РЕШЕНИЕ
№ 4510
гр. Варна, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20253110105335 по описа за 2025 година
Ищцата С. Т. Х. сочи, че в началото на месец април 2025г. е заявила пред
кредитна институция - банка , че желае да получи кредитиране. След справка
в ЦКР при БНБ от страна на банката потенциален кредитор се установява, че
тя има кредитна задлъжнялост към ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Незабавно се свързала по телефона с лице служител на фирмата, което
посочило, че тя има неизплатено парично задължение към дружеството в
размер на 1019лв. Ищцата твърди, че няма задължение за плащане на суми на
каквото и да е основание към ответника. След справка в БНБ, заявена от
самата нея, тя установила, че ответното дружество е подало информация в
„Централен кредитен регистър" за придобиване на вземания по кредити,
представляваща непогасено към него задължение от нейна страна в размер на
1019лв.-балансова експозиция. Сочи се, че не е ясно на какво основание тези
вземания са били вписани в кредитния регистър, нито какъв е бил техния
източник. Ищцата твърди, че няма облигационни отношения с ответното
дружество по повод отпускан кредит, встъпване като поръчител или
съдлъжник и финансови задължения към него. На нарочна молба от страна на
ищцата до ответното дружество й е било отказано заличаването на
информацията. Твърди се, че подадената от ответника информация понижава
кредитния рейтинг на ищцата и се явява пречка за отпускане на нов заем или
получаване на стоки на изплащане, създава състояние на страх и притеснение.
Твърди, че не е била както пряко, така и косвено в правоотношение на всяко
основание с „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, което да я обвързва. С оглед на горното
1
твърди недействителност на договор за прехвърляне на вземания, от който
ответникът черпи права. В условията на алтернативност посочва недължимост
на основание изтекла погасителна давност.
Моли съда, да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 1019лв.
съгласно, на основание недействителност на договор за прехвърляне на
вземания, от който ответникът черпи права, в условията на алтернативност
моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на ответника сума в размер на 1019лв. съгласно справка за
кредитна задлъжнялост №БНБ-58150/22.04.2025г. издадена от ЦКР на БНБ, на
основание-изтекла погасителна давност и да се осъди ответникът да подаде
заявление за заличаване на подадената в Централния кредитен регистър
информация, че ищцата има задължение към него.
Ответното дружество е подало отговор по реда на чл.131 от ГПК в който
сочи, че липсва конкретика на какво основание ищцата счита, че не дължи
процесното вземане. Твърди, че процесното вземане, произтича от Договор за
кредитна карта от 12.09.2005г., сключен с "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС" АД, като вземането е цедирано на "ЕОС Матрикс" ЕООД на
основание договор за цесия от дата 23.10.2019г. Твърди, че по никакъв начин
не е дал повод за исковата претенция. В случая подаването на информация за
текущия статус на кредита към Централния кредитен регистър на БНБ, не
може да обоснове повод за завеждане на делото, тъй като това е нормативно
обусловено задължение на кредитора по чл.10 от Наредба №22 от 16.07.2009г.
за Централния кредитен регистър на БНБ. Регистрираните по реда на чл.3а от
ЗКИ лица са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър
информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №22/16.07.2009г., издадена от Управителя на
БНБ за Централния кредитен регистър. От друга страна погасителната
давност, на която се позовава длъжникът-ищец по делото е материалноправен
институт и изтичането на определен от закона давностен срок не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.118 от ЗЗД. В този
смисъл отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с
давност, не е в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни
в ЦРК, тъй като самото задължение не е погасено. Погасена е само
възможността на кредитора да предприеме неговото принудително
удовлетворяване. Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в
естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване, не
представлява повод за предявяване на иска за отричане правото на
принудително изпълнение. Съгласно чл.10 от нар.№22 на БНБ Институциите
по чл.4, ал.1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен
2
регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти
и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им
погасяване." Съгласно Глава трета, чл.10 от Наредба №22 от 16.07.2009г. за
Централния кредитен регистър „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството си на
частен правоприемник и субект по чл.4 от Наредбата, следва да подава
информация за описаните в разпоредбата обстоятелства. Сочи, че доколкото за
осъществяване на претендираното заличаване от Централния кредитен
регистър съществува специален административен ред, който изключва общия
граждански такъв, производството по делото следва да бъде прекратено като
недопустимо. Правото на иск е предоставено на лица, между които е
възникнал граждански спор, т.е. спор относно гражданско правоотношение.
