РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4519 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Ищецът К.Г. чрез процесуалния си представител твърди, че
двамата с бившата си съпруга Й Ч Г са съсобственици на недвижим имот в гр. **************,
а именно: апартамент №6 в гр. ***************, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.1483.1.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007г. на ИД на АК,
който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.2.1483, със застроена площ 61.81 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
баня, клозет, антре, балкон, при съседи: на същия етаж самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.1483.1.19 и 63427.2.1483.1.7, под обекта самостоятелен
обект с идентификатор 63427.2.1483.1.3, над обекта самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.1483.1.9, заедно с изба и таван №6 без посочена
квадратура и граници в документа за собственост и 2.97 % ид. ч. от общите части
и от правото на строеж върху поземления имот. Бракът им е бил прекратен с
решение №1381/15.08.2018г. на Районен съд Русе по реда на чл.49, ал.1 СК. В
течение на процеса разбрал, че са закупили само ½ ид.ч. от имота, а
останалата половина от същия е била дарена на съпругата му от баща й –
ответника, което не съответствало на договореното между него и Й Г, от една
страна и от друга – баща й и чичо й. Страните придобили апартамента през 2014г.
и на него, ищеца, било обяснено, че същият е наследствен на братята Ч. и О Г
при равни права. Двамата със съпругата си се съгласили да закупят целия имот,
като изкупят идеалните части на всеки от наследниците на цена по 29000 лв
всекиму. Сумата, с която двамата съпрузи разполагали, не била достатъчна,
поради което получил парична помощ от родителите си. На 22.07.2014г. превел на
ответника 10024.76 евро. Сделката по продажбата на жилището осъществила Й Г, но
впоследствие установил, че тя е закупила само и единствено частта от имота,
собственост на Огнян Г., а Ч.Г. й е дарил своята ½ ид.ч., вместо
уговореното прехвърляне чрез продажба. Счита, че с действията си ответникът го
е увредил, като не е изпълнил договореното, с което се е обогатил за негова
сметка, а той е обеднял. Тъй като ответникът е получил сумата 10024.76 евро на
отпаднало основание, моли да бъде осъден да му заплати 10024.76 евро, както и
разноските по делото.
Ответникът Ч.Г.Г. чрез процесуалния си представител взема становище за
неоснователност на иска. Заявява, че не оспорва следните обстоятелствата: че
неговата дъщеря Й Ч Г и ищецът са придобили в режим на СИО описания в исковата
молба недвижим имот, съгласно нотариален акт №194/01.08.2014г., том III, рег.
№4917, дело №387/2014г. на русенския нотариус Иглика Кирилова, както и че е
получил по банковата си сметка на 24.07.2014г. сумата 9984.76 евро от ищеца. Не
оспорва и твърдението, че ищеца и Й Ч Г са се договорили с брат му О Г. да
закупят ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота на цена 29000 лв.
Той от своя страна изявил желание да дари собствената си ½ ид.ч. от
имота на дъщеря си. Никога не е възнамерявал да продава притежаваната от него
идеална част от имота. Поради това сумата, която ищецът е изпратил и е
постъпила по банковата му сметка в размер на 9984.76 евро е била използвана за
заплащане на част от продажната цена на брат му. Заявява, че той е заплатил
всички разноски за извършване на двете сделки – продажба и дарение,
нотариалните такси и др.п. Моли искът да бъде отхвърлен.
По делото са
представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Установено е, че ищецът и Й Ч Г, дъщеря на ответника Ч.Г.,
са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 17.12.2008г., е бил прекратен с развод
с влязло в сила на 18.09.2018г. решение №1581/15.08.2018г. по гр. дело
№5861/2017г. на Русенски районен съд (приложено).
