РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Габрово, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500272 по описа за 2021 година
С решение № 260059 от 18.05.21 г., постановено по гр. д .№ 1256/20 г.,
Севлиевският районен съд е отхвърлил предявения от Р. В. С., гр. С., против
ИВ. Д. Й. и ЕК. Д. Й., двамата от гр.С., иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за
обявяване на недействителна по отношение на ищцата на съдебна спогодба от
30.09.2020 г., сключена по гр. дело № 1084/2019 г. по описа на РС- Севлиево
между ИВ. Д. Й. и ЕК. Д. Й. за 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ:
УПИ V-361, кв. 32, по плана на с. М., община С., урегулиран от 1 755 кв.м и
собствено място от 1 740 кв. м. при граници: улица, УПИ IV-362, дере, УПИ
Х-356 и УПИ IX-357, ведно с построената в имота къща на два етажа, плевня
с навес, хамбар и навес/обор/, подобрения и насаждения, като неоснователен
и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявения от Р. В. С., против
Р. ВЛ. ВЛ. и ПЛ. ДР. К., двамата от гр. С., иск по чл.135, ал. 1 от ЗЗД за
обявяване на недействителен по отношение на ищцата на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
46/08.10.2020г., том VII, per. № 14582, н. дело № 864/08.10.2020 г. по описа на
нотариус П.Д.с per. № 543 на НК, с който ЕК. Д. Й. продава на Р. ВЛ. ВЛ. и
ПЛ. ДР. К. недвижим имот, представляващ: УПИ V-361, кв. 32, по плана на с.
М., община С., урегулиран от 1755кв.м и собствено място от 1740 кв. м. при
граници: улица, УПИ IV-362, дере, УПИ Х-356 и УПИ IX-357, ведно с
построената в имота къща на два етажа, плевня с навес, хамбар и навес /обор/,
подобрения и насаждения за 1/2 идеална част от имота, като неоснователен и
недоказан. С решението в тежест на ищцата са възложени разноските по
1
делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.С.,
черз адв. М. Д., в която се твърди, че същото е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие на закона. Неправилно съдът е приел, че с
процесната съдебна спогодба ответникът И. Д.не уврежда доверителката й,
тъй като същият бил получил по - голям дял от имуществото и с извършеното
разпоредително действие ответникът не се е лишил от свое имущество по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Неправилно е прието, че с процесното
разпореждане не се затруднява удовлетворяването на кредитора. Неправилно
съдът приел, че не е увреден интереса на кредитора с процесната съдебна
спогодба, като цитира практика в подкрепа на твърдението си. Излага се, че
увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо действие на длъжника,
с което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора
да се удовлетвори от длъжниковото имущество. В решението не били
обсъдени всички предпоставки на иска по чл. 135 от ЗЗД по отношение на
първата разпоредителна сделка, което го прави необосновано. Втората
ответница, бивша съпруга на длъжника, е знаела за увреждането, тъй като е
знаела, че съпругът й е осъден да заплати обезщетение на ищцата, т.е. налице
са предпоставките на ФС на иска по чл. 135 от ЗЗД. При правилен и
обоснован анализ на доказателства, съдът би достигнал и до правилен извод
за основателност на иска по чл. 135 от ЗЗД и по отношение на втората
разпоредителна сделка. Моли, да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се уважат предявените искове, като претендира и разноските
по делото за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор от ответниците Р.В. и П.К., чрез адв. С. К., в
който се оспорва жалбата, като неоснователна, по подробно изложени
аргументи. Моли се същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди
обжалваното решение, като се претендират разноските за въззивната
инстанция.
В срок е постъпил отговор от ответниците Е. Й. и И. Й., чрез адв. С. Б., в
която се заема становище за неоснователност на жалбата, като се моли
същата да се остави без уважение и да се потвърди решението на
първоинстанционния съд. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си предсатвител
адв. Д. поддържа жалбата. Ответниците по жалбата, представлявани от адв. С.
