№ 17811
гр. София, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря З.Р.Т.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110150051 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от
„****************“ ЕАД, ЕИК: ****************, седалище и адрес на
управление: гр. *********************, чрез гл. юрк. Б.А., срещу „********“
АД, ЕИК: ************, седалище и адрес на управление: гр.
*************************, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 580,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в сторнирани като загуба суми за
топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихви за имот,
находящ се в гр. ***********************, аб. № **********, за които
предявените от „****************“ ЕАД срещу клиента искове са
отхвърлени с влязло в сила решение по гр.д. № ************ г. по описа
на Софийски районен съд, 153 с-в, в резултат от договорно неизпълнение
на ответника на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ на договора между
„****************“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.09.2023 г., до окончателното плащане на
вземането;
сумата от 650,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на платени разноски във връзка с водене
на съдебно производство по гр.д. № ************ г. по описа на
Софийски районен съд, 153 с-в, в причинна връзка с неизпълнение на
задължението на ответника да извършва точно дялово разпределение
1
съобразно облигационното правоотношение между тях, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.09.2023 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че в изпълнение на издадената му лицензия за територията
на гр. София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление и битово горещо водоснабдяване на битови клиенти в
самостоятелни обекти в сгради в режим на ЕС, присъединени към
топлопреносната мрежа в гр. София. Сочи, че такъв битов клиент бил
потребителят на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
***********************, аб. № **********. Излага, че разпределението на
топлинната енергия, която постъпва в сградите в режим на ЕС, се извършва по
системата „дялово разпределение“, като ответникът бил вписан в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ в качеството на лице, извършващо тази услуга и има
сключен договор с ЕС на посочения адрес. Твърди, че отношенията между
ищеца и лицата, вписани в регистъра по чл.139а ЗЕ, се регулират от Общите
условия на договорите между „****************“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост. Сочи, че ответникът е извършил
отчет на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ за процесния имот, при което
подал в топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от
клиента топлинна енергия за периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г. на стойност
458,35 лв. За така извършената услуга по дялово разпределение ищецът
заплатил на ответника сумата от 21,99 лв., която впоследствие след
извършения отчет и издаването на общите фактури за двата отоплителни
сезона била претендирана от клиента съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „****************“ ЕАД на клиенти
в гр. София. Клиентът не изпълнил задълженията си доброволно, поради
което ищецът подал искова молба срещу него, по която било образувано гр.д.
№ ************ г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в. По посоченото
дело, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в качеството на трето лице помагач на
страната на ищеца бил конституиран ответникът, на когото бил връчен препис
от исковтаа молба и приложенията към нея. По гр.д. № ************ г. по
описа на СРС, 153 с-в, съдът се е произнесъл с решение, с което приел за
недоказана извършената доставка на топлинна енергиям, тъй като сумите за
ТЕ не били начислени съгласно изискванията на действащата нормативна
уредба. От приетото по посоченото дело заключение на съдебно-техническа
експертиза се установявало, че сградата, в която ответникът е извършвал
дялово разпределение, е „висока с два кръга на отопление – горе и долен“,
като вещото лице било посочило и съдът приел, че фирмата за дялово
разпределение е направила разпределение само за долния и отделно за горния
кръг, в нарушение на Наредбата за топлоснабдяването, съгласно която
топлината от двете абонатни станции трябвало да се събере и да се разпредели
общо за цялата сграда. Вещото лице било посочило и съдът бил възприел, че
тази неточност е установена от ответника две години преди делото, но към
2
момента на исковия период не е била изчислявана по правилния метод. Това от
своя страна било довело до извод на съда за незаконосъобразнио извършване
на дяловото разпределение и невъзможност да се установи реалния размер на
доставката и по тези причини претенцията на „****************“ ЕАД срещу
потребителя била отхвърлена. Ищецът счита, че ответникът в качеството си на
подпомагаща страна по това производство е обвързан от силата на мотивите
на съдебното решение по арг. чл. 223, ал. 2 ГПК, поради което в отношенията
между ищеца и ответника било установено, че поради невярното дялово
разпределение ищецът е понесъл загуба, представляваща неполучената цена
на доставената топлинна енергия, възлизаща на сумата в размер на 458,35 лв.
