№ 6478
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100503063 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. Г.-Т. срещу решение №
670/12.01.2024г., постановено по гр. д. № 16871/2023г. на СРС, 144 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД Р. Г.-Т. с ЛНЧ: *******, гражданин на Република Австрия,
родена на **********г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*******, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Ястребец“ № 23 Б следните суми: сумата от 151.13 лева
като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.11.2019г. - м.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането; сумата от 50.87лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 02.03.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 17.94лв.
- главница за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 3.62лв. - мораторна
лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от
15.08.2020г. до 02.03.2023г. и сумата от 709 лева – съдебно-деловодни разноски пред
СРС.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди
се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
1
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
По делото не се спори, а и видно от представения по делото нотариален акт №
38/2021г. жалбоподателят е собственик на топлоснабдения недвижим имот. От
нотариалния акт се установява, че Г.-Т. притежава удостоверение за продължително
пребиваване на ЕС, валидно до 18.06.2025г., като съгласно удостоверението
постоянният й адрес в РБ е този на топлоснабдения имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между
въззиваемия и жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка
на топлинна енергия.
2
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на
общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С
публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия
и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По
силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той
кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от
ЗЕ.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на
етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за
упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая
е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Освен оспорения от
жалбоподателя протокол от 13.10.2004г. за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“, е представен такъв от 28.05.2018г. с нов уговорен срок, както и
договорка за автоматично продължаване на срока след изтичането му. Ето защо,
третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната
сграда по силата на сключен договор, поради което неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за изтекъл срок на договора. Отделно, следва да се посочи и че когато
договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-
334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза
3
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ. Вещото лице посочва, че всички
отоплителни тела в имота са били демонтирани, поради което ТЕ за отопление
действително не е начислявана, но за отопление на имота от радиатори. Начислявана е
обаче такава за топлината от щранг лирата.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. В настоящия случай е начислява топлинна енергия
за сградна инсталация, топлинна енергия имот, но само за топлината от щранг лирата,
не и за демонтираните радиатори, както и за БГВ. Относно БГВ вещото лице
пояснява, че топлата вода е начислявана прогнозно, поради неосигурен достъп, което
дори е по – малко от нормативното на база брой потребители. Ето защо,
неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че не е установено
реалното количество ползвана ТЕ. Установява се и, че сумите за топлинна енергия за
имота е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката.
От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този
период общият топломер е било годно средство за техническо измерване.
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било възприето
заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни
просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В
него не е включена и сумата за услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е
установило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило.
Назначените по делото СТЕ и ССЕ, са изготвени от експерти, притежаващи
необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнили са
обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде
вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото.
Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на процесуални норми от
СРС с кредитирането на заключение по експертиза, за изготвянето на която са
използвани материали, извън кориците на делото. Вещи лица се назначават за отговор
на въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на
поставените от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците
4
на делото, като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и
носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи
документи, респективно недаващо вярна информация. Вещото лице е посочило, че е
използвало, както документите по делото, така и документи, предоставени от третото
лице - помагач и от топлофикационния район. В съдебната практика на ВКС трайно се
застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото
документи, до които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на
процесуалните правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна,
доколкото в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице
съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от
назначаване на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които
вещото лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава
проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до нарушаване
правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл определение №
333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о./. При изслушване на
заключението страната не го е оспорила, включително не е поискала по делото да
бъдат представени всички документи, по които е работило вещото лице, поради което
въззивният съд приема за неоснователно оплакването, че е било нарушено правото на
защита на страната. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обосновано първоинстанционният съд е кредитирал експертното заключение на
техническата експертиза, приемайки въз основа на него за доказани количествата
доставена през процесния период топлинна енергия. Ответницата не е установила да
се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила
изготвените от третото лице - помагач изравнителни сметки в установените срокове
съгласно Общите условия, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с
оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото
производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен
от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
Действително в отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответника е направил искане за представяне на фактурите за процесния период.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по делото липсват документи,
установяващи ползваната от нея топлинна енергия, респективно няма съставени
фактури. Към исковата молба са приложени съобщения към фактури. В случая се
касае до задължение на физическо лице, което няма качеството на търговец. Според
чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчен документ по смисъла на закона е и известието към
фактура, поради което представените съобщения към фактура представляват годен
счетоводен документ, предвиден в закон. Освен това при изготвянето на заключението
на ССчЕ, вещото лице е извършило проверка при ищеца и не е установило
5
счетоводството на последния да е нередовно водено, поради което фактурите,
обсъдени в заключенията, се ползват с доказателствената сила по чл. 182 от ГПК.
Неоснователни са възраженията за недължимост на мораторната лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника за заплащане
на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от
ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по
настоящето дело общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо,
денят за изпълнение на задължението има определен падеж, поради което на
въззивника не се дължи покана.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в тази
обжалвана част следва да се потвърди.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение,
съдът намира, че по същество постановеното от СРС решение е неправилно в тази
част.
Липсва предвиден срок за плащане на задължението за главница за дялово
разпределение, поради което длъжникът изпада в забава едва след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. До депозиране на исковата молба няма данни ответницата да е била канена
да изпълни задължението си за дялово разпределение. Следователно преди
предявяване на исковата молба ответницата не е изпаднала в забава и не дължи на
ищеца обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за дялово
разпределение, изчислено в размер на законната лихва върху него. По делото липсват
представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба. Това
обстоятелство е оспорено от жалбоподателя още с отговора на исковата молба, като
въззиваемият не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка. Обратно приетото
от първоинстанционния съд е неправилно и обжалваното решение следва да се отмени
в посочената част.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер общо на
298.35 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
6
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 670/12.01.2024г., постановено по гр. д. № 16871/2023г. по
описа на Софийски районен съд, 144 с-в, в частта, в която Р. Г.-Т., ЛНЧ: *******,
гражданин на Република Австрия, родена на **********г., с постоянен адрес гр.
София, ул.“******* е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сума в
размер на 3.62 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение от 15.08.2020г. до 02.03.2023г., както и в
частта, в която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени разноски за
разликата над 706.15 лв. до присъдения размер от 709 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б срещу Р. Г.-Т., ЛНЧ:
*******, гражданин на Република Австрия, родена на **********г., с постоянен адрес
гр. София, ул.“*******, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3.62 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга
дялово разпределение от 15.08.2020г. до 02.03.2023г., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част решение № 670/12.01.2024г.,
постановено по гр. д. № 16871/2023г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в.
ОСЪЖДА Р. Г.-Т., ЛНЧ: *******, гражданин на Република Австрия, родена на
**********г., с постоянен адрес гр. София, ул.“******* I“ № *******, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за въззивната инстанция в размер на 298.35 лв., съразмерно на уважената част на
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
В останалата част, в която е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за
разликата над 151.13 лв. до 289.85 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила,
като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8