№ 18451
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20251110132435 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. С., В. Л. С. и М. Л. С., чрез адв.
В. Н., САК, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, с която са предявени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че е погасено правото на принудително изпълнение за сумата 548,96 лева –
главница, 344 лева – договорна лихва за периода 01.10.2007 г. – 28.02.2011 г., 300 лева
– такси за обслужване на кредит и 25 лева съдебни разноски, за които е бил издаден
изпълнителен лист на 16.07.2012 г. по ч.гр.д. № *******/2011 г. по описа на СРС, 65
състав, въз основа на който е било образувано изп.д. № *******/2014 г. по описа на
ЧСИ Н. М..
Ищците твърдят, че са наследници на Л. С., починал на ******* г., срещу който
процесният изпълнителен лист е бил издаден в полза на „Т. Ф. С.“ ЕАД. Вземанията
впоследствие са били прехвърлени на ответника, който подавал информация за
задълженията към ЦКР. Ищцата С. С. поискала от ответника да преустанови
подаването на информация и да признае, че задължението е погасено по давност, но
последният отказал. Позовават се на изтекла погасителна давност, която е погасила
правото на принудително изпълнение за вземанията. Молят за постановяване на
решение, с което съдът да признае, че правото на принудително изпълнение за
вземанията е погасено по давност. Претендират разноските за производството.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който заявява, че признава
предявените искове и моли за постановяване на решение при условията на чл. 237
ГПК. Излага подробни доводи, че разноските следва да се възложат по реда на чл. 78,
ал. 2 ГПК, доколкото не е дал повод за предявяването на исковете. Позовава се на
обстоятелството, че към 25.01.2025 г. давността за вземанията не е била изтекла , с
оглед което и кредиторът е действал добросъвестно. Моли да се изиска и приложи в
препис изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н. М.. Заявява възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искове с правно основание чл.439 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест всеки ищец
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото
право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла
давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си,
вкл. и твърденията си, че същата не е била изтекла към 28.01.2025 г.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не е спорно
обстоятелството, че по гр.д. № *******/2011 г. е издаден изпълнителен лист срещу
наследодателя на ищците, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано
изпълнително дело № ***** г. по описа на ЧСИ Н. М., че ответникът се легитимира
като носител на процесните вземания и взискател по изпълнителното дело, което е
било прекратено към момента на подаване на исковата молба в съда.
Като съобрази признанието на иска, направено от надлежно упълномощен
процесуален представител, както и нарочното искане на процесуалния представител на
ищците, заявено в откритото съдебно заседание на 02.10.2025 г., съдът намира, че
следва да постанови решение при признание на иска без да излага допълнителни
мотиви относно неговата основателност (чл. 237, ал. 2 ГПК).
По разноските:
При този изход от спора съдът следва да обсъди наведените от ответника
възражения, че не е дал повод за предявяването на иска, вкл., че е действал
добросъвестно, като е отказал да уважи извънсъдебното възражение на ищцата С. С. за
погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията по листа по давност.
В тази връзка следва да се посочи, че от материалите по изпълнителното дело, съдът
приема за установено, че давността за вземанията последно е прекъснала на 21.02.2019
г., когато предишният кредитор е подал по изпълнителното дело молба за налагане на
запори върху вземания на длъжника по делото Л. С. (наследодател на ищците).
Доколкото липсват данни запорни съобщения да са изпратени, то и давността съгласно
трайната практика на ВКС по този въпрос се счита прекъснала с поискването
конкретно действие да бъде предприето. Длъжникът, видно от представеното по
делото удостоверение за наследници, е починал на ******* г., с оглед което и
изпълнителното производство е спряно по силата на закона съгласно чл. 432, ал. 1, т. 3
ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Данни, че длъжникът е починал, са се съдържали по
изпълнителното дело още към 13.11.2019 г., но ЧСИ не е указал на взискателя да
предприеме действия и да посочи правоприемници на длъжника, които да бъдат
конституирани на негово място като страни по делото. Ето защо и доколкото
последните към 24.02.2020 г. не са били страни в производството, подадената на
24.02.2020 г. от настоящия ответник молба с искания за извършване на конкретни
действия по принудително изпълнение по отношение на починалия вече длъжник е без
правно значение и същата не е годна да прекъсне давността. Изпълнителното
производство съдът приема, че се е прекратило по силата на закона на основание чл.
2
433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.02.2021 г. поради това, че взискателят не е поискал надлежно
извършването на действия в продължение на период от две години. Доколкото обаче в
периода от ******* г. (от настъпване смъртта на длъжника) до 21.02.2021 г.
производството по изпълнителното дело е било спряно поради настъпилата смърт на
длъжника и липсата на дадени по реда на чл. 230, ал. 2 ГПК указания до взискателя, то
и за този период погасителна давност не е текла. След 21.02.2021 г. давностният срок е
продължил да тече, като същият към 28.01.2025 г., когато ответникът е отказал да
удовлетвори искането на ищцата С. С. да признае погасителния ефект на давността, не
е бил изтекъл. От друга страна, макар да е разполагал с изпълнителен титул, не се
установява ответникът да е предприел действия по принудително събиране на
вземанията, с оглед което и не може да се приеме, че с извънпроцесуалното си
поведението е дал повод за предявяване на исковете. Както се посочи и по-горе,
ответникът е признал иска, с оглед което и разноските, сторени от ищците, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да останат в тяхна тежест.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Г. С., ЕГН **********, В.
Л. С., ЕГН ********** и М. Л. С., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.
*******, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: гр. *******, искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че е погасено правото на принудително изпълнение за
сумата 548,96 лева – главница, 344 лева – договорна лихва за периода 01.10.2007 г. –
28.02.2011 г., 300 лева – такси за обслужване на кредит и 25 лева - съдебни разноски,
за които в полза на „Т. Ф. С.“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист на 16.07.2012 г. по
ч.гр.д. № *******/2011 г. по описа на СРС, 65 състав, въз основа на който е било
образувано изп.д. № *******/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № *******, с
изтичането на установения в закона давностен срок.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3