Р Е Ш Е Н И Е
№
………../………11.2019
Гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Румяна Дучева
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1723/2018 г., по описа на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 31185/20.10.2018 г. на „ВГ-4“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул.
„Твърдишки проход“, № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от К-К.Д. за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го страна
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8, да заплати сумата 70235.90 лв. с ДДС,
представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-10“ и
„ВГ-11“, през м. октомври 2015 г., обективирана във фактура № 99/31.10.2015 г.,
дължима по силата на Договор изкупуване № 86/11.06.2009 г. и сумата 20587.82 лв., обезщетение забава за
периода 30.11.2015 г. – 29.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 31, ал. 1 и сл.
ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски в производството. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа предявените искова.
Ищецът твърди, че
е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към мрежата, по силата на Договор №
ДУА-1090/14.08.2007-3072/27.09.2007-4004-ВГ-15.02.2008 и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 86/11.06.2009 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Сочи,
че през м. октомври 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в
размер на 348.860 МВтЧ, за която била издадена фактура № 99/31.10.2015 г., на
стойност 751462 лв., с ДДС. От произведеното количество, стойността за 148.860
МВтЧ била изчислена по преференциална цена 188.29 лв., тъй като централата не
била достигнала 2250 часа работа и не била достигнала 2300 МВтЧ нетно
специфично проноизводство. Стойността на останалите 200 МВтЧ, била изчислена по
преференциална цена от 172.95 МВтЧ, приложима цена след достигане на 2250 ч.
работа и преди достигане на 2300 МВтЧ нетно специфично производство. Излага, че
стойността билра изчислена по този начин, тъй като през месеца е работила под
2250 часа при надхвърлен праг от 2000 МВтЧ НСП, след което надмината 2250 часа
работа, а не била надхвърлила прага от 2300 МВтЧ НСП. Сочи, че за произведеното
количество ответникът заплатил само 4906.72 лв. Излага още, че ответникът е
изпаднал в забава, считано от 30.11.2015 г., по отношение на претендираната
сума и дължи обезщетение за това до предявяването на иска, което възлиза на
втората искова претенция. Излага анализ на нормативната и поднормативна уредба,
която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД, депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че ответникът е производител на ел.
енергия чрез обект – ВяЕЦ „Г10“ и ВяЕЦ „Г11“, с обща инсталирана мощност от
4000 кВт, находяща се в ПИ №№ 35064.26.74 и 35064.24.39, находяща се в гр.
Каварна, присъединена към мрежата по силата на посочения от ищеца Договор.
Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените
количества енергия № 86/11.06.2009 г. Сочи, че между страните за процесния
период е приложима преференциалната цена, определена с Решение №
Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата енергия до размера
на нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена
на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено
на ищеца процесното количество, което от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД,
в съответствие със задължението вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. Сочи, че
спорът между страните се корени в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г.,
с което се определя нетното специфично производство на енергия, което
единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изм. На чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че през м. август централата на ищеца е достигнала
нетно специфично производство от 2000 КВтЧ, при работа на централата до 2250
ефективни работни часове. От своя страна излага анализ на развитието на
нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното
изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство,
възоснова на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък,
като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Оспорва начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия
и сочи, че процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД. Счита, че не е
осъществен състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът не е изправна страна по
договора, поради което и не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.
Изразява становище кои обстоятелства са безспорни между страните. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа оспорването на исковете.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва
твърденията на ответника. Излага коментар на доводите съдържащи се в отговора
на ответника, отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите
на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба. Счита, че отмяната на точки
1.7 и 1.8 от Решение № СП-1 би имала сила считано от постановяването и действие
спрямо всички. Изразява становище по безспорните между страните факти.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен
отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и сочи, че в свое Решение
№ 1115/28.01.2019 г., по адм.д. № 5284/2018 г. ВАС, еднозначно е приел, че е
неоснователно твърдението, че по отношение на един и същи производител на ел.
енергия се прилагат двете категории преференциални цени. Изразява становище по
искането на ищеца за приемане на обстоятелства за безспорни.
Подпомагащата ответника страна
„НЕК“ ЕАД, в писмено становище с вх. № 10156/02.04.2019
г.,
навежда твърдения за неоснователност на предявения иск по съображения подробно
изложени в него. В с.з. не изпраща представител.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност,
становищата на страните и приложимите материални и процесуалноправни норми,
приема за установено от фактическа страна,
следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата: - ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител с
електрическа енергия; - между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор № 86/11.06.2009 г.; - за отношенията между
страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение №
Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г.; - произведената през процесния период енергия - 348.860 МВтЧ, е
изкупена от ответника; -
произведеното от ищеца през м. октомври 2015 г. количество енергия е
остойностено от ответника по цени на излишък, поради достигане на нетно
специфично производство от 2000 МВтЧ; -
издадената от ищеца
фактура № 99/31.10.2015 г., е получена от ответника, като заплатена е стойност
на енергията по цени за излишък, съобразно издадената фактура; - между страните е разменяна
кореспонденция досежно начина на изчисляване на стойността на произведената
енергия и приложението на Решение № СП-1/31.07.2015 г., по което е изразено
становище и от „Национална електрическа компания“ ЕАД.