Б. и С. К. оспорват жалбата и поддържат отговорите си. Всички страни
претендират разноски по делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Пред първоинстанционния съд Р.В. С., е предявила иск против ИВ. Д. Й. и
Е.Д. Й., с който е поискано да бъде прогласена за относително
недействителна съдебна спогодба от 30.09.2020 г., сключена по гр. дело №
1084/2019 г. по описа на РС- Севлиево между ИВ. Д. Й. и ЕК. Д. Й. за 1/2 ид.
част от недвижим имот, представляващ: УПИ V-361, кв. 32, по плана на с. М.,
община С., урегулиран от 1 755 кв.м и собствено място от 1 740 кв. м. при
граници: улица, УПИ IV-362, дере, УПИ Х-356 и УПИ IX-357, ведно с
построената в имота къща на два етажа, плевня с навес, хамбар и навес/обор/,
2
подобрения и насаждения. Изложено е, че ответниците са бивши съпрузи, а
ищцата е кредитор на съпруга И.Д., което е установено с влязло в сила
решение. Бившите съпрузи след прекратяването на брака им, в производство
по делба, са сключили съдебна спогодба, съгласно която имуществото е
разпределено между тях, като в дял на ответницата Е. Й. е постановен
процесния недвижим имот в с. М.. След съдебната спогодба ответницата Е. Й.
се е разпоредила с имота, като го продала на другите двама ответници, като
сделката е увреждаща, тъй като бившата съпруга е знаела за осъдителното
решение на ищцата спрямо ответника И. Д. и с продажбата на имота се цели
същата да бъде увредена. Купувачите били правили оглед на имота и били
запознати с документите за собственост на същия, като им било известно
обстоятелството, че имотът, който купуват е придобит по силата на съдебна
спогодба и чрез справка в имотния регистър са могли да узнаят, че първият
ответник е длъжник по изпълнителни дела.
В постъпилите отговори от ответниците ИВ. Д. Й. и ЕК. Д. Й. се възразява,
че исковата претенция е недопустима. Възразява се, че искът е и
неоснователен, тъй като с одобрената съдебна спогодба, не се уврежда
кредитора, тъй като в качеството си на съделител Д., не само не е намалил
патримониума си, а напротив увеличил го е. Всички имоти предмет на
спогодбата са придобити в режим на СИО и бившата му съпруга също има
право, след прекратяване на брака, да получи имуществото, което й се полага
съгласно СК. От протокола за съдебна спогодба е видно, че имотите, които
съделителката Й. получава са на стойност 28 142 лв., а имотите които
съделителят Дочев получава са на стойност 41 233 лв., т.е. последният е
увеличил имущество си. Освен това ищцата, която е взискател по изп. дело от
2019 г. не е изявила желание да се удовлетвори от 1/2 от процесния имот.
Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга- ответник, който не е
длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд
кредитор, за чужд дълг. Тъй като дългът на Д., не обвързва бившата му
съпруга ответницата Й., то за същата няма забрана да се разпорежда със
своето имущество и тъй като то е било в режим на съсобственост,
единственият вариант за нейното прекратяване е съдебната делба. Делбата не
уврежда кредитора, напротив дава възможност да се обособят реално цели
имоти, които много по - лесно се реализират, а освен това в конкретния
случай имуществото на ответника Д., длъжник на ищцата, се е увеличило. По
отношение на втората сделка намира иска за изцяло неоснователен.
В отговора на ответниците Р.В. и П.К. се оспорва предявени иск. В случая
били налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД, че
относителната недействителност не засяга правата, които трети
добросъвестни лице са придобили възмездено преди вписване на исковата
молба, какъвто е настоящия случай. При закупуване на имота не са знаели за
изпълнителното дело, за което твърди ищцата. Навеждат възражение, че
сключената спогодба не уврежда ищцата.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че
не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД.
