Решение по адм. дело №847/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 149, и сл. от АПК, вр. с чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет./.

Образувано е по жалба на адв. И.. И., в качеството му на пълномощник на З. А. А. и А. А. А., двамата от [населено място], обл. В. Търново, срещу Заповед №ЗД/Д-ВТ-ГО-018/10.10.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Г. Оряховица. Жалбоподателите оспорват заповедта на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Г. Оряховица, с която на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от с.з. непълнолетното дете на оспорващите – А. А. е настанена в „Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали то насилие“ в [населено място], обл. В. Търново до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. В жалбата се излагат твърдения за липса на основание за предприемане на посочената мярка, като мотивите на административния орган не кореспондират с фактическата обстановка. Пълномощникът на жалбоподателите излага подробни аргументи в съдебно заседание. Моли съда да отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – директор на Дирекция “Социално подпомагане” – Г. Оряховица, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. В изложение в съдебно заседание и писмено становище поддържа, че правилно са преценени нормативни предвидените изисквания за предоставяне на закрила на детето. Счита, оспорваната заповед за издадена при спазване на процесуалните и материалноправни предпоставки за издаването й, като моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С оспорената в настоящото производство Заповед №ЗД/Д-ВТ-ГО-018/10.10.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Г. О. А. А. А., дъщеря на жалбоподателите, е спешно настанена, считано от 10.10.2025г., в „Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали то насилие“ в [населено място], обл. В. Търново, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет., на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. вр. чл. 25, ал. 1, т. 4, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 5 и чл. 26 от ЗЗДет., и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет.

В хода на проведеното административно производство е било установено, че на 09.10.2025г. до Агенцията за социално подпомагане е бил подаден устен сигнал за извършено насилие и поставяне в опасност на детето А. А. А., с постоянен адрес [населено място], област Велико Търново, с [ЕГН]. Установено е било, че на същата дата по подаден сигнал на Телефон-112 от А. О. А., живущ в [населено място], [улица], полицейски служители са извършили посещение и проверка във връзка с твърдението на А., че приятелката на неговия внук А. А. А. е била малтретирана от свои родственици – нейния баща А. А. и нейната баба А. С., живеещи в същото село на [улица]. От рапортите на пол. служители, получени в отдел „Закрила на детето“ при ДСП Г. О. се установява, че непълнолетната А. А. е било обявена за общодържавно издиране на 29.08.2025 година, след като предния ден е напуснала дома си. Същата е била установена на посочения адрес заедно с пълнолетния А. А.. При посещение на място от страна на родителите на детето, неговите баба и дядо по бащина линия, спрямо него е упражнено психическо и физическо насилие, изразяващо се в отправяне на заплахи, дърпане и нанасяне на удари по лицето, на което свидетели са били служители от ОДЗ при ДСП Горна Оряховица. Така установените обстоятелства са поставили начало на производство по реда на чл. 25 от ЗЗДет. При извършената проверка са изготвени социални доклади, Доклад за оценка на постъпил сигнал и Доклад с предложение, съответно от 09.10.2025 г. и 10.10.2025 година, от които е видно, че родителите на непълнолетната А. А. - Алим и З. А. имат сключен граждански брак и живеят заедно от 23 години. Последните 10 от тях, живеят и работят в К. Н., като имат три деца М. А. – пълнолетна, А. А. – 16 години Н. А. на 13 години, в момента ученичка в Нидерландия. От 4 години А. А. не посещава училище, като до 2025 година трите момиче са живеели заедно с родителите си в Нидерландия. В Н. А. А. се е запознала с А. А., който също живял в Нидерландия, като по свидетелства на родителите между двама имало интимна връзка, която същите са криели от родителите на момичето. На 18.08.2025 година преди да се приберат в България, А. А. избягала от дома си в Амстердам и отишла при родителите на А. А. в [населено място]. След подаден сигнал в полицията, органи на реда са установили момичето и са го върнали при семейството си. Впоследствие, А. А., заедно с баща си А. А. са се прибрали в България. На 24.08.20205 година А. отново избягала от дома си и е била открита от баща си в дома на бабата и дядото на А. А.. На 26.08.2025 година А. отново е избягала от дома си, като на следващия ден е била обявена за общодържавно издирване. Впоследствие същата е установена в дома на роднините на А. на 09.10.2025 година, които обстоятелства са довели до издаването на оспорваната заповед по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет.

Така посочените по-горе обстоятелства не се оспорват от страните, същите се потвърждават както от писмените доказателства и дадените обяснения в хода на административното производство, така и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства. По делото са приети писмени доказателства, съставени в хода на административното производство, приключило с обжалваната заповед, като на основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДет., съдът е изслушал непълнолетната А. А. във връзка с нейната версия на случилото се, а така също и по делото е разпитан в качеството му на свидетел дядото на А. и баща на майка й З. А. – А. О.. От показанията на разпитания свидетел се установява, че А. А. е имала проблеми в отношенията с родителите си, главно поради желанието й за интимна връзка с по-голям от нея пълнолетен мъж, нещо на което родителите са се противопоставяли категорично, а така също и във връзка с отношението й към учебния процес и социалната среда. От гласните и писмени доказателства се установява, че А. А. е интегрирана в общността в която живее, но същата не посещава редовно учебни занятия и не проявява интерес към учебния процес. Общува рядко със свои връстници, и трудно се адаптира към контакти на чужд език. Установява се, че родителите пребиваващи постоянно в К. Н. във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, разполагат със средства да задоволяват социалните и материални потребности на семейството и принципно са полагали грижи за трите си деца. Независимо от тези обстоятелства обаче, А. А. няколко пъти самоволно напуска дома на родителите си, а впоследствие и този на баба си и дядо си в България, за да бъде заедно с по-възрастния си приятел, като явно не се съобразява с волята на своите родители и по-възрастни сродници.