Не се спори между страните, че ищецът е
собственик на енергиен обект – ВяЕЦ „Г10“ и ВяЕЦ „Г11“, с обща инсталирана
мощност 4000 kW, находяща се в ПИ №№ 35064.26.74 и 35064.24.39, по плана
за земеразделяне на гр. Каварна.
Представен по делото е и Договор за
изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №
86/11.06.2009 г.
Видно от представената фактура № 99/31.10.2015
г. е, че произведената през м. октомври 2015 г. ел. енергия в размер на 348.860
МВтч е остойностена по следния начин: - до достигане на НСП
2300 КВтч и до 2250 часа - 148.860 МВтч, по ед. цена - 188.29 лв., без ДДС и –
до достигане на НСП 2300 КВтч и над 2250 часа – 200 МВт, по ед. Цена 172.95
лв., без ДДС. Общата стойност на фактурата възлиза на 75142.62 лв., с ДДС.
Не се спори между страните, че по процесната
фактура ответникът е заплатил сумата 4906.72 лв., с ДДС, представляваща
стойност на произведената през м. октомври енергия, по цени на излишък.
При така приетата фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По
главната претенция:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение
за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че
неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Безспорно се установява от приетата за установена фактическа обстановка, а и не
е спорно между страните, че обектът собственост на ищцовото дружество е въведен
в експлоатация и присъединен към електропреносната мрежа като независим
производител на ел. енергия. Именно в качеството на такъв е сключил договор, по
силата на който ответникът се задължил да изкупува произвежданата от ищеца
енергия.
Видно от чл. 18 от Договора, а и не е било
предмет на спор между страните, че към момента на сключването му, цената за
продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от ДЕКВР като в случай, че с
решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на
електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от
датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително
договаряне.
Не е спорно, че за процесния период
преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011
г. като е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния
енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори – до 2250 часа включително – 188.29 лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа
– 172.95 лв./МВтч (т. 9).
Както бе посочено във възприетата фактическата
установеност, не се спори между страните и че по издадената за м. октомври 2015
г. фактура № 99, ищецът е получил плащане на посоченото количество енергия, по
цени за излишък на балансиращия пазар, но не е получил плащане на разликата
възлизаща на .
По същестно спорът между страните се
заключава в това дали ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени
цялото количество произведена от ищеца ел. енергия.
В светлината на разглеждания казус, за
правоотношението, в което се намират страните се прилага принцип различен от
принципа за свобода на договарянето между страните. Договорната свобода е
ограничена от наличието на административен елемент, въведен с норми от
императивен характер, тъй като цените на които производителите продават ел.
енергия на обществен доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на
свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган,
в случая – КЕВР.
С оглед спецификата на договорното
правоотношение между страните, към момента на сключване на Договора за
изкупуване – 11.06.2009 г., приложима се е явявала нормативната база, уредена в
Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, а
впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн.,
ДВ, бр. 35/03.05.2011
г., в сила от 03.05.2011 г.), в първоначалната му
редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана от производителя
енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени като
изплащането й по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за
произход (чл. 16 ЗВАЕИБ и чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в редакцията му към
обнародването).
Регламентираното в ЗВАЕИБ задължение за
изкупуване на произвежданата от възобновяеми и алтернативни източници енергия е
в резултат на въвеждане на разпоредбите
на Директива 2001/77/ЕО на Европейския
парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на
електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен
пазар и на Директива 2003/30/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на
биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (пар.
2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното в ЗЕВИ задължение за
изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници енергия, пък е основано
на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г.
за насърчаване използването на този тип източници на енергия, и за изменение и
впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни
2009 г.), както е посочено в пар. 2 ДРЗЕВИ.
С въведените изменения в разпоредбата на чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ (Д.в. бр. 109/2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента
държавна политика, цялата енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по
преференциални цени. С коментираното изменение е редуциран размера на
изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със
средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което тя е определена. Между страните не съществува спор, относно
приложението на това изменение, към правоотношението по Договора между страните
по делото.
Относимо към процесния период е последващо
изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015
г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно което е
изменен въведения с предходното изменение, ограничителен критерий при
изкупуването на количествата енергия и разпоредбата е придобила следната
редакция: Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните
условия: 1. по преференциална цена
за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, за обектите по чл. 24, т. 3
определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се
прилага и 2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.
Следователно Законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват само
количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата.
