Р Е Ш
Е Н И Е-59
Гр.В.
12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в открито заседание на десети март две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател
: А. П.
Членове :1. Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря В. У. .................................. и с
участието на прокурора..................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр.д. № 69
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори
,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С
Решение №313 /29.06.2020 г. по гр.д.№2395/2019 г. на Районен съд-В. е
осъдена Г. д.„П. б. и з. на н." гр. С. ЕИК. да заплати на С.А.К. с ЕГН ******* сумата 1 763,30 лв. -неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.08.2016 г. до 22.08.2019
г.,получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 23.08.2019г. до
окончателното и изплащане.
Осъдена е Г. д. „П. б. и з. на н. гр. С. ЕИК. да заплати
на С.А.К. с ЕГН ***** сумата от 217,37 лв.,представляваща лихва за забава
върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в
съда-23.08.2019 г.
Осъдена е Г. д.„П.
б. и з. на н. гр. С., ЕИК. да заплати на С.А.К.
с ЕГН ******** направените по делото разноски в размер на 368,65 лв. -
адвокатско възнаграждение
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е
обжалвано
от
Г. д.„П. б. и з. на н." - МВР,
представлявана
от главен комисар Н. С. Н. - директор,чрез процесуален представител
гл.юрисконсулт Н. Я.,адрес на призоваване: гр.С. .Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно и
необосновано и се иска отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Поддържа се ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от
27.06.2014 г„ ЗМВР).На първо място съдът неправилно бил проследил и анализирал действието на
подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗМВР, които са регламентирали
през процесния период за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното
работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.Следователно съществен порок на оспорваното решение бил фактът , че то е
постановено в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Твърди се ,че Съдът погрешно допускал субсидиарно
прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр.
56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и дол., бр. 11 от
05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от
2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.: изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012
г.) (НСОРЗ).
Видът и условията за заплащане на възнаграждения,
натурални престации и работното време на държавните служители в МВР били
предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006
г. (Обн. ДВ. бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм. ДВ. бр.53
от 27 Юни 2014г.,), (ЗМВР-2006) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г.
(Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г., пследно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли
2019г.), (ЗМВР-2014).В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 била регламентирана основната
заплата: в чл. 201 -допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а
съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва
изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях били приложими за системата на
МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част били сред
типичните по Кодекса на труда и Закона за държавния служител (ЗДСл) - за
прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202,
ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения
се предвиждали с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение
и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., била добавена ал. 5.
според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или
с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 била въведена т. 5 -
възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5 било добавено
за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата била реорганизирана
- старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения били обединени
в чл. 178; обособен бил нов чл. 179,
чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на
официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение,
като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.
Проследената нормативна история налагала два извода:
1) Законотворческият разум предполагал
изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл
било безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд
без посочен размер, ако същото се дължи по силата на Кодекса на труда или ЗДСл.
Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014
г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на
разположение, които също биха следвали от КТ или ЗДСл.
2) Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006,
касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от
МВР" показвало желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите
в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове,
които не са
насочени специално към
служители на МВР.Последващото, нарочно добавяне на
изричен текст не можело да бъде отдадено на нормотворческо излишество, още
повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР-2006, препращащ към ЗДСл, и
предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на
труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския
съвет" съществували и към момента на това изменение, поради което не можело
да се приеме, че добавката касае само подзаконовите актове. Законодателят не
бил изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на
друго място в ЗМВР или в друг специален закон. Сходно било положението и с
отчитането на работното време и възнаграждението за извънреден труд.
Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по
прилагането им) било отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9
от ЗМВР-2014 г., които делегирали на министъра на вътрешните работи издаването
на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и на размера им не били налице предпоставките за
субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Освен
това в ЗМВР-2014 било посочено
препращане към Кодекса на труда (чл. 39 от Указ № 883 за прилагане на Закона за
нормативните актове, обн. ДВ, бр. 39 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007
г.) само в следните норми: чл. 142, ал. 5; чл. 159, ал. 2; чл. 175, ал. 2; чл.
180, ал. 1; чл. 188, ал. 2; чл. 190 и чл. 245, ал. 2. Но редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите
нямало.
Поддържа се ,че бил неправилен изводът на съда, че следвало субсидиарно да
бъде приложена НСОРЗ поради наличие на празнота в правната уредба. Не била
налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към
служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи били уредени от ЗМВР и
подзаконовата нормативна уреба по неговото прилагане. Действително за период от
около 11 месеца, който бил извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се било
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в
несъответствие със ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г.
Същият подход бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г.
Изразени са подробни доводи в тази насока ,като е
цитирана и относима съдебна практика
/л.4-8 от делото/ .
На следващо място се поддържа ,че вторият съществен
порок на обжалваното решение се състои в това, че липсвали мотиви в решението,
как съдът е стигнал до извода, че при преобразуването на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като
извънреден труд увеличена с 50% ставка за извънреден труд.След като бил
установил, че е положен нощен труд, съдът постановил решение, че на ищеца се
дължи заплащане за извънреден труд –този извод на съда не бил подкрепен от доказани в
хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън редовното работно време.
Точно обратното - ищецът ясно посочвал в исковата си молба, че претендира
заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му
дежурства положени по график. Следователно обжалваното решение било абсолютно
неправилно и в тази му част, където съдът след като е установил, че е положен
нощен труд в рамките на утвърдените графици за дежурство, постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане за
извънреден труд.Развиват се подробни доводи в тази насока .
Третият съществен порок на решението бил според
въззивника, че съдът не е обсъдил приложените от ответника доказателства в
потвърждение на твърдението , че исканото от ищеца преизчисляване се основава
на различна продължителност на дневния и нощния труд, която по ЗМВР е еднаква и
е размер на 8 часа.Съдът неправилно тълкувал и Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011
г. на МТСП. Съгласно това писмо, което е задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения в качеството на МТСП на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „ когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140,
ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би
бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време." Следователно превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ било установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния извод от
писмото.
Излагат се и подробни доводи в този смисъл и се цитира
относима съдебна практика.
Четвъртият съществен порок на обжалваното решение е,
че в мотивите на съда не било обсъдено
приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, ясно императивно дефинирано в
чл.2, ал.2 и ал.3 от нея. В случай, че съдът не вземал под внимание
приложното поле на един нормативен акт, то се нарушавали основни принципи на
правото и напълно се обезмисляло приложното поле на нормативните и
поднормативните актове.Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало
на принципа на йерархия на нормативните актове.
Иска се да бъде постановено решение , с което да бъде
отменено изцяло като неправилно обжалваното решение .В случай, че съдът не
възприеме изцяло мотивите на тази жалба и не отхвърли иска изцяло, то се иска при постановяване на решението да бъде взето
предвид, че пред периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. трудът на работещите по
КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на
нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г през този период
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн., ДВ бр. 41/2017).
В случай, че ищецът докаже, че се ползва от правна
помощ в съдебно заседание и размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок
от този, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и се моли
то да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на исковата молба ,в който изразява
доводи относно неоснователността на въззивната жалба.
От ангажираните
по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове за :
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във
вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т.З, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и мораторни
лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът С.А.К. с ЕГН *******
излага в предявената искова молба : Работи по
служебно правоотношение, по силата на което заема при ответника ГД „ПБЗН"
длъжността "водач СА и пожарникар“ в УПБЗН –Б. за периода 22.08.2016г. -22.08.2019г.
е работил на сменен режим със смени от 24 часа. Ответника не му е платил
възнаграждения за положен от него за исковия период извънреден труд, формиран
чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9 ал.1 НСОРЗ.
Ответникът е в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна
лихва. Ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 1 763,30 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време и мораторни лихви в размер на 217,37 лв.,
ведно със законната лихва в/у главницата от предявяване на иска до
окончателното и изплащане. Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Вещото лице по допуснатата от съда ССЕ е представило
заключение относно размера на претендираните възнаграждения и мор. лихви.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Представителят на ответника е оспорил предявените
искове.В отговора на исковата молба са развити подробни правни доводи
,поддържани по същество и пред
въззивната инстанция.
От фактическа страна не се спори между страните, че ищецът работи по
служебно правоотношение, по силата на което заема при ответника ГД „ПБЗН"
длъжността "водач СА и пожарникар“ в УПБЗН –Б. и че за периода 22.08.2016г. -22.08.2019г. работил на сменен режим със смени от 24 часа. Липсват
каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, че се е
противопоставил на полагането на извънреден труд.