Посредством видеоконферентна връзка на основание чл. 171, ал. 3 от АПК съдът е изслушал А. А., която в момента е настанена в Кризисен център за деца и жертви на трафик или пострадали от насилие в [населено място]. Пред съда А. А. заявява, че от 17 дни пребивава в Центъра, и там се чувства добре като няма оплаквания към условията и персонала на дома. Заявява, че конфликтите с родителите й са по отношение на това, че тя иска да бъде заедно с приятеля си А., на връзката с когото нейните родителите категорично се противопоставят. Тя потвърждава, че спрямо нея е било упражнено физическо насилие, тогава когато са я открили в дома на А., но от друга страна посочва, че иска да живее в Холандия с майка си и баща си.

При така установената непротиворечива фактическа обстановка, съдът обосновава следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Фактите, посочени като основания за прилагане на развилата се процедура, са установени с приложения като част от преписката на стр. 32 от делото формуляр за приемане на устен сигнал от 18.09.2025 година. Установява се спазване на разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ППЗЗДет. – проучването е започнало незабавно с изготвения преди издаване на заповедта Доклад за оценка на постъпил сигнал /стр. 14 и сл. от делото/, който доклад, преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият доклад, на основание посочената разпоредба от ГПК, е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Въз основа на данните от социалния доклад за предприемане на спешна мярка за закрила, е издадена процесната заповед.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма. Налице е изложение на фактическите обстоятелства и мотиви, за да може да се изведе волята на административния орган за приложение на мярката по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., в производството по чл. 27 от с.з.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са установени предпоставките за прилагане на мярката "временно настаняване на дете извън семейството по административен ред", разписана в хипотезата на чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. По силата на чл. 27, ал. 1 ЗЗдет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, което настаняване е временно и условието е спазено, видно от съдържание на диспозитива на заповедта – до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. От съдържанието на акта е видно, че административният орган е разпоредил мярка с временен характер в рамките на представената му от закона материална и териториална компетентност до предприемане на по-подходяща за детето мярка за закрила.

Приложената мярка, установена в чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., предвижда настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие", за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДет., обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Мярката за закрила на дете "спешно настаняване извън семейството" е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и е разновидност на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето /чл. 24 от ППЗЗДет. /. На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет., настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Прилагането на специалната норма на чл. 33, ал. 1 от ППЗДет. изключва приложението на общия ред по АПК. В случая не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт.

Оспорваната заповед в случая е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира с оглед анализа на релевантните доказателства наличието на упражнено насилие над детето по смисъла на § 1, т. 2 и 3 от ДР на ППЗЗДет. от негови родственици, при които е било оставено за отглеждане от родителите. Вярно е, че обстоятелствата, които са подтикнали към подобни действия, са нетипични по принцип/бягство от дома и укриване/ и изискват предприемане на съответни мерки от страна на полагащите грижи и носещи отговорност за детето лица. Но явно използваният спрямо детето подход не само не дава траен резултат, но и не следва да се толерира по принцип. Заслужава да се отбележи, че детето нееднократно предприема бягства от дома си и напуска по своя воля семейната среда, което способства на извод за трайно влошени отношения с родители, липса на достатъчно мерки за контрол и възможност за злоупотреба с детето от страна на трети лица. От това е видно, че от страна и на двамата родители не са осигурени подходящи условия, поради което правилно е преценено от служителите на Дирекция "Социално подпомагане" – Г. Оряховица, че при тези данни оставянето на детето в семейна среда крие риск от увреждането му.

В случая е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, предвиждаща, че спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., тъй като констатираните отношения между родителите и детето към момента на издаване на оспорваната заповед, меродавен за преценката на съда съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, са налагали предоставяне на закрила от типа на процесната. Естествено, крайното решение за детето ще се вземе от съда в производство по чл. 28 от ЗЗДет, но в случая предоставянето на привременната закрила по административен ред е подходяща мярка за предотвратяване на конфликтни ситуации, за успокояване на детето, за провеждане на подходящи беседи с него, с цел избягване на повторни бягства от семейната среда и общуване с трети лица, които биха могли да застрашат неговото психично здраве.

Изложените в обратната насока оплаквания от жалбоподателите за опасност от прекъсване на емоционална връзка с детето, са неоснователни, доколкото настаняването по реда на чл. 27 от ЗЗДет. е привременна мярка, предприета с превантивна цел, с оглед предоставяне на защита в условията на неизбежност. Мярката, сама по себе си няма за цел прекъсване на контактите с родителите, а както се посочи предоставя закрила с временен характер и винаги съществува възможност прилагането й да бъде преразгледано при наличие на данни за стабилизиране на семейната среда.

Държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, но при водещ интерес на детето, което в случая е сторено с процесната заповед. Мярката е предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., е постигната целта на закона да се защитят висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на родителите. Водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на детето. На основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. той съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

С оглед на всички установени обстоятелства, съдът приема, че прилагането на мярката по чл. 25, ал. 1 ,т. 4 от ЗЗДет. в случая се е явила навременна и законосъобразна закрила. По тези съображения подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 27а, ал. 5 от ЗЗДет., Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на З. А. А. и А. А. А., двамата от [населено място], обл. В. Търново, срещу Заповед №ЗД/Д-ВТ-ГО-018/10.10.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Г. Оряховица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.