Безспорно е, че въведения с цитираното
изменение на ЗЕВИ, критерий за определяне на количеството енергия, подлежащо на
изкупуване по преференциални цени, не е нов и е служил като база за определяне
размера вече действалите през предходния период 2011 – 2015 г. преференциални
цени, определени с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод следва и
от разпоредбата на пар. 17 от ПЗРЗИДЗЕ, от която е видно, че на КЕВР е даден
срок за приемане на решение, с което да се установи нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в
сила на този закон.
В съответствие с коментираното изменение на
ЗЕВИ е издадено Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е
определено нетното специфично производство на ел. енергия, възоснова на което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което,
както бе посочено по-горе не е спорно, че е приложимо в отношенията между
страните), а именно: т. 1.7. – в размер на 2000 кВтч, при
определената цена – 188.29 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи, работещи до
2250 часа и т. 1.8. – в размер на 2300 кВтч, при определената цена 172.95
лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи работещи над 2250 часа.
С Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. №
8522/2015 г. на АС София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по
адм. Д. № 5284/2018 г. на ВАС, е отменена т. 1. 7 на Решение СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР.
След това решение е постановено Решение №
СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г.,
нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз
основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на
КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г.
Ноторен е факта, че срещу Решение № СП-5/28.03.2019
г., на КЕВР, са подадени множество жалби. На съда е известно и, че на
29.10.2019 г. е постановено Решение № 6355, по адм.д. № 4422/2019 г., по описа
на Адм. Съд – София-град, LV с., с което Решение
№ СП-5 е прогласено за нищожно. Това решение не е влязло в сила.
Общо правило в административния процес е, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от
общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон. Такъв
е и настоящият случай. Разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на
решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението
на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на
решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на
лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на
преносни мрежи. Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания
индивидуален административен акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК.
По този начин Законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в
сила решения, издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки значимостта на регулираните обществени
отношения.
Изложеното води до извода, че Решение № СП-5/28.03.2019
г. на КЕВР към момента на настоящото
произнасяне подлежи на изпълнение и намира приложение в отношенията между
страните по настоящият спор и предвид коментираната по-горе разпоредба на чл.
18 от Договора за изкупуване, сключен между страните.
Не се спори между страните, че собствената на
ищеца централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа (видно
е от и от клаузите на Договора за изкупуване).
След като това е така, съобразно последните изменения в ЗЕВИ и издаденото в
изпълнение на Закона, Решение № СП-5/28.03.2019 г., за тази група централи е определено
нетно специфично производство, което подлежи на изкупуване по преференциални
цени в размер на 2000 кВтч. Не се спори между страните, че произведеното през
м. октомври 2015 г., количество ел. енергия е след надхвърляне на НСП от 2000
КВтч, което е видно и от начина, по който ищецът е остойностил произведеното
колечиство в издадената фактура. След като това е така, то подлежи на заплащане
по цени на излишък на балансирания пазар. Не се спори и, че ответникът е
заплатил фактурираната стойност, а ищецът е приел така извършеното плащане.
Необоснована и в противоречие на Закона е
поддържаната от ищеца теза допустимо последователно преминаване на една и съща
централа от една преференциална ценова категория в друга. Допускането на
подобно преминаване би означавало едва в края на всяка календарна година да се
определя към коя точно категория е принадлежала в конкретната година,
централата на ищеца, което пък от своя страна би имало за последица
преизчисляване на дължимите суми и би довело в течение на годината да бъдат
заплащани недължимо суми по по-високата преференциална цена. Не такива са духа
и принципите на Закона.
По изложените съображения, съдът намира, че
главната претенция на ищеца се явява неоснователна и не следва да бъде
уважавана.
Предвид неоснователността на главната
претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава, за заплащане на
обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и също не следва да бъде
уважавана.
Предвид изхода от спора и в съответствие с
направеното искане, на ответника се следват разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. На обсъждане
подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното пред първата
инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 3912.00 лв., с ДДС. Изчисления
минимален размер въз основа на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.,
възлиза на 3254.71 лв. или 3905.65 лв., с ДДС., поради което и претендирания
размер от 3912.00 лв., с ДДС, не се явява прекомерен. При това положение сумата
подлежаща на присъждане възлиза на
5235.00 лв., съобразно представения списък и доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете
предявени от „ВГ-4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“, № 23, ет. 3, офис 10-11,
представлявано от К-К.Д. за осъждането
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го страна
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8, да заплати сумата 70235.90 лв. (седемдесет хиляди
двеста тридесет и пет лева и 90 ст.) с ДДС, представляваща дължима и
незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-10“ и „ВГ-11“, през м. октомври
2015 г., обективирана във фактура № 99/31.10.2015 г., дължима по силата
на Договор изкупуване № 86/11.06.2009 г. и
сумата 20587.82 лв. (двадесет хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 82 ст.), обезщетение забава
за периода 30.11.2015 г. – 29.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 31, ал. 1 и сл.
ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВГ-4“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул.
„Твърдишки проход“, № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от К-К.Д. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Е, сумата 5235.00 лв. (пет хиляди двеста тридесет и пет лева), разноски по
делото, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: