.
Същата декларирала, че е запозната с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, получила и преддоговорна информация под формата на
1
Стандартен европейски формуляр. Съгласно параметрите на процесния
договор и чл. 15 от Общите условия, ответницата можела да избере да закупи
една или повече допълнителни услуги към договора. Закупуваното на същите
не било задължително условие за сключване на договора, а опционално, но ако
клиентът се възползвал от тази възможност, за него възниквало задължение да
заплати дължимото за избраната услуга възнаграждение, като същото се
разсрочвало за плащане в погасителния план със всяка погасителна вноска. В
конкретния случай страните се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ услугите „Фаст“ и „Флекси“.
На 10.04.2023 г. между С. Ф. К. и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 40016672264, по силата на
който е отпуснат кредит в размер на 2500 лв., който е следвало да бъде върнат
на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 10.04.2026 г.
при уговорени ГЛП 41% и ГПР 48,99%. Длъжникът по процесния договор
сключил застраховка живот „Защита на кредита“ със застрахователна премия в
размер на 85,50 лв., закупил е допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ -
за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски
кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена
такава услуга, за която дължи 1000 лв. и услуга „Флекси“ - за предоставяне
право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента,
което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 1250 лв. С част
от отпусната сума в размер на 691,99 лв. бил погасен друг кредит на клиента
С. К.. Общото задължение по кредита и закупените допълнителни услуги било
в размер на 6608,40 лв. при общ размер на месечната вноска от 183.57 лв.
Изготвен и връчен бил на ответника погасителния план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Ответницата не изпълнила задължението си по договора, преустановила
плащанията на погасителните вноски и изпаднала в забава, като направила
само две вноски по кредита - на 09.05.2023 г. платила 98,80 лв. и на 21.07.2023
г. платила 151,00 лв., като с тези плащания били погасени 1 пълна вноска в
размер на 183,57 лв. и частично плащане в размер на 24,88 лева по втората
вноска, съгласно погасителния план и 11,35лв. по начислените лихви за
просрочие. С плащанията си клиентът е заплатил и 30,00 лева начислени такси
по Тарифа. Поради неизпълнение на поетите договорни задължения
ответницата изпаднала в забава, а кредиторът имал право съгласно
уговореното в чл. 12 от Общите условия, да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление при просрочие на две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер. След изпадане в забава договорът бил
прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на
05.06.2024 г., за което С. К. била уведомена чрез уведомително писмо на
посочения от нея в договора адрес.
След обявяването на предсрочна изискуемост започнало начисляване на
обезщетение за забава, което съгласно уговореното в чл. 12.1 от ОУ било в
размер на основния лихвен процент +10 % върху цялата вноска, включваща
главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Предвид направените от длъжника плащания и
обявената предсрочна изискуемост на вземането на 05.06.2024г.,
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника било в
размер на 966,41 лева, дължимо за периода от 10.06.2023 г. до 05.06.2024г
Описаните в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали
2
възможност за приоритетно разглеждане искането на длъжника за отпускане
на кредит, която услуга била използвана; отлагане на определен брой
погасителни вноски, като длъжникът не се бил възползвал от услугата
„Флекси“; намаляване на определен брой погасителни вноски - ако доходът на
длъжника намалеел, той можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 %
размера на определен брой погасителни вноски, като въпреки предоставената
възможност не се бил възползвал от тази услуга; смяна на падежната дата на
вноските - тази уговорка давала на длъжника гаранция, че при смяна на датата
на плащане на месечните възнаграждения, същият може да промени
падежната дата по кредита, за да е удобна за него, като въпреки закупената
услуга „Флекси“, не се бил възползвал от нея.
С. Ф. К. усвоила предоставената й в заем сума, поела изпълнение на
уговореното в договора и погасителния план към него, правила плащания.
Следователно, тя била запозната с условията на сключения с ищеца договор за
потребителски кредит и се съгласила с цената на кредита, като била наясно и с
общата сума, която трябвало да върне. Не била изявила желание да се откаже
от сключения договор и от погасяване на вноските по него.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не е подала
отговор и не взема становище по допустимостта и основателността на
предявените искове.
Във връзка с насроченото за 22.04.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД депозира молба с вх.
№2659/17.03.2025г., с която моли делото да се гледа в нейно отсъствие, поради
обективна невъзможност да присъства в деня на насрочената дата, поддържа
изцяло исковата молба, счита същата за доказана по основание и размер и
моли постановяване на неприсъствено решение.
