№ 11657
гр. София, 27.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110127122 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА срещу Д. В. Т., с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 209,68 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 32,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.12.2017 г. до 01.09.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Д. В. Т. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. Враца,
приети с Решение по т. 1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на ФИРМА
и одобрени с Решение № ОУ – 004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР. Ответницата ползвала
доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 33, находящ се в гр. Враца, АДРЕС, през периода от 30.11.2017 г. до
30.06.2020 г., но не бил заплатила цената на същата. Въпреки многократните покани, до
настоящия момент задълженията не били заплатени. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2021 г. по
ч. гр. д. № 51748 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
1
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Д. В. Т. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И.Н..
Процесуалният представител оспорва исковете по основание, но не и по размер. Оспорва
ответницата да е титуляр на право на собственост или вещно право на ползване върху имота
през исковия период. Твърди, че по делото не били представени никакви доказателства в
тази насока. Оспорва между ищеца и ответницата да са съществували облигационни
отношения през процесния период. Твърди наличието на противоречие между Закона за
защита на потребителите и Закона за енергетиката, като предимство имал първият. Съгласно
чл. 62 ЗЗП ответницата не дължала заплащане на топлинна енергия, която не била поръчала.
Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава, тъй като не било доказано поставянето
на ответницата в забава по отношение на претендираната главница. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на дължимото за настоящото и за заповедното производство адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ответницата не оспорва количеството на реално доставената до процесния имот през
исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане, както
и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва. Посочените обстоятелства
не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата
за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период,
както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения
имот, както и твърдяната квота в съсобствеността;
3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главница;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза с
поставени в исковата молба задачи следва да бъде оставено без уважение, доколкото
обстоятелствата, които ще бъдат установявани с нея, не се оспорват от ответницата и са
отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
2
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 209,68 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 32,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.12.2017 г. до 01.09.2020 г.
ОТВЕТНИЦАТА НЕ ОСПОРВА количеството на реално доставената до процесния
имот през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното
вземане, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва. Посочените
обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата
за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период,
както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения
имот, както и твърдяната квота в съсобствеността;
3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главница;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила претендираните
вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
3
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 51748 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза с поставени в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 03.04.2023 г. от
15,30 часа, за когато да се призоват страните
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4