и цената на услугата по дялово разпределение, възлизаща на сумата от 21,99
лв. Счита, че за него е възникнало право на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ
да търси възстановяване на загубата, която е в резултат от поведението на
фирмата за дялово разпределение. Излага, че е недопустимо служители на
ответното дружество да не могат да извършват правилно дяловото
разпределение, с което да се установи с точност доставеното количество
топлинна енергия. Излага твърдения, че е претърпял имуществени вреди за
съдебно-деловодни разноски, сторени от него производството по гр.д. №
************ г. по описа на СРС, 153 с-в, в общ размер на 650,00 лв., от които
50,00 лв. - държавна такса, 200,00 лв. - депозит за СТЕ и 400,00 лв. - разноски,
присъдени на ответника. Счита, че описаните разходи представляват пряка и
непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в неправилен отчет
и невярно дялово разпределение. В условията на евентуалност, при липса на
фактическия състав на непозволено увреждане, претендира сумата от 650,00
лв. да му бъде присъдена на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ на договора
между „****************“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, която предвиждала възстановяване на отнесени в загуба
начислени суми за отделен потребител в пълен размер. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
„********“ АД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. К. А.. Процесуалният представител оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни. Излага твърдения, че в случай, че
се претендира обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, ищецът
следва да ангажира доказателства за сключен между страните валиден през
исковия период договор със съответен предмет, ведно с приложимите към
него общи условия, както и че именно ответното дружество е било избрано от
етажните собственици на сграда с административен адрес гр.
**************************, за извършване на дяловото разпределение. На
следващо място сочи, че от изложените в исковата молба твърдения не ставало
ясно кои суми на какво основание се претендират – договорно или деликтно,
които основания счита, че се изключват взаимно. Оспорва извършените от
3
ищеца разноски в производството пред СРС, 153 с-в да представляват вреда за
него, като твърди, че задължението за тяхното плащане не е отговорност за
вреди и исковата молба в тази част е недопустима и претендираната сума е
недължима на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, съгласно която третото лице
помагач дължало само онези разноски, които е причинило с процесуалните си
действия, какъвто не бил настоящият случай. На следващо място твърди, че
исковите претенции на ищеца срещу потребителя в производството пред СРС,
153 с-в, били отхвърлени не поради оспорване на извършеното дялово
разпределение в имота, а поради неустановяваване и недоказване на реално
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Отделно от това
несъбраните суми не били в причинно-следствена връзка с противоправно
поведение на ответника. Твърди, че с исковата молба не са представени
доказателства за настъпване на реални вреди, но дори такави да са настъпила,
то същите били в причинна връзка с поведението на самия ищец. В тази
връзка излага твърдения, че между страните (ищеца като възложител и
ответника като изпълнител) бил сключен договор от 2017 г. при общи условия
по чл. 139В ЗЕ, ведно с приложения и допълнително споразумение от
22.05.2018 г. към него, като съгласно приложение № 3, страните по договора
обеменяли информация по ел. път в определения от възложителя вид и
формат, като в първия работен ден на всеки месец възложителят предавал на
изпълнителя база данни, съдържащи всички потребители, които той обслужва
до момента и определеното в проценти количество топлинна енергия,
отдадено от сградна инсталация за всеки топломер. Твърди, че съгласно
сключения между страните договор, изпълнителят имал задължение да работи
по файловете с изходна база данни и по конкретните данни за номер на
топломер в изходния файл, който му изпращал възложителят. Действително, в
сградатата, находяща се гр. **************************, била висока два
кръга на отопление – долен и горен, като ответното дружество е правило
разпределение само на долния и отделно на горния кръг, но това било така,
защото ответникът правел разпределение на база изходните данни в изходен
файл, предоставен му от ищеца. В същия била посочена получена енергия за
разпределение по номера на топломери, като били посочени данни за два
абонатни номера – данни за аб. № ********** и данни за аб. № *********,
единият за имотите в долен кръг, а вторият за имотите в горен кръг. При това
положение, изпълнителят имал задължение да разпределя енергия за две
