№ 13867
гр. София, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110118543 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Т. М. Г., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на сумата в размер на 803,66 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. в
имот, находящ се гр. в София, ж.к. „Надежда I“, бл. 102, вх. Е, ет. 2, ап. 119, аб. № 143770,
ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
80,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2021 г. до 01.02.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 12,87 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 28.02.2023
г., ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
1,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2022 г. до 01.02.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 7489/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в случая такава не
била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното облигационно
правоотношение между него и ищеца, а в условията на евентуалност релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
последния е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване. Във всички случаи, при учредено вещно право
на ползване върху имота, задължен за плащане на стойността на доставената топлинна
енергия е ползвателят, който потребява топлинната енергия за собствени нужди, а не
собственикът на имота, който доброволно се е лишил от правомощието да ползва имота,
учредявайки това право на друго лице. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, сочи, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за
собствени нужди, респ. – действително на възможните законови основания ползва имота. В
този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.
В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.09.2000 г., нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 24.06.2019 г., заявление-декларация за откриване на партида
от ответника, се установява, че ответникът Т. Г. М. е придобил правото на собственост върху
процесния имот през 2000 г., като с нотариалния акт от 24.06.2019 г. същата заедно със
съпруга си Александър Владов Георгиев са дарили имота на внука си Алекс Радославов
Георгиев, като в нотариалния акт изрично е посочено, че двамата запазват пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно вещното право на ползване върху дарения недвижим
имот. От представеното удостоверение за наследници от 06.12.2021 г. се установява, че
съпругът на ищцата Александър Владов Георгиев е починал на 21.03.2021 г. При това
положение и с оглед цитираните по-горе разпоредби се налага извод, че в рамките на
очертания от ищеца период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. ответникът се е намирал в
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество и
по-конкретно в качеството на ответника на вещен ползвател на целия имот.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, включително представените такива от третото лице – помагач, че доставеното
в процесния имот и неплатено количество топлинна енергия през исковия период възлиза на
претендираната от ищеца стойност в общ размер на 803,66 лева, което налага извод за
основателност на иска.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
2
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства – извлечение от сметка, се установява дължимата
сума за процесния период от 01.05.2022 г. до 28.02.2023 г. да възлиза на сумата в размер на
12,87 лева, какъвто е и общият претендиран от ищеца размер, което налага извод за
основателност на иска.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
08.02.2024 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 08.02.2021
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през
2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това
положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2020 г., започва да
тече от 16.07.2020 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2023 г. Следователно
погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., тъй
като давността за задължението за месец декември 2020 г. изтича на 14.02.2024 г., но същата
е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – на 08.02.2024 г., от който момент се счита предявен разглежданият иск. Предвид
неоспорените и приети по делото фактури погасените по давност вземания за главница за
периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. възлизат на сумата в общ размер на 157,69 лева,
което налага извод, че задължението на ответника за потребена топлинна енергия за
непогасения по давност период от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. е в общ размер на 645,97
лева. Именно за този размер и период предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 803,66 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.05.2022 г. до 28.02.2023 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата не е изтекла, поради което този иск следва да бъде уважен в
цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
3
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2021 г. до 01.02.2024 г. върху установения дължим размер на главницата за
стойност на потребена топлинна енергия в общ размер на 645,97 лева, възлиза на сумата в
размер на 64,77 лева, до който размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 80,58 лева – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се счита
предявен разглежданият иск, която да е получена от ответника. Ето защо неоснователна се
явява акцесорната претенция за сумата в размер на 1,42 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 16.07.2022 г. до 01.02.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани в настоящото производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете. Същите са в общ размер на 125 лева, от които 25 лева за платена държавна
такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Определени съразмерно на уважената
част от исковете дължимите в полза на ищеца разноски възлизат на сумата в общ размер на
100,67 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за държавна такса
в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 60,40 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника
в настоящото производство. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да
откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При
това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – за доставка на
топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че
производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични
производства в СРС, по които ищец е т, както и че извършените от процесуалния
представител на ответника действия на процесуално представителство се свеждат до
подаване на отговор на исковата молба. Ето защо възнаграждението следва да бъде
определено на сумата в размер на 400 лева, в какъвто размер е и посоченото такова в
4
договора за правна помощ. Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на
сумата в размер на 77,87 лева, като именно в този размер следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника – адв. И. Н..
Претендирано е и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответника в заповедното производство, което съдът
определя на сумата в размер на 50 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 9,73 лева. Следователно в полза на процесуалния
представител на ответника – адв. И. Н. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за исковото и заповедното производство в общ размер на 87,60 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу Т. М. Г., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. М. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл.
102, вх. E, ет. 2, ап. 119, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 645,97 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. в
имот, находящ се гр. в София, ж.к. „Надежда I“, бл. 102, вх. Е, ет. 2, ап. 119, аб. № 143770,
ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
64,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2021 г. до 01.02.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 12,87 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
28.02.2023 г., ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д.
№ 7489/2024 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 645,97 лева до пълния
предявен размер от 803,66 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 64,77 лева до пълния предявен размер от 80,58 лева, както и иска за
сумата в размер на 1,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 16.07.2022 г. до 01.02.2024 г. върху вземането за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. М. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 102, вх.
E, ет. 2, ап. 119, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100,67 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 60,40 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес на кантората гр. Ботевград, ул. „Свобода“ №
3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 87,60 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Т. М. Г. в исковото и в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– д, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5