Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 27.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1319 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-0000158
от 27.07.2018 г. на Началник Областен отдел „АА” – гр.Ловеч е наложено на Г.Н.Г.
***, административно наказание на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за
автомобилните превози – глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.36, §.1,
т.(i) от Регламент
(ЕС) № 165/2014.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал. В жалбата си изтъква, че постановлението
е незаконосъобразно издадено, поради липса на компетентност на актосъставителя
и наказващият орган, както и в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила и моли да бъде отменено като такова. Изтъкнал е, че в АУАН и НП са
описани няколко изпълнителни деяния, като вмененото му нарушение не е конкретизирано
и не е описано със съставомерните му белези. Сочи и
че е налице противоречие между фактическото и юридическото формулиране на
нарушението. Наведено е и възражение, че АУАН е бил съставен в нарушение на
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като не е било описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са
нарушени. Сочи, че това нарушение е препятствало правото му да направи
възражение по реда на чл.44 от ЗАНН. Сочи и че такова нарушение е допуснато и
при издаването на обжалваното НП, като визира нормата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН. Счита, че наложената глоба в размер на 1500 лева не е съобразена с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят Г. не се явява. Постъпила е молба от упълномощен от
него процесуален представител - адвокат К.Иванова от АК Добрич, в която
заявява, че поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Писмено в съпроводителното писмо по делото предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и И.Д.И., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 19.07.2018 г. жалбоподателят Г.Г.
управлявал товарен автомобил марка „Р.П.” с рег.№ *********и полуремарке с
рег.№ *********, които били собственост на „*********” ЕООД – с.Г.К., област В..
С автомобила жалбоподателят извършвал обществен превоз на товар – рапица, с
маршрут на движение гр.Угърчин, област Ловеч – гр.В.. Около 11:10 часа, на първокласен
път Е 772 (София – В.), при км 65-ти, до разклона за с.М., област Ловеч, в
посока на движение гр.В., бил спрян за проверка от служители на ОО „АА” – Ловеч
– свидетелите Д.И. и И.И.. В хода на проверката свидетелите констатирали, че за
превозвания товар Г. притежава товарителница серия М № 0039285/19.07.2018 г. и имал
издаден пътен лист серия В № 129684 от 18.07.2018 година. Констатирано било и
че автомобилът е оборудван с аналогов тахограф, но водача Г. не представил при
поискване тахографските листи за предходния период от
06.07.2018 г. до 17.07.2018 г., нито пък ръчен запис или удостоверение за
дейности по образец.
С оглед на констатираното при
проверката свидетелят Д.И. приел, че водачът Г.Г. е извършвал превоз, който
попадал в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., но като не е представил тахографските листи за периода от 06.07.2018 г. до
17.07.2018 г., нито пък е представил заместващите ги ръчен запис или
удостоверение за дейности по образец е нарушил разпоредбата на чл.36, §.1, т.(i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014. Поради това И. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 250127/19.07.2018 г. /л.16 от нахд
№ 1016/2018 г. на РС Ловеч/, за нарушение на посочената разпоредба, на който
като свидетел се подписал И.И.. По съставеният акт жалбоподателя е вписал, че
няма възражения. Подписал го и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Г. да е представил писмено възражение.
Въз основа на акта за нарушение,
на 27.07.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление №
31-0000158 /л.17 от нахд № 1016/2018 г. на РС Ловеч/,
в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка. Наказващият
орган също приел, че с действията си жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбата
на чл.36, §.1, т.(i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014 и за което на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАП му
наложил санкция „глоба”, в размер на 1 500 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Категорично не може да бъде
кредитирано възражението, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни за това
лица. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2, предл.1-во
от ЗАвП наказателните постановления се издават от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от
определени от него длъжностни лица. В случая обжалваното наказателно
постановление е издадено от легитимен орган, съгласно т.І.6. от заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта /л.13-14 от нахд № 1016/2018 г. на РС Ловеч/ и от лице заемащо
длъжността „Началник областен отдел Автомобилна администрация”, съгласно
заповед № 227/18.04.2018 г. /л.15 от нахд № 1016/2018
г. на РС Ловеч/. АУАН е бил съставен от
компетентно лице по смисъла на чл.92, ал.1, във връзка с чл.91 от ЗАвП.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание,
поради което категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата
възражения в този смисъл. Актосъставителят, съответно и наказващият орган точно
и изчерпателно са посочили обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
в какво се състои, отразили са всичките му съставомерни признаци, както и
законовата разпоредба, която е била нарушена. Разбира се, че не може да
представи едновременно тахографските листи за периода
от предходните 28 дни, ръчен запис или удостоверение за дейности, тъй като
последните две са алтернативни на тахографските листи,
т.е. те са заместващи ги документи, в частност удостоверението за дейности.