Установено
е, че Й Ч Г, съгласно нотариален акт №194/1.08.2014г., том III, рег. №4917, дело №387/2014г. на русенския нотариус
Иглика Кирилова е придобила чрез
продажба от чичо си О Й Г. ½ ид.ч. от недвижим имот - апартамент
№6 в гр. ****************, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.2.1483.1.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007г. на ИД на АК, който обект
се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.2.1483, със застроена площ 61.81 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
баня, клозет, антре, балкон, при съседи: на същия етаж самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.1483.1.19 и 63427.2.1483.1.7, под обекта самостоятелен
обект с идентификатор 63427.2.1483.1.3, над обекта самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.1483.1.9, заедно с изба и таван №6 без посочена
квадратура и граници в документа за собственост и 2.97 % ид. ч. от общите части
и от правото на строеж върху поземления имот за сумата 29000 лв, получена напълно и по банков път от
продавача преди подписване на нотариалния акт. Очевидно описаният
апартамент е придобит от Й Г по време на брака й с ищеца в съпружеска
имуществена общност, прекратена с развода, съгласно чл.27, ал.1 СК и е останал
в обикновена съсобственост между тях.
С нотариален акт за дарение №193/1.08.2014г., том III, рег. №4916, дело №386/2014г. на русенския нотариус Иглика Кирилова
ответникът Ч. Й Г. е дарил своята ½ ид. част от гореописания апартамент
на дъщеря си Й Ч Г, която се легитимира като индивидуален собственик на дарения
имот, съгласно чл.22, ал.2 СК.
Според
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД подлежи на връщане даденото с основание, което
впоследствие е отпаднало.
Според твърденията
на ищеца в исковата молба той и бившата му съпруга Й Г от една страна и О Й Г.
и Ч.Г.Г. от друга, се съгласили двамата с бившата му съпруга да купят
целия имот- самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.2.1483.1.6, респ. дела на всеки един от
съсобствениците. Договорили продажна цена, платима на всеки един от
съсобствениците в размер по 29000 лв. Тъй като притежаваните от тях семейни
спестявания били недостатъчни за заплащане стойността на целия имот, ищецът
получил парична помощ от родителите си и в изпълнение на договореното превел на
ответника от личната си спестовна сметка сумата 10024.76 евро (платежно
нареждане №00048389/22.07.2014г. – 58). Впоследствие се оказало, че ответникът
се е разпоредил със своята ½ ид.ч. от имота, като я е дарил на дъщеря
си, вместо чрез продажба, съгласно постигнатите договорености.
Намерението и съгласието като елемент на сделка не се
предполагат, а подлежат на доказване.
В случая липсват доказателства за сключване на възмездна
сделка между ищеца и бившата му съпруга, и ответника за продажба на описания в нотариален акт за дарение
№193/1.08.2014г. имот - ½ ид.ч. от същия.
Между
страните няма спор, че ответникът е получил от ищеца по банков път сумата
9984.76 евро, като разликата до 10024.76 евро представлява банкови такси за
превод на сумата.
По делото е
установено от представените банкови документи, че след получаване на сумата
9984.76 евро или в левова равностойност 19528.49 лв ответникът е превел на О Й Г.
сумата 29000 лв за покупка апартамент (преводно нареждане от 30.07.2014г. –
л.26), сумата 638 лв данък придобиване на имущество на Община Русе (платежно
нареждане от 01.08.2014г. – л.28), сумата 29 лв такса имотен регистър на
Агенция по вписванията, Имотен регистър, както и е платил в брой на нотариус
Иглика Кирилова сумата 406.20 лв нотариална такса във връзка с продажбата на
недвижимия имот (сметка/фактура по чл.89 ЗННД №**********/01.08.2014г. – л.30).
Разликата над 19528.49 лв до 30073.20 лв общо платени от ответника той е дал от
собствените си средства, като в т.см. са изявленията на процесуалния му
представител в съдебно заседание на 28.01.2020г., които не са оспорени, както и
нареждане разписка от 01.08.2014г. за изтеглени в брой от Ч.Г. 1500 лв – л.27).
Предвид гореизложеното, не е налице третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, на което основание е предявен настоящият иск, при който основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила.
Ответникът
не дължи връщане на сумата 10024.76 евро, тъй като не я е получил на отпаднало
основание. Осъдителният иск за връщане на тази сума се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата 1120 лв разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Г., роден на ***г., с адрес ОАЕ, Рас ал Хайма, срещу Ч.Г. ***, ЕГН **********, иск за връщане на сумата
10024.76 евро, получена на отпаднало основание.
ОСЪЖДА К.Г. да заплати на Ч.Г.Г. сумата 1120 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: