Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 11.03.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На деветнадесети февруари,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 982 по описа на
Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: С.Р.Д. ***,
Ответник: В.Е.К.
***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетно дете, квалифициран по чл.127,ал.2 от СК.
Ищецът твърди,че с ответникът по делото живели на семейни начала,като се разделили през м.**********. В резултата на съвместното им съжителство имат едно дете В.В.Д.,ЕГН:**********. След прекратяването на взаимоотношенията им ищцата и детето отишли да живеят в дома на родителите на ищцата в село Г,като до момента на подаване на исковата молба ответникът не е предоставил на ищцата никакви средства за отглеждане на детето.
Моли да бъде постановено решение,с което се предоставят родителските права върху детето на ответницата,детето да живее при майката на административен адрес в село Г,да бъде определен посочен фиксиран режим на лични контакти между детето и бащата, като бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 160.00 лева,начиная от датата на постановяване на съдебното решение/съобразно направеното изменение на иска в съдебно заседание на 12.02-2020г./.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
От дирекция „Социално подпомагане“- Тетевен е представен социален доклад,в който е отразено,че за да се защити пълноценната връзка на детето и с двамата родители всеки от тях трябва да носи отговорност и да полага старание,което е в изключителен интерес за психо-емоционалното и личностно развитие на детето и е в защита на неговите права и интереси.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката А.А.Д,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото живели на фактически семейни начала,като на ********г е родено детето им В.В.Д.,ЕГН:**********.
В началото на месец ноември 2018 година страните се разделили,като ищцата и детето се преместили да живеят в жилище на родителите на ищцата в село Г,Лов.обл. След раздялата на страните ищцата е тази,която полага ежедневните грижи за отглеждане и възпитание на детето.
Към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът се намира извън пределите на страната-в А.
Ищцата работи като „управител“ на игрална зала в село ****,Лов. обл и получава месечно възнаграждение в размер на 659 лева.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 21.02.2018г и обективиран в нот.акт №35/2018г ищцата е придобила собствеността върху 2/3 ид.ч. от жилищен имот,находящ се в село ******,Лов.обл.
При така изложената фактическа,макар и оскъдна, обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл.59,142,143и 144.
Правната теория и съдебната практика
определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна
администрация“. - Т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните
отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса
е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на
децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната,
инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди
отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените
съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях
мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.
Както се приема в теорията и съдебната
практика,искът по чл.127,ал.2 от СК е допустим и при наличието на сключен между
родителите граждански брак,който не е прекратен,при наличие на спор между
съпрузите относно родителската отговорност по отношение на дете.
Обстоятелството,че едва в хода на производството/проведеното открито заседание
по делото/на съда е съобщен от страните факта,че между тях е висящо пред друг
състав на съда и дело за развод,образувано след иницииране на настоящето
производство,като двете дела не са съединени,не съставлява процесуална пречка
пред настоящия състав за постановяване на съдебен акт. Съдът,разглеждащ брачния
иск няма да бъде обвързан с влязлото в сила решение по настоящето дело, макар и да бъде постановено
при разглеждане на същите факти и обстоятелства,като тези по бракоразводния
процес.Доколкото по смисъла на чл.59, ал.9 СК съдът служебно изменя мерките
относно упражняване родителските права, местоживеенето на детето и режима на
лични отношения при промяна на обстоятелствата, съдът,разглеждащ брачния иск,
следва отново да извърши анализ на доказателствата по делото и да прецени
налице ли е промяна на обстоятелствата,при които е постановено решението по
настоящето дела,с оглед преуреждане на отношенията,свързани с родителската
отговорност по отношение детето на съпрузите/по този въпрос решение по гр.дело
№1071/2017г по описа на РС-Девня и др./.
В производството по чл.127,ал.2 от СК,съдебният
състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните
интереси, поради което не е обвързан от исканията и становищата на родителите за начина, по който да се
произнесе. Интересите
на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на
благосъстоянието на детето,респ. в случай
децата. Висшият
(най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят
допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от
двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай
изискването на чл. 123,
ал. 1 СК
родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и
поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в §
1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и
чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето,
възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или
вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към
детето”.
В това производство съдът не „наказва” единия
родител, нито най- общо оценява по-
добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече”
детето.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той
не е лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.
В конкретния случай от момента на
фактическата раздяла между страните/от началото на месец ноември 2018г./ преките и непосредствени грижи за детето В са
полагани изключително от
майката.Безспорно положените след раздялата на страните грижи от страна на
ищцата са били в изключителен интерес на детето.В разглеждания случай се касае
за дете на съвсем ниска възраст-на 1г и 8м.,чиито физиологични нужди безспорно
изискват постоянното присъствие на майката.
Като прецени всички обстоятелства, които в
конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а именно възрастта
на детето, неговите физически и емоционални нужди,преките и непосредствени
грижи, полагани изключително за отглеждането и възпитанието на детето, както
преди, така и след фактическата раздяла между родителите от страна на
майката/ищцата/ съдът намира, че
упражняването на родителските права по отношение на детето В.В.Д. следва да
бъде предоставено на майката С.Р.Д..
Що се касае до въпроса за местоживеенето на
детето:
Установено е от данните по делото,че детето живее заедно с майката в село ****,Лов.обл.,в
жилище на родителите на майката, като
социално-битовата обстановка осигурява сигурност и не крие рискове за живота и
здравето на детето и гарантира нормалното физическо,психическо,нравствено и
емоционално развитие на детето,поради което следва да се определи
местоживеенето на детето В.В.Д. при
майката,на посочения адрес в село ***,Лов.обл.,ул.“****“ №**.