От представените по делото писмени доказателства/представени от ответника/ и от
заключението по допуснатата ССЕ се установява, че през периода
15.08.2016г.-15.08.2019г. ищецът е положил 255,11 часа извънреден труд,
съответно следващото се възнаграждение е в размер на 1 763,30 лв.
От страна на ответника не са представени
доказателства, че за исковия период е платил на ищеца възнаграждение за
извънреден труд. Размерът на претендираните мораторни лихви за исковия период
в/у възнаграждението за извънреден труд е в размер на 217,37 лв.
При така
установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от
правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са
налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на
нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/,
но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Второинстанционното производство е
ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като
съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди
или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство
като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това
ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови
факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно.
Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а
решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността
на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Районният съд правилно е дал правна квалификация на
правата на ищеца- чл.150 във вр. с Чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с
ОДМВР- В., че е полагал нощен труд за исковия период , който не е преобразуван,
чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на претендираното
възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния
коефициент .Искът се явява доказан изцяло поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В исторически
план са действали последователно Наредба
№ 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите
наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.
31, ал.2 от Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е
приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприема не като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира
за необходимо да отбележи ,че този коефициент е 1,143 и че се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл.136 ал.3 КТ ) се
раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143 ,но формулиран
по друг математически начин ,който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.Може да се обобщи ,че в горната наредба
законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата .Разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията на РБ. утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото
на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация.Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в
рамките на което реализират правото си на труд,поради което следва да бъдат поставени
при еднакви условия всички служители ,полагащи труд .Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време ,на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период.
С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд ,че исковата претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по
своето основание.
Въззивният съд не приема за основателни развитите от
въззивника доводи относно това,че районният съд неправилно бил проследил и анализирал
действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗМВР, които са
регламентирали през процесния период за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на
работата извън редовното
работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
че съществен порок на оспорваното
решение бил фактът , че то е постановено в резултат на неправилно тълкуване и
прилагане на закона и че Съдът погрешно допускал субсидиарно прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4
на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.;
изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и дол., бр. 11 от 05.02.2008 г.; изм. и
доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от
2011 г.: изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Въззивният
съд не приема доводите на въззивника
поради изложените по-горе в решението доводи .
По спорния въпрос има формирана задължителна съдебна
практика на ВКС ,обективирана в Решение №311 /08 януари 2019 г.на ВКС ,
Четвърто гражданско отделение по гр.
дело № 1144 по описа за 2018 г . в производство по чл. 290 от ГПК.С определение
№ 588/27.06.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос - намират ли
субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за
заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през
официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието
на ЗМВР от 2006 г. (отм.).Съдебният състав е приел, че отговорът на този
материалноправен въпрос е положителен със следните мотиви :“През периода
09.08.2008 г. - 31.12.2010 г. субсидиарното приложение на ЗДСл (респ. - на
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от него) по отношение на държавните
служители в системата на МВР е изрично уредено с § 1а (нов - ДВ, бр. 69/2008
г., отм. - ДВ, бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.). Съгласно
принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид които е прието, че разпоредбата на чл.
126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси продължава да намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители в системата на МВР и след
отмяната на § 1а от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.), следва да се приеме, че след
тази отмяна и независимо от нея, и разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3
от ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници,
продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на държавните служители в
системата на МВР - до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането
в сила на действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от който, отново
изрично е предвидено да им се заплащат допълнителните възнаграждения за труд
през нощта и на официалните празници. Възприемането на обратното разрешение на
поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните
служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд
и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от
време (01.01.2011 г. - 30.06.2014 г), като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264
от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБичл. 14 от
ЕКЗПЧОС.“
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл
при липса на подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС,
който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел за меродавна правната логика, че
общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение
.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 700 лв.На основание Чл .9 във връзка с
Чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед на обстоятелството ,че повереникът на въззиваемата страна е изготвил само
отговор на въззивната жалба без да е осъществил процесуално представителство на
въззиваевата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №313 /29.06.2020 г. по гр.д.№2395/2019
г. на Районен съд-В. .
ОСЪЖДА Г. д.„П.
б. и з. на н." гр. С., ЕИК. да заплати на С.А.К. с ЕГН *******
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300
лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/