Р   Е  Ш   Е   Н   И  Е

 

№447

 

гр.Силистра,30.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на дeвети ноември през 2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА

СЕКРЕТАР Н. Г.

разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№271 по описа на съда за 2018 година и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

ИЩЦИТЕ И.М.С., с ЕГН – **********,*** и А.М.С., с ЕГН - **********, с адрес: ***, представлявани от адв.К.С., молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че са собственици по наследство и давност на 1860 кв. м. разположени в:

УПИ XV-660 кв.м;

УПИ XVI, с пл.№ 30-670 кв.м.

по действащия регулационен план на селото, утвърден със Заповед №847/27.12.1979г.

 и 530 кв.м. –представляващи площ извън регулация, разположена при граници:от две страни регулационни граници на с.Ч. и парцели : XIII, XIV, XV и XVI, а от останалите страни граници с имоти извън регулация.

В съдебно заседание, проведено на 09.11.2018 г. заявиха, че претендирания имот е с площ от 2042 кв.м.

Молят съда да осъди ответницата да им предаде владението над имота.

Твърдят, че са наследници по закон на М.С. С. / с българско име И. И.И./, починал на 24.01.2000г. който е притежавал описания по-горе имот приживе.

Баща им е бил одворен с държавна земя с площ от 1860 кв.м. намираща се в с.Ч., парцел III, в кв.2. От представените по делото разписни листи се установява, че баща им, заедно със своя брат И.С. С. и съпругата му Х. С. са собственици на парцели XI, XII, XIII, XIV и XV в кв.2. До смъртта си баща им е обработвал и владял градината, а след неговата смърт, те двамата са продължили да владеят и обработват земята. Засаждали са редовно чесън, лук, домати, пипер. В имота има и трайни насаждения- 15-годишни овошки- дюли, кайсии, сини сливи и вишна.

Наскоро установили, че ответницата се е снабдила със нотариален акт за собственост, на основание давностно владение. Оспорват това право и молят съда да обезсили и отмени като неверен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №89,т.II,рег.№1376, д.№120/17.05.2017г. по описа на Нотариус Д.П., вписан в СВп. с Акт №65,т.VII,д.№927/2017г. в частта касаеща техния имот.

Претендират и разноските си по делото.

ОТВЕТНИЦАТА Р.И.М., с ЕГН **********,***, чрез адв.И.Р. и адв.Н.Н., е подала отговор, с който оспорва исковете.

Твърди, че имотът, с който бащата на ищците е одворен не е идентичен с нейния имот.

Признава факта, че според регулационния план, от имот с пл.№29, парцел XV се придават към УПИ № ХVI-30- собственост на ищците 670 кв.м. това обаче не означава, че те са придобили правото на собственост над този 670 кв.м. тъй като отношенията между съседите по отношение на отдаваеми и придаваеми части се уреждат с договори за покупко-продажба на частите на имотите. Такъв договор между нея и ищците не е сключван, поради което и претенцията им в тачи част е неоснователна и недоказана.

Моли съдът да съобрази факта, че съгласно нотариалния акт, тя не е собственик на парцел XVI, поради което липсва интерес от предявения иск.

По тези съображения моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и да ѝ бъдат заплатени разноските по делото.

СЪДЪТ, след като прецени изложеното в исковата молба и отговора и съпровождащите ги писмени доказателства, прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК.

Безспорен факт по делото е, че ищците са законни наследници на М.С. С. /Удостоверение изх.№ 281/19.10.2017г.-л.6/. По делото е представен Протокол № 6/17.06.1947г. на Общинската комисия за ТПС в с.Ч. /л.9/, с който на основание чл.49 от ЗТПС и чл.49 от Правилника за прилагането му, М. С. С. /т.13 от Протокола/ , се одворява с държавно дворно място с площ от 1860 кв.м. в парцел III, квартал 2, в землището на с.Ч..

Другият документ, представен от ищците, е копие от разписен лист към проекта за дворищните регулации /л.11/, в който под № 34 фигурира името на наследодателя им, като е отбелязано, че има имот, който попада в квартал 4 и от него се образува парцел XI.

С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство №89,т.II,рег.№1376, д.№120/17.05.2017г. по описа на Нотариус Д.П., вписан в СВп. с Акт №65,т.VII,д.№927/2017г. ответницата е призната за собственик на незастроено дворно място, в с.Ч., с площ  от 5 290 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 29, в кв.2 по действащия регулационен план на селото, за който са отредени УПИ XI, XII,XIII,XIV,XV. В нотариалния акт се съдържа пълното описание на имота.

Ищците не доказаха факта, че притежавания от наследодателя им имот и части от този на ответницата са идентични.

Нещо повече, самите ищци не са наясно и не могат да конкретизират процесния имот. Става ясно само, че те претендират идеални части от други имоти с обща площ от 1860 кв.м.,  а в последствие 2042 кв.м. 

Съобразявайки се със затрудненията от технически характер при описание на имота, съдът е дал възможност описанието да бъде извършено от вещото лице по назначената техническа експертиза, като се ръководи от твърденията на   ищците, че притежават очертаната с жълто площ, на скицата на л.16. Според заключението на вещото лице, тази площ се състои от части от четири имота с идентификатори №№ 81712.2.29 /собственост на ответницата/, 81712.11.36 /път на община Алфатар/, 81712.11.32 /нива на Н.Билял/ и 81712.888.9901-населено място.

Освен това, вещото лице представи нова комбинирана скица на имота, изготвена след огледа на място и съобразена с указанията на ищците и сочените от тях граници, която се различава от първоначално представената.

Въпреки разминаването, в съдебно заседание не бяха дадени пояснения от страна на ищците.

Според разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, която я владее или държи без основание.

С иска за собственост се защитава правото на собственост върху определени самостоятелна вещ, разграничена от други вещи. Когато се касае за поземлен недвижим имот той следва да отговаря на изискванията на §5,т.2 от ДР на ЗУТ.

Налага се извода, че ищците не представиха доказателства за наличието на предпоставките по чл.108 от ЗС, за да бъде уважена претенцията им. Те не установиха кой е имотът, на който претендират, че са собственици, че притежавания от техния наследодател имот е идентичен с този, за който ответницата се е снабдила с акт за собственост.

Поради това, предявения иск следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените от него разноски по производството- 720 лева- платено възнаграждение за адвокат.

По тези съображения, Силистренският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА предявен от И.М.С., с ЕГН – ********** и А.М.С., с ЕГН - **********,да признае за установено по отношение на Р.И.М., с ЕГН **********,***, че са собственици по наследство и давност на 2042 кв. м. разположени в: УПИ XV;УПИ XVI, с пл.№ 30 по действащия регулационен план на селото, утвърден със Заповед №847/27.12.1979г.  и 530 кв.м. –представляващи площ извън регулация, разположена при граници:от две страни регулационни граници на с.Ч. и парцели : XIII, XIV, XV и XVI, а от останалите страни граници с имоти извън регулация И ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА Р.И.М., да им предаде владението над имота.

 

ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН – ********** и А.М.С., с ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.И.М., с ЕГН **********,***, сумата от 720 /седемстотин и двадесет / лева –разноски по гр.д.№271 по описа на Районен съд-Силистра за 2018г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Силистра, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/Л.Карагеоргиева/