По отношение режима на лични контакти между бащата и детето:
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг и на майката и бащата.
Съобразно установените по делото конкретни
обстоятелства,при съобразяване основно на
данните за ниската възрастта на детето
съдът намира,че предлаганият от
ищцата фиксиран режим на лични отношения между бащата и детето е
подходящ на този етап от развитието на детето, а именно: До навършване на
5-годишна възраст бащата да има право да вижда детето всяка първо и трета
събота и недела от месеца,в присъствието на майката и/или друг възрастен
родственик по майчина линия,като вижданията да са без преспиване.След
навършване на петата година на детето,бащата да има право да се вижда с детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца,от 09.00 часа в съботния ден до
16.00 часа в неделния ден,с преспиване при бащата.През лятната ваканция на
детето,след навършване на петата му годишнина,бащата да има право да го взима
за 20 календарни дни,през лятото,които не съвпадат с годишния платен отпуск на
майката.През зимната ваканция на детето бащата да има право да го взима за 5
календарни дни,които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката.За
рождения ден бащата да има право да взима детето след навършване на петата му
година.За официални празници бащата да има право да взима детето ,след
навършване на петата му година,след предварителна уговорка с майката.Бащата да
има право на личен контакт с детето извън гореописаните случаи,само и
единствено след предварителна уговорка с майката.
С оглед разпоредбата на чл.142 и чл.143 от СК, следва да се определи и
издръжка за малолетното дете:
Съдът, съобразявайки се с възрастта на детето от една страна,а от друга с доказателства за материалните възможности на бащата и по-скоро липсата на данни за това,намира,че дължимата издръжка за следва да бъде определена в размер на 160 лева месечно или около установения минимален размер на дължимата издръжка за страната.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Тетевен да заплати
държавна такса върху определената издръжка,в размер на 230.40 лева.
По въпроса за разноските в производството: При уважаване на иск с предмет
спорна съдебна администрация/каквото е настоящето производство/ на ищеца следва
да се присъдят на общо основание разноски.На ищеца не биха се дължали разноски
само при хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК,в която ответникът не е дал повод с
поведението си за завеждане на делото и ако изрично признае иска /в тази насока
определение №252 от 25.09.2015 г. по гр.д.№3895/2015 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС/.Въпреки
че по въпроса за дължимостта на разноски в производства по спорна съдебна
администрация има противоречива практика /така в обратен смисъл определение
№385/25.08.2015 г. по ч.гр.д.№3423/2015 г.,І г.о.,ГК на ВКС/,преобладаващата
практика е в насока,че разноски се дължат и в това производство,като
обстоятелствата следва да се преценяват при всеки конкретен случай,респ. за
определящо се смята поведението на страните и в частност на ответника по делото
/в тази насока и определение №332 от 02.06.2015 г. по ч.гр.д.№2518/2015 г.,ІІІ
г.о.,ГК на ВКС/.
Съобразявайки изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски в производството,в размер на 230.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ,на основание чл.127,ал.2 от СК, родителските права по отношение на малолетното дете В.В.Д.,ЕГН:**********,на майката С.Р.Д.,ЕГН:********** *** местоживеенето на малолетното дете В.В.Д.,ЕГН:********** при майката С.Р.Д.,ЕГН:********** ***,на административен адрес улица „*****“ №**.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между
малолетното дете В.В.Д.,ЕГН:********** и бащата В.Е.К.,ЕГН:********** ***,
както следва: До навършване на 5-годишна възраст бащата да
има право да вижда детето всяка първо и трета събота и недела от месеца,в присъствието
на майката и/или друг възрастен родственик по майчина линия,като вижданията да
са без преспиване.След навършване на петата година на детето,бащата да има
право да се вижда с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,от
09.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния ден,с преспиване при
бащата.През лятната ваканция на детето,след навършване на петата му
годишнина,бащата да има право да го взима за 20 календарни дни,през
лятото,които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката.През зимната
ваканция на детето бащата да има право да го взима за 5 календарни дни,които не
съвпадат с годишния платен отпуск на майката.За рождения ден бащата да има
право да взима детето след навършване на петата му година.За официални празници
бащата да има право да взима детето ,след навършване на петата му година,след
предварителна уговорка с майката.Бащата да има право на личен контакт с детето
извън гореописаните случаи,само и единствено след предварителна уговорка с
майката.
ОСЪЖДА ,на основание чл.143,ал.2 от СК, В.Е.К.,ЕГН:**********
***, да заплаща на С.Р.Д.,ЕГН:**********
***,като майка и законна представителка на малолетното дете В.В.Д.,ЕГН:**********,ежемесечна
издръжка за детето в размер на
160.00/сто и шейсет/ лева, начиная от 11.03.2020 година, до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на
решението,в частта на присъдената издръжка за малолетното дете.
ОСЪЖДА В.Е.К.,ЕГН:********** *** заплати на С.Р.Д.,ЕГН:**********
*** от 230.00/двеста и тридесет/лева,представляващи сторени разноски в
производството,а по сметка на Районен съд-Тетевен да заплати държавна такса в
размер на 230.40/двеста и тридесет лева
и четиридесет ст./лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: