№ 5033
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110168013 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу С. П. Б. и С. Д. Б. за признаване за установено, че дължат разделно, по ½ част от
следните суми : сумата от 998,60 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр.
София, ж.к. „Х**“, бл.***, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от
23.06.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 127,33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 15.09.2021г. – 07.06.2023г., сумата от 60,73 лева – цена за услуга
дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от
23.06.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане и сумата от 11,62 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 16.07.2020г. – 07.06.2023г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35147/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват
предявените искове. Възразяват, че е недоказано качеството им на потребители на топлинна
енергия. Общите условия на топлофикационното дружество не били са приети от ответниците с
полагане на подпис съгласно чл.147а ЗЗП, като нормата била специална спрямо ЗЕ и следвало да
има предимство пред нормите на ЗЕ. Третото лице – помагач „Директ“ ЕООД нямало сключен
валиден договор с етажната собственост на сградата по местонахождението на процесния имот.
Оспорват дължимостта на сумата за дялово разпределение поради липсата на договор между
1
етажната собственост и третото лице – помагач, извършващо дяловото разпределение през
процесния период. Позовава се и на нарушение на нормата на чл.62 ЗЗП. Не били представени
доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, обслужваща сградата по
местонахождение на процесния имот.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство договор за продажба на недвижим имот от 15.11.1990г. по реда
на Наредбата за държавните имоти (л.15) се установява, че процесният имот е закупен от
ответниците С. Д. Б. и С. П. Б.. По делото няма твърдения и данни след закупуването на имота
ответниците да се разпореждали с правото на собственост върху същия или на друго основание да
за загубили правата си върху имота. При това съдът приема, че ответниците са били собственици
на процесния имот през процесния период. Като собственици на имота ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР
на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба
на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Неоснователно е позоваването на
нормата на чл.147а ЗЗП, която предпоставя обвързващото действие на Общите условия по
договори, сключени с потребители, от изрично им приемане, удостоверено с подпис. Нормата на
чл.150, ал.2 ЗЕ се отнася към разпоредбата на чл.147а ЗЗП като общ към специален закон. Нормата
на чл.150, ал.2 ЗЕ предпоставя обвързващото действие на Общите условия спрямо потребителите
(клиенти) на ТЕ за битови нужди единствено от публикуването им.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че
процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на
дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото
лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира
от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за
дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна
сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество
топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент
2
суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Според заключението на вещото лице в процесния имот е имало монтирани 5 броя
отоплителни тела – радиатори и 2 бр. водомери за отчитане на битово горещо водоснабдяване.
През процесния период 2 бр. радиатори са монтирани/затапени, като показанията на 3 бр.
индивидуални разпределители за разход на отопление са занулени. Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, е определяна съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба в областта на енергетиката. Потреблението на топла вода е изчислявано въз
основа на реален отчет на показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла
вода.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна
енергия през процесния период възлиза на сумата от 1012,93 лева, формирана като разлика между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 1064,01 лева и сума за
възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 51,08 лева.
Неоснователни са доводите, че е налице нарушение на чл.62, ал.2 от Закона за защита на
потребителите, след като ответниците изрично не са заявили искане да бъде доставяна топлинна
енергия в имота. Не налице хипотеза на непоискана услуга по смисъла на чл.62, ал.2 ЗЗП. При
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици –
арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ
съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Изводът за доказана стойност на доставена в имота ТЕ не се разколебава от
обстоятелството, че по делото не е представяне акт за въвеждане в експлоатация на абонатната
станция, обслужваща сградата по местонахождение на процесния имот съгласно чл.177, ал.3 ЗУТ.
В случая не се установиха нарушения при изчисляването на стойността на доставената в имота
топлинна енергия.
Ирелевантно е и обстоятелството, че не е представен договор на етажната собственост с
лицето, извършващо услугата дялово разпределение за сградата по местонахождение на процесния
имот, защото според заключението на вещото лице дяловото разпределение е извършвано съгласно
нормативните изисквания, поради което не са налице отклонения при правилното изчисляване на
стойността на стойността на доставената в имота ТЕ.
Установява се плащане на сума в размер на 14,32 лева, видно от отбелязване в обща фактура
№ ********** за отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. (л.17 от делото). Други плащания не се
твърдят и не се установяват.
При това съдът приема, че размерът на неплатеното задължение за цена за доставена
топлинна енергия в имота възлиза на сумата от 998,61 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
3
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на
претендираната стойност.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 23.06.2023г. Изискуемостта на най -старото претендирано вземане – това за
м.05.2020г., е настъпила на 16.07.2020г., като към датата на завеждане на делото – 23.06.2023г., не са
изтекли три години от настъпване на изискуемостта на най – старото претендирано задължение.
При това възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
От горното следва, че съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът за главницата
следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до пълния предявен
размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Директ“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
4
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
От горното следва, че от значение за дължимост на цената за услугата дялово разпределение
от клиентите на ТЕ е уговорката в договора между топлопреносното дружество и клиентите на ТЕ
– чл.22, ал.2 ОУ и фактът на извършване на дяловото разпределение спрямо сградата – етажна
собственост по местнахождение на процесното жилище, като за последното не се спори.
Уговорено е, че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя
от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към
процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си,
не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената
на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Погасено по
давност е вземането за цена за доставена услуга дялово разпределение за м.05.2020г., чиято
изискуемост е настъпила на 01.06.2020г. и при приложение на тригодишния давностен срок по
чл.116, б.“в“ ЗЗД. Непогасеното по давност вземане за остатъка от процесния период – м.06.2020г. –
м.04.2022г., възлиза на сумата от 58,09 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 58,09 лева за
периода м.06.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното
плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът
за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като има право на такива съразмерно с
уважената част от исковете. От пълния размер на разноските за настоящото производство от 325
лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер
от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца се следват разноски в размер
на 321,13 лева, а за заповедното производство съразмерно му се следват разноски в размер на 74,11
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. П. Б., ЕГН **********,
с адрес : гр. София, ж.к. „Х**“, бл.*** и С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „Х**“,
бл.**, дължат на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, разделно, по ½ част всеки един от тях, от следните суми : сумата от 998,60 лева – цена за
доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Х**“, бл.***, за периода м.05.2020г.
5
– м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от 23.06.2023г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 127,33 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2021г. – 07.06.2023г. и сумата от 58,09 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.06.2020г. – м.04.2022г., вкл. ведно със законната лихва от 23.06.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 60,73 лева и за
м.05.2020г., както и изцяло иска за сумата от 11,62 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 16.07.2020г. –
07.06.2023г.
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „Х**“, бл.*** и С. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес : гр. София, ж.к. „Х**“, бл.**, да платят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 321,13 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 74,11
лева – разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца –
„Директ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Николай
Коперник“ №21, секция А-Б, офис 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6