О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 17
Гр. Разград, 29 октомври 2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря …и в
присъствието на прокурора …разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА частно дело № 202 по описа за 2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
229 от АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на С. Д. Д. от гр. В. против Определение
№74/09.08.2021г., постановено по АНД №103/2021г. по описа на Разградския
районен съд, с което е оставена без уважение молбата му съдът да измени
решението си в частта за разноските, като му присъди изцяло претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
В жалбата се развиват доводи, че определението е неправилно и необосновано.
Иска се то да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което в
полза на жалбоподателя се присъдят исканите от него деловодни разноски.
Ответникът по спора не ангажира съда със становище.
Съдът след като прецени събраните в хода на производството доказателства,
които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено
следното:
Подадената жалба е допустима, като депозирана в срок от надлежна страна
срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е основателна поради
следните фактически и правни съображения:
С Решение №124/17.05.2021г., постановено по АНД №103/2021г. Разградският
районен съд е отменил Наказателно постановление (НП) № 38-0002106/03.12.2020г.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –Русе в
обжалваната част, с която за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба №33/03.11.1999
г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр на С. Д. Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000, 00 лв. и за нарушение на
чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтПр му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,
00 лв., като неправилно и незаканосъобразно. С решението в полза на
жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 150 лв. – част от
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. поради направено
възражение за прекомерност от наказващия орган. С молба вх. №4143/31.05.2021г.
С. Д. е поискал от районния съд на основание чл. 248, ал.1 от ГПК да измени
решението си в частта за разноските и да му присъди в пълен размер заплатеното
от него възнаграждение за адвокат. С Определение №74/09.08.2021г. съдът е оставил без уважение молбата, като е приел,
че защитата е осъществена само писмено, без разходи за явяване в съдебно заседание и съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.), изхода от делото и направеното възражение за прекомерност от
наказващия орган, размерът на присъдените вече разноски се явява съответен и
справедлив. Това определение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в действащата редакция) в съдебните
производства по оспорване на НП страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК, като съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (в действащата редакция),
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Законодателят изрично е
посочил, че съдът е обвързан от нормативно определените минимални размери на
адвокатските възнаграждения и не може да присъжда разноските в по-ниски размери
от тях.
По аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт,
който в случая е НП, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт.
Според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 от нея върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Към случая
е относима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
според която когато наложената глоба/ имуществена санкция е в размер от 1 000
до 5 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение се определя в размер от 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. Следователно при санкция в размер от
4 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв. без ДДС (по арг. на §2а от
ДР на Наредба №1/09.07.2004г.).
В случая договорно определеният и платен по делото хонорар от 600 лв. с включен ДДС е в минималния размер, предвиден
от наредбата и няма основание той да
бъде присъден в по-малък размер. Приемайки противното Разградски районен съд е
постановил неправилно определение, което следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което се уважи изцяло претенцията на жалбоподателя за
възстановяване на заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 235 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 и ал.
4 от ЗАНН Разградският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение №74/09.08.2021г.,
постановено по АНД №103/2021г. по описа на Разградския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе да заплати на С. Д. Д. от гр.В.
общо сумата от 600 (шестстотин) лева – дължими деловодни разноски.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/