№ 479
гр. Русе, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20254500500460 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ц. Ц. Ц. чрез адв. И. И. АК Русе против
Решение № 225 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 4583/2022 по описа на РРС, с
което са отхвърлени предявените от него против Р. И. Т. искове за заплащане на 4500
лв. на отпаднало основание по иск по чл. 55 от ЗЗД и 620 лв. обезщетение за вреди от
неизпълнен договор за тръби и помпа с правно основание чл. 79, ал.1, предл. последно
ЗЗД, ведно с мораторната лихва върху цялата сума от датата на покана - 23.02.2021 г.
до завеждане на настоящото дело и от завеждането на делото до окончателното
плащане, като неоснователни и недоказани и върху него са възложени разноските по
делото. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено при
недопустимо нарушаване на материалния и процесуалния закон. Заявява, че не само в
решението, нo и в хода на делото прозират недопустими съмнения за
заинтересованост и обвързаност от резултата. Възразява, че липсва безпристрастност
при провеждане на процеса и вземане на решение, обосновано с обстоятелството, че
съпругата на ответника е деловодител в РРС. Твърди, че това му станало известно
едва след последното съдебно заседание, поради което и не направил искане за отвод
на съдията. Заявява, че преди последното съдебно заседание адв. И. депозирал молба,
подписана с ел. подпис, че се намира в болница и поискал да не се дава ход на делото.
Тази молба обаче изобщо не била докладвана на съда, поради което в нарушение на
правото му на защита бил даден ход и делото приключило с обжалваното в
настоящото производство решение. Заема позиция, че причината за недокладване на
1
молбата на съда е в деловодството на РРС, в което работи и съпругата на ответника.
Така, според жалбоподателя, е оказано влияние върху хода на делото и е преграден
пътят му за защита. Излага съображение, че неясно защо съдът не сезирал органите на
прокуратурата за наличие на категорични доказателства за довършен опит за измама, а
именно, че ответникът се легитимирал пред ищеца като служител на „Геологически
институт“ при БАН и така създал у поръчващия Ц. впечатление, че договорът и
изработката се изпълняват от ГИ на БАН. Жалбоподателят възразява против изводите
на съда, че взаимоотношенията между ищеца и ответника „почивали" на устна
договорка въпреки представените от него доказателства като договори,
кореспонденция, плащания. Представеният попълнен договор бил изпратен от
ответника, който през цялото време се държал като служител на ГИ на БАН, но съдът
изобщо не го обсъдил, не посочил дали го приема като доказателство, а избирателно
приел и обсъждал доказателствата по делото, което довело до неправилно прилагане
на закона.
Заема позиция, че договорът бил подписан и предаден, a сумата с ДДC
преведена по посочената банкова сметка, нo фактура не била издадена. Най-
съществената уговорка в договора бил чл. 4, в който ясно и категорично било
посочено, че: „предаването и приемането на работата ще се извърши с приемателно-
предавателен протокол". Такъв протокол обаче нямало, откъдето според
жалбоподателя следвало, че няма изработка и приемане, а оттам и документирано
изпълнение.
Възразява срещу приетото в т. 3 от Определение № 754/20.02.2023 г. от РРС,
а именно: „признава се, че страните са имали договор за прокопаване на тръбен
кладенец с ПВЦ тръби с диаметър 125 мм и дълбочина 30 метра за цена oт 4500 лв.,
която сума ищецът е заплатил". Заема позиция, че неправилно в обжалваното съдебно
решение е посочено, че страните са сключили устен договор на 30.04.2020 г. да се
изгради тръбен кладенец oт ПВЦ с диаметър 125 мм и дълбочина 30 м за цена 4500
лева. Според жалбоподателя никъде в представените доказателства няма такива данни.
