Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
Гр.София,
05.06.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав, в публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Поля
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.д.№ 12441
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 413463 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 73760/2016
г. на СРС, І ГО, 26 състав, съдът е отхвърлил предявеният от Етажните
собственици в етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „*********, иск
с правно основание чл. 109 от ЗС срещу А.Ф.К., ЕГН ********** за задължаването
на последния да премахне изградените от него в общия коридор на таванските
помещения метална врата, стена от гиспокартон, електромер и табло с
предпазители, както и да изнесе складирани вещи в коридора на таванското
помещение.
Недоволен от решението е останал ищецът
в първоинстанционното производство И.А.И.–
Управител на ЕС, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с
доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
незаконосъобразност. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 38 и чл. 42 от
ЗС. Жалбата съдържа доказателствени искания за приемане на приложени с
въззивната жалба писмени доказателства, както и за назначаване по преценка на
съда на вещо лице, което да отговори на задачата незаконно ли е преобразуването
на таванските помещения в жилищни помещения. С Разпореждане от 02.10.2018 г.
настоящият съдебен състав е оставил без уважение доказателствените искания на
ищеца, предвид настъпила преклузия по чл. 266 ГПК. Искането към въззивната
инстанция е да отмени решението и да уважи предявените искове.
Въззиваемата страна А.Ф.К., чрез адв. З. депозира писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният
касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации
и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното
искане, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна
норма или до хипотеза, при която
съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото като краен резултат е и правилно, по следните съображения:
Софийски районен съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, предявени от Етажните собственици на ЕС, находяща се в
гр. София, бул. „*********срещу А.Ф.К..
Решението е постановено при правилно изяснена
фактическа обстановка: От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на свидетелят Г.се установява, че в
таванската част на етажната собственост има изградена метална врата, която
прегражда коридора, която преди 10 г. не е съществувала. След металната врата
се намират тавански помещение на етажните собственици, включително на
ответника, както и натрупани вещи. В коридора след металната врата имало и
изградено ел. табло, като таванското помещение на ответника било
електроснабдено и водоснабдено и имало изградена баня. Свидетелката Г.твърди,
че таванското помещение на ответника се отдавало под наем, както и че имало
предписание от пожарната за отстраняване на ел.таблото, тъй като било опасно.
От показанията на свидетелката Н.се установява, че
таванските помещения на ответника са ремонтирани, има желязна врата, но има
свободен достъп до всички други тавански помещение на етажните собственици.
Имало и втора желязна врата, но от нея ответника К. нямал ключ. Заявява, че
скоро се е качвала на тавана и там имало доста нахвърляни вещи и столове, което
говорело, че и други от етажните собственици имат ключове от там. В таванското
помещение на К. имало наемателка, но преустройството било само в неговото
таванско помещение и то с временни прегради. Имало електричество, водопровод и
баня. Н.не знае кой точно е слагал металната врата, но знае, че и управителя на
ЕС има ключ от нея, както и твърди, че К. като е купил апартаментите вече
вратите били изградени. Други релевантни за спора доказателства не са
представени пред първостепенния съд.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Искът, основан на чл.
109 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което без да засяга владението,
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота)
според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита
чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и
опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване
на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия
правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други
аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия,
поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да
се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи
правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например
собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването
на своите права създава ограничения, смущения или заплашване – в този смисъл
Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. ОСГК.
Неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС е всяко
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и
не се основава на законова разпоредба, ограничаваща това право. Собственикът
може на общо основание да иска по съдебен ред признаването и зачитането на
правото му на собственост от всички правни субекти, както и въздържането от
неоснователни въздействия и посегателства.
По делото се установи, че ответника е собственик на два
апартамента ведно с прилежащите към тях тавански помощения, находящи се в ЕС в
гр. София, бул. *****.
За да се уважи иска на ищците обаче, е следвало те да
докажат при условията на пълно и главно доказване пред първостепенния съд, че в
общите части на ЕС ответника е изградил преградни метални врати, ел.табло, водо
и топло инсталация, преминаващи през общото таванско помещение, в нарушение на
действащите строителни правила и норми и тези инсталации са опасни за сградата,
както и че ответникът еднолично е складирал свои вещи в общите части. Тези твърдения
на ищците обаче остават недоказани, както в първоинстанционното, така и в
настоящото производство. Единствените доказателства, които ищците са ангажирали
за установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства са гласните
доказателства на разпитаните свидетели, като никой от тях обаче не успя по
категоричен начин да докаже кога са изградени тези метални врати, от кого и кой
има ключ от тях. Остана недоказан и факта, че находящите се в таванското
помещение ел.табло, водо и топлоинсталация, както и стена от гипскартон са
опасни за сградата и от кого точно и кога са изградени. За да е налице
нарушаване на правото им на собственост ищците следваше да докажат, че
изградената ел.исталация е в нарушение на строителните правила и създава
опасност за сградата и пречи на останалите етажни собственици. В свидетелските
си показания Г.и управителя на ЕС Иванов твърдят, че има предписания на
пожарните служби, че таблото е опасно, но доказателства в тази насока не бяха
представени. Досежно твърденията, че ответника е натрупал свои стари вещи в
таванския коридор също останаха недоказани. Свидетелите установиха, че
действително има натрупани стари вещи в таванските коридори, но не и чия
собственост са те.
Ето защо и в упражнение на правомощията
си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в
обжалваните му части.
С оглед изхода
на делото на въззиваемата страна се следват и сторените от нея разноски.
Въззивника прави възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав
намира за основателно, поради което и присъжда в полза на въззиваемата страна 300
лв. за адвокатски хонорар.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № №
413463 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 73760/2016 г. на СРС, І ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА Етажните собственици в етажна собственост, находяща се
в гр. София, бул. „*********, да заплатят на А.Ф.К., ЕГН ********** сумата от
300 лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.