№ 6
гр. ЛЕВСКИ, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410100443 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че съпругът на ищцата – Л.П.Ч. от с.Т. е
бил председател на ЧПТК ***** дълги години, че през този период е
закупувал земеделски земи от кооператори, които са си продавали земите, в
резултат на което за един дълъг период е закупил 110,22 дка земеделски земи.
Твърди се, че закупуването на земите е станало по време на сключен
граждански брак между ищцата и Л.Ч., поради което ищцата е собственик на
½ от тях. Твърди се, че поради финансови проблеми и задължения на
кооперацията към фирми, през пролетта на 2020 г. е сключен договор за
покупко-продажба на незавършено производство на зърно реколта 2019/2020
г. като ЧПТК ***** е прехвърлило цялата обработваема земеделска земя на
кооперацията на ответника, като последният се е задължил да изплаща
наемът, респ. рентата на кооператорите, според внесените от тях земеделски
земи. Твърди се, че договорът е сключен на 26.03.2020 г., като след това
ответникът е сключил допълнително договори с кооператорите, за да бъде
уточнено кой какви земи отдава под наем, като такъв е сключен и със
съпругът на ищцата Л.П.Ч. на 20.07.2020 г. – общо за 82,102 дка земеделски
земи описани подробно в договора. Ищцата твърди, че от тези земи 40,220,36
дка са нейна собственост и че същата година, когато изплащали наема, цялата
1
сума от 4926,66 лв. е преведена по изпълнително дело срещу съпругът й.
Твърди се, че ищцата е заявила, че половината сума е нейна и не желае да се
изпраща за задължението на съпруга й, но не получила това, което й се
полага. Твърди се, че през този период върху тези земеделски земи е имало
наложена възбрана по изпълнително дело при ЧСИ Т. К., като половината от
тези 82,102 дка били продадени, а нейните останали при ответника. Твърди
се, че ищцата не е получила полагаемата й се сума за наем и за тази стопанска
година, че към момента тези земи в размер на 40,220 дка продължават да се
обработват от ответника и за стопанската 2021/2022 г. също й се дължи наем.
Твърди се, че ищцата е изпратила покана до ответника с обратна разписка,
получена от него на 19.01.2022 г. да й бъде заплатен наемът за двете години,
но ответникът отрича да й дължи тези суми, като заявява, че ги е изплатил на
съпруга й Л.П.Ч. и да си ги търси от него. Твърди се, че съпругът й не е
получавал на ръка никакви суми от ответника и, че ако ответника има
твърдение, че ги е изплатил следва да представи документ за това.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплатил сумата от 4826,44 лв., представляваща дължим й се наем за 40,220
дка земеделски земи, нейна собственост, за стопанските 2019/2020 г. и
2020/2021 г., които земеделски земи са отдадени под наем на ответника с
договор за наем. Претендира и сумата от 300 лв. представляваща мораторна
лихва /обезщетение за забавено плащане/ върху дължимите й се наеми
съответно от 01.10.2020 г./ и от 01.10.2021 г. /за стопанската 2020/2021 г./ до
датата на завеждане на исковата молба. Претендира се законната лихва върху
главницата от 4826,44 лв. от датата на завеждане на исковата молба до
пълното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила
отговор на исковата молба и е заявила, че оспорва предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че предявеният иск е и частично
недопустим.Изразено е становище, че ответното дружество е сключило
договор за наем на земеделска земя с Л.П.Ч., който договор е вписан в
Служба по вписванията на 20.07.2020 г., че съгласно чл. II т.2 от Договора
наемодателя ежегодно и лично или чрез пълномощник получава договорната
наемна цена, а съгласно т. 5 от Договора – наемодателя, в случай, че е един от
съсобствениците на земеделска земя, предмет на договора и останалите
2
собственици не участват като страни в подписването му, декларира, че
подписва договора в изпълнение на решението на мнозинството на
съсобствениците за управлението му, като получавайки изцяло дължимата по
него рента се задължава да уреди взаимоотношенията си с останалите
съсобственици по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС. Твърди се, че ползването на
земеделската земя е уговорено от 01.10.2020 г. и преди това дружеството не е
обработвало земята за стопанската 2019/20 г. и няма как да дължи плащане за
този период, като в тази част счита, че иска е недопустим. По отношение на
стопанската 2020/21 г. заявява, че претенцията следва да бъде отправена към
Наемодателя Л.П.Ч. на посоченото по-горе основание от договора – чл. II т. 5.
