Решение по дело №699/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на М. М. М. от [населено място], [улица], с [ЕГН], чрез адв.А. А., против Решение №172/11.03.2024г., постановено по АНД № 5208/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-3831/НП от 23.11.2023 г., издадено от началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване" в Т. дирекция (ТД) Митница Бургас, с което на касатора за нарушение и на основание чл.233, ал.3, във връзка с чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 5 070 лева, представляваща 200 % от продажната цена на стоките предмет на нарушението и на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233, ал.3, във връзка с чл.233, ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата, като предмет на нарушение: цигари, [Марка], с български акцизен бандерол – 390 броя кутии, всяка кутия с по 20 къса цигари, общо 7800 къса с маркирана продажна цена на кутията – 6.50 лв. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и немотивирано. Изложени са доводи, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като цигарите са закупени за лична употреба и не е налице умисъл, както и че РС-Бургас не е обсъдил възможността за сключване на споразумение, което според М. е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – началник отдел "Митническо разузнаване и разследване" в ТД Митница - Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

А. съд - Бургас, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление отговорността на М. е ангажирана за това, че на 05.10.2023 г., на митнически пункт "Летище Бургас", е направил опит да пренесе през Държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи, акцизни стоки – тютюневи изделия, представляващи цигари, [Марка], с български акцизен бандерол – 390 броя кутии, всяка кутия с по 20 къса цигари, общо 7800 къса с маркирана продажна цена на кутията – 6.50 лв.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и в предвидените в ЗАНН срокове, като съдържат всички реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Счел е за доказано извършването на описаното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и че правилно и в съответствие с нормата на чл.233, ал.6 от ЗМ недекларираната стока е отнета в полза на държавата.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Не се установяват изложените в жалбата основания за отмяна решението на Районен съд - Бургас. Посредством събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактите по делото, въз основа на които е изградил правните си изводи. Правилно е приложен и материалният закон. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд за осъществяване от страна на М. М. на фактическия състав на административното нарушение по чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗМ, в хипотезата на направен опит за пренасяне през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, на акцизни стоки (в случая тютюневи изделия).

Правилно от въззивният съд е прието, че задължението за деклариране е законодателно уредено, поради което лицето е следвало да съобразява поведението си със законоустановените правила за деклариране. Още повече, че наличието на място, гише на Летище Бургас и възможност за деклариране на стоките се установява от показанията на св.К., които са логични, последователни и непротиворечиви, поради което правилно са кредитирани от районния съд.

Не може да се приеме, че количеството на пренасяните цигари не е с "търговски характер", както е квалифицирано от административнонаказващия орган, а е за лично ползване от наказаното лице, както твърди касаторът. Съгласно чл.1, т.21, буква "б" от Д. Р. на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Е. П. и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза "стоки с нетърговски характер" са стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато i) имат случаен характер; и ii) се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел.

Анализът на нормата сочи, че "стоки с нетърговски характер" са както такива със случаен характер, така и стоки предназначени за лично ползване или за подаръци, като относно предназначението на стоката, нормата изисква да се съди предимно от нейното естество и количество. В настоящия случай, стоката е в значително количество и съдът не може да приеме, че се отнася за стока с нетърговски характер.

Районният съд не е допуснал нарушение, като не е обсъдил възможността за сключване на споразумение, както се твърди в касационната жалба.

Наложеното административно наказание законосъобразно е определено в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл.233, ал.3 от ЗМ, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.

Не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая по делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, а напротив, от събраните по делото доказателства е видно, че пренасяното количество недекларирани цигари е значително, поради което не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Предвид императивната норма на чл.233, ал.6 от ЗМ законосъобразно с наказателното постановление стоките – предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата.

С оглед изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в полза на А. М. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в, изречение второ от ЗАНН, А. съд – Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №172/11.03.2024г., постановено по АНД № 5208/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА М. М. М. от [населено място], [улица], с [ЕГН], с [ЕГН], да заплати на А. М. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.