РЕШЕНИЕ
№ 1031
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110118195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В. М. Т., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 368,01 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за
периода м.05.2020-м.04.2022 г. и сумата 75,99 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2021-06.03.2024 г.; сумата 34,78 лева - главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.02.2021-м.04.2022 г., и сумата 9,30
лева - мораторна лихва за периода 15.04.2021-06.03.2024 г., ведно със законна
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на искова молба до
окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от Закон за енергетиката, в т.ч. наследник на Е. С. Т.. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение.
Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.
Ответникът, получил препис на искова молба и приложенията на
06.10.2024 г., в законоустановения едномесечен срок, чрез особен представител е
подал отговор на искова молба. Оспорва исковете по съображения, че не е
собственик на имота и не е възникнало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото-лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От удостоверение за наследници изх. №848/31.05.2024 г. на Столична
община се установява, че ответникът е единствен наследник по закон на Е. С. Т.,
която е починала на 11.02.2021 г.
От Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ
№83, том XVIII, дело №2887/1964 г. се установява, че Е. С. Т. е придобила
правото на собственост върху ап. 3 за имот в *********.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните
и преценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия
период реално потребеното количество топлинна енергия за имота е на стойност
сумата 563,82 лв. Вещото лице поради грешка при посочване на сумата по обща
фактура от 2021 г. 324,40 лв. вместо 324,37 лв. е допуснало и математическа
грешка при изчисленията, поради което съдът приема, че сумата е 563,83 лв. В
нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице
установява, че през целия процесен период отчетът е дистанционен, като е
начислявана топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация и за доставка на топла вода въз основа на реален отчет,
което се установява и от индивидуалните отчети, представени от третото-лице
помагач.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Следователно качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост
върху имота. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на
потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за
възникване на правоотношението. Ирелевантно е дали ответникът фактически е
обитавал имота, за който се претендира неплатената доставка на топлинна
енергия. По силата на наследственото правоприемство и на осн. чл. 5 и сл. от ЗН
след смъртта на Ел.Т. притежаваното от нея право на собственост върху имота е
преминало в патримониума на наследника. Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намират в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и отговаря за неплатени суми за
доставка на топлинна енергия.
На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от датата на предявяване на
иска, в случая -01.04.2024 г., спират да текат давностните срокове. Съгласно чл.
111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
2
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода 01.05.2020-
30.04.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди
три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД) – преди 01.04.2021 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г.,
съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. Поради това са погасени по давност главниците за периода 01.05.2020-
31.01.2021 г. или за сумата 195,86 лв., съобразно таб.№4 на СТЕ, а възражението
за изтекла давност на ответника се явява основателно.
От заключение на съдебна счетоводна експертиза, неоспорено от страните
и ценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за отчетен период
01.05.2020-30.04.2021 г. е издадена обща фактура №**********/31.07.2021 г. на
стойност 324,37 лв., като след приспадане на изравнителните суми и извършено
прихващане със сумата 195,86 лв., е останала дължима сумата 89,19 лв.; за
отчетен период 01.05.2021-30.04.2022 г. е издадена обща фактура
№*********/31.07.2022 г. е останала дължима сумата за периода за реално
извършена доставка – 278,82 лв. Вещото лице установява, че няма извършени
плащания от длъжника на суми за исковия период, поради което съдът счита, че
с оглед погасените по давност главниците за периода 01.05.2020-31.01.2021 г. или
за сумата 195,86 лв. и претендираните 89,19 лв. за целия отчетен период,
исковата претенция подлежи на отхвърляне изцяло за периода 01.05.2020-
30.04.2021 г. Паричното задължение по обща фактура №*********/31.07.2022 г.
не е покрито с давностен срок и не е платено, поради което се явява основателен
иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия за сумата 278,82 лв. за
период 01.05.2021-30.04.2022 г., а за останалата част – отхвърли.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ
представя изчисления в табличен вид с период и размер дължимите суми.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената и непогасена по
давност главница за цена на топлинна енергия за сумата 50,67 лв. за периода
15.09.2022-06.03.2024 г., съобразно табл. 3.3 на ССче, а за останалата част –
отхвърли предвид решението за главното парично вземане.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
3
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства от третото лице-помагач главни и индивидуални отчети и
заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени услугите за дялово
разпределение, а предвид това исковата претенция за главница подлежи на
уважение по основание, в т.ч. по период, и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски за платени държавни такси (75 лв.), възнаграждения
на вещи лица (660 лв.), възнаграждение на особен представител-адвокат на
ответника (350 лв.) и възнаграждение на юрисконсулт (100 лв. –минимален
размер по чл. 25 от НЗПП), а съразмерно на уважената част от исковете
ответникът трябва да заплати на ищеца общо сумата 884,40 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. Т., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********,
на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата 278,82 лева – главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в ***********, за периода 01.05.2021-30.04.2022 г., и сумата
50,67 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022-06.03.2024 г.; сумата 34,78
лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.02.2021-30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
01.04.2024 г. до окончателното им изплащане; като иска за главница за цена
доставка на топлинна енергия за сумата над уважения размер от 278,82 лева до
пълния предявен размер от 368,01 лева и за периода 01.05.2020-30.04.2021 г., и
иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 50,67 лева до пълния
предявен размер от 75,99 лева и за периода 15.09.2021-06.03.2024 г.; и иска за
мораторна лихва за сумата 9,30 лева за периода 15.04.2021-06.03.2024 г. –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. М. Т., с ЕГН:**********, с адрес: ********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 884,40 лева – съдебни разноски.
Присъдената сума може да бъде платена от В. М. Т. по банкова сметка на
„Т.С.“ ЕАД № IBAN:**********, BIC:******** – „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5