Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов
в.гр.д. № 9987/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 30.05.2019 г. на Е.И. чрез особения представител адв. М.С. срещу
Решение № 106371 от 03.05.2019 г. по гр.д. № 35635/2018 г. на СРС в частта, с
която е признато за установено, че Е.Н.И. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД н.
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 704,36 лв. - главница по договор за паричен
заем № 2611776/31.07.2016 г., сключен с „И.А.М.“ АД, вземанията по който са
прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. и Приложение
1 към него от 01.06.2017 г, ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата 72,54 лв. - възнаградителна лихва
за периода 31.08.2016 г. - 29.03.2017 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 50373/2017 г. на СРС, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане
от 08.06.2018 г. по същото дело.
Твърди, че не е уведомена за
цесията, тъй като уведомяване чрез особения представител не поражда действие,
поради което ищецът няма материална легитимация по исковете. Иска отмяна на акта
в обжалваната част като неправилен и отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, в който я оспорва като неоснователна.
Първоинстанционното решение е
влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен иска н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД срещу Е.И. по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от
443,46 лв. - неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение по чл. 4, ал. 2 от Договор за заем № 2611776/ 31.07.2016 г., за
която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 50373/2017 г.
на СРС, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 08.06.2018 г. по
същото дело.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло
валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
С обжалваното решение е
прието, че длъжницата е уведомена за прехвърляне на вземанията по договора за
потребителски кредит с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея, макар и по реда на чл. 47, ал. 5
и ал. 6 ГПК. Неустоечната клауза по чл. 4, ал. 2 от договора е нищожна като
неравноправна с оглед на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Производството пред районния
съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК от заявителя
и ищец по делото. Заповедта за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които е предявен искът, е
връчена на длъжника и ответник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения. Поради това връчването на уведомлението за цесия може да се
извърши и чрез нотариална покана при условията и по реда на чл. 37 - чл. 58 ГПК
(чл. 50 ЗННД и Решение № 25 от 3.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60208/2016 г.,
II г. о.; Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о.).
Именно този ред на връчване на уведомлението е приложен от съда при изпълнение
на задължението му по чл. 131, ал. 1 ГПК да връчи на ответника препис от
исковата молба заедно с приложенията.
Действително, назначеният от
съда особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да
защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
конституирането му се е стигнало, след като съдът е приел, че съобщението до ответника
е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на
срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в
тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени (Решение
№ 261766 от 14.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5002/2020 г.).
Цесията на процесните
вземания за главница и договорна лихва е породила действие спрямо длъжницата
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По реда на чл. 47 ГПК на ответницата е връчена
исковата молба, към която е приложено уведомлението
за цесия. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК с изтичането на двуседмичния срок за
получаване на исковата молба и приложенията към нея се счита, че на длъжницата
е връчено процесното уведомление, който факт, осъществил се до приключване на
съдебното дирене в първа инстанция, се взема предвид от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК). При липса на други оплаквания за неправилност съдът счита решението в
обжалваните части за правилно, като препраща към мотивите на районния съд на
основание чл. 272 ГПК.
С оглед на гореизложеното и при
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението в обжалваната част
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото
дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 25 лв. с
оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените
процесуални действия от въззиваемото дружество, както и материалния интерес по
делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки
предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от
100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
Държавната такса за настоящото
производство в размер на 25 лв. не е внесена, тъй като жалбата е подадена чрез
особен представител, но с оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК
въззивницата следва да бъде осъдена да я заплати по сметка на СГС (т. 7 от ТР №
6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 106371 от 03.05.2019 г. по гр.д. № 35635/2018 г. на СРС В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Е.Н.И. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД н. основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 704,36 лв. - главница по договор за
паричен заем № 2611776/31.07.2016 г., сключен с „И.А.М.“ АД, вземанията по
който са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. и
Приложение 1 към него от 01.06.2017 г, ведно със законната лихва от 25.07.2017
г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата 72,54 лв. -
възнаградителна лихва за периода 31.08.2016 г. - 29.03.2017 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 50373/2017 г. на СРС,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 08.06.2018 г. по същото дело.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Н.И., ЕГН: ********** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД, ЕИК: ******** сумата в размер на 25 лв. - разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Е.Н.И., ЕГН: ********** да заплати по сметка
на СГС сумата в размер на 25 лв. - държавна такса за настоящото производство.
В
останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно (чл.
280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 113, изр. 2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.