абонатни станции по два аб. № ********** и № **********, т.е. при тези
изходни данни за обем енергия, която трябва да бъде разпределена, ответникът
следвало да разпределя именно в обхвата на изходните данни и да върне
информация на ищеца за разпределената енергия по двата абонатни номера
отделно. Излага твърдения, че ответникът не е имал право да извършва
разпределение на енергия по база данни, различна от подадената в изходния
файл от ищеца, и не е имал правомощие да прави корекция по него, тъй като
промяна на структурата и подаване на данни при корекция в изходните данни,
която не е одобрена от ищеца, се считало за нарушение на договора. Твърди,
4
че възложителят е бил длъжен да попълва база данни за клинетите и да
поддържа информция за броя на средствата за дялово разпределение във всеки
имот в СЕС. Поддържа, че в конкретния случай, ако изходните данни, по които
е работил ответното дружество, бяха коректно подадени ищеца в съответствие
а Наредбата за топлоснабдяването и договора, не като два отделни абонатни
номера, за две абонатни станции в два отделни топломера,а в един топломер
със сбор от данни от отчет от топломери на две абонатни станции, то по тези
коректно зададени данни е щял да работи и ответното дружество. Твърди, че
сборът на количеството топлинна енергия е следвало да бъде подаден от
възложителя в изходния файл чрез посочване в графа ТОП (топломер) на един
абонатен номер, по който начин бил изпратен изходния файл за м.08.22 г., в
който в графа ТОП бил посочен само един абонатен № **********, в който
били обединени данните за топлинна енергия от двете абонатни станции. Но
тази корекция в изходния файл била направена едва след като ищецът бил
уведомен от ответника през м.07.2022, а през м. 08.2022 г. ищецът вече
изпращал коректен изходен файл, по данни на който ответникът работел и
разпределял топлинната нергия. С оглед изложеното, счита, че в случай, че
има нарушение на Наредбата за топлоснабдяването, то същото е извършено от
ищеца, а не от ответника. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказан. Претендира
направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД. Във връзка с правната квалификация на исковете
съдът намира за необходимо да отбележи, че в исковата молба са изложени
твърдения единствено за
договорно неизпълнение на ответника – да извърши точно и вярно дялово
разпределение, съобразно задълженията му по договора с ищеца, в причинна
връзка с което ищецът претърпял имуществени вреди под формата на
сторнираната като загуба главница за топлинна енергия и цена на дялово
разпределение и направените в производството срещу крайния клиент
съдебно-деловодни разноски. В обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че в резултат от противоправното поведение на ответника е
осъществен фактическият състав на непозволено увреждане и ищецът е
претърпял вреди под формата на разходите по водене на делото, но това е
правна квалификация, извършена от страната, която не обвързва съда.
Противоправното поведение, в причинна връзка с което с настъпили вредите,
е именно посоченото договорно неизпълнение, поради което правната
квалификация на претенцията за обезщетение за претърпени вреди от
неизпълнение на договорни задължения е по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл.
82 ЗЗД.
5
Съгласно разпоредбата на 79, ал.1, предлл. 2 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение
за неизпълнението, а съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението.
С оглед изложеното за основателността на предявените искове в тежест
на ищеца е да докаже, че по възникналото между страните облигационно
отношение ответникът е поел задължение да извърши вярно дялово
разпределение в процесната сграда, като в причинна връзка с неизпълнението
на поетите задължения ищецът е претърпял предвидими вреди в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на договорните си задължения, респ.
погасяване на дълга, както и фактите и обстоятелствата, на които основава
своите възражения.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и видно от
представените по делото писмени доказателства, „****************“ ЕАД и
„********“ АД са обвързани от облигационно правоотношение по договор за
извършване на услугата дялово разпределение по отношение на сграда,
находяща се в гр. **************************, включително по отношение
на *******, находящ се на ********* от сградата, с аб. № **********, за
периода от м.10.2018 г. – м.04.2020 г., възникнало по силата на договор №
ДОГ-55/02.06.2017 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ от 02.06.2017 г. и е
регламентирано от приложими общи условия, приети с Решение по т. 2 от
Протокол № 19/05.07.2007 г. и Решение по т. 1 от Протокол № 22/23.07.2007 г.