Липсва ли такъв спор, то липсва и интерес от искова защита. Липсата на
положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,
какъвто е интересът от искова защита, води до недопустимост на предявения
иск. В процесния случай липсва направено извънсъдебно волеизявление от
длъжника, с което да поиска от кредитора да зачете давността и по този начин
да избегнат съдебния процес. Преди завеждане на иска, ищцовата страна не е
търсила доброволно разрешаване на взаимоотношенията ни и не е заявявала,
че счита вече, че не дължи въз основа на настъпила в нейна полза погасителна
давност, на което да е получила негативен отговор. При липса на възражение
за изтекла давност, вземането продължава да съществува и подлежи на
принудително изпълнение, а ответникът - цедент и кредитор на ищцата, няма
задължение да преустанови подаването на информация до БНБ за кредитната
задлъжнялост на ищцата. В процесния случай ищцата е могла да депозира
искане или да поиска информация за задължението си извънсъдебно, но
липсата на данни и твърдения в тази насока свидетелстват за намерението за
злоупотреба с процесуални права. В тази връзка информация за предмета на
дейност на дружеството ответник е общодостъпна, както и тази за
възможността за осъществяване на контакт. Липсват каквито и да е действия,
предприети от страна на кредитора, които да са насочени към удовлетворяване
на вземането. Не се твърди и не са представени доказателства в тази насока.
Сочи, че след като не се предприемани съдебни мерки за процесиите
вземания: действия по издаване на изпълнителен титул или образуване на
принудително изпълнение, макар да е налице неотписване на вземането от
информационната система на кредитора това не обуславя необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземането. Поради което не е налице една от абсолютните
процесуални предпоставки, а именно - правен интерес. Твърди, че не са
посочени конкретни разпоредби и основания, на които ищцата основава
твърденията си за недействителност на договора за кредит. Аналогично
твърдението за недоказаност на размера на процесното вземане също са
голословни. Не са изложени твърдения или приложения доказателства в
обратната насока. Липсват твърдения, че задължението е изплатено.
Ответникът е дружество с предмет на дейност управление на просрочени
3
парични вземания, които придобива чрез изкупуване и прехвърляне на
правата по вземането чрез цесия. Така на основание, договор за цесия от дата
23.10.2019г., „ЕОС Матрикс" ЕООД е придобило вземане, произтичащо от
Договор за кредитна карта от 12.09.2005г., сключен между ищцата и
"ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" АД. Договорът е сключен при
спазване на всички нормативни разпоредби, като ищцата е имала възможност
да се запознае със съдържанието му преди сключването му. Материалното
право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на
давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един
отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той
продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на
установено, че ищеца не дължи на представляваното от мен дружество
процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е неоснователен,
защото вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново
качество - естествено вземане. Сочи, че разбирането, че след погасяването по
давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не
дължи", категорично противоречи на нормативната уредба на института на
погасителната давност. В процесния случа не са предприемани действия от
кредитора накърняващи правната сфера на ищеца, като в случая след
цедиране на вземанията ответникът не е предприел съдебни мерки, с което не
е накърнил правната и имуществената сфера на ищеца. Не са наведени и
твърдения в противоположната посока. Сочи, че погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Счита, че
аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД,
според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на
плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на
погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на
същестуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и
преди изтичане на давностния срок. Следователно иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума, означава, че е предявен
иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, като при
направени твърдения за погасяването по давност на вземането, то искът се
явява неоснователен. Също така сочи, че не е без значение, че Указания
относно прилагането на Наредба № 22 не е предвидено да се подава
информация за погасен по давност кредит, а се отчитат дължимите суми след
изплащане. В указанията не е предвидена номенклатура или код за погасен по
давност кредит. Счита, че е ирелевантно за спора е твърдението на ищцата, че
подаването на инфомрация в ЦКР понижава кредитния рейтинг и се явява и се
пречка за отпускане на нов заем или получаване на стоки на изплащане, което
от своя страна създава състояние на страх и притеснение. С оглед целта на
4
създаване и поддържане на ЦКР той следва да съдържа ясна и точна
информация относно кредитната задлъжнялост на лицата, а погасяването на
вземането по давност има за резултат единствено отпадането на правото на
взискване за кредитора, но не и заличаване на задължението като недължимо.
Сочи, че под погасяване по смисъла на чл.10 от актуалната и приложима
Наредба №22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър не следва да се
разбира погасяване поради давност. Това е така, понеже ЦКР се създава и
поддържа с цел предоставяне на ясна, точна и пълна информация на
кредитодателите за кредитната задлъжнялост на клиентите им. Погасените по
давност задължения са съществуващи правни задължения, но с една особеност
- те са лишени от правото на взискване. Поради това изпълнилият едно
естествено задължение не може да иска обратно даденото. Моли да му се
присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.124 от ГПК
Съдът, след запознаване със становищата на страните и събраните по
делото доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема
следното:
Страните не спорят относно това, че по искане на ответника е
извършено вписване на кредитно задължение от страна на ищцата към
ответника.
Ответното дружество е представило копие от договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.10.2019г. по силата на който „Транскарт
файненшъл сървисис“ АД му е прехвърлило правата си на кредитор.
Посоченият документ е в непълен вид, пред съда са представени само първа и
шеста страница от същия, като това възпрепятства съда да извърши преценка
както за нередовности. При това положение съставът намира, че ответникът
не е придобил по редовен ред вземането и не се явява кредитор на ищцата.
От друга страна ответното дружество е представило като доказателство
договор – заявление за кредитна карта „Транскарт“ от 12.09.2005г., като дори
да се приеме, че задължението по този договор е именно задължението
упоменато в документа озаглавен договор за цесия, че същото е от 2005г. и
следва да се разглежда като погасено по давност поради липсата на
представени от страна на ответника доказателства за прекъсване на давността.
По изложените съображения съставът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на искането за задължаване на ответника да подаде
заявление за заличаване на подадената от него в Централния кредитен
регистър информация, че ищцата има задължение към него съставът намира
следното:
Посоченият иск се явява недопустим и производството по него следва да
бъде прекратено. Това е така защото чл.124 от ГПК не предвиджда
5
възможност да се иска осъждане на лице да извърши определено действие
извън предвидените от закона случай, а искането разглеждано в настоящия
спор не е санкционирано със законова разпоредба, нещо повече чл.17, ал.2 от
Наредба №22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър сочи изрично, че
лицата подали информацията до регистъра носят отговорност за нейната
вярност.
Воден от горните съображения съдът намира, че ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и сторените по делото разноски
в размер на 551.20лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцата С. Т. Х.
ЕГН********** от гр.Варна, *** и ответника „ЕОД Матрикс“ ЕООД,
ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
жк.Малинова долина, ул.“Рачо Петров Казанджията“ №4-6, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 1019лв. съгласно справка за
кредитна задлъжнялост №БНБ-58150/22.04.2025г. издадена от ЦКР на БНБ, на
осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОД Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Витоша, жк.Малинова долина, ул.“Рачо Петров
Казанджията“ №4-6 да заплати на С. Т. Х. ЕГН********** от гр.Варна, ***
сумата от 551.20лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6