Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 09 февруари 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, пъти
състав в публично заседание на 08.12.2021г. /осми декември две хиляди двадесет
и първа година/ в състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова - Алексиева
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Жаклин Димитрова - Алексиева гражданско дело № 978 по описа за 2020г.
на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адвокат З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес *** против Д.И.А., ЕГН **********,*** и с адрес за кореспонденция: гр. Козлодуй, п.к.
3320, ул. „36-ти полк” № 6.
Исковата молба е с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК и цена на иска 648,95 лева.
С молбата се иска от съда да
постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 1423/2019 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, 5-ти състав, против
длъжника - ответник Д.И.А. с ЕГН **********, както следва: 648.95 лв.
(шестстотин четиридесет и осем лева и 95 стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно фактура № **********/15.12.2016 г., фактура № **********/15.01.2017
г., фактура № **********/15.02.2017 г. и фактура № **********/15.03.2017 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение,23.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират също така на основание чл. 78
от Гражданския процесуален кодекс, присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по
заповедното производство в общ размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева),
от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв. /триста и
шестдесет лева/ с вкл. ДДС (300 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и
дои. ДВ. бр. 68 от 31 юли 2020 г.
Поради неизпълнение на задължението за плащане от
ответника длъжник, ищеца заявител на 23.12.2019г. е подал заявлението по чл.
410 ГПК, с което е претендирал за незаплатени далекосъобщителни услуги. Съдът е
образувал частно гражданско дело № 1423/2019г., по което се е произнесъл със
Заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя
претендираната сума. Тъй като длъжникът не е намерен и заповедта по чл.410 от ГПК не му е връчена и не може да влезе в сила, след указание на съда, в
настоящото производство ищецът претендира заплащане на непогасените по Заповед
за изпълнение срещу длъжника суми. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи тези суми присъдени
му в заповедното производство.
Към исковата молба са приложени следните доказателства: Договор
за мобилни услуги № ********* от 27.07.2016 г. - заверено копие; Договор за
лизинг от 27.07.2016 г. - заверено копие; Фактура № **********/15.12.2016 г. -
заверено копие; Фактура№ **********/15.01.2017 г.-заверено копие; Фактура №
**********/15.02.2017 г. - заверено копие; Фактура № ********** / 15.03.2017 г.
- заверено копие.
В съдебно заседание не участва представител на ищцовото
дружество, но с молба – становище поддържа иска си по основание и размер.
Ответника участва чрез особен представител адвокат Д.Х. ***
назначен при хипотезата на чл.47 от ГПК, който не се явява, но поддържа иска с
депозирана молба.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска и
заявява, че в качеството си на особен представител оспорва иска по основание,
като сочи съображенията си за това. Счита, че от представените доказателства по
делото не е видно договора да е станал предсрочно изискуем. Според него липсват
документи доказващи, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на
длъжника изявлението на лизингодателя, че е упражнил правото си да направи
вноските по договора за лизинг предсрочно изискуеми. Счита, че по настоящото
дело лизингополучателят не е получил и исковата молба поради което не се счита
за уведомен, че спрямо него ищецът е упражнил правото си по чл.12 от общите
условия.
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след
преценка на представените и събрани в хода на производството писмени и гласни
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 1423/2019 г. по описа на КРС, се
установява, че по повод подадено заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на
23.12.2019г. по което е било образувано в полза на ищеца е издадена Заповед № 970
от 27.12.2019г. за претендираните в настоящото производство суми, която не е
влязла в сила по отношение на длъжника, който не е намерен. В дадения месечен
срок, заявителят е подал настоящата искова молба, която прави исковата молба
процесуално допустима.
При така
установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:
Иска с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК е законодателно уреден, за да бъде установено дали съществува вземането,
което е претендирано по реда на заповедното производство, когато срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение от сочения в заповедта за
изпълнение длъжник. Това означава, че предметът на установителния иск е
идентичен с предмета на заповедта за изпълнение – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер, което е заявено по
реда на заповедното производство. С оглед това, че иска е положителен
установителен, в тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на
материалноправни предпоставки за уважаването му.
В конкретния случай ищцовото дружество основава
претенцията си на твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължими
суми за мобилни услуги и лизингови и абонаментни такси от ответника. Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се доказа по безспорен начин
вземането на ищеца срещу ответника.
Законът за електронните съобщения въвежда писмена форма
за действителност на индивидуалните договори с абонатите на мобилни оператори:
На първо място, от приложените по делото заверени преписи
от Договор за мобилни услуги № ********* от 27.07.2016 г. и Договор за лизинг
от 27.07.2016г. безспорно се установява възникването и съществуването на
валидни облигационни правоотношения между „Т.Б.“ ЕАД и ответника Д.И.А. с ЕГН **********.
