Р Е Ш Е Н И Е № 260224
гр. С., 08.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
С.СКИ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на осми септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 1465 по описа за
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.Г.С. срещу
НП № 20-0804-002452/01.09.2020 г. на Началник на група към ОДМВР С., сектор ПП
към ОД МВР гр. С., с което на основание
чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 200.00 лв за извършено
административно нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя
пълномощник, иска НП да бъде отменено, като поддържа жалбата.
В с.з. въззимаемата страна не изпраща
представител.
Съдът като съобрази събраните по
делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е полицейски
служител в РУ С.. На 15.07.2020 г. изпълнявал патрулно-постова дейност съвместно
с колегата си А.С., като управлявал служебен автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с ДК № ……. Около 22.00 часа, А.С. и Х.С. били изпратени от дежурния в
управлението да окажат съдействие на колегите си от участък „Запад“ в с. С.,
където бил възникнал скандал и имало съобщение за намушкване. Полицейските
служители потеглили в посока с. Селиминово. Полицейският автомобил се движил с
включени звуков и светлинен сигнал. Преди кръстовището на Дамарски мост,
идвайки по бул. „Братя Миладинови“
автомобилът управляван от Х.С. попаднал в длъбнатина - дупка, образувана
от поставена на лентата за движение шахта. Вследствие на това, автомобилът
поднесъл и въпреки опита на Х.С. да овладее МПС-то, то поднесло и на другата
страна и се ударил в чакащия пред него на червен светофар автобус на градския
транспорт. Вследствие на удара служебният полицейски автомобил се спрял на
„остров“, разположен до пътното платно. От настъпилото ПТП на автобуса била
счупена задната броня, а лекият автомобил имал повреди по ходовата част и
купето. Нямало пострадали лица. За съдействие бил извикан екип на КАТ. Св. В.В.
– младши автоконтрольор при РУ С. съставил АУАН на Х.С. за нарушение на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на Хр. С. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е и основателна.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.А разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП указва, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
В конкретния случай, безспорно се
установи, а и не се спори между страните, че жалбоподателят, при управление на
процесния лек автомобил е попаднал в неравност на пътя - дупка, в следствие на което е последвала
материална повреда за участващите в ПТП автомобили. Тоест, действително се
установява, че С. е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Същевременно обаче, съдът намира, че в процесния случай жалбоподателят е
действал при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН във
вр. чл. 13 ал.1 от НК. В цитираната норма на чл. 8 от ЗАНН е посочено, че не е
административно нарушението, извършено при неизбежна отбрана или крайна
необходимост. Същевременно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НК, където е
визирана легалната дефиниция на понятието сочи, че не е общественоопасно деянието,
което е извършено от някого при крайна необходимост - за да се спасят държавни
или и обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага
от непосредствена опастност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин,
ако причинените вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая
безспорно се установи, че жалбоподателят не е контролирал непрекъснато
превозното средство и е управлявал с несъобразена скорост но допускайки администативното нарушение, той
е действал именно в условията на крайна необходимост – за да защити обществения
интерес от непосредствена опасност – оказване съдействие на полицейски
служители във връзка с подаден сигнал за скандал и намушкване в с. Селиминово.
Ето защо,
съдът намира обжалваното наказателно постановлевие за незаконосъобрадно и като
такова следва да бъде отменено.
Ръководен
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0804-002452/01.09.2020 г. на Началник на група към ОДМВР С., сектор ПП
към ОД МВР гр. С., с което на основание
чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Х.Г.С.
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ размер на 200.00 лв
за извършено административно нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. С. в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: