№ 3523
гр. Варна, 25.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501513 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 46157/23.05.2025 г. от „Лено” АД
против Решение № 1453/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1299/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, 49 с-в, с което са отхвърлени предявените от „Лено” АД срещу
ЕТ „Амбитус Д. Щ.“ установителни искове да бъде прието за установено
съществуването на вземания в полза на ищеца, както следва: сумата от 84,87 евро,
представляваща падежирала главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски
№ *****************., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК - 17.06.2022 г., сумата от 3150,78 евро по чл. 2.3, (а) и (b),
представляваща падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 -
Погасителен план от 22.09.2019 г. до 21.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 4217/07.07.2022 г. по ч.гр.д. № 7735/2022 г.
по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е необосновано и
неправилно. Въззивникът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че се касае
за потребителски договор, сключен с потребител. Счита, че неправилно е прието, че
заемната сума е отпусната за лични цели. Излага, че вторият етап на усвояване на
сумата, който съдът квалифицира като погасяване на стари задължения към ищеца,
представлява погасяване на задължение на ответниците по една търговска сделка, а
именно предходно сключен договор за заем. Според въззивника не ставало ясно как
съдът е установил, че тези задължения са потребителски, без да е обследвал същността
на предходното заемно правоотношение. Сочи, че липсва анализ в решението на
взаимоотношенията между ответницата и Н. А. Щ., по чиято сметка е преведена сума
от етап на усвояването на заема, поради което няма как да се заключи, че заемът не е
обслужвал търговската дейност на заемополучателя. Поддържа се, че определянето на
договора като потребителски по ЗКНИП се явява неправилно, тъй като не отговаря на
действителните факти и обстоятелства, като съдът е пренебрегнал законоустановената
презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Навежда се довод, че ответницата не е провела пълно
и главно обратно доказване, като не е представила никакви доказателства,
установяващи, че заемните средства са използвани за цели, извън търговската й
1
дейност. В тази връзка моли да бъде прието, че всички доводи и твърдения, почиващи
на закрилата на потребителя и потребителското законодателство, се явяват
неприложими и не следва да бъдат разгледани от съда. Въззивникът излага, че изцяло
възприема за правилни направените изчисления по т. 3 от заключението на
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, приета от първоинстанционния съд,
според които от общо направените от ответниците плащания за конкретния заем от
21.09.2018 г. са отнесени плащания в общ размер на 2573,07 евро, с които са погасени
задължения по него. Поддържа, че претендираните с исковата молба суми се явяват
непогасени според заключението на съдебно-счетоводната експертиза и с оглед факта,
че последното направено плащане по заема е на 27.09.2019 г. Не се споделя доводът,
че ищцовото дружество не е предоставило данни по какъв начин е определяло сумите,
с които се погасяват отделните задължения по двата договора, тъй като води своето
счетоводство редовно и записванията му имат доказателствена сила, като е и издало
удостоверение № 23166/31.07.2023 г., в което е посочено как са разпределени една
част от плащанията, които са по-големи по размер. Въззивникът намира за напълно
хипотетични и необосновани изчисленията в допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като представените платежни нареждания са за извършените плащания
по двата договора за заем. Счита, че обсъждането и приемането на вариант от съда, в
който всички плащания се отнасят само по единия договор за заем и то по-малкия по
размер, противоречи както на законовите разпоредби, така и на счетоводните
записвания. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове в цялост. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ЕТ „Амбитус - Д. Щ.“, чрез процесуален представител,
депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло
наведените във въззивната жалба основания за отмяна на оспореното решение, като
счита същото за правилно. Изразява се несъгласие с доводите на въззивника, че с
кредита целево се развивала търговска дейност и усвояването е свързано с предмета на
дейност като регистриран ЕТ, поради противоречието им с установеното по делото от
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, довело до извода на съда, че
нито една част от заема не се усвоява от ответницата като оборотни средства във
връзка с дейността й като ЕТ. Сочи, че видно от клаузите на самия договор,
наименованието „Договор за бизнес кредит“ е създадено за улеснение при отпускането
на заема, като процесната сума не е отпусната, респ. усвоявана по същество за
търговска дейност на ответницата. Поддържа, че претендираните договорни лихви са
недължими и поради настъпване погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, като се позовава
на ТР № 3/2023 г. от 31.10.2024 г. на ОСГТК. Счита, че при установената
недействителност на договорни и неустоечни клаузи в процесния договор,
първоинстанционният съд е достигнал до единствения и възможен извод за
отхвърляне изцяло на исковата претенция, поради което моли за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок, като е
заплатена съответната държавна такса, поради което същата е редовна.
Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са релевирани
доказателствени искания.
При извършена служебна проверка и събрана информация по в.гр.д. №
137/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна съдът установи, че между същите страни
е било образувано гр.д. № 1301/2023 г. по описа на Районен съд – Варна по искова
2
молба на „Лено” АД за установяване съществуването на вземания по оспорена в срока
по чл. 414 от ГПК заповед за изпълнение № 4479/15.07.2022 г. по ч.гр.д. № 7582/2022
г. по описа на ВРС. С Решение № 450/24.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Варна е отменено Решение № 3656/13.11.2023 г. по гр.д. № 1301/2023 г.
по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за установено, че ЕТ
„Амбитус-Д. Щ.“ дължи на „Лено“ АД сумата от 163,69 евро, представляваща
падежирала главница по вноски от № 17 до № 48 по погасителен план по договор за
заем бизнес кредит с клиентски № ****************., както и падежирала договорна
лихва за периода 19.09.2019 г. до 18.05.2022 г. в размер на 6069,59 евро, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 7582/2022 г. на ВРС,
включително и в частта за разноските и вместо него е постановено отхвърляне на
предявените искове, а в частта в която е прието за установено, че ЕТ „Амбитус-Д. Щ.“
дължи на „Лено“ АД законна лихва върху главницата от датата на сезирането на съда
със заявление за издаване заповед за изпълнение - 14.06.2022 г. по ч.гр.д. № 7582/2022
г. по описа на ВРС до окончателното издължаване на сумата, решението е обезсилено.
Към настоящия момент решението по в.гр.д. № 137/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Варна не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с касационна жалба,
подадена от „Лено“ АД, която е в процес на администриране.
Твърди се в исковата на ищеца – въззивник в настоящото производство, че
съгласно чл. 2, ал. 1, б. “b” от процесния договор за заем от 21.09.2018 г., заемната
сума се усвоява на няколко етапа, като при втория етап се удържа сума в размер на
185,06 евро, представляваща неизплатена главница и редовна лихва по падежирала на
18.09.2018 г. вноска № 4 по Приложение 1 – Погасителен план към договор за заем
бизнес кредит с клиентски № ****************. и анексите към него, а при третия
етап се удържа сума в размер на 1840,22 евро, представляваща неизплатен остатък от
еднократно обезщетение за предизвикан риск за заемодателя – неизпълнение на от
заемополучателя на задължение по чл. 4.1.б. “g”, вр. чл. 4.1.б „j” от договор за заем
бизнес кредит с клиентски № ****************. и анексите към него, както и
неустойка в размер на 18,11 евро за забава, начислена до 19.09.2018 г. по чл. 2.3.б „с“
от същия договор за заем от 18.05.2018 г.
Като съобрази гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
производството по предявените от „Лено“ АД искове за вземания по договор за заем
бизнес кредит с клиентски № ****************. се явява преюдициално спрямо
настоящото производство, доколкото е уговорено в чл. 2, ал. 1, б. “b” от процесния
договор за заем от 21.09.2018 г. с усвояването на заемната сума да бъдат погасени
задължения по договора за заем от 18.05.2018 г. Обстоятелствата дали кредитирането
по този договор е свързано с търговската дейност на заемополучателя, както и дали
клаузите му съответстват на правилата за потребителска закрила, са от решаващо
значение за правилността на съдебното решение по настоящия спор и са предмет на
разглеждане в посоченото висящото производство между страните. Именно
въззивникът с въззивната си жалба повдига въпроса за същността на предходното
заемно правоотношение, който според него е останал неизяснен, а
първоинстанционният съд е направил необоснован извод в тази връзка. Релевантен за
определяне на размера на дължимите суми по процесния договор за заем от 21.09.2018
г. е въпросът за това какви задължения има заемополучателя по договора за заем от
18.05.2018 г., а оттам и каква сума в действителност е усвоена по договора за заем от
21.09.2018 г., респ. с направените плащания по двата договора какви вземания на
заемодателя са погасени.
3
Съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато в същия или друг съд се разглежда
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът
следва да спре производството по делото.
Горните мотиви налагат извода, че е налице пречка за извършване на
процесуални действия по настоящото дело, което следва да бъде спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по в.гр.д. № 137/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Варна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д. № 1513/2025 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по в.гр.д. №
137/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред
Апелативен съд – Варна в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
Задължава деловодителя на състава да следи движението на в.гр.д. №
137/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ежемесечно, като незабавно след
приключване на производството му с влязъл в сила съдебен акт настоящото дело бъде
докладвано за предприемане на последващи процесуални действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4