№ 11946
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110117841 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „С.В“ АД е предявило против М. Т. П. положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр.
чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответницата дължи суми, както следва: 1443.97 лв., представляваща неплатена цена за
потребени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 04.07.2017г. до
02.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 05.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 163.03 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 04.08.2017г. до 02.07.2021г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №63508/2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител, е
възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги за имот с адрес: гр.София, ул. „Г.И“, бл.235, вх.1, ап.38,
представляващ общинска собственост, в който ответницата е настанена със заповед №
10/08.03.2012 г. на кмета на Столична община, район „Триадица“, за който при ищеца е
открита партида по договорна сметка № **********, за периода от 04.07.2017г. до
02.07.2021 г., като за процесния период претендираните суми не били заплатени.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответницата, която в срок е
подала отговор, в който намира исковата молба за неоснователна. Изрично се оспорва
основанието за дължимост поради погасяване на сумите по давност и поради липса на
качеството потребител на ответницата, като макар да е посочено, че не се оспорва
размера на доставените ВиК услуги, се оспорва качеството „потребител“ на ответника
така и оспорва, че ищецът е ангажирал доказателства за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители или пречки в абоната, поради което е било
възпрепятствано такова отчитане, поради което не можело да се приеме дължимост на
1
суми по твърдения на ищеца без да е доказано реално потребено количество вода.
Оспорва да е обвързан от общите условия относно доставката на ВиК услуги, тъй като
същите са неравноправни, без да сочи конкретна клауза, което счита за неравноправна,
във връзка с възражението си. Заявява, че не оспорва размера на претендираните суми.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" и "б" от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива
във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или
ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги или собственик или
ползвател за имоти в етажната собственост. Получаването на услугата се извършва при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено
от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително
публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и
най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях,
като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Съгласно чл. 198о, ал. 1 от Закон за водите, стопанисването, поддържането и
експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К
услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на
този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги.
Не е спорно, а и се установява от представената заповед № 10/08.03.2012г. на
кмета на район „Триадица“, Столична община, че ответницата и членовете на нейното
семейство са настанени в процесния имот, находящ се в гр.София, ж.к. Г.Д, бл.235,
вх.В, ет.1, ап.38, представляващ общинска собственост. Приет по делото е и Договор за
наем № 357/08.03.2012г. по чл.25, ал.1 НРУУРОЖТСО. Предвид това, ответницата се
явява наемател, а не собственик на имота и поначало не е страна в твърдяното от
ищеца правоотношение по предоставяне и използване на В и К услуги. Тъй като
качеството потребител с произтичащите от това задължения се поражда въз основа на
законови разпоредби, като се презюмира съгласието на посочената в закона категория
лица (собственици или ползватели) да се обвържат от облигационно правоотношение с
В и К оператора, без да е необходимо сключването на писмен договор, то и
предвиденото в чл. 2, ал. 3 от общите условия на ищеца, че потребител по смисъла на
общите условия може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги, не обвързва ответницата в качество на наемател, тъй като самите общи
условия се издават с цел регулиране на вече възникнали правоотношения с признатите
от закона за потребители лица, независимо че са одобрени от държавен орган, какъвто
е ДКЕВР (понастоящем КЕВР).
С оглед свободата на договаряне и доколкото понастоящем нормативната уредба
не съдържа изрична забрана за обратното, горните изводи не изключват възможността
2
наемателят да придобие качеството потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги, но за целта следва да сключи договор с В и К оператора, който подлежи на
доказване по общия ред. В случая обаче ищецът не е ангажирал такива доказателства,
тъй като не е представен договор, сключен с ответницата, нито, че последната е
изявила съгласие да бъде открита на нейно име индивидуална партида с посочения
абонатен номер (така и Решение № 264968 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 7484 / 2020 г.
на Възз. II-е състав на СГС).
С оглед изложеното настоящият състав намира за недоказано твърдението на
ищеца, че ответницата е потребител на В и К услуги, респективно последната не е
задължена за претендираните вземания за потребена вода за процесния период, поради
което и не подлежат на обсъждане останалите доказателства. Обстоятелството, че не се
заплащат консумативни разходи е основание за прекратяване на договора за наем,
сключен по реда на НРУУРОЖТСО, но не и за ангажиране отговорността на наемателя
за заплащането им, доколкото законът презюмира сключен договор при публични
общи условия с ползвателите и собствениците, съответно същите са обвързани и от
публичните общи условия, като е предвидена възможност и за откриване на
самостоятелна партида на наемателя, но при съгласие на собственика и сключване
между ВиК оператора и наемателя договор.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответницата, която е претендирала разноски по настоящото
производство, като с оглед предоставената безплатна правна помощ от процесуалните
й представители и предвид изричното искане в тази насока, съдът следва да присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. чл. 36, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ,
както за исковото, така и за заповедното, а именно в общ размер на 620 лв. в полза на
адв. Д. ЙО Ч., ЕГН: **********, САК, л. № **********, гр.София, ул. В.Р № 19,
партер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ЦБ“ № 159, против М. Т. П., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. Г.Д, ул. Г.И, бл.235, вх.1, ап.38, положителни установителни искове реда на чл.422
ГПК с правно основание чл. 200 ЗЗД вр. чл.203 ЗВ, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1
ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество сумата от: 1443,97лв., представляваща неплатена цена за
потребени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 04.07.2017г. до
02.07.2021 г., ведно със законната лихва от 05.11.2021 г. до окончателното плащане,
както и 163.03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.08.2017г. до
02.07.2021г., за които суми е издадена заповед № 19344 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.11.2021г. по ч.гр.д. №63508/2021г., по описа на СРС,
27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „С.В“ АД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ЦБ“ № 159, да заплати на
адв. Д. ЙО Ч., ЕГН: **********, САК, л. № **********, гр.София, ул. В.Р № 19,
партер, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 620лв.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4