Последният е документ, който удостоверява обстоятелството и причините, поради
които през предходните 28 дни водачът не е управлявал превозно средство и е бил
на разположение на работодателя (в случай, че е налице такава хипотеза). Затова
и правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са ги посочили
наред с непредставянето на тахографските листи,
удостоверявайки по този начин, че и заместващите ги документи не са били
представени при проверката.
Налице е единство между
словесното му описание в обстоятелствената част на НП и цифровата квалификация.
В тази връзка, не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че
наказателното постановление не е мотивирано. Наказващият орган изчерпателно и
пълно е описал всички обстоятелства касаещи фактическия състав на визираното
нарушение и повече от това не е могъл, а и е било безсмислено да прави. Следва
да се има предвид и че нарушението на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014
е на формално, просто извършване, тоест водачът или представя тахографските листи за периода преди проверката (28 дни),
респективно заместващия го документ - удостоверение за дейности по образец, или
не ги представя. Така че в този смисъл, словесното изписване на извършеното
нарушение в НП е било напълно достатъчно, за да разбере нарушителя какво точно
нарушение му се вменява и да организира защитата си, без по какъвто и да е начин
да са били нарушени правата му.
Установената и описана по-горе
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя Г. и неговият процесуален
представител. Фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и
възпроизведени в наказателното постановление, се потвърждават и от показанията
на свидетелите Д.И. и И.И., които са убедителни, непротиворечиви и логични,
кореспондират изцяло с приетите в хода на съдебното следствие писмени
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.36, §.1,
т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 винаги,
когато водач управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов
тахограф, то той следва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските
листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28
дни. Безспорно е, че към момента на проверката жалбоподателят Г. е изпълнявал
служебните си задължения, като шофьор към „*********” ЕООД – с.Г.К., област В..
От това му качество е произтичало и задължението му, по време на управление на
превозното средство да е в състояние да представи тахографските
листове за текущия ден, както и тези за предходните 28 дни и в разглеждания
случай той не е представил тези за предходните 28 дни или заместващия го
документ – удостоверение за дейности, съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR. Не ги е представил и впоследствие пред наказващия
орган, нито пък в хода на съдебното следствие па настоящето дело.
С оглед на изложеното, съдът
счита, че е безспорно установено извършването на нарушение на разпоредбата на чл.36,
§.1, т.(i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014. Правилно наказващият орган е приложил материалния
закон, като точно е определил правната квалификация на нарушението, както и
приложил съответната за това санкционна норма на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП и в този смисъл постановлението е законосъобразно
издадено.
При определяне на наказанието е
съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а и следва да се има предвид, че
санкцията по чл.93в, ал.17 от ЗАвП е с точно
определен размер, поради което не може да бъде изменяна, като се намали. Не са
налице и условия и предпоставки за определяне на случая като маловажен, и
съответно основания да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка, липсват данни жалбоподателят Г. до момента да е бил санкциониран за
други нарушения по ЗАвП и подзаконовите актове по
прилагането му, липсва посочване на такова обстоятелство и в самото наказателно
постановление, поради което съдът приема, че нарушението е първо за него. Други
смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не бяха установени от материалите
по делото. По начало законът свързва по-голямата степен на обществена опасност
на нарушението на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014, във връзка със
санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17 от ЗАвП, тъй
като обществения превоз на пътници и товари е свързан винаги с по-голям риск за
живота и здравето на участниците в пътното движение и затова изискванията към
водачите на такива превозни средства са завишени, включително и по отношение на
документирането на данните за движението на превозното средство с оглед
обстоятелството спазват ли се задължителните почивки.
Ето защо, настоящият съдебен
състав счита, че законодателят поначало е заложил висока обществена опасност на
осъщественото от Г.Г. нарушение (най-малкото съдейки и по високия размер на
санкцията), и тя в обсъждания казус е била налице. В този смисъл случаят не се
различава от други, аналогични на него.
С оглед изложеното, съдът
намира, че наказващият орган е издал едно законосъобразно наказателно
постановление, като правилно според обстоятелствата е квалифицирал извършеното
от Г.Г. нарушение и е приложил съответната санкционна норма, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000158 от 27.07.2018 г. на Началник
на Областен отдел „АА” – гр.Ловеч, с което е наложено на Г.Н.Г. ***, ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози –
глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.36, §.1, т.(i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :