Решение по КНАХД №405/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Е. А. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №29/10.03.2025 г., постановено по анд №937/2024 г. по описа на РС–Кърджали.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Излага съображения за нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, ограничили правото му на защита, които не били съобразени при постановяване на процесното решение. В тази връзка твърди, че в АУАН и в НП не било конкретизирано, кои от носителите на информация по чл.36, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., водачът не е представил при проверката. На следващо място счита, че добавянето, в АУАН и в НП, на съкращението /UTC/ без пояснение за значението му, поражда неяснота и съмнение относно точния период на нарушението. Сочи също, че по делото е приложено удостоверение по образец, което разколебава тезата за извършено административно нарушение или дава възможност за отнасянето му към маловажните случаи на административни нарушения. Твърди и несъответствие между описаното деяние и правната му квалификация, както и смесване на отделни съставомерни деяния. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Претендира и направените разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Кърджали, дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 43-0001351/27.06.2023 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“-Стара Загора, с което на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП, на Е. А. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., за това, че на 25.01.2023 г. на [път], на разклона за [населено място] е управлявал МПС с рег.№[рег. номер], на което е монтиран дигитален тахограф, като към момента на проверката не е представил на контролните органи всички ръчни записи и разпечатки за периода от 14.31 часа /UTC време/ на 05.01.2023 г. до 04.43 часа /UTC време/ на 17.01.2023 г. или удостоверение по образец на Регламент (ЕС) № 561/2006 г.

Районният съд е приел за безспорно установено, позовавайки се на приложените по делото доказателства, че водачът не е спазил изискванията на чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и е извършил вмененото му нарушение, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП.

При извършената служебна проверка районният съд не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Приел, че АУАН и обжалваното наказателно постановление били съставени от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства ставало ясно какво деяние, къде и кога е осъществено от жалбоподателя, като не е било ограничено правото му на защита. Според описаното в акта и наказателното постановление, при извършената проверка от контролните органи, водачът Е. С. не е представил всички ръчни записи и разпечатки за периода от 14.31 часа /UTC време/ на 05.01.2023 г. до 04.43 часа /UTC време/ на 17.01.2023 г., който попадал в преходните 28 календарни дни преди процесната дата - 25.01.2023 г. Визираното бездействие било съответно на посочената като нарушена правна норма, а и на санкционната такава. Прието е, че допълнителното посочване и пояснение, че не са представени и други документи, в частност удостоверение по образец на Регламент (ЕО) № 561/ 2006, с което водачът би могъл да докаже, че евентуално не е управлявал превозното средство, не означава, че се вменява и такова нарушение. Това допълнение, включено в съдържанието на акта и наказателното постановление е прието за част от описанието на обстоятелствата, при които е извършено деянието, и не представлява самостоятелно нарушение. Съдът не кредитирал представените копия на удостоверение за дейности по Регламент (ЕО) № 561/2006 г. или AETR от 17.01.2023 г., тъй като в деня и мястото на проверката водачът не предоставил такива документи на контролните органи, като същите били представени едва преди последното съдебно заседание. Посочено е също, че въпросните удостоверения не обхващали и целия период без ръчни записи и разпечатки, визиран в акта и наказателното постановление. По горните съображения, стигнал до извод за законосъбразност на оспореното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Не се установиха и нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи неговата отмяна. Районният съд е събрал необходимите доказателства, като е изложил и мотиви, относно тяхната оценка.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, в приложимата редакция, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.

Безспорно е в случая, че на 25.01.2023 г. касаторът е управлявал товарен автомобил, попадащ в обхвата на Регламент №561/2006, оборудван с дигитален тахограф, както и че при поискване от контролните органи не е представил на последните всички ръчни записи и разпечатки за периода от 14.31 часа /UTC време/ на 05.01.2023 г. до 04.43 часа /UTC време/ на 17.01.2023 г. Безспорно е също, че при извършената проверка водачът не е представил и удостоверение по образец на Регламент (ЕС) № 561/2006 г.

При така установените и описани в АУАН и в НП факти, при наличието на дигитален тахограф, с който е било оборудвано превозното средство и при липсата на представено при проверката удостоверение по образец, правилно водачът е бил наказан за нарушение по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент /ЕС/ № 165/2014.

Настоящият състав намира, че алтернативно посоченото в АУАН и НП непредставяне на удостоверение по образец: „… или удостоверение по образец на Регламент /ЕС/ № 165/2014“ при извършената проверка, наред с визираната липсата на всички ръчни записи и разпечатки за въпросния период, не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на наказаното лице. Фактическото описание на деянието – липса на данни за конкретен период от време, попадащ в обхвата на периода, за който законът изисква отразяване на такива данни по съответния ред, както и посочената правна квалификация, са дали възможност на водача да разбере в пълнота, какво е деянието, за което е наказан, поради което неоснователни са възраженията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничили правото му на защита. Установеното в случая деяние осъществява хипотезата именно на чл. 36, § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014, тъй като водачът не е представил всички ръчни записи и разпечатки, за предходните 28 дни.

Неоснователно е и възражението за неяснота относно точния период на нарушението, поради наличието на съкращението /UTC време/, без пояснение за значението му. Съкращението UTC - Координирано универсално време, обозначаващо часовото време, спрямо което се изчислява времето в различните часови зони, съдът приема за общоизвестно. Същото е и лесно установимо при проява на обичайна грижа, поради което не може да се приеме, че е причинило твърдяната неяснота.

По изложените от районния съд мотиви, които настоящата инстанция споделя напълно и не следва да повтаря, неоснователни са доводите на касатора, че приложените по делото удостоверения по образец, разколебават тезата за извършено административно нарушение.

При така приетото, настоящата инстанция намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за нарушението, описано в АУАН и в НП. Правилно и в съответствие с установеното нарушение е приложена и санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17, т.3 ЗАП, с която е предвидена глоба в размер на 1 500 лв. за водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни - ръчни записи и разпечатки.

По горните съображения решението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ето защо, на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №29/10.03.2025 г., постановено по анд №937/2024 г. по описа на РС–Кърджали.

Решението е окончателно.