№ 225
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600212 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 31 от 14.01.2022г. по ЧНД № 49/2022 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, е потвърдено постановление на прокурор от Районна
прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното производство от
09.12.2021г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 201/2021 г. по описа на РУ – Труд при ОДМВР –
Пловдив, водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В жалбата се сочи, че определението на първата инстанция, с което е
потвърдено постановлението на прокурора е неправилно и
незаконосъобразно, с оглед на заетата позиция, че липсва умисъл при
извършване на деянието. Сочи, че П. много добре е знаела, че има малолетно
дете, сама се е поставила в невъзможност да получава съобщения, като е
напуснала жилището, не променила адреса си и не отговаряла на
съобщенията, поради това сочи, че не е доказано незнанието и относно
съществуващото задължение. Посочва се и че П. не е започнала да изпълнява
задължението си и след разпита си като свидетел от 10.09.2021г., от когато са
изминали три месеца, както и че е образувано изпълнително дело, наложени
са запори върху банкови сметки и всеки човек би се заинтересувал за
причината за запора. Желае се определението да бъде отменено, да се отмени
1
и постановлението на РП гр. Пловдив и делото му бъде върнато за
продължаване на производството.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на пострадалия,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Свидетелите Д. Н. Г. и М.Н. П. живеели на семейни начала от 2011г. до
2016г., като от съвместното им съжителство имали общо дете - Н.Д. Г.
ЕГН:**********. В края на 2016г. свидетелите Г. и П. се разделили, като
малолетният Н. Г. останал в дома на баща си, който полагал всички грижи за
него. С Решение № 260399/16.09.2020г. по гр. дело. № 2605/2019г. на Районен
съд – Пловдив, V брачен състав, влязло в сила на 20.10.2020г., свидетелят П.
била осъдена да заплаща на сина си Н. Г., чрез неговия баща и законен
представител Д.Г. месечна издръжка в размер на 200 лева. Същата издръжка
не била изплащана от свидетеля Г.а.
Правилно е заключението, че горната фактическа обстановка се
установява непротиворечиво от показанията на разпитаните в хода на
производството свидетели – Д. Н. Г., М.Н. П. и С.П.К. които последователно
описват посочената от съда като възприета от съда фактическа обстановка.
Факт е, че показанията на същите свидетели добре кореспондират по
между си, като не се констатират никакви съществени противоречия относно
описваните събития и се подкрепят от приложените по делото заверени копия
от Решение № 260399/16.09.2020г. по гр. дело. № 2605/2019г. на Районен съд
– Пловдив, V брачен състав и Допълнително Решение № 260146/14.01.2021г.
по гр. дело. № 2605/2019г. на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, от
които се установява факта и размера на присъдената издръжка.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал
до извод, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление по
смисъла на чл.183, ал.1 от НК, доколкото същото следва да бъде извършено
умишлено, а не се установява М.Н. П. да е била запозната с провежданото
пред Районен съд – Пловдив дело.
Районен съд е солидарен с държавното обвинение, че по делото не се
установяват никакви данни, от които може да бъде направен извод, че П. е
била надлежно уведомена за Решение № 260399/16.09.2020г. по гр. дело. №
2
2605/2019г. на Районен съд – Пловдив, V брачен състав и Допълнително
Решение № 260146/14.01.2021г. по гр. дело. № 2605/2019г. на Районен съд –
Пловдив, V брачен състав след влизане на същите актове в сила, че липсват
данни последната да е получила препис от същите по съответния ред и не се
установява дори П. да е знаела за производството пред Районен съд –
Пловдив. В тази насока са обсъдени показанията на свидетелят Кесов, който е
бил особен представител на П. по делото е категоричен, че не е имал връзка и
никога не е уведомявал същата за делото и/или решението по него.
При нака установеното е направено заключението, че доколкото
деянието по чл.183, ал.1 от НК може да бъде извършено само умишлено в
случая не се установява П. да е знаела за правораздавателния акт, с която е
била осъдена да изплаща издръжка на малолетния си син Н. Г., чрез неговия
баща и законен представител Д.Г..
Съдът е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя в
противния смисъл, а именно – че П. много добре е знаела, че има малолетно
дете, сама се е поставила в невъзможност да получава съобщения, като е
напуснала жилището, не променила адреса си и не отговаряла на
съобщенията, като ги е отхвърлил с мотив, че този смисъл, дори П. да е била
недобросъвестна относно посочването на адреса си, то очевидно е, че за
последното не може да бъде „наказана“ чрез повдигане на обвинение за
престъпление, което не е извършила от субективна страна.
Не се възприема и възражението относно това, че П. не е започнала да
изпълнява задължението си и след разпита си като свидетел от 10.09.2021г.,
от когато са изминали три месеца.