на Съвета на директорите на „****************“ ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. Видно от
приложения по делото договор от 02.06.2017 г. същият е сключен за срок от
една година – за изравнителен период 01.05.2017 г.-30.04.2018 г., като клаузата
на чл. 3 от раздел II предвижда автоматично удължаване на срока на договора
два пъти с по една година – за изравнителен период 01.05.2018 г.-30.04.2019 г.,
респ. 01.05.2019 г.-30.04.2020 г. По делото няма данни някоя от сраните да е
изразила воля за прекратяване на договора, поради което съдът приема, че
същият е бил в сила в посочените периоди. Обстоятелството, че през исковия
период именно ответното дружество е извършвало дяловото разпределение в
сградата, находяща се в гр. **************************, се установява и от
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Видно от чл. 1 от раздел I от договора, възложителят
„****************“ ЕАД възложил, а изпълнителят „********“ АД е приел
да извършва услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в
6
гр. София, при спазване на изискванията на ОУ, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ/024/10.08.2007 г. В раздел VI, чл. 1.1. от същия е предвидено,
че изпълнителят „********“ АД ще изпълнява, дейността, предмет на
договора, съобразно разпоредбите на ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването,
ОУ, ЗЗЛД и други действащи нормативни актове в България. А съгласно
раздел V, чл. 1 от същия възложителят „****************“ ЕАД се задължава
да допълни базата данни за клиентите и да поддържа информация за броя на
средствата за дялово разпределение във всеки имот в СЕС.
Съгласно съдържанието на договора, неразделна част от него е
Приложение № 3 – ред,начин, срокове и съдържание на необхдоимата
информация, която страните су предосатвят по договора. Съгласно т.1.1 от
посоченото приложение, станите обменят информция по ел. път в определен
от възложителя вид и формат, а съгласно т.1.1.1., б. „а“ в първи работен ден на
вски месец, възложителят предава на изпълнителя база данни, съдържаща
всички потребители, които той обслужва до момента и определеното в
проценти количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за
всеки топломер.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ОУ, търговецът извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по имоти в сгради в режим на етажна
собственост, като: извършва отчет на средствата за дялово разпределение най-
малко два пъти в годината (т.1); изготвя изравнителна сметка на потребената
топлинна енергия в СЕС най-малко един път в годината, независимо от броя
на отчитанията (т.2); извършва анализ и месечна актуализация на дяловете (т.
3); изрготвя преработка на изравнителни сметки по потребители в СЕС при
рекламации по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоподаването (т. 4); предоставя на потребителите в СЕС, чрез
упълномощено лице, изравнителна сметка за разпределение на потребена
топлинна енергия по т. 2 и т. 4 – обща за сградата и индивидуалните за всички
имоти в нея, съдържащи минимален брой информация, посочена в
Приложение № 1, 2, 3 и 4 към настоящите ОУ, която е съобразена с
изискванията на ЗЗЛД (т. 5); разглежда и отговаря на писмени възражения по
отчет на средствата за дялово разпределение и разпределението на енергията
(т. 6); разделя изравнителната сметка на периоди в съответствие с промени
през изравнителните периоди на цената на ТЕ и/или на нормативната уредба
(т.7); анализира отчетените показания на средствата за дялово разпределение
и изравнителните сметки и предоставя информация на „****************“
ЕАД при поискване (т. 8) и предоставя на „****************“ ЕАД при
поискване изравнителните сметки за посочения отопляем имот и
изравнителен период във вида, който се изисква от съдебните власти, за
прилагане на чл. 154, ал. 1 ЗЕ (т. 9).
Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 ОУ, търговецът разпределя потребената
топлинна енергия между потребителите в сградата по правилата на Наредбата
за топлоснабдяването и определя дяловете за отчетен период за имотите на
всички потребители в сградата, независимо от наличието на монтирани уреди
7
за дялово разпределение в отделните помещения и имоти, като търговецът е
длъжен за месеца, от началото на който е получено уведомлението от
Топлофикация за извършване на дялово разпределение, да подаде на
Топлофикация прогнозни данни за потребление на топлинна енергия за
отопление и топла вода за всеки от имотите (чл. 13), както и да актуализира
прогнозните дялове за потребление на топлинна енергия за отопление и топла
вода след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителни сметки, както и след всяка промяна на потребление, за която е
уведомен по надлежния ред съгласно чл. 71, ал. 4 от НТ (чл. 15).
Съгласно чл. 13 търговецът е длъжен за месеца, от началото на който е
получено уведомлението от Топлофикация за извършване на дялово
разпределение, да подаде на Топлофикация прогнозни данни за потребление
на топлинна енергия за отопление и топла вода за всеки от имотите, а съгласно
чл. 15 - да актуализира прогнозните дялове за потребление на топлинна
енергия за отопление и топла вода след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, както и след всяка
промяна на потребление, за която е уведомен по надлежния ред съгласно чл.
71, ал. 4 от НТ.