Единствено в имейл от 02.07.2020 г. били посочени такива параметри, нo това било
близо 2 месеца пo-късно. Неясно оставало и дали сумата, за която са cе „договорили" е
с ДДС. Оспорва изведеният от съда извод досежно конкретните договорки между
страните, като заявява, че неправилно за тях са ценени свидетелските показания. Заема
позиция, че предявената от него рекламация е затова, че построеният тръбен кладенец
в имота нa ищеца въобще не работи, a помпите са засипани с пясък и кал и поради с
имейл през февруари, 2021 г. ищецът правейки рекламацията посочва, че има
настъпили скрити дефекти, дoвeждaщи до пълна невъзможност да се използва
изработеното и платеното, за липсата на качеството /функционалността/, за което
отговаря изпълнителят. Претендира връщане на делото на друг състав на РРС,
необвързан с деловодителката Т.а, който да разгледа делото и да го реши съгласно
представените по делото доказателства. В условията на алтернативност претендира
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените от него
искове да бъдат уважени, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна Р. И. Т. не е депозирал писмен отговор по реда и в срока
по чл. 263 ГПК. В о. с. з. пред настоящата инстанция, проведено на 7.11.2025 г.
процесуалният му представител адв. В. АС Русе взема становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба и прави искане тя да не уважава, за което излага
съображения. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
2
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Ц. Ц., който твърди, че
през 2020 г. решил да изгради тръбен кладенец в имота си във вилната зона на с.
Николово, като за целта потърсил лице, фирма или организация, която има нужната
техника и познания за това. Така открил и се свързал с отв. Р. Т., който се представил
за ръководител на клона на БАН в Русе. Същият му предложил цена за сондажа от 150
лв. на метър, включваща изработка с негови материали на работещ кладенец /с дебит/
до окончателно завършване на обекта. Въпреки високата цена, която тогава нормално
възлизала на 100 лв. на метър се съгласил, впечатлен от сериозността на фирмата.
Поискал да му бъде изпратен договор на имейла и получил такъв. По-късно същия
ден- на 30.04.2020г. отв. Т. поискал да направи плащанията не по банковата сметка,
посочена в договора, а по сметка в ОББ АД, посочена в имейла. На 01.05.2020 г.
ищецът превел по нея 1500 лв. като аванс. След няколко дни, на 07.05.2020 г. на адреса
на имота му дошла фирмата, доставила техника и тръби и започнала работа. За
времето на работа на сондьорите подсигурил присъствието на негов представител,
който да се отзове при необходимост, а и самият ищец посещавал обекта минимум по
един път на ден. Заявява, че в горния имот над неговия имало кладенец и там водата
била на 22-рия метър, но предвид денивелацията при него следвало да бъде на 18-тия
метьр. Твърди, че с ответника се договорили да се сондира до около 30-тия метър,
където сондиращите специалисти казали, че гарантират дебит. Започнали работа, но
после спрели за около седмица, защото изчаквали да им бъде доставена специална
сондираща глава. Според ищеца, срокът на изпълнение посочен в договора бил 10
работни дни при подходящи метеорологични условия. Заявява, че в случая условията
били прекрасни и въпреки забавянето бил съгласен да се свърши работата, посочена в
договора - работещ тръбен кладенец. На 20.05.2020 г. от имота му била изнесена
сондиращата техника, което за ищеца било ясен знак, че няма да се довърши
започнатата и заплатена работа. Поискал да му се даде приемо-предавателен протокол
или нещо, от което да е видно какво му се оставя, в какво състояние, че няма
достатъчен дебит и т. н. Сондьорите отговорили, че това ще бъде уредено от господин
Т.. Твърди, че след като те напуснали обекта поставената помпа работила два дни с
малък дебит и спряла. Опитал се да я извади, но не успял. Поставил друга помпа, но
дебитът отново бил съвсем малък и недостатъчен за каквото и да било.
Твърди, че на 27.05.2020 г. заплатил втората вноска съгласно уговореното в
договора в размер на 1000 лв., а на 09.06.2020 г. платил остатъка от 2000 лв.