Съгласно Договора за мобилни услуги на ответника са предоставени мобилен
телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса от
40.99 лева с включено ДДС или 34,16 лева без ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лева с ДДС
или 25,82 лева без ДДС, както и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S7
32GB Silver.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 897,87 лева с включен
ДДС, като за ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 215,00 лева с включен ДДС, платима към датата на сключване на
договора, както и 23 месечни лизингови вноски в размер на 29,69 лева с включен
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Видно от отговора
на исковата молба, съществуването на процесиите правоотношения по
гореизложените договори не се оспорват от насрещната страна.
Договорите са сключени при предварително определени Общи
условия, които са задължителни за потребителя.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 5 броя фактури, издадени в периода м. декември 2016 г. - м. март
2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между страните.
Фактура № **********/15,12.2016 г. е издадена за отчетния
период 15.11.2016- 14.12.2016 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 25.82
лв, и такса за спиране на номер 0.75 лв,, които са в общ размер на 26.57 лв.
без ДДС - 31.88 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy 57 32-GB Silver - 29.69 лв. c вкл. ДДС, Плати с Теленор от
Google Play Store - 1,29 лв, с вкл. ДДС, Общата сума, начислена във фактурата,
е 62.86 лв.
Фактура № **********/15.01.2017 г. е издадена за отчетния
период 15.12.2016-14.01.2017г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 25.82
лв. без ДДС - 30.98 лв. с вкл.ДДС; лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy S7 32GB Sliver 29.69 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата,
е 60.67 лв.
Фактура № **********/15.02.2017 г. е издадена за отчетния
период 15.01.2017-14.02.2017г. и включва следните задължения на ответника за посочения
период за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса -7.50 лв. без ДДС
- -9,00 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG
-Galaxy S7 32GB Silver — 29.69 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на
месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане
между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през което
клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен
пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата
сума, начислена във фактурата, е 20.69 лв.
След предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги, при условията на който е ползван номер ********** сключен между „Т.Б.“
ЕАД и Д.И.А., по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е
издадена фактура № **********/15. 03.2017 г., която включва задължеше за
заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяваме в общ размер на 610.31
лв., в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски, за предоставеното мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy S7 32GB Silver, в общ размер на 504.73 лв., равняващ се на шестнадесет
неначислени лизингови вноски и неустойка за невръщане на вещта в размер на една
вноска, съгласно чл. 3, ал.1 от договор за лизинг. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя.
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата - от гореизброените фактури по делото не се събраха
доказателства длъжникът да е извършвал плащания.
С оглед представените по делото доказателства съдът приема
за установено, че ответникът е подписал процесните договори и, тъй като те
съдържат всички съществени клаузи на договор за мобилни услуги, сключени са в
писмена форма и страните изрично са се съгласили с клаузите, то следва да се
приеме, че със сключването им ответникът е страна по тях. Сключените в
границите на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) договори
обвързват страните със силата на закон, а чл. 20а. ал. 1 от ЗЗД изисква от
всяка от тях да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1
от ЗЗД - точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да
изпълнява задълженията си по същия начин. Доколкото потребителят се е съгласил
с условията на оператора, следва да се приеме, че ответникът Д.А. е валидно
обвързан от договорите и носи отговорност за неизпълнение на клаузите им.
Към гореизложеното следва да се добави, че уговорката за
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, съдържаща се в чл. 12 от общите
условия към договора за лизинг следва да се отличава от развалянето на договора
за лизинг, уговорено в чл. 10 от общите условия. С уговорката за предсрочна
изискуемост ответникът изгубва преимуществото на срока, като последиците следва
да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на
законовите предпоставки, предвидени в чл. 71 от Закона за задълженията и
договорите. Договора за лизинг е запазил действието си, променил се е
единствено характерът на насрещната престация, която лизингополучателят, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение, вече не дължи под
формата на периодични парични вноски, фактуриращи се чрез месечните сметки за
номерата по договорите за мобилни услуги, които са прекратени, а като
предсрочно изискуем остатък вследствие на прилагането на разпоредбата на чл. 12
от Общите условия за договорите за лизинг на устройство. Фактът, че „Т.Б.“ ЕАД
е упражнило правото си именно с тази фактура, не води до неблагоприятни
последици за лизингополучателя, тъй като в който и момент след възникването му
да е било реализирано това право, начислената сума е щяла да представлява
механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до края на срока на договорите.