Тук тезата на РС е в насока, че т.к. наказателното производство е
образувано и водено за престъпление, извършено в периода от месец
септември 2020г., до месец юли 2021г., и съобразявайки правната природа на
продълженото престъпление по чл.183, ал.1 от НК, изразяваща се в едно
продължително във времето бездействие, то разглеждането на подобно
деяние може да бъде винаги в някакъв ограничен времеви период, а не и за в
бъдеще. Ето защо се счита, че прокурорът дължи произнасяне относно
събраната доказателствена съвкупност до приключване на разследването, в
случая – месец ноември 2021г., към който момент не липсват данни да
осъществено деяние по чл.183, ал.1 от НК, дори и да можеше да бъде счетено,
3
че към 10.09.2021г. свидетелят П. е била уведомена за съдебния акт при
разпита си като свидетел на 10.09.2021г. Според първата инстанция
последното по никакъв начин не препятства изследва отговорността на П. за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но след датата 10.09.2021г. в
рамките на друго наказателното производство, което не е предмет на
изследване към настоящия момент. Отделно от горното, се възприема, че е
трудно разпита в качеството на свидетел да се възприеме като „узнаване“ в
светлината на субективната страна на разглежданото престъпление.
Въз основа на така изложеното, постановлението на РП Пловдив е
потвърдено.
Въззивната инстанция, след анализ и преценка на събраната
доказателствена съвкупност, приема за вярна установената фактическа
обстановка, но не е съгласен с направените правни изводи.
Относно липсата на субективна страна - няма спор в съдебната
практика, че за субективното отношение на дееца към неговото
противоправно поведение се съди от всички обективни обстоятелства,
характеризиращи и съпътстващи инкриминираната деятелност, което пък
предполага тяхното изследване и изясняване в пълнота. Ето защо въззивният
съд приема, че изводът за липса на извършено престъпление от общ характер
е направен при непълнота на проведеното разследване, доколкото не са
изследвани задълбочено няколко въпроса, имащи съществено значение за
разкриване на обективната истина – действително ли П. не е разбрала за това,
че е осъдена да заплаща издръжка, при условие, че жалбоподателят твърди,
че е уведомил нейни близки и роднини за решението на съда, както и са й
били запорирани сметки от съдия изпълнител. Този въпрос не е проверен по
какъвто и да е начин, нито са положени усилия в тази насока чрез преразпит
на жалбоподателя и евентуалпо такъв на посочените от него лица – близки на
П.. Разбира се, доколко подобно „уведомяване“ ще има значение, ще се
прецени конкретно от прокурора, съобразно установените факти.
Несъстоятелно е изложението на първата инстанция, че към момента на
приключване на разледването през м. ноември 2021г. са липсвали
доказателства за осъществено престъпление, т.к. независимо, че при разпита
си месец септември 2021г. П. да е била уведомена, че е осъдена да плаща
издръжка /за което между другото е изразила готовност да изпълнява
4
задълженията си/, то това действие не може да се счита за надлежно узнаване
на съдебното решение. Настоящата инстанция приема този извод за
прибързан и необоснован. Към настоящия момент П. е уведомена, че следва
да плаща издръжка, но не е проведено задълбочено разследване имала ли е
такова знание и в един значително по-ранен период от време – твърдят се
опити от нейна страна да се срещне с детето, както и такива от страна на
майка й.
Накрая, въззивният съд ще посочи и най-важната причина за отмяна на
атакувания съдебен акт. Видно от Справка – л. 70 от досъдебното
производство става ясно, че е образувано изпълнително производство въз
основа на издаден изпълнителен лист № 261154/16.02.2021г. по гр.д. №
2605/2019г. на 3 бр. състав по описа на ПРС, със страни – взискател Д.Г. и
длъжник – М.а П., за събиране на месечна издръжка в размер на 200лв. В
цитирания документ изрично е посочено, че ПДИ е връчена на длъжника по
делото редовно на 23.04.2021г. По делото са наложени запори на банковите
сметки на длъжника П..
Тази информация не е обсъдена от страна на прокурора, нито са
събрани още доказателства в подкрепа или не на ясното твърдение в
справката, че М.а П. е била надлежно и редовно уведомена, че дължи месечна
издръжка в размер на 200лв. на детето си Н. Г. на 23.04.2021г.
Въз основа на горното, изводът за прекратяване на наказателното
производство е твърде прибързан и следва да бъде проверен чрез изясняване
на посочените по-горе обстоятелства. Едва след попълване на
доказателствения дефицит, прокурорът би могъл да направи обосновано и
мотивирано заключение по казуса.
Предвид горното, изводът на първостепенния съд, а и на прокуратурата
относно липсата на извършено престъпление от общ характер се явява
прибързан, доколкото е направен при непълнота на проведеното по делото
разследване, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че
атакуваното определение на районния съд и постановлението на
прокуратурата са незаконосъобразни и необосновани и като такива следва да
бъдат отменени.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски
окръжен съд,
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 31 от 14.01.2022г. по ЧНД № 49/2022 г. по
описа на Районен съд-Пловдив, е потвърдено постановление на прокурор от
Районна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното
производство от 09.12.2021г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243,
ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 201/2021 г. по описа на РУ –
Труд при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и
ВРЪЩА делото на районната прокуратура за изпълнение на указаното в
мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6