Заявява, че на 24.06.2020г. с имейл до отв. Т. поискал да му бъдат представени
документи за СМР, от които да е видно за какво се иска от него да заплати
допълнителни суми. На 02.07.2020 г. получил имейл, в който ответникът заявил, че са
извършени сондажни работи и настоява за доплащане на 1200 лв. над договорената и
3
заплатена до момента сума от 4500 лв. В същия имейл ответникът твърдял, че
следвало да открият повърхностния воден слой в имота му, че са закупили материали
до 30-тия метър, но трябвало да се изкопаят още 15 м, за да се гарантира наличието на
вода и дебит. Посочената сума била за материали и труд, която обаче ищецът не
платил. На 10.07.2020 г. отново поискал да му бъдат изпратени документи за СМР в
обекта.
Твърди, че се оказал с разходи над 5000 лв. и сондаж без вода. В края на 2020 г.
потърсил друга фирма, за да се консултира какво се случва. Тя констатирала, че
сондажът е изпълнен непрофесионално и е неизползваем, а помпите са затрупани с
пясък и кал. Специалистите посочили, че няма начин сондажът да се поправи, защото
е затрупан. Констатирали неговата дълбочина на около 20 метра. Уточнява, че след
изкопаване на кладенеца в продължение на цялото лято по малко, продължително
време изчерпвал вода в очакване на утаяването и избистрянето и стабилизиране на
дебита. Малко преди подаване на имейла до ответника, около 20.02.2021 г. констатирал
пълното спиране на водата от помпата в кладенеца.
Заявява също така, че с фактура закупил тръби за 300 лв. и 2 броя помпи по 160
лв., или общо дал 620 лв. С имейл от 23.02.2021 г. запознал отв. Т. с констатациите за
некачествена работа и поискал да му бъде върната платената сума в размер на 5120
лева /4500 +620/. Твърди, че развалил договора като с имейла дал подходящия
двуседмичен срок да му бъде възстановена сумата и посочил, че в противен случай ще
потърси правата си по съдебен ред. Не получил никакъв отговор, поради което
претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 5120 лв. поради
пълно неизпълнение на договора от 30.04.2020 г., ведно с мораторната лихва от
поканата - 23.02.2021 г. до завеждане на настоящото дело и от завеждането на делото
до окончателното плащане, както и направените разноски по настоящото дело.
Първоначално искът на ищеца е насочен против ГИ при БАН, но с молба от
03.01.2023 г. същият поискал на основание чл. 228, ал. 3 ГПК замяна на ответник,
изрично заявявайки, че искът следва да се счита за предявен против Р. И. Т..
Депозиран е и отказ от иска против първоначалния ищец, по отношение на когото
производството е прекратено с влязло в сила определение.
След дадени му от въззивния състав указания, ищецът уточнява, че претендира
4500 лв., представляваща сума, с която ответникът неоснователно се обогатил, като се
позовава на чл. 55, предл. 3 вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, както и 620 лв. претърпени вреди
от неизпълнение на договора.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Р. И. Т., с който
взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените против него
искове и претендира тяхното отхвърляне. Признава, че с ищеца се договорили да му
изгради тръбен кладенец с ПВЦ тръби с диаметър 125 мм и дълбочина 30 м за цена от
4
4500 лв., която ищецът изцяло му заплатил. Твърди, че на 07.05.2020 г. започнал
работа, като прокопал кладенец и поставил тръби на възложената му дълбочина от 30
м. Тъй като обаче на нея нямало вода, ищецът му възложил прокопаването на още 15
м, което той приел и изпълнил до 20.05.2020г. със закупени от него тръби. Заявява, че
тази допълнителна работа и материали не му били платени от ищеца. Твърди, че на
дълбочина от 45 м кладенецът постепенно се запълнил с вода, при което завършил
сондажа и спуснал своя помпа, с която извършил успешни демонстрационни
изпомпвания. Ответникът заявява, че разяснил на ищеца, че за да се утаи водата и
стабилизира дебита е необходимо време. Ищецът изразил задоволство от изградения
кладенец и поискал от изпълнителя да му остави помпата си с прилежащото
оборудване докато си закупи свои и приел работата без забележки. Около края на
месец май Ц. му върнал оставената помпа, а след това и прилежащото оборудване.