Според чл. 14 от ОУ търговецът е длъжен да поддържа база данни за
потребителите в сградата, като при подадена от „****************“ ЕАД
информация за промяна на титуляра на партидата, търговецът е длъжен да
актуализира своята база данни.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ОУ, дяловото разпределение на топлинна
енергия за отчетен период се извършва по правилата на Глава осма, раздел III
от Наредбата за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (приложима през исковия
период и идентична с чл. 60, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването ) предвижда, че в случаите, когато топлоснабдяването на
висока сграда - етажна собственост, се осъществява от две или повече
абонатни станции, захранващи отделни инсталации за отопление и битово
горещо водоснабдяване, доставеното в сградата количество топлинна енергия
е сбор от количествата топлинна енергия, отчетени по топломерите във всяка
от абонатните станции.
Видно от приложено по делото решение № 3028 от 27.02.2023 г., в
рамките на производството по гр. д. № ************ г. по описа на СРС, 153
състав, са били предявени от „****************“ ЕАД срещу клиенти на
топлинна енергия в ******* в посочената сграда (В.Д.Д. и Д.Д.Д.) осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане поравно на сумите: 458,35 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 01.10.2018 г.-30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането, 95,11 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019
г.-05.04.2022 г., 21,99 лв. – главница за цена на дялово разпределение за
8
периода 01.03.2019 г.-30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.04.2022 г.
до изплащане на вземането и 4,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. -05.04.2022 г., отнасящи се до
топлоснабден имот – *******, находящ се в гр. **************************,
*****, аб. № **********.
Видно от определение № 28247/24.10.2022 г. по гр.д. № ************ г.
на СРС, 153 с-в, в рамките на това производство „********“АД е било
привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца
„****************“ ЕАД по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. Видно от
материалите по гр.д. № ************ г. на СРС, приложено към настоящото
дело, посоченото определение е било връчено на „********“АД на 25.10.2022
г., като същото е взело становище по основателността на исковете и
решението е постановено с негово участие. В тази връзка неоснователни са
доводите на ответника, че в производството по гр.д. № № ************ г. на
СРС не е бил надлежно конституиран като трето лице помагач на страната на
„****************“ ЕАД по предявените от него искове. Видно от
постановеното по делото решение, влязло в законна сила на 18.04.2023 г.,
съгласно извършеното върху него отбелязване, исковете са отхвърлени, като в
мотивите на съдебното решение е посочено, че качеството на ответниците
като потребители на топлинна енергия в имота е доказано по делото, но
отчитането на количеството на топлинна енергия за имота през исковия
период не е отговаряло на нормативните изисквания, респ. по делото не може
да бъде установено реално доставеното от ищеца количество топлинна
енергия. Изложени са съображения, че „се изяснява, че сградата всъщност е
висока и е с два кръга на отопление – горен и долен, като фирмата за дялово
разпределение е правила разпределение само за долния и отделно за горния
кръг, докато по Наредба за топлоснабдяването, топлината от двете абонатни
станции трябва да се събере и да се разпределя общо за цялата сграда“.
Видно от мотивите на съдебното решение, исковете са отхвърлени
поради неточно изпълнение от „********“ АД на задължението му по
договора да извършва дялово разпределение съгласно нормативните
изисквания, като в хода на исковото производство подпомагащата страна не е
ангажирала доказателства в тази насока, което е довело до липса на проведено
пълно и главно доказване на предявените претенции. Следователно, налице е
неточно изпълнение на задълженията по чл. 12, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ОУ,
респ. чл. 60, ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(приложима през исковия период и идентична с чл. 60, ал. 3 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването), установено в мотивите на
съдебното решение по гр.д. № ************ г. по описа на СРС, 153 състав.
Тук следва да бъде посочено, че в сключения между страните индивидуален
договор същестува изрична клауза, съгласно която ответното дружество
„гарантира“, че ще изпълнява, дейността, предмет на договора, съобразно
разпоредбите на ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и ОУ - раздел VI, чл. 1.1.
