№ 3090
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110157427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Постъпила е искова молба от малолетната Й. ИЛ. АЛ., действаща чрез своята
майка и законен представител Г. ПЛ. Г., срещу ИЛ. Й. АЛ.. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно решение,
първият е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 100,00 лева.
Сочи се в исковата молба, че от определянето на предходната издръжка нуждите на
ищеца са се увеличили, поради което се моли съдът да постанови решение, с което да
увеличи размера на предходно определената издръжка, като осъди ответника да
заплаща такава в размер на 300,00 лева на ищеца, считано от датата на предявяване на
иска – 06.10.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че
бащата няма възможност да заплаща месечна издръжка в по-голям размер, тъй като
вече е сключил граждански брак и участва в издръжката на друго дете, а и има
задължения по договор за кредит.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по
свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а това се установява и от представеното
удостоверение за раждане, че Й. ИЛ. АЛ. е дете на ответника ИЛ. Й. АЛ..
Видно от Решение № 71 от 09.04.2013 г., постановено по гр.д. 3692/2013г. по
описа на СРС, 80 състав, влязло в законна сила на 09.04.2013г., ответникът е осъден да
заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 100 лева.
1
Видно от Удостоверение изх. № 28/31.01.2022г. Й. ИЛ. АЛ. е записана като
редовен ученик в 4а клас в 39 СУ „Петър Динеков“ през учебната 2021/2022г.
По делото са представени доказателства – платежни нареждания – за плащане на
такса за обучение по английски език в размер на по 193,50 лв. месечно, както и договор
за стоков кредит № 4844489/25.11.2021 г., сключен от Г. ПЛ. Г., като
кредитополучател, за закупуване на компютър.
По делото са представени доказателства за доходите, получавани от майката на
детето –заета по трудово правоотношение с „Панини груп“ ООД. Видно от
удостоверение изх. № 35/27.09.2021 г. брутното трудово възнаграждение на Г. ПЛ. Г.
възлиза на около 1180 лв. на месец за периода м. 04.2021г.- м. 08.2021 г.
Събрани са доказателства за доходите и на ответника, за който се установява, че е
едноличен собственик на капитала и управител на дружество „Хектор Експес“ ЕООД.
От представените годишни данъчни декларации за финансовите 2018 г., 2019 г. и 2020
г., депозирани от ответника, последният под страх от наказателна отговорност, е
декларирал получен доход от упражняване на трудова дейност. За финансовата 2020 г.
е деклариран общ доход в размер на 7320 лева или месечен в размер на 610 лева.
От представено по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че И.А. е сключил граждански брак на 17.08.2019 г. с Гергана Василева
Динева, която има едно дете - Венцислав Венциславов Ивов.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото са изготвени социални доклади от
ДСП – Младост. Служителите на ДСП са констатирали, че детето се отглежда от
неговата майка с подкрепата на разширеното й семейство. По данни на майката на
детето родителите не комуникират помежду. След проведена среща с бащата на детето,
И.А. е споделил, че не поддържа контакт с детето, че към настоящия момент живее
заедно със съпругата си. По отношение на доходите си ответникът е споделил, че
получава минимално месечно възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно,
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от
трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що
се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК)
или 162,50 лева към настоящия момент. Това означава, че родителят дължи издръжка,
ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите
2
на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да
не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на
чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си
възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал.
1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на тяхната
възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което детето е
отглеждано, се установява от самия факт на биологичното съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални
здравословни и образователни потребности на детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна,
възможностите на дължащия издръжка родител, а от друга – нуждите на детето, с
оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди.
При определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде
дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на
предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се осигурят такива
битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би
имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да
определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на
конкретния случай.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето Й.А. в размер от 100
лева, с решението по гр.д. 3692/2013 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в сила на
09.04.2013 г., ищцата е била на около 2 години, а към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото производство е навършила 10 години. От
определянето на месечната издръжка от 100 лева е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период
ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от
средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото
всеки човек неминуемо има нужда от такива). Настъпили са трайни промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения
3
имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се направи
категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (ищцата да има нужда от по-малко средства за месечната
си издръжка). От това следва, че след приключване съдебното дирене по
горепосоченото производство е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо и увеличение на нейния размер.