След като приел работата, на 27.05.2020 г. и на 09.06.2020г. ищецът превел на
ответника сумите от 1000 и 2000 лв., като така заплатил изцяло договореното
възнаграждение за прокопаване на 30-метров кладенец. Ответникът твърди, че
споровете между страните започнали след 20.06.2020г., когато поискал да му бъде
заплатено за допълнително прокопаните 15 метра. Ищецът не само, че не ги заплатил,
но и девет месеца след приемане на работата поискал да му бъде върната платената
сума от 4500 лева и 620 лева разходи за закупуване на тръби. Ответникът оспорва
твърдението на ищеца, че се задължил да осигури наличието на вода на 30 м
дълбочина. Заема позиция, че предмет на договора е единствено изграждане на
кладенец с дълбочина 30 м с поставяне на ПВЦ тръби с диаметър 125 мм. Твърди, че е
изпълнил възложената работа, както и допълнителната работа по прокопаване на още
15 метра, като на 20.05.2020 г. ищецът приел изпълнението. Р. Т. заявява, че ищецът не
е възразил за неправилно изпълнение или за недостатъци в сроковете по чл. 264 и чл.
265 ЗЗД. Оспорва твърдението, че кладенецъг е изпълнен непрофесионално и че към
момента на предаването му е бил неизползваем, както и че вследствие на
характеристиките му спуснатите от ищеца в него впоследствие помпи били затрупани
с пясък и кал. Оспорва и развалянето на договора на 23.02.2021 г. Претендира
разноски.
С обжалваното пред настоящото инстанция решение районният съд отхвърлил
предявените искове като приел, че за ищеца е преклудирано правото да развали
договора за изработка, тъй като е приел надлежно работата. Вторият иск отхвърлил
като недоказан.
Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е
установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да я преповтаря,
доколкото липсват представени пред РОС доказателства, които да бъдат обсъждани. С
оглед на това и на основание чл. 272 ГПК РОС препраща към мотивите на РРС,
отнасящи се до установеното от фактическа страна по делото.
5
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на Решение № 225 от 10.02.2025
г., постановено по гр. д. № 4583/2025 по описа на РРС, съдът намира, че то е
постановено от родово и местно компетентен съд, по искове, които са му подсъдни,
произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е
дал търсената защита. Предявените пред първоинстанционния съд искове са
допустими и правилно са били разгледани от него по същество.
За пълнота и правна яснота, предвид възраженията във въззивната жалба следва
да се посочи, че гаранционната отговорност и отговорността за недостатъци по чл. 265
ЗЗД са различни правни институти.
Гаранционната отговорност възниква по силата на договор, законови
или подзаконови нормативни актове, технически правила и норми. Тя
съществува паралелно и независимо от отговорността за недостатъци, като
увреденият избира на основание коя от тях да реализира правата си, без да
може да търси удовлетворяването им едновременно въз основа на двата
режима. В настоящия случай избраният от ищеца път за защита, съгласно
фактическите му твърдения и отправеното до съда искане, е този по чл. 265 ЗЗД,
поради което съдът правилно е квалифицирал и разгледал иска на заявеното от него
основание.