от договора. От систематичното тълкуване на посочените клаузи на договора
9
и ОУ (раздел VI, чл. 1.1. от договора и чл. 12, ал. 1 и 2 ОУ и чл. 26, ал. 1 от ОУ)
следва извод, че ответникът се задължил да извършва услугата дялово
разпределение съобразно изисквания на действащото законодателство – ЗЕ и
НТ, а както се посочи по-горе, съгласно действащата през исковия период
Наредба за топлоснабдяването, когато топлоснабдяването на висока сграда -
етажна собственост, се осъществява от две или повече абонатни станции,
захранващи отделни инсталации за отопление и битово горещо
водоснабдяване, какъвто между страните няма спор, че е настоящият случай,
доставеното в сградата количество топлинна енергия е сбор от количествата
топлинна енергия, отчетени по топломерите във всяка от абонатните станции.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, като
то не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен
ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да
предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
Посочената разпоредба регламентира обвързващото действие на мотивите на
съдебното решение, което се разпростира между главната подпомагана страна
(„****************“ ЕАД) и подпомагащата страна („********“ АД) и с
което настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази. Задължителната
сила на мотивите има за предмет всички становища на съда, намерили израз в
мотивите на решението (фактически констатации на съда, правни изводи,
становища относно преюдициални въпроси), доколкото те обуславят изводите
относно спорното право (решение № ************* г. по т. д. №
**************, I т.о.). Задължителната сила на мотивите по смисъла на
чл.223, ал.2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съдът, пред
който е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и
подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението
по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата
страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните
правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на
постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите,
към момента на приключване на устните състезания по предходното дело.
Третото лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и
правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело,
като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на осн.
чл.223, ал.2, изр.1 ГПК (решение № ********** г. по т. д. **************, I
т.о.). Ето защо, по делото несъмнено се установява, че е налице неизпълнение
на договорно задължение на ответника в рамките на съществуващото с ищеца
облигационно правоотношение, поради което е налице основание за
ангажиране на договорната отговорност на „********“АД за обезщетяване на
претърпени от топлопреносното предприятие в причинна връзка с това
неизпълнение преки и непосредствени вреди. Нарушението на договорното
задължение на ответника е установено посредством обвързващото действие
10
на мотивите на съдебното решение в предходно развилото се исково
производство.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника
„********“ АД, че същият е бил обвързан от подадените от ищеца
„****************“ ЕАД изходни данни, в които били посочени данни за два
топломера с абонатни номера – данни за топломер с аб. № ********** и
данни за топломер с аб. № *********, единият за имотите в долен кръг, а
вторият за имотите в горен кръг, и ответникът следвало да разпределя именно
в обхвата на изходните данни и да върне информация на ищеца за
разпределената енергия по двата абонатни номера отделно. Между страните
няма спор, че до м.07.2022 г. подадените първоначални данни от
„****************“ ЕАД до ответника са подавани като данни за два общи
топломера, а след м.07.2022 г. е направена корекция и ищцовото дружество е
предоставило данни на ответника за извършване на разпределение по един
общ топломер с един абонатен номер. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, съгласно което през процесния период м.04.2019 г.-м.07.2022 г. в
сградата, находяща се в в гр. **************************, доставената
топлинна енергия се е измервала с два общи топломера с абонатни номера
********** (I кръг) и ********** (II кръг), като топлинната енергия за 51 бр.
абоната, вкл. за топлоснабден имот *******, се отчитала от топломер с аб. №
**********, а за 36 бр. абоната – от топломер с аб. № **********.
Действително, съгласно радел IV от сключения между страните договор,
изпълнителят „********“ АД се задължава да изготвя и предава на
възложителя „****************“ ЕАД изравнителни сметки за обектите, на
които му е възложено дяловото разпределение, като в задължение на
възложителя е да допълни и поддържа базата данни за клиентите и
информацията за броя на средствата за дялово разпределение във всеки имот
от СЕС – раздел V, т. 1. и именно той предава на изпълнителя база данни,
съдържащи потребителите, които той обслужва до момента и определеното в
проценти количество топлинна енергия, отдадено от сградна инсталация за
всеки топломер – т.1.1. Приложение № 3. Изложеното обаче не освобождава
„********“АД да извършва дялово разпределение съгласно действащата към
процесния период нормативна уредба. Още повече, че разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от ОУ при извършването на дяловото разпределение на топлинна енергия
за отчетен период изрично препраща към Глава осма, раздел III от Наредбата
за топлоснабдяването. Освен това по делото не се установява да е налице
техническа невъзможност за извършване на дяловото разпределение в
съответствие с нормативното изискване на чл. 60, ал. 3 от Наредбата за
топлоснабдяването при подадени от ищеца данни за два общи топломера.
