№ 45563
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110157243 по описа за 2023 година
Предявен е иск от П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“свн“ № 19, ет.4,
чрез адв.Ч., със съдебен адрес гр.София, ул.“ИД“ № 7, ет.5, ап.9, за осъждане на от „ИФ“
ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Балша“ № 17, партер,
представлявано от БИН, да заплати на ищцата сумата от 94.00 лв., представляваща
недължимо платена от него по договор за потребителски кредит № 363433/30.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба е представен договор за предоставяне на кредит №
363433/30.11.2021 г.
Иска се да бъде задължен отватника, както и трето неучастващо по делото лице да
представят справка с извършените плащания по процесния договор за кредит. Направено е
искане и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
Иска се да бъде задължен ищеца да представи процесния договор за кредит, от който
да се установи съответствие на съдържанието му с изложеното в исковата молба.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
На първо място, съдът като констатира, че ищецът не е конкретизирал в исковата си
молба за какво недължимо според него вземане е платил въпросните 94.00 лв., които иска да
му бъдат върнати, намира, че следва да даде възможност да острани тази нередовност на
1
исковата молба най-късно в първото по делото съдебно заседание.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора. Основателно, с цел изясняване на делото
от фактическа и правна страна, се явява и искането на ищеца за задължаване на ответното
дружество да представи справка с извършените плащания по процесния договор за кредит.
Липсва основание за задължаване на „УКБ“ АД в тази насока. Не следва да се уважава и
искането на ответника за задължаване на ищеца да представи процесния договор за кредит,
от който да се установи съответствие на съдържанието му с изложеното в исковата молба,
доколкото договорът за кредит вече е представен, а съответствието му с твърденията в
исковата молба е правен въпрос.
Настоящият състав намира и че основателно се явява искането за назначаване на
поисканата от ищеца експертиза.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от П. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“свн“ № 19, ет.4, чрез адв.Ч., със съдебен адрес
гр.София, ул.“ИД“ № 7, ет.5, ап.9, за осъждане на от „ИФ“ ЕООД, ЕИК 22, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Балша“ № 17, партер, представлявано от БИН, да заплати
на ищцата сумата от 50.00 лв., представляваща недължимо платена от него неустойка по
договор за потребителски кредит № 363433/30.11.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.10.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищeцът твърди, че на 30.11.2021 г. е сключил с „ИФ“ ЕООД договор за
потребителски кредит № 363433, по силата на който той е получил сума в размер на 700.00
лв., при ГПР от 48.44 %, годишен лихвен процент от 40.15 %. Подлежащата на връщане
сума е 715.40 лв. на в срок от 20 дни. Отбелязва се, че в от договора е установено
задължение за ищцата да предостави обезпечение с банкова гаранция или две физически
лица, които да отговаря на определени условия, като при неизпълнение на това задължение
се дължи неустойка в размер на 78.40 лв. Обяснава се, че доколкото ищецът не е изпълнил
задължението да предостави обезпечение, на него е начислена процесната неустойка.
С исковата молба се оспорва действителността както на договора за кредит в цялост,
така и на неустоечната клауза на основание чл.19, ал.4 вр. чл.22 ЗПК, чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД и чл.143, ал. вр. чл.146 от ЗЗП.
Изразява се становище за противоречие на клаузата с добрите нрави, тъй като с нея се
2
накърнява принципа на добросъветност в гражданските и търговските взаимоотношения. С
това пък се постига несправедливо облагодетестване на едната страна за сметка на другата и
и като краен резултат води до значителна нееквивалентност на насрещните престации на
страните по правоотношението. Аргументи в тази насока ищецът черпи от размера на
неустойката, който е 2/3 от размера на отпуснатата в заем сума.
Обосновава се становище за недействителност на процесната клауза и поради
противоречие с чл.143, ал.1 от ЗЗП. Поради това се прави извод за приложението на чл.21,
ал.1 от ЗПК, според която разпоредба клауза в договор за потребителски кредит, която има
за цел или резултат заяобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Подчертава се, че съобразно Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, задължение на кредитора е да
извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя. Отделно от това
ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване
Ищецът навежда и доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на
приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се
включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
По така изложените съображения, от съда се иска да осъди ответника да върне на
ищеца заплатените от него 50.00 лв. по нищожната клауза за неустойка.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва съдържанието на представения от ищеца договор за кредит, като
отбелязва, че той е в копие и не съдържа заверка н асъдържанието на всяка една от
страниците му.
По същество излага съображения, че процесната клауза за неустойка не води до
нищожност на целия договор за кредит, доколкото тя не е от значение за предмета на
правоотношението. По отношение налице ли е нарушение добросъвестно и противоречие с
добрите нрави се отбелязва, че тези категории се променят с течение на времето.
Ответникът се позовава на събедна практика, която е в противната на изложената от ищеца
насока.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от платени без основание суми в полза на ответника по договор
за кредит;
3
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
оспорената клауза по процесния договор е индивидуално уговорена, че е изпълнил
задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че
клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
УКАЗВА на ищеца, че следва най-късно в първото по делото съдебно заседание да
конкретизира какво недължимо според него вземане на ответника е заплатил с плоцесните
94.00 лв., които иска да му бъдат върнати.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще
приеме исковата молба за нередовна и ще прекрати образуваното по нея производство.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за предоставяне на кредит №
363433/30.11.2021 г.
ЗАДЪЛЖАВА „ИФ“ ЕООД най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи детайлна справка с извършените плащания по процесния договор за за
предоставяне на кредит № 363433/30.11.2021 г., в която да са посочени датата и размера на
вноската, както и задълженията, които се погасяват с нея /главница, лихва, неустойка, такси
и т.н./.
УКАЗВА на „ИФ“ ЕООД, че при непредставяне на посочената справка в дадения
срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК като с оглед на обстоятелствата по
делото, може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на „УКБ“ АД да
представи справка относно извършени от ищеца плащания, както и искането на ответника за
задължаване на ищеца да представи процесния договор за кредит.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, изпълнима от вещото лице СС,
тел.0889 558 875, коsто като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 400.00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024 г. от
9.30 ч., за която дата да се призоват.
4
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5