Относно оплакването, че съдията от първоинстанционния съд, който е разгледал
делото, не си е направил отвод, респ. за предубеденост на решаващия състав, следва
да се посочи следното: при проверка на съдебния акт въззивният съд не констатира
наличието на някое от абсолютните основания за отвод на съдията, съдържащи се
в чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 от ГПК, което принципно би довело до тежък порок на съдебния
акт. Що се касае за основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, съгласно константната
практика на ВКС /решение № 98/30.11.2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г. на ІІ
ГО, решение № 120/13.04.2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г. на ІІІ ГО, решение №
505/16.11.2011 г. по гр. д. № 1590/2010 г. на ІV ГО и др. / пропускът или нарочният
отказ на съда да се отстрани от делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, сам по себе
си не може да обуслови извод за неправилност на постановеното решение, ако
постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена. При извършването на
преценката дали отказът на съда да се отведе е довел до неправилност на
постановеното решение е необходимо да се съобрази какво е било процесуалното
поведение на съда в производството спрямо съответната страна, т. е. дали спрямо нея е
процедирано по начин, който да постави под съмнение разглеждането на спора и
постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото,
закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. С оглед обстоятелствата по
делото в конкретния случай такова процедиране в хода на първоинстанционното
производство не е налице, поради което не може да се приеме, че съмнението на
ищцовата страна в безпристрастността на съда е обективно оправдано. С оглед
отправеното от въззивника искане в жалбата, изрично следва да се посочи, че
неправилността на първоинстанционното решение, вкл. на разглежданото основание,
не обуславя връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд,
доколкото въззивната инстанция не е организирана като контролно-отменителна, а като
такава по същество и следователно, извън хипотезите на нищожност и недопустимост
6
на акта на първоинстанционния съд, е длъжна да разгледа материалноправния спор
независимо от допуснатите в първата инстанция процесуални нарушения, които могат
да бъдат ценени единствено като основание за посочване на нови доказателства за
първи път пред въззивния съд /чл. 266, ал. 3 ГПК/.
Действително, доводът за допуснато съществено процесуално нарушение-
разглеждане на делото в о. с. з. на 07.01.2025 г., даване на ход по същество и
обявяването му за решаване въпреки подадената от от адв. И. молба за отлагане с
приложен към нея болничен лист на 06.01.2025 г., е частично основателен, но по
естеството и тежестта си то не е обусловило недопустимост на произнасянето на РРС.
Това е така, тъй като самият ищец, в т. ч. и във въззивната си жалба не твърди делото
да е останало неизяснено от фактическа страна, нито пък прави искане за извършване
на други процесуални действия. Единственият пропуск е бил да депозира в срок
писмени бележки, за което районният съд му е предоставил възможност и изрично е
обявил, че ще се ползва от тях. Ето защо обжалваното решение е процесуално
допустимо и спорът следва да се разгледа по същество.
Правилно и съответно на съвпадащите насрещни волеизявления на двете страни
първоинстанционният съд е приел, че между тях на 30.04.2020 г. е сключен устен
договор за изработка, с който ответникът приел да изгради в имота на ищеца, находящ
се във вилната зона на с. Николово, общ. Русе тръбен кладенец от ПВЦ тръби с
дълбочина от 30 м за цена в размер на 4500 лв. Възражението във въззивната жалба по
отношение на приетото от съда досежно предмета му са изцяло неоснователни.
Относно договорката за 30 м дълбочина на кладенеца е налице признание в исковата
молба от самия ищец. Писменият договор /противно на оплакванията в жалбата/ е
приобщен към материалите по делото и доколкото липсва спор по делото, че до
сключването му не се е стигнало, същият в настоящото производство има характер на
оферта от страна на отв. Т., отправена до ищеца досежно параметрите на договора за
изработка, с които очевидно ищецът се е съгласил. Последното се установява както от
твърденията му в исковата молба, така и от предприетите от него по-нататъшни
действия по изпълнение на задълженията му като възложител по неформалния договор
между тях. Не се спори също така, че договорената цена е платена от ищеца по банкова
сметка на ответника, както следва: на 01.05.2020 г. – 1500 лв.; на 27.05.2020 г. – 1000
лв. и на 09.06.2020 г. – 2000 лв. Спорните между страните въпроси касаят
обстоятелствата дали е постигнато съгласие между тях за още 15 м сондаж, дали
възложителят дължи допълнително възнаграждение за него и дали предметът на
договора е включвал изграждане на кладенец с определен дебит вода. Съобразявайки
разменената между страните кореспонденция, свидетелските показания, писмените
доказателства, както и заключението на СТЕ се налага извод, че процесното
съоръжение е поръчано и изработено като проучвателно-експлоатационно. Както
правилно е посочил и районния съд, житейски логично е поръчващият кладенец да
цели изграждането му с цел използване по предназначение. Установява се от
показанията на свидетелите Иванов и Е., че уговорката между страните е била
ответникът да извърши съответното сондиране на предварително определено от Ц. и Т.