Прекратяването на съсобствеността между ответниците И. Д. и Е. Й. е в
резултата на прекратения между тях брак и съответно СИО, а процесният
имот е били в режим на съсобственост по 1/2 ид. части и със сключване на
процесната съдебна спогодба за делба, не се увреждат правата на ищцата -
3
кредитор на ответника И. Д., тъй като имуществото на последния не се
намалява и сочената от ищцата действие на разпореждане не е увреждащо
кредитора и не се затруднява начина му на удовлетворяване. Тъй като искът
по първата сделка е отхвърлен, то искът за обявяване на недействителност по
отношение на втората сделка е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд като прецени доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че Р.В. С. е кредитор на ЕТ "ДОЧ-Е-И.Д.",
представляван от физическото лице търговец ИВ. Д. Й., който е с решение №
65 от 20.02.2019 г. по гр. д. №1441/2018 г. по описа на РС- Севлиево, влязло в
сила на 23.10.2019г., е осъден да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. -
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие смъртта на баща й В.Р.С., причинена от трудова
злополука на 13.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017г.
до окончателното й изплащане. Въз основа на влязлото в сила решение в
полза на ищцата е издаден изпълнителен лист и същата е взискател по изп.
дела № 291/2019 г. и № 292/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Н., като длъжник по
тях е ответника ИВ. Д. Й.. Не е спорно, че по изпълнителното дело са
наложени възбрани на недвижими имоти собственост на длъжника, като
процесният имот не е бил възбранен в изпълнителното производство.
Не е спорно, че с решение № 159/22.04.2019 г. постановено по гр. д. №
511/2019 г. по описа на РС- Севлиево, е прекратен брака между ИВ. Д. Й. и
Е.Д.Й. по взаимно съгласие.
С протоколно определение от 13.12.2019 г. по гр. д. №1084/2019г. по описа
на РС Севлиево е одобрена съдебна спогодба, сключена между ИВ. Д. Й. и
Е.Д.Й., с която между същите е допусната съдебна делба на множество
недвижими имоти, за които страните са били съсобственици и са били
придобити в режим на СИО преди прекратяването на брака им.
От процесната спогодба е видно, че в дял на Е.Д. Й. са постановени 5 бр.
недвижими имота - подробно описани, сред които и процесния недвижим
имот в с. М., общ. С., като стойността на дела й е оценен на 28 142 лв. Със
спогодбата в дял на ответника И.Д. Й. са постановени 17 бр. недвижими
имота - подробно описани, като делът му е определен на стойност от 41 223
лв.
Не е спорно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 46/08.10.2020 г., том VII, per. № 14582, н.д. № 864/2020г. по описа на
нотариус П.Д., с per. № 543 на НК, действащ в района на РС- Севлиево, на
08.10.2020г., Е.Д. Й. продава на Р. ВЛ. ВЛ. и ПЛ. ДР. К., следния собствен
недвижим имот: УПИ V-361, кв. 32, по плана на с. М., община С., урегулиран
от 1755кв.м и собствено място от 1740 кв. м. при граници: улица, УПИ IV-
362, дере, УПИ Х-356 и УПИ IX-357, ведно с построената в имота къща на
два етажа, плевня с навес, хамбар и навес/обор/, подобрения и насаждения, за
сумата от 4 500 лв.
От приетата по настоящото дело на съдебно-оценъчната експертиза, се
установява, че към датата на извършване на делбата - 30.09.2020 г., пазарната
стойност на всички гореописани имоти е общо в размерна 50 392, 76 лв.
4
Равностойността на 1/2 ид.част е в размер на 25 196, 38лв. Пазарната
стойност на имотите, които е получил в дял И.Д.Й. е общо в размер на 31 828,
06 лв.
По делото са събрани гласни доказателства от св. М. М., който твърди, че
ходил при нотариус със съпруга на Р. и като влязъл в вътре, чул отвънка да си
приказват Р.и Е.за прехвърляне на някаква къща, някой бил осъден, или не,
това нямало общо с къщата, трябвало да я продадат защото им трябват пари.
Разказва, че това било 2020 г., но не си спомня точно кога. С А.ходил, той бил
съпруг на Р., искал да му продаде земи, но не станало. Жените стояли на
пейка и си говорили, не ги видял да влизат. Прехвърляли някаква къща,
защото на Е.й трябвали пари. Познавал и Е.и И., и Р..