Твърди се, че за този период 20/21 г. е налице наложен запор на вземанията на
Л.П.Ч. от 20.07.2020 г. по изп.дело № 354/2020 г. с взискател ЗП ***** и
доколкото Л.Ч. е титуляр на договора за наем, е налице запор на цялото
вземане по посоченото изпълнително дело, съгласно изпратеното запорно
съобщение. Счита се, че доколкото договорът е сключен от един от
съсобствениците и само той се явява наемодател, другият съсобственик има
право да иска от наемодателя тази част от наема, която съответства на
притежаваните от него дялове съгласно чл. 30 ал.3 от ЗС. Моли се съда да
постанови решение, с което да прекрати производството по делото като
недопустима, а алтернативно да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендират се направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото договор за наем на земеделска земя №
Тр-174 с нотариално заверени подписи на 15.07.2020 г., вписан в Службата по
вписванията гр.Левски, с вх. рег. № *****, дело № ***** г., дв.вх.№ ***** е,
че Л.П.Ч., като наемодател е отдал под наем на ***** ООД за срок от три
стопански години, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2023 г. следните
земеделски земи, находящи се в землището на ***** както следва:
1.Имот № *****;
2.Имот № *****;
3.Имот № *****;
3
4.Имот № *****;
5.Имот № *****;
6.Имот № *****;
7.Имот № *****;
8.Имот № *****;
9.Имот № *****;
10.Имот № *****;
11.Имот № *****;
12.1/4 от имот № *****
13.1/4 от имот № *****;
14.1/8 от имот № *****;
15.1/8 от имот № *****;
- или общо 82,102 дка.
Видно от посочения по-горе договор за наем - т.5, раздел II „Права и
задължения на страните“ е, че „наемодателят в случай, че същият е един от
съсобствениците на земеделска земя, предмет на договора и останалите
собственици не участват като страни в подписването му, декларира, че
подписва настоящия договор, в изпълнение на решението на мнозинството на
съсобствениците за управлението му, като получавайки изцяло дължимата по
него рента се задължава да уреди взаимоотношенията си с останалите
съсобственици, по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС“.
С договора е предвиден размера на наема за всички ниви, който
независимо от категорията им е 20 % от общата продукция по видове
култури, но не по-малко от 60 лв. на декар годишно, като плащането се
извършва след края на всяка стопанска година.
По делото са представени заверени копия от:
-нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** г. на
нотариус Х.К. с район на действие – РС-Левски и с рег. № *****;
-нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
–/земеделска земя/ № *****г. на нотариус С.Л., с район на действие – РС-
Левски и с рег. *****;
4
-нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти /земеделски
земи/ № ***** г. на нотариус Х.К. с район на действие – РС-Левски и с рег. №
*****;
-нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /земеделска
земя/ № ***** г. на нотариус С.Л., с район на действие – РС-Левски и с рег.
*****;
-нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /земеделска
земя/ № ***** г. на нотариус С.Л., с район на действие – РС-Левски и с рег.
*****;
-нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти /земеделски
земи/ № ***** г. на нотариус Д.Б., с район на действие – РС-Левски и с рег. №
*****;
-нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти /земеделски
земи/ № 172, том 3, рег. № 4010, дело № 384 от 10.09.2018 г. на нотариус
С.Л., с район на действие – РС-Левски и с рег. *****,
от които се установява, че земеделските имоти, предмет на договора за
наем са закупени от Л.П.Ч. през периода 2005 – 2018 г..
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак на
Л.П.Ч. с Й. Б. К. от който се установява, че Л.Ч. и ищцата са сключили
граждански брак на 14.01.1989 г., т.е. придобитите от Л.П.Ч. по посочените
по-горе нотариални актове земеделски имоти са придобити по време на брака
му с ищцата.
По делото не е представено доказателство, съпрузите да са сключили
брачен договор, с който да са уредили собствеността на придобитите по
време на брака имоти в различен режим от този на семейната имуществена
общност, поради което съдът приема, че по отношение собствеността на
имотите предмет на договора за наем е приложим режима на СИО, в резултат
на което всеки един от двамата съпрузи притежава по ½ идеална част от
земеделските земи, предмет на договора за наем.
Както бе посочено по-горе, видно от сключения договор за наем, е че
същия е сключен само от единия от съсобствениците - Л.П.Ч. – в качеството
му на наемодател и ***** ООД – в качеството му на наемател.
Съгласно разпоредбата на чл. 93 от ЗС добивът от вещта, като плодове,
5
прираст от добитък, наем и др. такива, принадлежат на собственика й, а по
правилото на чл. 30 ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Отдаването под наем като
действие на обикновено управление е такова, което може да бъде извършено
самостоятелно и без съгласието на останалите съсобственици. В този случай
възниква наемно правоотношение само между този собственик в качеството
му на наемодател и наемателя. Останалите съсобственици нямат вземане
срещу наемателя за припадащата им се част от наема. Наемателят дължи
плащане само на наемодателя, който от своя страна е длъжен да разпредели
полученото между останалите собственици, съобразно дяловете им.
От представените и посочени по-горе доказателства се установява, че за
посочените земеделски земи е сключен договор за наем само от единия
съсобственик и единствено той би могъл да има претенции от наемателя за
евентуално неполучени суми дължими се от наем.
В посочения по-горе смисъл е и решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС
по гр.д. № 1107/99 г. на IV г.о., публикувано в Съдебна практика – Бюлетин
на ВКС, бр. 11-12/99, стр. 21. Със същото решение ВКС приема, че: „Когато
наемодателят на недвижим имот е сключил наемен договор от свое име за
целия обект, само той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер.
Правото на останалите съсобственици върху припадащите се части от наема,
съобразно притежаваната от тях идеална част от имота се изразява във
вземане срещу наемодателя, упражняващ като ползвател правото на
собственост на другите съсобственици като такъв, събиращ целия наем и в
това качество им дължи частта, която им се следва съобразно размера на
идеалната им част.“ В мотивите на решението ВКС приема, че наемателя не
се явява пасивно легитимиран по иск, предявен от останалите съсобственици
върху припадащите им се части от наема.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск от Й. Б. Ч.
срещу ***** ООД за присъждане на припадащия й се наем за стопанската
2020/2021 г. по сключен договор за наем между Л.П.Ч. и ***** ООД е
недопустим.
По отношение на претенцията в частта, касаеща търсен наем за
стопанската 2019/2020 г. съдът приема, че и в тази част искът е недопустим.
По делото не е представено доказателство между страните да е бил
6
сключен договор за наем за стопанската 2019/2020 г., за да може ищцата да
търси наемна цена за ползваните земеделски земи от наемателя за този
период.
По делото е представен договор за покупко-продажба на незавършено
производство на зърно реколта 2019/2020 г. сключен между ***** ООД
/купувач/ и Земеделска производствена кооперация ***** с.Т. /продавач/ по
силата на който договор продавача е продал на купувача цялото незавършено
производство, представляващо засяти земеделски култури и подготвени за
засяване на пролетни култури площи реколта 2019/2020 г. срещу
задължението на купувача да заплати договорената продажна цена от 80 000
лв. В договора е уточнено, че предмет на договора е следното незавършено
производство: ечемик – бъдеща реколта за стопанската 2019/20 г. засят върху
289,39 дка площ върху масиви по опис, пшеница – бъдеща реколта за
стопанската 2019/2020 г., засят върху 1930,32 дка площ върху поземлени
имоти с идентификатори по опис, изорани масиви – за бъдеща реколта
пролетни култури за стопанската 2019/2020 г. засят върху 2859/34 дка площ
върху поземлени имоти с идентификатори по опис.
Видно от представения и посочен по-горе договор е, че със същия
купувачът е поел единствено задълженията да заплати цената на продавача в
общ размер на 80 000 лв. в срок и при условията посочени в договора, както и
да приеме закупеното незавършено производство при условията и в сроковете
уговорени в договора и приложенията към него.
С договора не е поето задължение от страна на купувача да изплаща
наем или рента на лицата отдали под наем или аренда земеделските си имоти
на кооперацията – продавач на незавършеното производство.
Не е представен и какъвто и да било друг договор, от който да се
установява между страните да е възникнало наемно правоотношение на
земеделски имоти за стопанската 2019/20 г., за да е налице правото на иск на
ищцата, в качеството й на наемодател срещу ответника, в качеството му на
наемател.
По претенцията за лихви, съдът приема, че същата съобразно
аксесорния си характер следва съдбата на главния иск. Тъй като главния иск е
недопустим, то такъв се явява и искът за присъждане на лихви върху
главницата.
7
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените искове от Й. Б. Ч.
против ***** ООД са недопустими и следва производството по делото да
бъде прекратено.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ищцата да заплати на
ответното дружество направените деловодни разноски съгласно представения
списък на разноските, а именно сумата от 800 лв. – заплатена като
възнаграждение на 1 адвокат.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
ОСЪЖДА Й. Б. Ч., ЕГН ********** от с.Т., *****, ул. ***** да заплати
на ***** ООД *****, ЕИК *****, представлявано от С.Д.С. – управител
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на
800лв.
РЕШЕНИЕТО има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в 1 седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8