място в имота като липсва спор, че ищецът не е представил на изпълнителя
предварително хидрогеоложко проучване. Доказано е също така, че изпълнителят е
предложил, изпращайки проекта на договор, а възложителят приел да му бъде
изграден кладенец, за която услуга да заплати 4500 лв. дори и при наличие на ниски
дебити на вода. Неправилно поради това районния съд е приел, че липсва поет
ангажимент от страна на Т. за дебит вода. Установява се също така, че ответникът
7
продължил сондажа и след достигането на уговорената дълбочина от 30 м, тъй като
вода не е била открита, на което липсват каквито и да било данни ищецът да се е
противопоставил, което очевидно сочи на мълчаливо съгласие с това. Единственото
отправено от него възражение е относно заплащането, което изпълнителят поискал за
извършения допълнителен 15-метров сондаж.
Безспорно е установено по делото, предвид кредитираното заключение на
вещото лице, че ответникът е изпълнил задължението си по неформалния договор за
изработка да изгради сондажен кладенец с договорената дълбочина. Доказва се също
така от съвкупната преценка на свидетелските показания, в т. ч. и на водените от
ищеца свидетели, а и от неговите твърдения в исковата молба и уточнението към нея,
че първоначално вода в него е имало, макар и дебитът да е бил нисък. Индиция за
това, че кладенецът е заработил са и сторените от ищеца плащания след 20.05.2020 г.
на остатъка от първоначално договореното между страните възнаграждение, съответно
на 27.05.2020 и 09.06.2020 г. Безспорно е установено също така, че след първоначално
предоставената му от ответника помпа, той продължил да експлоатира кладенеца,
монтирайки още две помпи, чиято равностойност /320 лв./ е предмет на втория му иск
за обезщетение за вреди. Налице са доказателства, че тези помпи след поставянето им
в кладенеца от ищеца са работели за малко и са се повреждали, но по делото не са
установени по категоричен начин причините за това. Според свидетелите на ищеца
изпомпваната от кладенеца вода е била мътна. Св. Н., присъствал на
експлоатационните сондажи от ответника, дава показания, че когато пуснали помпата
имало кална вода и пясък. После пуснали друга помпа, по- груба, защото имало пясък,
но отново течала мътна вода. Тези показания кореспондират с тези на св. Емануилов,
според когото всичките помпи били повредени, защото пясъкът, който влизал с водата
ги е повредил – изкарвали мътна вода. Безспорно е установено и от свидетелските
показания, и от кореспонденцията между страните, че това се е случило още през
лятото на 2020 г.
Установява се също така, че кладенецът към настоящия момент не функционира.
Съоръжението е неизползваемо и не е възможно да стане годно за ползване, тъй като е
пресъхнало, в който смисъл е заключението на кредитираната СТЕ. Вещото лице е
посочило още, че има няколко възможни причини кладенецът да не работи: запушване
на филтъра и прифилтровата част от водоносния пласт с механични частици
вследствие неправилно съставен проект или изпълнение на сондажа; неправилно
изпълнено строителство; паднали предмети в устието на съоръжението; дефекти и
износване на помпата; неправилна експлоатация на кладенеца (превишаване на
допустимия дебит, честа промяна на черпеното количество, чести спирания на
помпата); механични повреди на експлоатационната колона и филтъра; изтощаване на
водоносния хоризонт, вследствие на засушаване или черпене на по-големи количества
от препоръчаното в съседни, близко разположени кладенци. По делото не е установена
по категоричен начин причината кладенецът да не функционира. Действително,
възможно е това да се дължи на непоставяне на филц около тръбите, респ.