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По същество постановеното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и
задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272
от ГПК препраща към тях.
За да бъде уважен предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, следва да е налице
действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди
действието, чието обявяване за недействително се иска, длъжникът да е
извършил действие, което уврежда кредитора и на трето място се изисква
знание за увреждането.
Спорен по делото е въпроса дали с процесната съдебната спогодба
постигната в производството по делба, с която бившите съпрузи са уредили
имуществените си отношения, е увреждаща ищцата. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Процесната съдебна спогодба има характер на споразумение, с което
страните уреждат отношенията си във връзка със съсобствеността възникнала
между тях по силата на решението за развод. Правното състояние на
съсобственост като едновременно съществуване на множество
взаимносвързани права на собственост на няколко лице върху една и съща
вещ може да функционира трайно само при постигнато съгласие между
съсобствениците. Съсобствениците не могат да се противопоставят на
извършването на делбата, като всеки съсобственик може да поиска делба на
общата вещ. Прекратяването на съществуващата съсобственост представлява
заместването й с множество отделни права на собственост върху реални
части от общата до тогава вещ или с отделни права на собственост върху
всяка от отделните вещи в състава на досегашната съсобственост върху
множество субекти. При делбата по начало няма размяна на престации, няма
губене или отстъпване на собственост срещу придобиване на непритежавана
дотогава собственост.
Действително с процесната съдебна спогодба за делба на съсобственото
5
имущество между бившите съпрузи И. Д.и Е. Й.са обособени два дяла, но
делът на И. Д., който единствено е длъжник на ищцата, е по - голям от този,
който е определен на ответницата Й.. Видно от одобрената спогодба, страните
не са уравнявали дялове, като ответницата Й.не е имала претенции за
уравняване на дела й. До възмездност в делбата би се стигнало, ако имаше
уравняване на дяловете на съделителите и увреждаща би била тази делба на
съсобстевните имоти, при която длъжникът И. Д.се беше съгласил на по -
малки дял от имуществото и не бе претендирал уравняване на дела си, тъй
като това би довело до несъответствието между притежавания дял и
определената за него реална част за сметка на обратното несъответствие
между дял и реална част на другия съсобественик. С оглед гореизложеното
правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице увреждане на
ищцата - кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД със съдебната спогодба за
делба на съсобственото имущество между ответниците Й., които са бивши
съпрузи и правилно е отхвърлил предявения иск спрямо първите двама
ответници.
Поради отхвърляне на предявения иск по отношение на И. Д.и Е.
Й.правилно е отхвърлен и иска по отношение на ответниците Р.В. и П.К..
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без
уважение като неоснователна.
При този изход на делото в полза на ответниците И. Д.и Е. Й.следва да се
присъдят разноските за въззивното производство за заплатен адвокатски
хонорар в размер на по 250 лв. на всеки от тях. В полза на ответниците Р.В. и
П.К. следва д се присъдят разноски в размер на 500 лв. за заплатен адвокатски
хонорара.
Настоящото решение на въззивния съд не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260059 от 18.05.21 г. постановено по гр. д .№
1256/20 г. от Севлиевския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Р.В. С., ЕГН**********, с адрес: гр. С., ул. "С." № *, да заплати
на ИВ. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. "С." № **, направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лв. (двеста и петдесет
лева), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.В. С., ЕГН**********, с адрес: гр.С., ул."С." № *, да заплати
на Е.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. "С." № **, в размер на 250 лв.
(двеста и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. З от ГПК.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН**********, с адрес: гр.С., ул."С." №*да заплати на
6
Р. ВЛ. ВЛ., ЕГН********** и ПЛ. ДР. К., ЕГН**********, двамата с адрес:
гр.С.,ул. "Т." № **, направените разноски по делото в размер на 500 лв.
(петстотин лева), на основание чл. 78, ал. 3от ГПК.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7