Освен това, нито клаузата на чл. 12 от ОУ, нито самият
индивидуален договор за лизинг предвиждат конкретен момент, в който
лизингодателят следва да реализира така възникналото право на обявяване на
предсрочна изискуемост на оставащите лизингови вноски или пък в който тя настъпва
автоматично. Ето защо и на основание чл. 12 от Общите условия на договорите за
лизинг, лизингодателят е имал право да обяви предсрочната изискуемост на
остатъка от лизинговата цена във всеки един момент след преустановяването от
страна на ответника на изпълнението на задълженията му да извършва лизингови
вноски по договора за лизинг и да заплаща цените на далекосъобщителните услуги
и месечните си абонаментни такси по договора за мобилни услуги. Т.е. съдът
приема, че с издаването на фактурата, лизингодателят е реализирал надлежно
правото си да обяви предсрочната изискуемост на задълженията за вноски по
договорите. По делото е приложена и покана за доброволно изпълнение от
15.02.2017г. до ответника Ангелов.
Безспорно се установи още, че към датата на образуване на
заповедното производство - 23.12.2019 г., срокът на Договор за лизинг, сключен
за период от 23 месеца и и Договорът за мобилни услуги е изтекъл и падежът на
всички уговорени лизингови вноски е настъпил, което обосновава основателността
на претенцията на мобилния оператор за остатъка от лизингови вноски за
предоставеното мобилно устройство, което към днешна дата остава незаплатено от
ответника, въпреки обстоятелството, че устройството е останали във владението
на Анатоли Ангелов. Следва да се подчертае, че в тази насока се е произнесъл и
Върховен касационен съд в ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. Според тълкувателното
решение предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Аналогично,
постановките за банковия кредит могат да бъдат приложени и по отношение на
договорите за лизинг. Дори да се приеме, че не са били налице предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост, то следва да се има предвид, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК всички вноски по процесните
договори са били падежирали и са изискуеми.
В съответствие с Общите условия за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги, изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“
ЕАД по всяка от изброените фактури е настъпвала петнадесет дни след издаването
й. Доколкото срокът за заплащане на начислените суми за съответния отчетен
период е изрично упоменат във всяка от фактурите, съдът приема, че поради
липсата на плащания, по отношение на ответника е налице забавено изпълнение на
всяко едно от паричните му задължения, предмет на настоящото производство.
Предвид изложеното и с оглед на това, че вземането на
ищеца, произтичащо от издадената по ч. гр.д. 1423/2019 г. Заповед за
изпълнение, представлява сбор от вземанията, индивидуализирани в изброените
по-горе и в исковата молба фактури, съдът приема, че то е ликвидно, изискуемо и
подлежащо на изпълнение в своята цялост и в размера, в който се иска неговото
установяване.
По разноските.
Според общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно
изхода на делото на ищеца се дължат разноски върху уважената част от иска, т.е.
в пълен размер от 648,95 лв., представляващи 50,00 лв. заплатена д.т. в
исковото производство, 360,00 лв. с вкл. ДДС – изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и 300,00 лв. – заплатен депозит за
особения представител на ответника. Освен това с оглед задължителните указания,
дадени с т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и
в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед по
чл.410 ГПК включва и вземане за разноски, 25,00 лв. платена държавна такса и 360,00
лв. платено адвокатско възнаграждение, като тези разноски са претендирани от
ищеца. Съдът намира, че по изложените по-горе съображения в заповедното
производство ответникът дължи на ищеца разноски в размер на общо 385.00 лв.
На особения представител на ответника, адв.Д.Х. следва да
се заплати внесеното от ищеца възнаграждение за правната помощ в размер на 300.00
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че Д.И.А., ЕГН **********,*** и
с адрес за кореспонденция: гр. Козлодуй,
п.к. 3320, ул. „36-ти полк” № 6 дължи на “Т.Б.”
ЕАД ***, ЕИК *********, вземането
присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 1423/2019г. по
описа на РС-Козлодуй, сумата от - 648.95 лв. (шестстотин
четиридесет и осем лева и 95
стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/15.12.2016 г., фактура № **********/15.01.2017 г., фактура №
**********/15.02.2017 г. и фактура № **********/15.03.2017 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,23.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.И.А., ЕГН **********,*** и с адрес за кореспонденция: гр. Козлодуй, п.к.
3320, ул. „36-ти полк” № 6 да заплати на “Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК *********
направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00ст./
платена държавна такса и 360,00 лв.
/триста и шестдесет лева и 00 ст./ платено адвокатско възнаграждение, както и
направените в исковото производство разноски в размер на 710,00 лв. /седемстотин и десет лева и 00 ст./, представляващи 50,00
лв. заплатена д.т. в исковото производство, 360,00 лв. с вкл. ДДС – изцяло
изплатено адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба №
1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 300,00лв.
– заплатен депозит за особения представител на ответника.
РАЗПОРЕЖДА на особения представител на ответника адвокат Д.Х.
*** да бъде изплатено внесеното от ищеца възнаграждение за правната помощ на ответника
в размер на 300.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд от страните в двуседмичен
срок от датата на връчването му.
Да
се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен
съдия:
/Жаклин Димитрова - Алексиева/