поставената дренажна фракция да не е била уплътнена, както сочи вещото лице при
изслушването му по реда на чл. 200 ГПК, но възможно е да се дължи и на
неправилната експлоатация на кладенеца, в частност водочерпенето след
завършването, за което по делото също са налични данни. Св. Е. изнася данни, че
изрично ответникът обяснил на ищеца, че водата следва да върви бавно, като трябва
да се сложи кран на изхода на помпата, а не да се пуска на пълен дебит. Същият
свидетел дава показания, че на следващия ден след като приключили с работата
8
отишли да приберат от имота на Ц. останало им оборудване и той им сподели, че
оставил помпата да работи цяла нощ, а като отишъл на сутринта по пътя било мокро.
Правилен и обоснован е поради това изводът на районния съд, че не е доказано в
условията на пълно и главно доказване, че причина за нефунциониране на кладенеца е
непоставяне на филц около тръбите, каквато е тезата на ищеца.
В случая възложителят обосновава своите претенции с твърдения и доводи за
допуснато от ответника договорно неизпълнение под формата на некачествено
изпълнение, което се приравнява на пълно неизпълнение.
При договорите за изработка отношенията между страните по договора се
уреждат с оглед разпоредбите на чл. 258- чл. 269 ЗЗД, като само за неуредените случаи
се прилагат общите правила на ЗЗД. При наличието на недостатъци в изработеното
поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД отстраняването им в подходящ
срок, разходите за поправката или намаляване на възнаграждението, а когато
недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може съгласно
чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и иска връщане на даденото на отпаднало
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението по
чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД. Не е необходимо поръчващият да доказва, че е направил
изрично изявление за разваляне на договора. Счита се, че такова изявление е
направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците от развалянето -
връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението. В този смисъл е
решение № 452 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС
приема, че договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба, както с
нея може да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да
е необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение. В решение № 157 от
8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290
ГПК, ВКС приема, че отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. В същото решение ВКС приема, че съобразно разпоредбата на чл. 265
ал. 2 от ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно
волеизявление, само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали
правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но
и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или
отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
При така установената по делото фактическа обстановка следва да се прецени
налице ли са предпоставките на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, която разпоредба урежда правата
на възложителя при недостатъци на изпълнението, които са толкова съществени, че
правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение.
Преди това обаче е нужно да се прецени основателността на възраженията на
ответника за приемане на работата без възражение.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие –
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване
9
от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно съответства на
възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно
релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В
този смисъл са Решение № 231 от 13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г., II т. о. на
ВКС, Решение № 1661 от 06.12.1999 г. по гражд. д. № 972/1999 г., V г о. на ВС и др.
Липсва спор, че в конкретния казус между страните липсва подписан приемо-
предавателен протокол, което обаче противно на заетата от въззивника позиция в
жалбата не сочи на липса на приемане. Правилно районният съд е приел, че в случая е
налице приемане чрез конклудентни действия, доколкото безспорно се установи от
гласните доказателства, че след като ответникът изнесъл техниката си от имота му,
ищецът е започнал да ползва кладенеца и от него първоначално е изпомпвал вода. В
този смисъл са и дадените в Решение № 250 от 11.01.2011г. на ВКС по т. д. №
535/2010г., II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което дори и да няма
изрично изявление за приемане, то при положение, че възложителят е във фактическа
власт на изработената от изпълнителя вещ и същата функционира по предназначение,
то изпълнението се счита за прието.