Настоящият съдебен състав намира, че услугата за дялово разпределение,
предмет на сключения меджу страните договор, следва да бъде извършено в
съответствие с императвните норми на действащата нормативна уредба,
независимо дали това е изричо уговорено между страните. Следва да бъде
11
отчетено и обстоятелството, че ответникът е търговец, който по занятие
извършва услуга за дялово разпределение, и като такъв е следвало да изпълни
задължението си по договора, отчитайки нормативните изисквания, а при
невъзможност по причина неправилно подадени от възложителя изходни
данни, е следвало, в съответсвие с добрите търговски практики, да уведоми
последния, което по делото не се установява да е било сторено през исковия
период.
Съгласно клаузата на чл. 45, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ОУ, в случай на
установяване на грешки от страна на търговеца, състоящи се в неправилен
отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, в
следствие на което „****************“ ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба
начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на
„****************“ ЕАД в пълен размер, като отговорността и размерът се
установяват по реда на чл. 44, ал. 2 и ал. 3. Цитираните клаузи на ОУ сочат, че
отговорността на страните се установява с двустранен констативен протокол
(какъвто в настоящия случай не е съставен) или решение на компетентен
орган (без да е посочено кой е той), а размерът на обезщетението се определя
по взаимно съгласие от двете страни (каквото в настоящия случай не е
постигнато), а при липсата му – от независим арбитраж или по съдебен ред.
При систематично тълкуване на посочените клаузи е видно, че между
страните не е уговорено заплащане на неустойка в определен размер в случай
на констатираното договорно неизпълнение, а при липса на съгласие между
страните настъпването на вредата (като основание за ангажиране на
отговорността на търговеца) и нейният размер подлежат на установяване в
хода на съдебно исково производство. В този смисъл е и общата разпоредба на
чл. 82 ЗЗД, която урежда договорната отговорност при неизпълнение и
предвижда обезщетяване на претърпените в причинна връзка с
неизпълнението загуби и пропуснати ползи. Ето защо, за да бъде ангажирана
отговорността на длъжника, следва да бъде установено, че в причинна връзка
с неизпълнението ищецът действително е претърпял имуществена загуба в
претендирания размер.
В настоящия случай по делото не се доказва, че „****************“
ЕАД е претърпяло загуба в размер на 580,27 лв., представляваща сбор между
претендираните по делото пред СРС, 153 състав, главници за потребена
топлинна енергия и цена за дялово разпределение и мораторни лихви върху
тях (458,35 лв. + 21,99 лв. + 95,11 лв. + 4,82 лв.). Съгласно заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно и компетентно изгответно, се
установява, че след влизане в сила на решението на СРС, 153 с-в, посочената
сума е била сторнирана и отнесена като разходи на дружеството, но това
обстоятелство според настоящия съдебен състав не води до извод, че
ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба в размер на 580,27 лв. За да е налице загуба в посочения
размер, следва да е установено, че патримониумът на топлопреносното
12
предприятие действително е намалял с имущество на тази стойност, т.е. че
ищецът е доставил топлинна енергия на потребителя за сумата от 458,35 лв.,
но не е могъл да се удовлетвори за цената й от крайния клиент поради
договорното неизпълнение на ответника, респ. че е платил цена за
извършеното дялово разпределение в процесния имот на стойност 21,99 лв.,
но не е получил същата от потребителя поради същото договорно
неизпълнение на търговеца. По делото не са налице доказателства в тази
насока, доколкото е видно, че относно вземането за топлинната енергия в
процесния *******, находящ се в гр. **************************, *****,
аб. № **********, не може да се установи реално доставеното от ищеца
количество топлинна енергия, стойността на което би представлявало
имуществена загуба за топлопреносното предприятие.