По отношение възможностите на дължащия родител се установява, че съъщият
декларира облагаем доход в минимален размер, като бе взето предвид, че доказателства
за доходите на ответника за 2021 г. не са представени, но с оглед доказателствата по
делото и личното становище на ответника пред социалния работник съдът приема, че
получава възнаграждение в минимален за страната размер и след датата на депозиране
на исковата молба.
Съдът не приема довода на ответника, че същият не може да заплаща на
непълнолетното си дете издръжка в по-голям размер поради липса на финансови
средства. На последния е известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се
грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето, както
и да осигурява условия на живот, необходими за развитието му. С други думи, липсата
на средства не следва да освобождава дължащия издръжка родител. Не е установено
ответникът да има алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца,
като следва да се има предвид, че обстоятелството, че ответникът се грижи за
непълнолетно лице, чието родител не е – в случая на детето Венцислав Ивов – е
ирелевантно за спора, доколкото липсва правно задължение за плащане на издръжка на
това дете.
При определяне размера на издръжката, съдът взе предвид и осигурителен доход
на майката на ищцата около 1180 лева.
Отделно от това майката е родителят, който активно ежедневно полага грижи за
детето, което следва да се вземе предвид при определяне на издръжката, дължима от
родителя, който не упражнява родителските права.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на
детето, както и че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от майка му, настоящата инстанция, счита, че ответникът, следва да
поеме сума в размер на 200 лв. от месечната издръжка на детето. Размерът на
издръжката е определен при съобразяване с трудовите доходи на страните, които са
реални и установени по делото въз основа на приетите писмени доказателства. Съдът
не може да основава своите изводи на несигурни данни, още повече, че ответникът
декларира получаваните от него облагаеми доходи под страх от наказателна
отговорност. До установяване на обратното с влязъл в сила ревизионен акт или
осъдителна присъда съдът не може да приеме, че ответникът реализира различен от
4
декларирания доход. Все пак не убягна на състава противоречието между посоченото
от самия ответник – а именно задължения за заплащане на погасителни вноски по
договори за кредит в размер на 3000 лева месечно и осигуряване на издръжка на
семейството му – и декларирания размер на възнаграждение в минимален за страната
размер. Доколкото признанието на факт се цени в съвкупност с всички доказателства
по делото, съдът следва да вземе предвид именно декларираният доход, като приема,
че 2021 г. е реализиран доход в размер, равен на минималния за страната.
С оглед изложеното и липса на установяване на доход над минималния за
страната съдът определи издръжка в размер, близък до минималния, а именно – 200
лева, поради което искът е основателен до сумата от 200 лева, като в останалата част до
пълния предявен размер от 300 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се
произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 200 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от двете
страни, като същите имат право на такива съразмерно с уважената и отхвърлената част
от иска.
На ищеца, представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство в размер на 300 лева,
съразмерно с уважената част от иска се следват 150 лева разноски.
На ответника с оглед изхода на спора и частичната неоснователност на исковата
молба се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В договора за
правна защита и съдействие от 28.10.2021 г. е уговорено възнаграждение в размер на
300 лева, което е и минималният размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минимални адвокатски възнаграждения, поради което на ответника се следват
разноски в размер на 150 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на 144
лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение 71 от 09.04.2013г. по гр.д. № гр.д. 3692/2013г. по описа на СРС,
80 състав, влязло в законна сила на 09.04.2013г., като я УВЕЛИЧАВА от 100 /сто/ лева
на 200 / двеста/ лева, и
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, ИЛ. Й. АЛ., ЕГН:
**********, да заплаща на непълнолетното си дете Й. ИЛ. АЛ., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г. ПЛ. Г., ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от датата на предявяване на
иска – 06.10.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на
падежа до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК, за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 300 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Й. ИЛ. АЛ. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ИЛ. Й. АЛ., ЕГН: **********, да
заплати на Й. ИЛ. АЛ., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Г. ПЛ. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 150 лв. – представляваща
сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. ИЛ. АЛ., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г. ПЛ. Г., ЕГН: **********, да
заплати на ИЛ. Й. АЛ., ЕГН: **********, сумата в размер на 150 лв. – представляваща
сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ИЛ. Й. АЛ., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 144 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 07.04.2022 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
07.04.2022 г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7