В настоящия случай ищецът се позовава на некачествено изпълнение поради
„скрити недостатъци“. Скрити недостатъци, съгласно чл. 264, ал.2, изр.1 ЗЗД, са
такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на
приемане на изработеното и такива, които са се появили по-късно, за които изрично в
закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им, което не е необходимо, само ако изпълнителят е знаел за
недостатъците. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита за
приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Въз основа на посочените законови разпоредби е
създадена трайно установена съдебна практика, че с неуведомяването за скрити
недостатъци, се преклудира възможността на възложителя да реализира по чл. 265 ЗЗД
отговорността на изпълнителя за качествено изпълнение. За да може да търси някоя от
възможностите , предвидени в чл. 265 ЗЗД, възложителят трябва да запази правата си
по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя
незабавно след откриване на появили се скрити недостатъци, съгласно чл. 264, ал. 2 и
ал. 3 ЗЗД води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД /в този смисъл Решение №
677 / 20.10.2008 г. по т. д. № 300/2008 г. ІІ т.о. на ВКС, Решение № 419 / 25.04.2005 г.
по т.д. № 711/ 2004 г. ІІ т.о. на ВКС, Определение № 174/19.03.2013 г. по т.д. № 349/
2012 г. ІІ т. о. на ВКС, Определение № 26/22.01.2010 г. по т. д. № 820/2009 г. ІІ т.о.
ВКС/ .
В случая съдът приема, че се касае действително до „скрити недостатъци“,
доколкото те не са могли да се открият при обикновения начин на приемането на
работата. Едва след като ищецът е започнал да използва обекта по предназначение се е
установило, че водата в него не се избистря, дебитът не се стабилизира, а поставяните
от ищеца в него помпи са работели за кратко и са спирали да функционират. При
преценяване на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не се
установява обаче възложителят своевременно /каквото е изискаването на закона/ да е
уведомил изпълнителя за така констатираните скрити недостатъци. Както вече бе
посочено по-горе още през лятото на 2020 г. те са му станали известни, но той не е
10
предприел никакви действия да ги сведе незабавно до знанието на изпълнителя. В
разменената кореспонденция единствено възразил срещу претенциите за доплащане на
допълнителния 15-метров сондаж. Правилно районният съд е посочил също така, че
предвид събраните доказателства, в случая не се касае до скрити недостатъци, които
да са били известни предварително на ответника. Едва на 23.02.2021 г. с изпратения
имейл възложителят предявил пред изпълнителя възраженията си за установените от
него още през лятото на 2020 г. скрити недостатъци.
Така, при липсата на категорични доказателства за точно спазване на
разписаните в закона правила, съдът счита, че следва да бъде приложена
презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Пропускът да бъдат
своевременно направени възраженията за неправилно изпълнение преклудира
възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265,
ал. 2 ЗЗД, като претендира обезщетение за пълно неизпълнение, тъй като в този случай
в отношенията между страните се счита, че работата е одобрена и не страда от
недостатъци.
Правилно поради това районният съд е формирал извод за неоснователност на
иска по чл. 55, предл. 3 вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД.
Що се отнася до втория предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл.
последно от ЗЗД за сумата от 620 лв., от страна на ищеца не са представени никакви
доказателства за претърпени от него вреди, представляващи платена цена на тръби и
две помпи – фактури, касови бонове и пр., поради което и само на това основание като
недоказан искът му се явява неоснователен, както правилно и законосъобразно е приел
и районния съд.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за лихва.
По изложените съображения, съдът намира депозираната въззивна жалба за
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия
следва да се присъдят сторените от него разноски. Такива, съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК, се претендират за адвокатско възнаграждение на адв. В. за оказаната от
него правна защита и съдействие, което съдът при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. определя в размер на 812 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 225 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. №
4583/2022 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц., ЕГН ********** от гр. Русе ул. *********** ДА ЗАПЛАТИ
да заплати на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ Булстат ********, АК Русе,
представлявано от адв. В. М. В. като пълномощник на Р. И. Т., ЕГН **********
11
СУМАТА в размер на 812 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12