Протокол по дело №463/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 203
Дата: 30 април 2025 г. (в сила от 30 април 2025 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20242200100463
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 203
гр. С., 30.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20242200100463 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Дружеството ищец „Г.З.“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от
адв. Д. В. Д., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.
Ответникът Р. И. Р., редовно призован, не се явява. Представлява се от
назначения от съда особен представител адв. А. А..
Свидетелката Н. П. Б., нередовно призована, не се явява.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
Адв. Д.: Поддържам исковата молба. Искът е частичен, само за 26 000
лв. от общата сума 64 580,39 лв, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба. Моля, да се чете в петитума на исковата молба, че
претендираме законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 26.09.2024 г, а не от подаване на
заявлението – 01.02.2023г. Най-вероятно става въпрос за техническа грешка
Пояснявам, че първата вноска в размер на 28 730,38 лв. е платена на
26.07.2019 г., като представям платежно. Втората сума е в размер на 30 750,01
лв. и е платена на 14.09.2020 г. Има плащане на още една сума на разноски,
която е на същата дата .Сумарно всички суми, които са платени са 64 580,39
лв. Моля, с цел отделяне на спорно от безспорно, ответникът да заяви дали
оспорва механизма на ПТП, уврежданията, причинната връзка и че е напуснал
местопроизшествието.
Адв. А.: Не оспорваме нито механизма, нито уврежданията, това, че е
1
ответникът е напуснал местопроизшествието. Това е безспорно установено.
Моето възражение е едно и касае изтекла погасителна давност.

На основание чл. 146 от ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на
делото.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.12.2017 г., ответникът като
водач на лек автомобил „Р.Т.“, с per. №....., при движение в гр.С., на ул. “П.Е.“,
срещу пл. „17-ти Я.“, в посока кв. „К.“, реализирал ПТП с пешеходката С.И.
П., след което напуснал местопроизшествието.
За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №563/2017-1031931/10.12.2017 г. по описа на ОД на МВР -
С., в който било отразено, че водачът е напуснал местопроизшествието преди
да бъде съставен двустранен констативен протокол, респ. не е уведомил
органите на МВР за настъпилото ПТП.
По случая било образувано ДП пр. пр. № 3841/2017г. на РП -С. и
образувано НОХД 1243/2018г. на PC -С., приключило със споразумение,
съгласно което ответникът по делото се е признал за виновен.
По отношение на лекия автомобил „Р.Т.“, с per. №....., управляван от
ответника имало сключена с ищеца застраховка „гражданска отговорност” с
полица № BG/26/117001519365, валидна към датата на ПТП.
След отправено заявление към „Г.З.“ ЕАД за изплащане на обезщетение
за причинените от процесното ПТП вреди, в качеството му на застраховател
по застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач, дружеството
образувало щета № 66001800269 с оглед приключилото съдебно
производство по определяне на застрахователно обезщетение - гр. Дело №
10371/2018 г. по описа на СГС, и в. гр. д. № 4742/2019 г. по описа на САС.
Твърди се, че дружеството-ищец изплатило на правоимащото лице
обезщетение в размер на 50 780,00 лв. - главница, 8 700,39 лв. - лихва за
забава и 5 100,00 лв. - разноски, или обща сума 64 580,39 лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да остане
мястото на ПТП до пристигането на представители на КАТ, което
обстоятелство е отбелязано в съставения протокол за ПТП.
Посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е било
задължително, на основание чл. 125, т. 7 ЗДвП.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, с изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, „Г.З.“ ЕАД придобива право на регрес срещу виновния
водач до размера на платеното застрахователно обезщетение, ведно с
платените лихви и разноски, която сума възлиза в общ размер на 64 580,39
лева.
До ответника била изпратена регресна покана с изх. № 20-03-
1416/08.10.2020 г., но до момента не последвало доброволно плащане на
дължимото обезщетение.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде
2
осъден да му заплати сумата 26 000 лв. - частичен иск от общо 64 580,39 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
66001800269, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда — 26.09.2024 г. до окончателното й изплащане; и сумата 9
249,41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 26 000 лв. за
периода от 25.09.2021 г. до 25.09.2024 г.
Претендират се и разноски по делото, в т.ч. юриск.възнаграждение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорват иска изцяло
като погасен по давност.
Твърди, че по делото са представени писмени документи, от които се
установява, че ищцовото дружество е изплатило на правоимащото лице С.И.
П. обезщетение по щета № 66001800269 в общ размер на 64580.39 лева. Тази
сума била изплатена на правоимащото лице от ищцовото дружество чрез
извършване на три отделни плащания, решенията за които са взети в следната
последователност: на 18.07.2019г. - решение да се пристъпи към изплащане
на сумата от 28730.38 лева,на 09.09.2020 г. - решение да се пристъпи към
изплащане на сумата от 30750.01 лева и на 24.09.2020 г. - решение да се
пристъпи към изплащане на сумата от 5100 лева, като сбора от тези суми бил
действително равен на 64580.39 лева.
Твърди, че сумата по първото решение от 18.07.2019 г. в размер на
28730.38 лева е изплатена на увреденото лице на 26.07.2019 г.,от който момент
възниква и правото на ищцовото дружество да иска от ответника да му
възстанови тази сума ,ведно с лихвите върху нея.
По отношение на регресните искове важала общата петгодишна
давност,която започва да тече от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица, а щом изплащането
на сумата 28730.38 лева на правоимащото лице С.И. П. е извършено на
26.07.2019 г.,а исковата молба е заведена на 26.09.2024 г./ тоест два месеца
след изтичане на давностния срок/, тази сума е погасена по давност и не се
дължи от ответника .
В случая частично претендираната сума от 26000 лева е по-малка от
погасената по давност сума от 28730.38 лева, което води до извода ,че
ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата 26000 лева,тъй като
същата е погасена по давност.
На осн. чл.119 ЗЗД той не дължи и претендираната лихва от 9249.41
лева.
Правна квалификация на предявения иск:
Предявен е частичен регресен иск, с правно основание чл. 500 ал.1, т. 3
КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и цена- 26 000 лв. от общо 64 580.39лв, ведно с
акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД с цена – 9 249.41лв.
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже:
-наличие сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
3
отговорност“, сключен по отношение на увреждащия лек автомобил,
управляван от ответника, а именно: „Р.Т.“ с рег. № .....
-настъпване на застрахователно събитие/ деликт/ и вреда, причинена от
ответника, като водач на същия автомобил, в срока на покритие на
застраховката;
- че неговото поведение виновно и противоправно,
- че е напуснал мястото на настъпване на произшествието преди идване
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението им е
задължително по закон;
- че деликтната му отговорност е обезпечена със застраховка“
гражданска отговорност “ на автомобилистите.
- че застрахователят е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение на увреденото лице по силата на застраховката „гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
В тежест на ответника е да докаже възражението за изтекла погасителна
давност, направено в отговора на исковата молба
В тежест на ищеца е да докаже спиране или прекъсване на давността.
Отделя следните факти като безспорни и ненуждаещи се от доказване :
настъпване на застрахователно събитие, а именно ПТП , в срока на
действие на застраховката “гражданска отговорност“ по отношение на лек
автомобил“Р.Т.“ с рег. № ....., управляван от ответника;
че в резултата на същото ПТП са настъпили в причинна връзка вреди за
трето лице, причинени виновно от ответника като водач на застрахования
автомобил, за което е осъден с одобрено споразумение по НОХД №
1243/2018г по описа на СлРС;
че след като причинил ПТП, деецът е избягал от местопроизшествието;
че е извършено плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в
полза на увреденото лице в размер на обща сума 64 580,39 лв., включваща:
главница, лихви за забава и разноски, която сума е платена на три части, както
следва: на 26.07.2019г. - 28 730.38лв ; на 14.09.2020г. - 30 750.01лв. и на
25.09.2020г – сумите 1490лв. и 3610лв., което сумарно прави
64 580.39лв.
УКАЗВА на ищеца, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочи
доказателства.
ДАВА възможност на страните да вземат становище по доклада и
предприемат съответните процесуални действия .
Адв. Д.: Нямам възражения по доклада. Моля да се приеме. Предвид
отделеното за безспорно, оттеглям искането за разпит на свидетеля. Нямам
други искания.
Адв. А.: Нямам възражения по доклада. Не се противопоставям да бъде
заличен допуснатия до разпит свидетел . Нямам доказателствени искания.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
4
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, днес
представеното от ищеца ПН от 26.07.2019 г. и НОХД № 1243/2018 г. по описа
на РС-С., ведно с приложеното към него ДП № 1410/2017 г. на РУ на МВР-С..
ОТМЕНЯ определение от закрито заседание на 21.03.2025 г., в частта в
която е допуснат разпит свидетеля Н. П. Б..
ЗАЛИЧАВА същия свидетел от списъка на лицата за призоваване
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. А. С. А. ордер за сумата от 2730 лева, платима
от внесения депозит, представляваща възнаграждение за особен представител
на ответника . /издаден РКО/

Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални
искания, съдът намира, че следва да приключи съдебното дирене и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. Д.: Уважаема госпожо съдия, моля да постановите решение, с което
да уважите частично предявения иск. Предвид разпределената
доказателствена тежест да докажем давност, излагам следното становище:
Член 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено на 13 март 2020 г., всички преклузивни и давностни
срокове спират да текат. Съгласно параграф 13 от последното изменение на
закона, в сила от 14 май 2020 г., всички спрени срокове продължават да текат,
считано от изтичане на седем дни от влизане в сила на изменението. В случая
давностният срок е спрял да тече на 13 март 2020 г. и продължил да тече,
считано от 22 май 2020 г. или два месеца и девет дни е била спряла да тече
давността. В процесния случай плащането на тези 28 730,38 лв. е извършено
на 26.07.2019 г., като исковата молба за частично предявеният иск е
депозирана на 26.09.2024 г., т.е. пет години и два месеца след плащането,
поради което считам, че давността към момента на предявяването всъщност не
е изтекла, тъй като тя е била спряла за два месеца и девет дни. Във връзка с
това, моля за решение, с което да уважите частично предявения иск от 26 000
лева, както и акцесорно предявения иск за законна лихва за забава. Моля да ни
присъдите разноски. Представям списък на разноските.
Адв. А.: Уважаема госпожо съдия, в хода по същество няма с какво да
допълня съображенията, които съм изложил в писмения си отговор, които
поддържам. Имайки предвид тези съображения, ще Ви моля да отхвърлите
исковата претенция за главницата от 26 000 лв. като неоснователна, тъй като е
изтекла давността, а на основание чл. 119 ЗЗД, считам, че ответникът не дължи
претендираната лихва в размер на 9249,11 лв., тъй като същата по изложените
съображения е погасена по давно

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 29.05.2025 г.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15,00 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
6