Същевременно, съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „****************” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, цената на извършеното дялово
разпределение се заплаща от потребителя на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. В случая, претенцията на ищеца за тази
цена спрямо крайния клиент е отхвърлена, но и липсват доказателства
„****************“ ЕАД да я е платило на търговеца, извършващ дяловото
разпределение, поради което не е налице вреда и за посочената сума от 21,99
лв. Доколкото не са установени по основание и размер вземанията за
главници, не са налице основания и за възникване на вземанията за мораторли
лихви.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото
не се доказва ищецът да е претърпял имуществена вреда в претендирания
размер от 580,27 лв. в причинна връзка с установеното договорно
неизпълнение на ответника, поради което осъдителната претенция за
посочената сума е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
От книжата по приложеното гр. д. № ************ г. по описа на СРС,
153 състав, е видно, че в рамките на исковото производство срещу В.Д.Д. и
Д.Д.Д. „****************“ ЕАД е направило разноски за платена държавна
такса в размер на 50,00 лв. и за възнаграждение за вещо лице в размер на
200,00 лв., т.е. платените съдебно-деловодни разноски са в общ размер 250,00
лв. Посочената сума е действително платена от ищцовото дружество и
представлява претърпяна загуба за него. Отделно от това, предвид
отхвърлянето на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
„****************“ ЕАД е била осъдена да заплати на ответниците по делото
сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лв. Доколкото съдебното решение е влязло в законна сила и предвид
извършеното върху същото отбелязване за издаден в полза на В.Д.Д. и Д.Д.Д.
изпълнителен лист за сумата от 400,00 лв., то последната представлява
13
имуществена вреда за „****************“ ЕАД, тъй като с посочената сума
се увеличава пасивът на дружеството и кредиторите могат да искат
принудително изпълнение на вземането. Посочените имуществени вреди са в
причинна връзка с договорното неизпълнение на „********“ АД, тъй като
претенциите са били отхвърлени поради неточно извършено дялово
разпределение, а в противен случай при тяхната основателност разноските
щяха да бъдат възложени в тежест на потребителите на топлинна енергия като
ответници в производството – арг. чл. 78, ал. 1 ГПК. Следователно, налице е
основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на
претърпяната от ищеца имуществени вреди в посочения размер от 650,00 лв.,
представляваща направените по гр. д. № ************ г. по описа на СРС,
153 състав, разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск
за обезщетение за претърпени от „****************“ ЕАД имуществени
вреди под формата на направените съдебно-деловодни разноски е основателен
изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни,
които своевремнно са направили искане за присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса и депозит за експертиза в
общ размер на 500,00 лв., като на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП.,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът като взе предвид, че делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност, определи в юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200,00 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената част от исковете на иещца следва да му бъде присъдена сумата от
317,00 лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 1600,00 лв., от които
1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита
и съдействие от с доказателства за плащането им, и 600 лв. за депозит за
експертиза. Възражението на ищеца за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение е основателно предвид фактическата и правна
сложност на делото, като с оглед НМРАВ и предвид решение на СЕС по дело
C‑438/22, съдът намира, че справедливото възнаграждение е 500,00 лв.
Следователно, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски според отхвърлената част на иска или това се равнява на
сума в размер на 518,83 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „********“ АД, ЕИК: ************, седалище и адрес на
управление: гр. *************************, да заплати на
14
„****************“ ЕАД, ЕИК: ****************, седалище и адрес на
управление: гр. *********************, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 650,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на платени разноски във връзка с
водене на съдебно производство по гр.д. № ************ г. по описа на
Софийски районен съд, 153 с-в, в причинна връзка с неизпълнение на
задължението на ответника да извършва точно дялово разпределение
съобразно облигационното правоотношение между тях, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2023 г., до
окончателното плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****************“ ЕАД, ЕИК:
****************, седалище и адрес на управление: гр.
*********************, чрез гл. юрк. Б.А., срещу „********“ АД, ЕИК:
************, седалище и адрес на управление: гр.
*************************, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
580,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в сторнирани като загуба суми за топлинна енергия, дялово
разпределение и мораторни лихви за имот, находящ се в гр.
***********************, аб. № **********, за които предявените от
„****************“ ЕАД срещу клиента искове са отхвърлени с влязло в сила
решение по гр.д. № ************ г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-
в, в резултат от договорно неизпълнение на ответника, на основание чл. 45, ал.
1, т. 2 от ОУ на договора между „****************“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2023 г., до окончателното
плащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „********“ АД, ЕИК: ************, седалище и адрес на
управление: гр. *************************, да заплати на
„****************“ ЕАД, ЕИК: ****************, седалище и адрес на
управление: гр. *********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 317,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „****************“ ЕАД, ЕИК: ****************,
седалище и адрес на управление: гр. *********************, да заплати на
„********“ АД, ЕИК: ************, седалище и адрес на управление: гр.
*************************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 518,83
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
15
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16