След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 10.04.2023 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и С. Ф. К. е
сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
40016672264 със срок на погасяване 36 месеца и размер на главницата 2500
лв., при ГЛП 41% и ГПР 48,99%. Размерът на месечната вноска е 59,24 лв., а
общо дължимата сума по кредита - 1 066,32 лв. Длъжникът по Договора за
потребителски кредит № 40016672264 е сключил застраховка живот „Защита
на кредита“ със застрахователна премия в размер на 85,50 лв., закупил е
допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ - за получаване на
приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на
потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга
„Фаст“, за която дължи 1000 лв. и услуга „Флекси“ - за предоставяне право за
едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е
предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 1250 лв. Така общото
задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на
6608,40 лв., а общият размер на месечната вноска по договора е 183.57 лв.,
предварително определен в погасителния план. Длъжникът е извършила две
плащания по кредита на датите на 09.05.2023 г. и на 21.07.2023 г. в общ размер
на 249,80 лв., след което преустановила плащанията. Поради непогасяване на
задължението в срок, кредиторът обявил същото за предсрочно изискуемо на
05.06.2024 г., за което ответницата е уведомена лично, чрез уведомително
писмо на посочения от нея адрес, видно от приложената обратна разписка, а
на 19.11.2024г. е депозирал заявление, с което е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по ч. гр. д. № 2134/2024 г. по описа на РС
3
Разград, заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
претендираните в настоящото производство суми, поради вероятно наличие
на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в
едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си и в срок ищецът
е депозирал исковата си молба.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и
ответника, като кредитополучател, е възникналото облигационно
правоотношение, в резултат на сключения между тях Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40016672264 от
10.04.2023 г. по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата
паричен заем в размер на 2500 лв., а тя се е задължила да го върне, съгласно
погасителния план към договора на 36 месечни вноски и поради непогасяване
на задължението в срок, кредиторът е обявил същия за предсрочно изискуем
на 05.06.2024 г. Ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги
срещу заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях.
Предявените осъдителни искове са за плащане на главница в размер над
присъдения с издадената заповед за изпълнение до претендирания със
заявлението, договорно възнаграждение, възнаграждение за допълнителни
услуги Фаст и Флекси, лихва за забава и законна лихва, дължима от 05.06.2024
г. до 29.10.2024, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането. Предявените искове са допустими, тъй като
за тези вземания е постановено разпореждане, с което заповедният съд е
отказал издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК е
подадена настоящата искова молба, с която са предявени осъдителни искове за
вземанията.
Съдът намира, че по отношение на процесния договор за кредит са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал.
1, т. 1-27 от същия закон са посочени реквизитите, които следва да съдържа
договора, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът следи
4
служебно и в случай, че констатира такава се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. При тази недействителност
обаче, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, а съгласно чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не. Такова задължение съдът има на основание чл. 7,
ал. 3 от ГПК.
В конкретния случай, от съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, може да бъде изведен извод, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно, по ясен и разбираем за потребителя начин трябва да са
включени всички разходи, направени и пряко свързани с кредита.
В процесния договор кредиторът единствено е посочил като абсолютни
стойности ГПР по кредита и годишния лихвен процент. В т. 5.2. от Общите
условия е дадена обща формулировка относно първоначалното изчисление на
ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формирането
му - кои компоненти точно са включени в него и как е формиран посочения в
договора ГПР от 48,99 %. Като е предвидено първоначално изчисление на
ГПР, не става ясно какво се има предвид и предполага ли се и последващо
изчисление. Така кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран
конкретния ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъм, по който е
определен и който е императивно уреден в ЗПК.
Освен това съдът намира, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в ГПР не са
включени възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 от ЗПК реквизити на договора за
кредит, води до недействителност на същия. Ето защо, процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това не е в състояние да породи правните
последици, присъщи за този тип договори. Съобразно нормата на чл. 23 от
ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи на
кредитора само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи
по същия. Не следва обаче да се присъжда претендираната главница от 128,74
лв., тъй като от приложеното разпореждане № 3631/27.11.2024 г., постановено
по ч. гр. д. № 2134/2024 г. по описа на РзРС се установява, че плащанията,
които ответницата е направила по кредита и които ищецът признава, в общ
размер на 249,80лв. са приспаднати от претендираната със заявлението
главница. Следователно, търсената с исковата молба сума от 199,91лв. е
погасена с извършените плащания и поради това претенцията в тази част е
неоснователна.
С оглед изложените по-горе съображения, съдът счита, че ответникът не
5
дължи и претендираните възнаграждения за закупени услуги Фаст и Флекси,
както и договорно възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Видно от описанието на тези услуги в т. 15. от
Общите условия, следва извод, че уговорените услуги касаят именно
усвояването на кредита и неговото управление - услугата Фаст предвижда
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит,
а услугата Флекси - промяна на погасителния план от страна на клиента,
отлагане на погасителни вноски. Ето защо, съдът приема, че уговорката за
заплащане на подобни услуги е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и се явява
нищожна, като противоречаща на императивна правна норма. С уговореното
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги на практика се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля
допустимия размер на разходите.
По изложените съображения съдът намира, че горните доводи са достатъчни,
за да се приеме наличие на неравноправни клаузи и недействителност на
договора, поради което така предявените обективно съединени искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и с оглед липсата на реализирани разноски от страна
на ответницата, такива не следва да се присъждат.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, срещу С. Ф. К. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. ***,
общ. Разград, обл. Разград и постоянен адрес: с. ***, общ. Цар Калоян, обл.
Разград за заплащане на посочени като дължими по Договор за потребителски
кредит № 40016672264 суми, а именно: главница в размер на 199,91 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното плащане на сумата; неплатено договорно възнаграждение в
размер на 966,41 лева, дължимо за периода от 10.06.2023 г. до 05.06.2024г.;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер
на 947,34 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 1215.28 лева; лихва за забава в размер на 262,74 лева, дължима за
периода от 11.05.2023г. до 05.06.2024 г.; законна лихва в размер на 309,74 лева,
дължима от 05.06.2024 г. до 29.10.2024 г., както и за направените по делото
разноски, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6